Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 07 май 2015
Година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА
ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 18 ноември 2015 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: А. Николова
Като разгледа докладваното от
съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 199 по описа за 2013 година
за да се произнесе съобрази:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.240 ЗЗД и обща цена 207 000
лв.
Ищцата
Е.Л.У. твърди в исковата си молба, че през периода от 22.01.2007г. до
02.07.2007г. предоставила на ответното дружество в заем парични средства, както
следва: по договор от 22.01.2007г. – 101 000 лв., по договор от
02.02.2007г. – 30 000лв., по втори договор от 02.02.2007г. –
30 000лв. и по договор от 12.02.2007г. – 46 000лв., или общо
207 000лв., които ответникът следвало да върне, ведно със съответната
договорна лихва в срок 30.06.2008г. Заявява, че били подписани и съответни
записи на заповед. Дружеството не изпълнило в договорения срок и към датата на
предявяване на исковете задълженията си и не върнало предоставените в
заем парични суми, като от момента на получаване на сумите от ответното
дружество до 01.01.2013г. били изплащани единствено дължими лихви.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 207
000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът
“Р. Е.” ООД оспорва изцяло предявените искове. Оспорва твърдението, че
дружеството дължи претендираните от ищцата суми в размер общо на 207 000 лв. по
цитираните в исковата молба четири договора за паричен заем. Оспорва факта на сключване на посочените договори за заем, като твърди, че
същите са създадени впоследствие, антидатирани и не са подписани от лица,
овластени да представляват дружеството. Сочи, че при отсъствие на законна или
договорна представителна власт за подписалите договорите съдружници, правните
последици могат да настъпят само в патримониума на физическите лица, положили
подписи, но не и за “Р. Е.” ООД с.Я. като юридическо лице. Твърди, че
договорите не са подписани от А. Т. и Т. Т.
Ответникът
оспорва факта, че е получил заемните суми по представените с исковата молба
договори за паричен заем, като навежда подробни доводи в тази връзка.
Относно
претенциите на ищцата, основани на записите на заповед ответникът “Р. Е.” ООД с.Я. взема становище, че същите са
неоснователни, доколкото липсват твърдените от ищцата каузални правоотношения.
Тъй като договорите за заем не били валидно сключени от името на “Р. Е.”
ООД с.Я., то не съществували каузалните
правоотношения, във връзка с които се твърдяло да са издадени записите на
заповед, съответно, не съществували и задължения по записите на заповед. Според
ответника, записите на заповед не са валидно издадени от името на дружеството,
тъй като са подписани от А. Т. и Т. Т., които не са били нито законни
представители, нито пълномощници на дружеството. Счита, че липсва задължителен реквизит по смисъла на
чл.535 т.7 от ТЗ – подпис, което водело до нищожност на записите на заповед;
подпис от името на дружеството не бил положен, а подписите, положени от името
на лицата А. Т. и Т. Т., не били изпълнени от тях.
Моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира за направените по делото
разноски.
В
срока по чл.372 ГПК е представена допълнителна искова молба от ищцата, в която
същата взема становище по изложеното от
ответника в писмения отговор, като навежда допълнителни доводи във връзка с
основателността на претенциите си.
В
срока по чл.373 ГПК е представен писмен отговор на допълнителната искова молба
от ответника “Р. Е.” ООД с.Я..
Окръжен
съд – Стара Загора, след като се запозна със становищата на страните намира, за
установено следното:
Предявените
от ищцата обективно съединени искове са с правно основание чл.240 ЗЗД, като в
тежест на ищцата е да докаже, обстоятелствата, на които основава исковете си – че
са сключени договори за заем между страните, че ищцата е изпълнила задълженията
си по договорите, като е предала на ответника заемните суми.
По
делото са представени 4 бр. договори за заем, както следва: договор за паричен
заем от 22.01.2007г. за сумата 101 000 лв., договор за паричен заем от
02.02.2007г. за сумата 30 000 лв., договор за паричен заем от 02.02.2007г.
за сумата 30 000 лв. и договор за паричен заем от 12.02.2007г. за
46 000 лв. Страни по договорите са ищцата, в качеството на заемодател и
ответното дружество, в качеството на заемател, чрез двамата съдружници А. Т. и
Т. Т.
Представени
са и 4 бр. записи на заповед, които са
издадени като обезпечение на предоставените парични заеми, както следва: запис на заповед от
02.02.2007г. за сумата 101 000 лв. - издаден като обезпечение на договор
за паричен заем от 22.01.2007г. за сумата 101 000 лв.; запис на заповед от
02.02.2007г. за сумата 30 000 лв., който обезпечава договор за паричен заем от
02.02.2007г. за сумата 30 000 лв.; запис на заповед от 01.03.2007г. , издаден
за обезпечение на втори договор за паричен заем от 02.02.2007г. за 30 000
лв.; запис на заповед от 12.02.2007г. за сумата 46 000 лв., издаден като
обезпечение на договор за паричен заем от 12.02.2007г. за 46 000 лв. По
делото не е спорно, че по записите на заповед не са предавани суми отделно от
договорите за заем, които обезпечават.
Ответното
дружество е оспорило твърденията на ищцата за сключване на договорите за заем,
както и факта на предоставяне в заем на
посочените по-горе суми, като първото възражение е свързано с оспорване на автентичността на
подписите на съдружниците А. Т. и Т. Т. както върху договорите за заем, така и
върху записите на заповед. В тази връзка по делото са представени оригиналите
на посочените договори, както и на
записите на заповед, които са идентични с първоначално представените преписи. С
оглед установяване автентичността на положените подписи от името на
съдружниците А. Т. и Т. Т.както върху договорите за заем, така и върху записите
на заповед по делото беше назначена съдебно-комплексна експертиза, депозирала
заключение, което беше частично оспорено от ответника в хода на съдебното
производство. От заключението на експертизата /л.188-227/ се установи, че
подписите, положени под оригиналите на четирите договора за заем и четирите
записи за заповед от името на А. Т. са
изпълнени от А. Т. и от името на Т.Т. са изпълнени от Т.Т.
Впоследствие е назначена техническа експертиза, изпълнена от експерт при
НИКК-МВР С.П., на която са поставени част от въпросите, по които е работила
първоначалната експертиза, свързани с вида, качеството и др. характеристики на
хартията, върху която са материализирани договорите за заем и записите на
заповед, както и вида и модела на печатащото устройство, с което са отпечатани
договорите и записите на заповед, както и
мастилото на отпечатване, шрифта, форматирането на страниците на
посочените документи. Съдът счита, че тези въпроси не са от съществено значение
за спорните правоотношения между страните по делото. Съдът приема за безспорно установено от
заключението на първоначалната техническа експертиза, че подписите, положени
под оригиналите на четирите договора за заем и четирите записи за заповед от името на А. Т. са изпълнени от А. Т. и от
името на Т.Т. са изпълнени от Т.Т. С оглед на това, възраженията на ответника,
че подписите върху тези документи не са на съдружниците А. Т. и Т. Т.са
неоснователни.
По
отношение на възражението на ответника, че съдружниците А. Т. и Т. Т.не могат
за представляват дружеството-ответник при сключването на договорите за заем и
издаването на записи за заповед от името
на ответника, съдът приема следното. Действително към съответната дата на сключването
на договорите за заем и на издаването на записите за заповед от името на ответника управител на ответното
дружество е била ищцата. Видно от данните по делото, обаче, през времето,
когато същата е била управител на ответното дружество, в различни периоди от
време, същата е упълномощавала съдружника А. Т. да представлява дружеството,
като го е упълномощавала да упражнява правата на управителя. Горното се
установява от представеното по делото нотариално заверено пълномощно от
04.04.2011г. /л.123 от делото/, както и от заверения препис от общия регистър
на нотариус №199 Татяна Малеева с р-он на действие РС София /л.140-141 от
делото/, от който е видно, че ищцата е
упълномощила съдружника А. Т. да представлява дружеството на
16.09.2003г. Липсват данни последното упълномощаване да е срочно. От друга
страна, договорите са сключени /подписани/ и от тримата съдружници – от ищцата,
като заемодател и съдружниците А. Т. и Т. Т., като представители на ответника,
в качеството на заемател. Или и тримата съдружници са известени за сключените
заеми и никой от тях не се е противопоставил на сключването им. Дори да се
приеме, че в случая съдружниците А. Т. и Т. Т. са действували без
представителна власт, в случая е приложима хипотезата на чл.301 ТЗ. Такова
противопоставяне от страна на търговеца-ответник в случая, безспорно липсва, поради
което следва да се приеме, че ответникът- търговец е потвърдил действията,
извършени без представителна власт по сключване на договорите за заем и издаването
на записите за заповед от името на
ответника. Още повече, че договорите за заем са реални договори, същите се
считат за сключени от момента на предаване на заемните суми, без да е
необходима писмена форма на договора. Същата е от значение само за доказване на
сделката, а не и за действителност на същата. Съдът приема, че страните по
делото са целяли именно този резултат – сключването на договорите за заем, тъй
като от данните по делото - заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, както и представените от ищцата извлечения
от банковите й сметки, се установява, че сумите по договорите за заем са
преведени от сметките на ищцата в с/ка на ответното дружество. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено, ищцата е превела на ответното дружество
сумите по всеки един от договорите за заем, общо в размер на 207 000лв.
Според експертизата, всички преведени суми са постъпили по сметката на
ответното дружество и са осчетоводени в счетоводството на дружеството. По
счетоводни данни на ответника, към 04.04.2014г. неплатеното задължение към
ищцата, осчетоводено в Кредита на счетоводна с/ка 152 “Получени дългосрочни
заеми”, аналитична партиза 2 “Е. У.” е в размер на 214 000лв., като общият
размер на предоставения заем по четирите договора е 207 000лв. Видно от
заключението, главниците в посочения размер не са изплатени от страна на
ответното дружество в полза на ищцата по делото.
По
отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
на задълженията за връщане на заемната сума, съдът счита същото за
неоснователно. Видно от съдържанието на договорите, страните са договорили и в
четирите договора за заем като краен срок за връщане на сумата - 30.06.2008г.
Съдът счита, че от тази дата насетне сумите са дължими.
Съгласно
чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая вземанията са
станали изискуеми, считано от 30.06.2008г.,
като 5-год. давностен срок изтича на 01.07.2013г. Съгласно чл. 72, ал.2 ЗЗД, когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден. Тъй като в настоящия случай 30.06.2013г. е неделя /неприсъствен ден/, то
срокът свършва в първия следващ присъствен ден – т.е. 01.07. 2013г., когато е
депозирана исковата молба в съда. Поради изложените съображения, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните суми, представляващи дължим заем.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани и следва да бъдат
уважени изцяло. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата дължимите
по четирите договора за заем суми, както следва: по договор от 22.01.2007г. –
101 000 лв., по договор от 02.02.2007г. – 30 000лв., по втори договор
от 02.02.2007г. – 30 000лв. и по договор от 12.02.2007г. –
46 000лв. или общо 207 000лв.
С
оглед изхода на спора, на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски пред настоящата инстанция, съгл. чл.78, ал.1 ГПК в размер на 17 205
лв. По отношение на възражението за прекомерност на възнаграждението, направено
от ответника, съдът намира същото за неоснователно. Възнаграждението, както за
предявяване и защита по предявените искове, така и това, договорено и заплатено
от ищцата на адвоката й във връзка с
обезпечаване на исковете, е съобразено с
чл.7, ал.2, т.4 и чл.7, ал.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се присъди в договорените и
заплатени от ищцата на адвоката й суми.
Водим
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Р. Е.” ООД
с.Я., ул. ”М. П.” №**, Община К.
Обл.С.З. ЕИК *** да заплати на Е.Л.У., ЕГН **********,*** общо 207 000лв., /двеста и седем
хиляди лв./, представляваща дължимите суми по четири договора за заем,
сключени между Е.Л.У., като заемодател и
“Р. Е.” ООД, като заемател, както
следва: по договор от 22.01.2007г. – 101 000 лв., по договор от
02.02.2007г. – 30 000лв., по втори договор от 02.02.2007г. –
30 000лв. и по договор от 12.02.2007г. – 46 000лв. , ведно със законната лихва, считано от 01.07.2013г.
до изплащане на сумата, както и да й заплати сумата 17 205 лв. /седемнадесет
хиляди двеста и пет лв./, представляваща направените по делото разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: