МОТИВИ
към Присъда № 28 от 15.10.2018 г. по НОХД
№ 276/2018 г. по описа на Радневският районен съд
Производството пред първоинстанционния съд
е образувано по внесен на 13.09.2018г. обвинителен акт от Районна
прокуратура-Р. срещу подсъдимия: А.А.С., ЕГН ********** за престъпление по чл. 194, ал.3 вр.ал.1
от НК, затова, че на 07.09.2018г. в с.Б. бряг, общ.Р. отнел чужда движима вещ – мобилен
телефонен апарат „ххххххххххххххххх“, снабден със сим карта на мобилен
телефонен оператор „Т.“ на стойност 218,49 лева от владението на собственика му
П.Й.И. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
случаят е маловажен.
Участващият в производството представител
на РП-Р. намира, че описаното в ОА деяние не е престъпление, а административно
нарушение по смисъла на чл.
218б от НК и пледира за ангажиране на неговата административно-наказателна
отговорност.
Защитникът на подсъдимия А.А.С. адв.С.
моли на подзащитния му да бъде наложено административно наказание.
Подсъдимият А.А.С. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума моли за минимално
наказание.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.А.С. и
св.П.Й.И. ***. На 07.09.2018г. около 11.00 часа подсъдимия С. посетил св.И. в
дома му. Последният поканил подсъдимия в жилището си, за да се почерпят.
Двамата влезли в една от стаите в
жилището, където употребили алкохол. През това време св.И. държал на масата
мобилния си телефонен апарат „ххххххххххххххх
J5“,
снабден със сим карта на мобилен телефонен оператор „Т.“. Около 12.30 часа
подсъдимия С. заявил, че си тръгва. Незабелязано от И. той взел телефонния му
апарат. И. изпратил С. до пътната врата на имота си и, след като я заключил, се
прибрал в жилището и легнал да спи. Междувременно подсъдимия С. ***, носейки
със себе си горепосочения мобилен телефон.
Около 14.00 часа, ставайки от сън, той
потърсил телефона си, но не го намерил. Отишъл до дома на своята съседка св.И.П.Д.
и я помолил да набере неговия телефонен номер от своя апарат. Двамата се уговорили И. да се върне в дома си, а Д.
да набере телефонния му номер, така че по звука И. да намери апарата си. След
кратко време Д. набрала номера на И., но обаждането й било отхвърлено. Тъй като
уговорката им била И. да приеме обаждането, Д. отново набрала телефонния му
номер. Този път обаждането й било прието,
като мъжки глас казал „Ало, ало“, непосредствено след което прекъснал
връзката. Тя разпознала, че този глас принадлежи на подсъдимия С., с когото
също се познава, тъй като живеят в едно село. През това време подсъдимия С. ***
в района на автогарата. Там били също св.Б. със съпруга си. Виждайки ги,
подсъдимия С. предложил да им продаде
телефонния апарат, като заявил, че е лично негов, закупен за 300 лева.
Подсъдимият поискал за него цена 200 лева. Св.Б. станала свидетел на обаждането
на св.Д., което подсъдимият приел, но на Б. той казал, че обаждането е от брат
му. Б. се съгласила да закупи апарата от подсъдимия С.. Тъй като нямала
исканата от него сума от 200 лева, тя му дала 150 лева, както и стар телефонен
апарат марка „А.“. На 10.09.2018г., тъй като имала нужда от парични средства,
св.Б. заложила телефонния апаратххххххххххххххххх“ в заложна къща „Д. – Т. и Й.“***.
Видно от изготвената
съдебно-оценителна експертиза, стойността на процесния телефонен апарат е
218,49 лева.
От приложената по делото справка за
съдимост е видно, че подсъдимия С. е с чисто съдебно минало. Поради това и
предвид факта, че стойността на телефонния апарат, предмет на престъплението, е
много под размера на две минимални работни заплати, както и изразеното от него
критично отношение към извършеното, деянието му се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид и следва да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на
чл.93, т.9 от НК.
От гореизложеното е видно, че с
деянието си подсъдимият А.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК - На 07.09.2018г. в с.Б. б.,
общ.Р. отнел чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат „ххххххххххххххххххххх“,
снабден със сим карта на мобилен телефонен оператор „Теленор“ на стойност
218,49 лева от владението на собственика му П.Й.И. без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен.
Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото, както и от другите писмени материали по делото,
инкорпорирани по реда на чл. 283
от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни
изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия С., тъй като същите напълно кореспондират с останалия събран
доказателствен материал.
Съдът приема заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, като
компетентна и безпристрастно дадена, като освен това кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.
14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимия А.А.С., ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл. 194, ал.3 вр. ал.1
от НК, тъй като на 07.09.2018г. в с.Б. б., общ.Р. отнел чужда движима вещ – мобилен
телефонен апарат „хххххххххххххххххх“, снабден със сим карта на мобилен
телефонен оператор „Теленор“ на стойност 218,49 лева от владението на
собственика му П.Й.И. без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като случаят е маловажен.
Възприетата от съда фактическа
обстановка не се оспорва от подсъдимия С., който в с.з заявява съжаление за
стореното. Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които в
своята съвкупност установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпно
посегателство и начина на осъществяването на деянието, а така също и неговия
автор.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 194, ал.3 вр. ал.1
от НК,се изразява в отнемане от подсъдимия на чужда движима вещи, посочена
в диспозитива на обвинението, собственост на П.Й.И. без съгласието на владелеца
и се установява нова фактическа власт.
Съдът намира, че правилно деянието на
подс.С. е било квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.
93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.
93, т.9 от НК едно деяние представлява "маловажен случай", когато
степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката
по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието се е изразило
в отнемане на мобилен телефон на ниска стойност-218,49 лв.Съдът отчете и
обстоятелството, че не се касае за инцидентна проява от същия вид, тъй като
видно от приложените по делото доказателства подсъдимия С. нито е осъждан, нито
има налагани други наказания или прекратявани преписки и ДП за същото
деяние.Съобрази и обстоятелството, че вредни последици за собственика не са
настъпили, тъй като веща му е възстановена. Съдът съобрази и личността на
подсъдимия, който е неосъждан за подобни деяния. Съдът съобрази и събраните
характеристични данни за него и процесуалното му поведение- изразеното съжалява
за извършеното и оказаното съдействие в хода на разследването. При тези данни
за личността на дееца и за обективните характеристики на деянието му, съдът
намира, че настоящият случай се явява маловажен такъв по смисъла на ал.
3 на чл. 194 от НК, тъй като процесното деяние разкрива сравнително ниска
степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид.
Касае се за престъпление против
собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху
движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чуждата
движима вещ и установява своя фактическа власт, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с
намерение да свои веща – да се разпорежда с нея в свой интерес т. е. извършил е
инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
При тази правна квалификация на деянието,
съдът съобрази наличието на изискуемите от закона предпоставки за приложението
на разпоредбата на чл.
218б НК. За да е налице хипотезата на чл.
218б от НК, законодателят е въвел няколко изчерпателно посочени
предпоставки- деянието да е от кръга на изрично визираните в нормата, в т.ч. по
чл. 194, ал.3 от НК;стойността на предмета
на престъплението да е до две минимални работни заплати за страната, установени
към датата на неговото извършване; предметът на престъплението да е възстановен
или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не са налични посочените
в ал.2
на чл. 218б от НК отрицателни предпоставки, приложението на коментираната
правна норма е задължително не само за съда, но и за органите на прокуратурата.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява не само, че подсъдимият С. не е осъждан за такова
деяние-кражба, но и обстоятелството, че не е санкциониран по административен
ред за такова деяние. Стойността на предмета на престъплението е не само до
размера на две минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата-
07.09.2018г., но и значително под този размер, а именно от 218,49 лв. Безспорно
се установява, че отнетата вещ е възстановена, което обуславя и липсата на
претенция на деликтно основание за причинени в резултат на деянието имуществени
вреди.
За разлика от разпоредбата на чл. 197 НК, където законодателят е предвидил открадната вещ да бъде
"върната", т.е. изисква се елемент на "доброволност" от
страна на подсъдимия, за да се ползва от привилегията да му бъде наложено
по-леко по размер наказание, при индивидуализиране на наказателната
отговорност, в чл.
218б, ал.1 НК, акцентът е насочен върху възстановяване на имуществените
вреди, претърпени от пострадалото лице, без значение дали това ще стане със
съдействието на дееца или в следствие на действия на разследващия орган, т.е.
изискването е предметът на деянието да бъде "възстановен", което в
случая безспорно е сторено. Поради всичко гореизложено, настоящият съдебен
състав намира, че са налице всички заложени в чл.
218б, ал.1 НК предпоставки.
Съдът призна подсъдимия С. за виновен, в
това да е извършил престъпление по чл. 194, ал.3 вр. ал.1
от НК и за същото деяние, на осн. чл.
218б от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. За извършеното
нарушение чл.
218б, ал.1 и ал.2 НК предвижда налагане на наказание "Глоба" от
100 до 300 лева. При определяне на конкретния размер на наложеното на С.
административното наказание, съдът отчете както стойността на отнетата вещ,
така и социалното и имотно състояние на подсъдимия- същия е безработен и няма
доходи и това мотивира съда да му наложи административно наказание в минимален
размер, като счете, че именно този размер на наказание ще изпълни неговите
цели.
Съдът осъди подсъдимия А.А.С. да заплати
по сметка на ОД на МВР гр.С. З. направените по досъдебното производство
разноски в размер на 46,92лв.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: