МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 70 от 05.05.2017г.
по АНД № 406/2017г. по описа на КРС
Внесено е от Районна
прокуратура-Кърджали за разглеждане
постановление с
предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на
административно наказание на Л.Ю.Ю. *** за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, извършено на 13.11.2015г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу Ю., като сочи, че извършеното от него деяние се установявало
от всички събрани по делото доказателства. Обвиняемият бил избран за кмет, като
по това време бил регистриран и като едноличен търговец. На инкриминираната
дата той все още имал търговско качество, но не отразил това обстоятелство в
декларацията по чл.12 от ЗПУКИ. Моли съдът да признае Ю. за виновен и да го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
„глоба“ в минимален размер. На обвиняемия следвало да бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Обвиняемият в съдебно заседание се признава за виновен и дава
подробни обяснения за време, място и начин на извършване на деянието. Твърди,
че същото не било умишлено, а от грешка и незнание.
Защитникът на обвиняемия моли съдът да постанови решение,
с което да го признае за невиновен. Сочи, че Л.Ю. вече бил наказан за същото
деяние по административен ред, при което настоящото производство се явявало
повторно спрямо него. Излага подробни съображения за това, че следвало да
намери приложение чл.4, & 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Алтернативно предлага съдът
да приеме, че извършеното от обвиняемия деяние представлява малозначително
такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият Л.Ю.Ю. е роден на ***г***,
български гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
На 23.09.2010г. обвиняемият Л.Ю. подал в Служба по регистрация към Търговския
регистър, воден към Министерство на правосъдието, заявление образец А1 за
регистрацията му като едноличен търговец с фирма „Фирмет-Л.Ю.“.
На 07.10.2010г. заявлението подадено от него било уважено и същият бил вписан
като едноличен търговец с фирма „Фирмет-Л.Ю.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, ***, и предмет на дейност: внос-износ
и търговия на едро и дребно с всички видове хранителни и промишлени стоки,
изграждане и експлоатация на търговски обекти, транспортни услуги в т.ч. и
таксиметрови - превоз на пътници и товари, покупко-продажба на нови и
употребявани МПС и на резервни части за тях, покупко-продажба на
петрол и петролни продукти, посредничество, мениджмънт, маркетинг,
лизинг, производство, изкупуване, преработка и продажба на всички видове
селскостопанска продукция, бартерни сделки и извършване на всички останали видове услуги и сделки, с изключение на изрично забранените със закон. Обвиняемият
започнал да развива търговска дейност като отворил магазин за хранителни стоки
в ***.
На 25.10.2015г. на територията на Република
България се провели избори за кметове на населени места. На проведените избори
за кмет на кметство *** участвал и обвиняемия Л.Ю., като представител на
Политическа партия „ДПС“. С решение на Общинската избирателна комисия гр.Кърджали
под № 221/27.10.2015г. той бил избран за кмет на кметство ***, издадено му било
и Удостоверение № КК-39/27.10.2015г. за избор на кмет на ***.
На 10.11.2015г. в гр.Кърджали обвиняемият Ю. се
явил пред членовете на Общинската избирателна комисия, за да положи клетва като
избран кмет на кметство ***. На същата дата той се заклел като кмет на
населеното място. На 13.11.2015г. обвиняемият пред представители на Общинска
администрация гр.Кърджали подписал и декларация по чл.12 от Закона за предотвратяване и установяване па конфликт
на интереси /ЗПУКИ/, в която
декларирал, че не заема друга длъжност, която според Конституцията на Република
България или специален закон е несъвместима с положението му на лице, заемащо публична длъжност; че не извършва дейност, която съгласно Конституцията
на Република България или специален закон е несъвместима с положението му на
лице, заемащо публична длъжност. В подписаната декларация Л.Ю. потвърдил
неистина, като декларирал, че не извършва дейност, която съгласно Конституцията
или специален закон е несъвместима с положението му на лице заемащо публична
длъжност, тъй като към 13.11.2015г. и впоследствие същият е развил търговска
дейност като едноличен търговец с фирма „Фирмет-Л.Ю.“
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***. Декларацията, която
обвиняемият изготвил и подписал се изисквала по силата чл.12 от ЗПУКИ
и се давала пред Общински съвет гр.Кърджали.
От заключението по назначената и извършена съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа срещу
„декларатор” в инкриминираната декларация от 13.11.2015г. е положен от обвиняемия Л.Ю.Ю..
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията
на обвиняемия, дадени на съдебното производство; Съдебно-почеркова
експертиза; Удостоверение за актуално състояние на „Фирмет-Л.Ю.“***; Клетва на Л.Ю.Ю. от 10.11.2015г.; Удостоверение за избран кмет № 221/27.10.2015г.; Декларация по чл.12, т.1 вр.
чл.5 от ЗПУКИ; Решение № 286 от 14.01.2016г. на Общинска избирателна
комисия-Кърджали; Решение № 12 от 11.02.2016г. по адм.д.
№ 16/2016г. по описа на АС-Кърджали; Решение № 5678 от 12.05.2016г. по адм.д. 3005/2016г. по описа на ВАС; Регистър на Общински
съвет гр.Кърджали по чл.12, т.1 от ЗПУКИ; Справка за съдимост на
обвиняемия; Характеристична справка на обвиняемия, както и другите приети от
съда писмени доказателства по делото. Както в
гласните доказателства, така и в писмените такива не се наблюдават
противоречия относно релевантните по делото факти, поради което не се налага
подробен анализ и коментар на същите.
От установената по делото фактическа обстановка съдът
приема по правната квалификация следното:
Л.Ю.Ю. от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 13.11.2015г. в гр.Кърджали е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон-чл.12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси,
се дава пред
орган на властта-Общински съвет гр.Кърджали, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
а именно, че в качеството си на
лице заемащо публична длъжност-кмет на кметство ***, община Кърджали, не извършва търговска
дейност, която съгласно специален закон е несъвместима с положението на лице заемащо публична
длъжност. Изпълнителното
деяние на престъплението е извършено с действие. Със съставянето и употребата
на инкриминираната писмена декларация, обвиняемият е потвърдил неистина, че не извършва
търговска дейност. Декларацията е била дадена от него пред орган на властта
по смисъла на чл.93, т.2 от НК и такъв в случая е Общински съвет гр.Кърджали. Съставянето
и използването й е било извършено по силата на закон - чл.12 от ЗПУКИ, която
разпоредба в т.1 гласи, че лице, заемащо
публична длъжност, подава декларация за
несъвместимост по смисъла на чл.5. Според чл.5 от ЗПУКИ лице, заемащо
публична длъжност, не може да
заема друга длъжност или да
извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон
е несъвместима с неговото положение. По силата на чл.41, ал.1 от ЗМСМА кметовете на
общини, на райони и на кметства,
кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони
и секретарите на общини не могат
да извършват търговска дейност по смисъла на
Търговския закон, да бъдат
контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват
в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества
и кооперации за времето на мандата
им. От цитираните разпоредби следва, че упражняването на
търговска дейност като едноличен търговец от страна на обвиняемия е било
несъвместимо с положението му на кмет на кметство ***. Подаването на
декларацията е било извършено за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - отсъствието на пречки Л.Ю. да заема публична длъжност От
субективна страна обвиняемият е действал виновно, при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасният характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Знаел е, че декларацията се дава пред
орган на властта именно за удостоверяване на тези обстоятелства и, че задължението
за съставянето й възниква от горепосочения нормативен акт. Знаел е също, че не
декларира верните обстоятелства и така потвърждава неистина, като непознаването на закона не изключва
субективната страна на деянието.
До различни изводи не води и обстоятелството,
че обвиняемия е предприел
действия по прехвърляне на предприятието
на едноличния търговец и
такова е било вписано в Търговския регистър на 12.01.2016г. Ю. е следвало
да декларира верните обстоятелства,
а по силата на чл.13, ал.2 от ЗПУКИ той е разполагал с възможността в едномесечен
срок от подаване
на декларацията да предприеме необходимите
действия за отстраняване на несъвместимостта.
По наказанието:
За престъплението по чл.313, ал.1 от
НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода” до три години или „глоба” от сто до триста лева. Л.Ю.Ю. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От извършеното престъпление,
което е умишлено, няма причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При това и с оглед наличието на условията на
императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна
отговорност обвиняемият за извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК и му
наложи административно наказание „глоба”. При
определяне размерът на наказанието настоящата инстанция отчете обществената опасност на деянието
- типична за престъпния състав; личността на дееца - ниска, предвид
липсата на минали осъждания; смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно
минало на дееца, положителните характеристични данни и направените самопризнания, а отегчаващи вината обстоятелства не се установиха. Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, съдът
наложи на обвиняемия Л.Ю.Ю. административно
наказание в размер към минималния,
установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” в размер на 1 000 лева. Това
наказание се явява справедливо и ще даде възможност на дееца да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си.
Неправилно защитата се позовава
на чл.4, & 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ, съгласно който никой
не може да
бъде съден или наказван от
съда на една
и съща държава за престъпление, за което вече
е бил оправдан или окончателно осъден, съгласно закона и наказателната процедура на тази
държава. По приложението
на чл.4, & 1 от Протокол № 7 е утвърдена практика от ЕСПЧ, която не допуска двойното
използване на репресия по отношение
на едно и също лице по
повод на идентични деяния. Практиката на ЕСПЧ по прилагането на чл.4, & 1 от
Протокол № 7 е систематизирана и в постановеното от ОСНК на ВКС на Р.Б. Тълкувателно решение № 3
от 22.12.2015г.
по т.д. № 3/2015г.
Там е възприето, че принципа „nе bis in idem“ препятства повторението на наказателно производство,
приключило с окончателно решение, като без значение е видът на това решение
/наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или
определение за прекратяване на наказателно производство/ и неговия характер
/осъдителен, оправдателен и пр./. От решаващо значение за прилагане на
посоченото правило е дублиращите се производства да имат наказателен характер
по смисъла на ЕКПЧ, като критериите за това са няколко: квалификация на
деянието по националното право; характерът и естеството на нарушението /при
определяне на същността на нарушението се разглежда кръгът от адресати на
съответната разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното обвинение е
насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати, а не към група
със специален статут/; видът и тежестта на предвиденото от съответната норма
наказание /изисква проверка за наличието на сходство с наказанията за
престъпления/. Настоящият
случай не е такъв, тъй като със съдебния акт от 11.02.2016г. по адм.д. № 16/2016г. по
описа на АС-Кърджали е било потвърдено решение от 14.01.2016г. на Общинска
избирателна комисия-Кърджали, с което на основание чл.42, ал.1, т.4 от ЗМСМА са
били прекратени предсрочно пълномощията на Л.Ю., в качеството му на кмет на
кметство ***. Воденото пред АС-Кърджали административно производство няма
наказателен характер. Въпреки неблагоприятният изход от това дело за
обвиняемия, той не е получил наказание, а и не е бил изложен на риск да получи
наказание, което по своето естество и степен на тежест влиза в полето на
наказателната материя. Затова
и принципът „nе bis in idem“ не може да намери
приложение по
отношение на извършеното от Ю. деяние. Не може да
се приеме, че са налице и основанията за прилагане на разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК. Съвкупната преценка
на обстоятелства по делото не обуславя
по-ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното деяние, респ. малозначителност или явна незначителност на деянието.
С оглед изхода
на делото - осъдително
решение за обвиняемия Л.Ю., настоящата инстанция на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати направените по делото на досъдебното
производство разноски в размер на 55 лв. по сметка на органа, който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: