МОТИВИ към присъда от 24.01.2018г. по НОХД №
3603/2016г. по описа на Варненския Районен Съд - ХІІІ
наказателен състав.
Производството пред първо инстанционният
съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против
Д.А.И., за престъпление от общ характер наказуемо по чл.206 ал.1 от НК -затова, че на неустановена дата през месец
декември 2010 г. в с. Синдел, общ. Аврен, обл. Варна,
противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Ситроен Джъмпер
2,5Д", per. № ***, на стойност 2898,00 лв. (две
хиляди осемстотин деветдесет и осем лева), собственост на „Б.Т." ЕООД ***,
представлявано от управителя на дружеството С.К.К.,
която владеел.
Производството по делото се проведе по общите правила визирани в НПК.
Участващият в производството представител
на ВРП поддържа предявеното против подс.И. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Прокурорът,
анализирайки показанията на разпитаните
по делото свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище, че
следва да се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и последователно. Представителят на ВРП счита, че всички доказателства събрани по
делото сочат, че подсъдимият е автор на деянието за което му е възведено
обвинение. Поради това и акцентирайки върху деянието, размера на причинената
вреда, както и данните за личността на подсъдимият, пледира той да бъде признат
за виновен, като за извършените от него деяния да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при
условията на чл.54 ал.1 от НК, към минимума предвиден в санкцията на закона,
като изпълнението на наказанието бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Подс.И. участва в
производството лично и с процесуален представител. В хода на досъдебното
производство не се признава за виновен С
последната си дума изразява желание да бъде оправдан по възведеното му
обвинение.
Процесуалният представител на подс.И. - адв.Д., в пледоарията си изтъква, че по безспорен начин е
установена фактическата обстановка по делото, която не съответства на тази
изложена в обвинителният акт. Пледира подсъдимия да бъде оправдан изцяло по
възведеното му обвинение поради липсата на каквито и да е доказателства сочещи,
че подзащитният му не е автор на деянията описани в обвинителният акт, същото
се явява несъставомерно по чл. 206 от НК, тъй като
отношенията между страните са изцяло гражданско правни.
След преценка на събраните по
делото релевантни гласни и писмени доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Св. С.К.К. бил
управител на „Б.Т." ЕООД-Варна с предмет на дейност покупко-продажба на
автомобили и авточасти втора употреба. Дружеството стопанисвало автосалон „Централ", находящ се в гр.
Варна, бул."Янош Хуняди" №23, където
извършвало своята търговска дейност. Там за продажба бил изложен лек автомобил
„Ситроен Джъмпер 2,5Д", per. № ***,
регистриран в Р.България със собственик „Б.Т." ЕООД-Варна
В началото на м.09.2010 г. автосалонът
бил посетен от подс. Д.А.И. и св. А.Я.М., които се
познавал с управителя св.К.. Целта на посещението била закупуването на
автомобил от подс.И.. В автосалона той харесал
изложения за продажба лек автомобил „Ситроен Джъмпер 2,5Д", per. № ***, собственост на „Б.Т."ЕООД-Варна. Подс.И. провел разговор със св.К., тъй като можел да заплати
само малка част от посочената цената и предложил да вземе автомобила на
разсрочено плащане, като св. М. гарантирал за платежоспособността ми пред
управителя на автосалона. Свид.К. се съгласил и
двамата постигнали съгласие плащането на продажната цена да бъде извършено по
схема изрично посочена в сключения между тях договор, с период на плащане от
15.09.2010 до 15.03.2011 г.
Съгласно постигната между тях договорка
за цената на автомобила на 07.09.2010 г.
подс.И. платил първоначалната вноска в размер на 2000
лв. В изпълнение на така направените уговорки между К. и И.,*** двамата
сключили предварителен договор за продажба на лек автомобил „Ситроен Джъмпер
2,5Д", per. № ***, за сума в размер на 9000 лв. В т.2 на
посочения документ била упомената схема на разсрочено плащане, съгласно която подс.И. се задължавал да плаща сума в размер на 1166 лв. на
всяко 15-число от м.10.2010 г. до м.02.2011 г. вкл., а на фиксираната дата на
последната дължима вноска 15.03.2011 г. - 1170 лв. В договора било отразено, че
е платена сума в размер на 2000 лв. на 07.09.2010 г. Видно от съдържанието на
т.З от споразумението, в срок от седем дни от заплащане на последната вноска,
продавачът С.К.К. се задължавал да прехвърли на
купувача Д.А.И. собствеността върху превозното средство. Договорени били също
така неустойки при забава в плащанията и разваляне на договора при забава в
плащането на повече от една вноска. В този случай купувача е дължал незабавно
връщането на автомобила. Ползването на автомобила било предоставено на подс.И. веднага, както и свидетелят му дал ключовете за
возилото и малкия талон. Големият талон на автомобила останал у К. с уговорката да го предаде след
заплащане на дължимата сума и сключването на окончателен договор за продажбата
на превозното средство. Подсъдимия оставил на свид.К.
номерата на своите мобилни телефони за връзка, след което се разделили.
След
като получил първата вноска по сключения предварителен договор за покупко- продажба на автомобила подс.
И. престанал да изпълнява задълженията си по т.2 на договора. Свид.К. се опитвал да се свърже с него на оставените
тел.номера, дори се свързал със свид.М. които
гарантирал за подсъдимия но и той му казал, че също няма връзка с подс.И., тъй като той е заминал за чужбина. Първоначално подс.И. приемал обажданията на свид.К.
и му заявявал, че ще плати след като се върне от чужбина, в последствие
престанал да отговаря на обажданията, и в по-късен период изключил телефоните
си. Направил опит да го открие на адресът му но не успял.
Въпреки, че не изпълнил приетите от него
задължения за плащане по установената схема в предварителния договор за покупко- продажба на автомобила подс.И.
продължил да го ползва и да се
разпорежда с него като със свой, макар да бил наясно с факта, че лекият
автомобил „Ситроен Джъмпер 2,5Д", per. № ***,
продължава да е собственост на „Б.Т."ЕООД-Варна, и че той самият няма право да извършва разпоредителни
действия с посоченото превозно средство. Независимо, че не е платил вноските по
договора и не е придобил собствеността по установения ред в страната, чрез
договор с нотариална заверка на подписите, на неустановена дата през месец
декември 2010 г. той решил да се разпореди с автомобила като със свой. Подс.И. посетил дома на своя познат в с. Синдел, общ.
Аврен, обл. Варна -св. С.Т.Р. и му предложил да
направят бартер, като свидетелят му даде своя лек автомобил „Опел Вектра", а той в замяна на това му предостави лекия
автомобил „Ситроен Джъмпер 2,5Д", per. № ***,
собственост на „Б.Т."ЕООД-Варна. Р. се съгласил и И. му оставил
инкриминираната вещ, с обещанието да му изпрати до няколко месеца големия
талон. Така извършената сделка не документирали писмено. Няколко месеца
по-късно Р. се разпоредил с процесния автомобил, като го заменил за друго МПС с
неустановени по делото лица. В последствие автомобила бил ползван от свид.С.С., които го закупил от
непознат мъж от село Давидово, но в последствие и той го продал на неустановени
лица.
Видно от заключението на изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза, че стойността на лек автомобил "Ситроен
Джъмпер 2,4Д", рег.№ ***, към момента на извършване на деянието е 2898,00
лева.
Видно от
заключението на съдебно-почерковата експертиза, в
предоставения за изследване Предварителен договор за продажба на МПС от
15.09.2010 г., сключен между С.К.К. и Д.А.И.,
подписът в графа „Купувач" е изпълнен от Д.А.И..
За да се докаже
участието на подсъдимия в деянието за което му е повдигнато обвинение следва
държавното обвинение да е събрало несъмнени доказателства, които в хода на
съдебното дирене отново да доведат до безспорния извод за авторството на деянието.
По настоящото дело разследването е събрало доказателства въз основа на които е
внесен и обвинителния акт срещу подс.И. за извършено
от него престъпление по чл. 206 ал.1 от НК. Въз основа на твърденията на
приобщения по делото предварителен договор за продажба на МПС се установява, че
между подс. И. ***,
представлявано от свид.К. са възникнали договорни
отношения по повод прехвърляне на собствеността на лекия автомобил „Ситроен
Джъмпер 2,5Д", per. № ***. Въз
основа на този договор страните са определили пазарна цена на возилото и това е
цената която подсъдимия е приел, че следва да плати за да придобие автомобила.
Тази цена той се е задължил да плаща по определена схема изрично посочена в
договора. Съгласно неговите клаузи подс.И. е бил
наясно, че едва след заплащане на последната вноска той ще придобие по
установения в страната ред веща. Съгласно постигнатата договорка между тях след
плащане на веща в цялост ще се придобие
и собствеността върху нея, чрез нотариално заверен договор и регистрация в КАТ.
Съгласно клаузите на сключения договор всички повреди по автомобила и
възникнали щети се поемат от ползвателят му – подс. И.
и те се отстраняват за негова сметка. Това са договорили подс.И.
и собственика на веща.
Въпреки обаче подписването на договор с
изрично посочена схема за плащане единствено са платени 2000 лева и то при
получаване на автомобила. Безспорно по делото се събраха доказателства, че има
извършени още три плащания по този договор, пет години след сключването му,
извършени лично от подсъдимия на 28.07.2015г., на 28.09.2015г. и на
12.08.2016г., всички на стойност от по 50 евро. Тук следва да се посочи, че
първите две плащания са сторени непосредствено след първия разпит на И. по вече
образуваното досъдебно производство. Третото плащане е сторено след
привличането му в качеството му на обвиняем по делото. Независимо от тази
съпоставка на извършените плащания с предприетите процесуално следствени
действия по делото може да бъде изведен несъмнен извод, че подс.И.
е бил напълно наясно, че лекия автомобил не е бил заплатен от него в цялост и е
имал остатъчна сума за плащане за да придобие собствеността върху него. Тези му действия сочат, че подс.И. е напълно наясно, че не е заплатил цялата сума за
веща и следва да извърши още плащания за да придобие собствеността му по
установения ред. Въпреки обаче ясно формираното съзнание, че не заплатил веща в
цялост и върху него не е преминала собствеността и подс.И.
се е разпоредил с автомобила, като без да е неин собственик се е разпоредил с
нея като е продал на друго лице.
Изложената пред съда защитна теза на подс.И. е, че той е останал с убеждение, че автомобила е
вече негов тъй като го е изплатил и затова се е разпоредил с него. Извежда
твърдение, че всяка седмица е плащал за нея по 50 евро, но няма документи за
тези плащанията. Също така посочва, че автомобила е претърпял повреда за която
е платил 1200 евро и този сума, той приема, че е част цената на веща и с
плащането и следва да се намали от определената цена за автомобила. Извежда
твърдение, че към момента на разпореждане с автомобила е бил със съзнание, че
той вече е негов. Така посочените от него твърдения, че е изградил убеждение,
че е заплатил автомобила и той реално вече е бил негов към момента в които се е
разпоредил с него се оборват от извършените от него действия. Съгласно
твърденията му още през месец декември 2010г. той е заплатил целия автомобил и
вече като негов собственик се е разпоредил с него, като го е продал. Това обаче
е в ярко противоречие с извършените от подс.И. три
плащания за автомобила реализирани през 2015г. и 2016г.. Ако автомобила вече е
бил негов защо е извършил тези три плащания? Единствения възможен отговор на
този въпрос и единственото логично обяснение на тези му действия е ясно
изразеното му знание, че веща не е заплатена съгласно сключения от него
договор. По отношение на твърдените от него множество плащания за автомобила по
делото бяха установени и разпитани работниците в автосалона към 2010г. Свид.Р.К. е работила в автосалона през и си спомня, че подс.И. е извършил два или три плащания от по 100 лева за
инкриминираната вещ. Тези нейни показания напълно съответстват с приобщените по
делото бележки установяващи извършените плащания от подс.И..
По делото също така бе разпитан и друг служител на автосалона за които подс.И. твърди, че лично му е предавал пари автомобила. Свид. Д.К. в разпита си пред съда посочи, че той не е
вземал от подс.И. пари за веща, а единствено го е
виждал един или два пъти носи пари в автосалона. Този свидетел също сочи, че
вноските са правени преди около две години и при личен разговор с подсъдимото
лице е разбрал, че внасяната сума е от 100 лева. Тези показания също така
съответстват на приобщените по делото вносни бележки за плащания. Съдът напълно
кредитира показанията на свид. К. и К. те са вътрешно
непротиворечиви и съответстват на приобщените по делото писмени доказателства.
Видно от разпита на свид.М.
е, че свид.К. е продължително време е търсил контакт
с подсъдимия и е полагал усилия да намери автомобила. В даден период от време е
установил, че той се намира в гр.Белослав и е поискал съдействие от М. а
установи местонахождението му. Това безспорно извежда извод, че автомобила не е
бил заплатен и собственикът му е опитвал всички начини за да установи
местонахождението му.
По изведеното твърдение, че подс.И. е заплатил напълно автомобила още преди
разпореждането с него съдът следва да отбележи, че предварителния договор е
сключен през месец септември 2010г., и съгласно отразеното в него плащанията е
следвало да се осъществят по схема до 15.03.2011г. Но видно от показанията по
делото на свид. Р. още през месец декември 2010г. подс.И. се е разпоредил с автомобила като със свои. Дори да
се анализира твърдението му, че всяка седмица е внасял по 50 евро, то от
момента на придобиването на автомобила до момента на разпореждането с него са
изминали не повече от три месеца или 12 седмици, в случай на плащания всяка
седмица от по 50 евро то би се получила сума от 600 евро, а тя е крайно
недостатъчна за придобиване на собствеността съгласно сключения договор от подс. И.. Страните по договора са приели, че подс.И. трябва да заплати за автомобила сумата от
9 000 лева. Платени при сключване на договора са 2000 лева, твърдените, но
недоказани след това плащания са на предполагаема стойност не повече от 600 евро или 1200 лева.
Така посоченото от подс.И. плащане за автомобила е
несъстоятелно и неможе да бъде прието от съда. От една страна, то не е
подкрепено с никакви доказателства, не се сочат документи въз основа на които
да се установи реално извършеното плащане. Не се сочат каквито и да е
доказателства за плащане. На твърдението на подсъдимия, че не са били оформяни
разписки за плащанията се противопоставят приобщените по делото три вносни
бележки, които оборват по несъмнен начин неговите твърдения. От друга страна
анализа на твърдените плащания отхвърлят твърдението му за пълно плащане на
автомобила в момента на извършеното разпореждане с него. Също така в подкрепа
на обстоятелството, че подс.И. е бил в ясното
съзнание, че автомобила не е заплатен от него
е факта, че той се е укривал от свид.К.,
обещавал му, че ще извърши плащанията след като се прибере в страната. След
множество обещания за плащане дадени от страна на подсъдимия той е престанал да
си вдига мобилния телефон при позвънявания от свид.К.,
а в последствие и е закрил номерата оставени за контакт с него. А извършените
три плащания през 2015-2016г. също извеждат извод, че подс.И.
е бил напълно наясно, че автомобила не е бил заплатен както към монета на
разпореждането му с него така и към настоящия момент.
Съдът не кредитира показанията на подс.И. дадени по делото тъй като те се оборват от
събраните по делото гласни доказателства и писмените такива. Неговите обяснения
изграждат защитната му версия, която обаче на се подкрепя от нито едно писмено
или гласно доказателство събрано по делото.
Съдът напълно кредитира показанията на свид.К., които е и управител на дружеството собственик на
автомобила. неговите показанията в хода на досъдебното и съдебно производство
са непротиворечиви и логични, като се подкрепят от другите събрани по делото
писмени и гласни доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- от показанията на
св. К., С., Д., Ж., м., м., Р., К. и К., съдебно-графологична експертиза, свидетелство за съдимост, и
други, които са последователни, взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират изцяло както помежду
си, така и с писмените доказателства
по ДП № 1230 /2014г. на ІІ РУП - Варна, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК- жалба,
постановления на ВРП, справка за съдимост, и други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
В хода на съдебното производство бе
безспорно установено извършването на деянието с неговите обективни признаци, а
именно механизма на осъществяването му, предмета на същото, времето и мястото
на осъществяване, както и стойността на отнетите вещи и чия собственост са
същите. По отношение на посочените факти, доказателствата по делото, които ги
установяват са еднопосочни. Защитната позиция по делото излага аргументи срещу
внесения обвинителен акт единствено относно участието на подсъдимите в
извършване на деянието.
Анализът на кредитираните от съда
доказателства сочи, че обвинението е безспорно доказано и относно субекта на
извършването на процесното престъпление, съотв. субективната страна на деянието, като извършено при
условията на пряк умисъл. При формиране на убеждението си, че именно
подсъдимите са осъществили умишлено престъпното отнемане, съдът съобрази редица
преки и косвени доказателства, които в своята съвкупност сочат посочения в
обвинителния акт извод относно извършителя на описаното от прокурора
престъпление.
За да приеме описаната фактическа обстановка съдът обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и въз
основа на тях възприема заявеното от подс. И., че
изплатил в цялост автомобила преди да се разпореди с него, като защитна теза.
Изпълнителното деяние е осъществено и
се изразява в разпореждане с вещ - лек автомобил "Ситроен
Джъмпер 2,4Д", рег.№ ***, като със своя собствена. В случая
инкриминираната вещ се е намирала у подсъдимия И. на правно основание - била му
е дадена за управление въз основа на предварителен
договор за покупко - продажба на моторно
превозно средство при разсрочено плащане, който договор по своята правна
същност е договор за лизинг, като съобразно договора И. е придобил правото
право само да ползва веща по обичайното й предназначение.
Предмет
на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК може да
бъде както чужда, така и собствена движима вещ. В случая автомобилът, предмет
на обвинението не е бил собственост на подсъдимия и той не е имал правото да се
разпорежда с него. На 15.09.2010 г. между страните - подсъдимият И. и свидетелят К., като управител на „Б.Т."
ЕООД-Варна е сключен предварителен
договор за покупко - продажба на МПС.
Преценявайки всички клаузи на договора съдът приема, че действителната воля на
страните относно придобиване собствеността върху автомобила сочи момента на
изплащане на цената и сключването на окончателен договор. Този извод следва от
клаузите в договора указващи прехвърляне на собствеността след изплащане на
окончателната сума по договора, предвидената възможност за връщане на платената
от купувача сума, което от своя страна предполага връщане на автомобила и
отложеното предаване на документите за регистрацията на МПС.
Действително
разпоредбата на чл. 19 от ЗЗД визира предварителния договор, при това в писмена
форма, когато за сключването на определен окончателен договор се изисква
нотариална или нотариално заверено форма. При тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка се схваща в смисъл, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичайте в практиката и
добросъвестността - чл. 20 от ЗЗД.
Преценявайки всички клаузи на сключения между подсъдимия и св.К. договор не
може да се направи извод, че става въпрос за покупко-продажба с разсрочено
плащане на цената независимо от изказът, възприет от страните при изготвяне на
договора. Наличните клаузи, забраняващи разпоредителни действия (разпореждането
е един от трите елемента, включващи се в правото на собственост) преди
изплащане на окончателната сума по договора, предвидената възможност за връщане
на платената от купувача сума, което респективно означава връщане на
автомобила, задържането и отложеното предаване на необходимите за регистрацията
на МПС документи, сочат на воля за постигане на транслативния
ефект от сделката, свързан с придобиване собствеността върху автомобила от
страна на подсъдимия едва след окончателно изплащане на цената и сключването на
окончателен договор. Ето защо, съдът не може да изведе извод, че лекият
автомобил е принадлежал на дееца и той е могъл да извършва разпоредителни
действия с него. Несъмнено във фактическия състав на деянието присъстват гражданскоправни отношения, но те са използвани като
способ, средство за извършване на обсебването. Цитираната съдебна практика от
защитата на състави на ВКС е неотносима към настоящият
казус.
Законът
поставя изискване обсебената вещ да бъде "чужда" т.е. да не е
изключителна собственост на дееца. Съществено за отговорността на подсъдимия е инкримираната вещ да е "чужда", а не точно на
кого извън дееца е собствеността (в този смисъл е и Решение № 372/1.10.2008 г.
на ВКС по н. д. № 364/2008 г., I н. о.).
Със
сключването на предварителния договор
автомобилът е предаден във владение на подсъдимия. В съдебната практика се
прави разграничаване между обсебването, като престъпно посегателство, наказуемо
от закона и неизпълнението на поети договорни задължения, отговорността за
които може да се търси само по гражданско правен ред. Един от критериите при
подобно разграничаване е намерението на дееца за окончателно разпореждане с
чуждата вещ,/ Решение № 419 от 27.11.2000 г., ІІІ н.о. на ВКС /. Наказателната
отговорност се ангажира, когато деецът изобщо няма намерение да изпълни поетото
по предварителния договор задължение и
действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта. В конкретния
случай действията на И. обективират прекия умисъл.
За
да е налице обсебване обаче, е необходимо също от обективна страна деецът да е
осъществил някоя от формите на изпълнително деяние - фактическо или юридическо
разпореждане с вещта в свой или чужд интерес. Обсебването, както и длъжностното
присвояване, се извършва с намерение за окончателно разпореждане с чуждо
имущество. *** е посочено, че
изпълнителното деяние при присвояването /относимо и
за обсебването/ се изразява до външнопроявена промяна
на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или
управлява за сметка на друго лице, изразено в противозаконно разпореждане с
поверената вещ, в свой личен интерес или в интерес на другиго.
При това
разпоредително действие /без значение дали е сделка, или друго чисто
фактическо, вкл. неоснователен отказ да се върне вещта/ е налице преминаване на
собствеността на вещта в полза на третото лице. Това преминаване трябва да е
окончателно и води до един и същ резултат - невъзможността за собственика на
вещта да упражнява правата си по отношение на тази вещ. Няма спор, че в случая
юридическо разпореждане с вещта подсъдимият не е извършил. Настоящият състав не
възприема възражението на защитата за липса на субективен елемент от състава на
престъплението- намерение за своене на вещта,
доколкото след непродължителен период от време – той се е разпоредил с нея като
със своя. Намерението за своене се е изразило не само
в самия отказ да се върне вещта, тъй като в този момент подсъдимият е започнал
да третира вещта като своя, разпоредил се е фактически с нея и е препятствал
използването й от страна на собственак и.
За
да е съставомерно по смисъла на чл. 206, ал.1 от НК следва да е
реализирано със съзнанието за окончателно преминаване собствеността на вещта.
Този признак не е посочен изрично в чл. 206 НК, но се подразбира с оглед и
възприетото становище в ТР № 50/80 - ОСНК /т.2/ - макар че задължителното
тълкуване е за длъжностно присвояване, то се отнася и за обсебването, поради
еднородността им като посегателства срещу собствеността /виж в този смисъл
Решение 509/09.01.2001 г. по н.д. № 451/2000 г., ВКС, І н.о./. Ето защо и за
престъплението по чл. 206 НК трябва да бъде установено,
че деецът дава имущество на други лица или взема за себе си, без намерение той
или другите лица да го връщат или заместват.
В настоящия случай изпълнителното деяние на обсебването се е
изразило в противозаконно фактическо разпореждане с вещта, а именно в
извършената замяна за друг автомобил. В този смисъл е и константната практика
на ВКС (Решение № 608 /12.VII.1991 г. на I н. о., Решение № 543 /15.12.2008 г.
III н. о.,, Решение № 82/1999 г. на I н.о., Решение № 327/1999 г. на II н.о.,
Решение № 419/2000 г. на III н.о. и Решение № 231/2001 г. на I н.о. на ВКС).
Подсъдимия
И. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него, като е предвиждал и целял настъпването на обществено
опасните последици. За формата на вината се съди не по обясненията на
подсъдимия, а по неговите действия. В конкретния случай те недвусмислено
показват, че подсъдимият е съзнавал всички обстоятелства, включени в състава на
престъплението. Подсъдимият е съзнавал, че въз основа на предварителен договор
за покупко-продажба е получил владението върху лекият автомобил, не го е
заплатил в цялост и че същият се явява чужд за него, но независимо от това го е
продал на друго лице. Въпреки това обаче, той не е изпълнил това свое
задължение, с което е обективирал промяна в
отношението си към автомобила - искал е да се разпореди фактически с чуждата
вещ в свой интерес. Доказателство в насока промененото му отношение към вещта е
извършената сделка със свид.Р. на които е предоставил
автомобила, като в замяна на инкриминирания е получил друга вещ. В случая дори е обещал на свидетелят в
най-кратко време да прехвърли и собствеността по установения ред, въпреки, че е
съзнавал, че това няма как да се случи тъй като не е заплатил автомобила.
В
отговор на подобна теза тук следва да се добави, че предмет на обсебване е
самият автомобил, който де юре все още принадлежи на „Балкан стар“ЕООД, но в
резултат на престъплението собственикът е лишен от фактическата възможност да
упражнява собствеността си върху него, а така на практика е лишен от самата
собственост /тъй като правото да се владее и фактически ползва една вещ е
самото съдържание на абсолютното право на собственост върху нея/. Поради това,
собственикът вече е лишен от възможността да продаде комуто и да е колата без
фактически да му я предаде. Това е именно вредата за него и щом автомобилът е
негов, няма никакво значение какви частични плащания вече е получил за вещта.
Това са облигационни отношения вън от разглежданото наказателно правоотношение.
В
отговор на тезата за липса на престъпна облага за подсъдимия, трябва да се
каже, че присвояването като изпълнително деяние на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК не е
тъждествено на придобиването на собственост по правилата на гражданското право,
защото поначало чрез престъпление не може да се придобие собственост. Изпълнителното
деяние, обаче, бива осъществено винаги, когато деецът предприеме такива
разпоредителни действия с вещта, които са присъщи на нейния собственик и в
резултат на които последният губи възможността да упражнява собствеността си
върху нея. Не е нужно от престъпното разпореждане да са възникнали материални
блага за дееца. Иначе излиза, че не би могло да се квалифицира като обсебване
даряването от дееца на чужда вещ, която той владее законосъобразно.
При горните
констатации, и тъй
като прецени че обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК
със събраните
в производството доказателства, съдът призна подс.И. за виновен в извършването на престъпление по чл.206 ал.1 от
НК.
При индивидуализацията
на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установи. Същевременно, като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подс.И.,
както към момента на извършване на деянието, така и към настоящият момент.Няма
данни той да е извършвал други противоправни деяния,
поради което и същият не е лице с утвърдени престъпни навици. Тези
обстоятелства обаче не са нито изключителни, нито многобройни, за да се приеме,
че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
На следващо място съдът прецени степента на обществена опасност на деянието,
която е висока, както с оглед периода на извършването му, така и съобразно
размера на причинената вреда.
Поради това, като взе предвид всички
обстоятелства, при които е извършено деянието, неговата продължителност,
интензитет на измамливите действия, пострадалите от него лица, както и размера
на причинените и невъзстановени вреди, високата степен на обществена опасност
на престъплението по чл.206 ал.1 от НК и
невисоката степен на обществена опасност на подс.И., съдът определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.54 от НК. При определяне на неговия размер съдът прецени, че е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс.И. наказание под средния размер предвиден в закона, а именно една
година „Лишаване от
свобода”.
При преценка
на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”
, съдът намира, че не е налице законова пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и че за постигане на целите на наказанието, не е необходимо
определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и постанови
изтърпяването на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години.Съдът счете, че така определеното като вид и размер наказание ще изпълни
в достатъчна степен целите, визирани в НК, като намери че продължителността на
изпитателния срок , която е съответна на
тежестта на престъплението, ще мотивира подс.И. да се въздържа от извършването на противоправни прояви. Поради това и съдът не приложи
разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подс.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 134,33лв. в полза на ОД МВР Варна.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдатата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: