Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
В., 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно
заседание проведено на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №4224 по описа за 2020година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. Г.Г., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на децата К. Р. Г., ЕГН********** и Г. Р. Г., ЕГН ********** с
адрес *** срещу Р.С.Г., ЕГН **********
с адрес ***, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение размера на
месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в полза на децата К. Р.
Г. и Г. Р. Г., с решение № 3642/08.08.2019г. по гр.д. № 8696/2019г. на Районен
съд –В. в размер от по 140лв. месечно за всяко едно от тях, като същата бъде
увеличена на от по 250лв. месечно за
всяко едно от тях, считано от подаване на исковата молба - 30.04.2020г. с падеж
от първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: С решение №3642/08.08.2019г. по гр.д. №
8696/2019г. на Районен съд –В., бракът й с ответника е бил прекратен, като
родителските права по отношение на децата К. и Г. са предоставени за
упражняване на нея, а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
от по 140лева месечно за всяко дете. Твърди, че въпреки че от тогава не е
изминал значителен период от време, то са настъпили значителни промени свързани
със здравословни проблеми на децата, довели до увеличаване разходите нужни за
издръжката им. Това налагало направата на значителни разходи за лечение, както
и за средства за развитие в учебни и извънучебни занимания. Посочва и че
размерът на така определената издръжка понастоящем се явява и под минималния
регламентиран в закона. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
в който изразява готовност за заплащане на издръжка в полза на децата в размер
от по 200лева. Затова и искането е за разликата над така признатия размер,
исковата претенция да се отхвърли.
В съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат.
Контролиращата страна ДСП- В. редовно уведомена не изпраща представител. С
писмена молба изразява становище за основателност на исковата претенция, а по
отношение размера на издръжката предоставят преценката на съда.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна и достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Т.е за уважаване на иска нужно е да бъде доказано трайно и съществено изменение
на обстоятелствата, послужили при отсъждане на първоначалния размер на
дължимата в полза на детето издръжка. Измененията следва да са свързани с
нараснали нужди на детето и да обосновават увеличаване издръжката в искания размер,
при съответни възможности на задълженото лице да я дава или пък съответно да е
основан на твърдения за трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице. /т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970г./. Настоящата претенция се
основава на твърдения за нараснали нужди на децата.
Страните не
спорят, а и от ангажираните писмени доказателства е видно, че са родители на
децата К. и Г., родени на ***г. С решение №3642/08.08.2019г. по гр.д. №
8696/2019г. на Районен съд –В. е било
утвърдено постигнато между родителите споразумение по чл. 50 СК, като
родителските права спрямо децата К. и Г. са предоставени за упражняване на
майката, а бащата е осъден да плаща на децата си месечна издръжка в размер от
по 140лева за всяко от тях.
За учебната
2020/2021г. децата К. и Г. са записани в трети клас, редовна форма на обучение
в ОУ „С. П. Е. “ гр. В..
Основното трудово
възнаграждение на майката съгласно допълнително споразумение към трудов договор
№ 451/04.06.2019г. е в размер на 1227.93лева. Средномесечният й доход в брутен
размер за периода м.10.2019г.-м.09.2020г. е в размер на 1241.44лева. В периода
от м.07.2019г. не е получавала обезщетения от НОИ за безработица и временна
неработоспособност.
В периода
м.09.2019г.- м. 08.2020г. бащата е получил средномесечен доход в брутен размер
от 1142.94лева. В периода от м.01.2019г. не е получавал обезщетения от НОИ за
безработица и временна неработоспособност. Същият притежава л.а. „Пежо“ с дата
на регистрация 2002г. и недвижимо имущество – собственик е на две жилища в гр. В..
Няма данни да е реализирал доходи извън получени по трудово правоотношение.
Ищцата представя
договор за наем на недвижим имот, сключен на 31.05.2019г., за срок от 12
месеца, с определен в чл.4 месечен наем в размер на 300лева.
И двете страни
представят писмени доказателства за заплащаните от тях потребителски кредити,
бащата за сумата от 10000лева, с месечна вноска от 105.08лв. месечно и със срок
на договора до 25.04.2029г., майката за
сумата от 1098.77лева, с м. вноска от 95.12лева и със срок на договора до
01.09.2021г.
Децата К. и Г. са
с установеното „двустранно плоскостъпие“, като
им е предписано да ползват ортопедични стелки – супинатори, както и да
плуват два пъти седмично. Във връзка с установен проблем с израстване на постоянни зъби и преглед при
стоматолог на децата е предписано да приемат хранителни добавки „Кид Кал“ .
Представени са
доказателства за платени от майката суми за ортопедични стелки, лекарства,
учебни пособия, такси за извънкласни дейности, дрехи и др. Реализираните
разходи не се оспорват от ответника.
Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка
е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация,
имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен
да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно
дете е задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за
детето. Така ППВС № 5/16.11.1970г.
Задължението на
родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи
сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за
баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда
изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга възможностите
на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК.
Децата са на
навършени 9г. С нарастване на възрастта, пропорционално нарастват и
потребностите им, а оттам и разходите нужни на родителите по тяхното
задоволяване. Появява се необходимост от усвояване на повече и разнородни
знания, умения, поддържане на самостоятелен социален живот, задоволяване на
нови интереси. Децата посещават училище. Възрастта,
на която са предполага значителни разходи за храна, дрехи, транспорт, учебници,
помагала и прочие такива служещи за удовлетворяване интелектуалните им
потребности и тези свързани с водене на социален живот от децата, които нужди
неизбежно се завишават във времето. Към датата на определяне размера на
издръжката, децата са били на навършени 7г. Оттогава е изминал значителен
период от време, в който са настъпили промени в живота им свързани със започнало посещение на
училище. Факт е, че учебните помагала се предоставят безплатно, но наред с тях,
на децата са нужни и други пособия, свързани с придобиване на нови за живота им
знания и умения. Настъпилите промени, обосновават извод, че финансовите средства за нормалното интелектуално развитие на децата и свързани пряко с
осигуряване задоволяване на техните емоционални, физически и социални
потребности тепърва ще се увеличават. Същевременно децата са с
диагностицирано „двустранно
плоскостъпие“, като им е предписано да ползват ортопедични стелки – супинатори,
както и да посещават плуване минимум два пъти седмично. Няма данни децата да
страдат от някакви сериозни заболявания, нито пък има неприсъщи и поради това
индивидуални за възрастта им потребности, чието задоволяване да налага отделяне
на още допълнителни средства. Единствено наложително на този етап е подмяната
на ортопедичните стелки регулярно, което изисква отделяне на допълнителни
средства, но на всеки два – три месеца. Редно е да се посочи, че задължението
за издръжка на непълнолетните деца от техните родители е преди всичко морално,
а след това законово вменено. Несъмнено, в периодите, когато децата са при баща
си, той е родителят, който осигурява нужните средства за издръжка, по който
начин изпълнява и задължението си да дава такава. Съответно и правото на децата
да я получават бива погасено чрез предоставянето й. Безспорно издръжката е
нужна на детето за покриване на неговите основни и важни за възрастта ежедневни
потребности, което разбира се следва да е в границите на възможностите на
родителите. От друга страна, размерът на издръжката не следва и да стимулира
към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващ възможност сумите да се
използват за цели извън издръжката. Факт
е, че бащата не издържа други деца, както и че доходите му са над минималните
за страната. Няма данни за трайно увреждане на здравето, нито пък такива
увреждането на здравето му да изисква значителни средства за лечение, респ. да
поставяне условия, при които може да полага труд. От друга страна макар и
собственик на две жилища, същият поясни в о.с.з., че в единия апартамент, който
е наследствен, живее неговия прародител, факт който не бе оспорен от ищцата.
Майката е поела непосредствените грижи за децата и нейният принос в
отглеждането на К. и Г. следва да бъде взет предвид. Съобразявайки изложено до
тук, възрастта на децата, материалното положение на родителите, честата
необходимост от закупуване на ортопедични стелки, поскъпването на стоките и
услугите, нуждата от средства за отглеждане и възпитанието им, настоящият
състав прави извод, че необходимата издръжка за всяко едно от децата е в размер на около 400лева месечно или общо
в размер на 800лева месечно за двете деца. Тя следва да се понесе от двамата
родители и даването й трябва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на децата, за покриване на нуждите им така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно и в общо домакинство. Предвид факта,
че майката е тази, която осъществява непосредствените грижи за детето, от така
определения размер на издръжката бащата следва да заплаща в пари сумата от
450лв или от по 225лева за дете, а остатъкът остава за майката. Този размер на
издръжката, съдът определя като кореспондиращ на нарасналите нужди на децата,
както и на материалните възможности на ответника. Липсва проведено от ищеца
доказване на обстоятелството, че даването на издръжка от страна на ответника в
по- голям размер няма да е свързано с особени затруднения за него. За разликата
над 225лева до претендирания размер от по 250лева за всяко дете, искът се явява
недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част на
исковата претенция. Такива са поискани за адв. възнаграждение от 700лева
платено по договор за правна защита и съдействие и 25лева Дт за издадени СУ.
Ответникът също е
поискал присъждане на разноски, за което е представил списък по чл. 80 ГПК.
Претендират се такива в размер на сумата от 400лева за платено адв. възнаграждение
и 10лева за ДТ за издадени СУ. По делото обаче не е представен договор за
правна помощ, от който да е видно, че адв. възнаграждение действително е
заплатено именно в този размер, поради което доказаните разноски са само в
размер на 10лева.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение. Възраженията е основателно, доколкото
спорът не е с фактическа и правна сложност, а минималният размер на адв.
възнаграждение по чл. 7, ал.1, т. 6 от Наредба № 1/2004г. е 300лева. Затова,
съдът редуцира адв. възнаграждение договорено от ищцовата страна до размера от
300лева.
Така, с оглед
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 292.50лева, а съобразно отхвърлената част на исковата претенция в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 9лева.
На основание чл.
78, ал.6 ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 244.80лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ по иска на И. Г.Г., ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на детето К. Р. Г., ЕГН********** с адрес *** срещу Р.С.Г., ЕГН ********** с адрес ***, размера на определената с решение № 3642/08.08.2019г. по гр.д. №
8696/2019г. по описа на Районен съд – В. издръжка дължима от Р.С.Г., ЕГН ********** в полза на детето К. Р. Г., ЕГН********** чрез неговата майка и законен
представител И. Г.Г., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 140лева на 225лева месечно, считано от
подаване на исковата молба - 30.04.2020г. с падеж от първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 225лева до пълния предявен размер от 250лева, на
основание чл.150 СК.
ИЗМЕНЯ по иска на И. Г.Г., ЕГН **********, в качеството й
на майка и законен представител на детето Г. Р. Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу Р.С.Г., ЕГН ********** с адрес ***,
размера на определената с решение № 3642/08.08.2019г. по гр.д. № 8696/2019г. по
описа на Районен съд –В. издръжка дължима от Р.С.Г., ЕГН ********** в полза на
детето Г. Р. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. Г.Г.,
ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от
140лева на 225лева месечно, считано
от подаване на исковата молба - 30.04.2020г. с падеж от първо число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 225лева
до пълния предявен размер от 250лева, на основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН ********** да заплати на И. Г.Г., ЕГН ********** сумата от 292.50лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част на претенцията, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА И. Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Р.С.Г., ЕГН ********** сумата от 9лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебно деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на претенцията, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 244.80лева,
представляваща дължима държавна такса по изменения размер на издръжката, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.
242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: