О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№.....
гр.Шумен,
03.05.2023г.
Административен
съд гр.Шумен, в закрито заседание на трети май през две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн ЧКАНД № 87 по описа за 2023г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63д ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по частна жалба на „К.Д.“
ЕООД, ***, против Определение № 19/02.02.2023г. на Районен съд Велики Преслав,
постановено по АНД № 381 по описа на съда за 2022, с което съдът е оставил без
уважение молбата на дружеството за изменение на Решение № 111/23.12.2022г. на
Районен съд– Велики Преслав, постановено по АНД № 381/2022г. в частта му за
разноските.
За да отхвърли искането за изменение на
съдебното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер
на 150 лева, съдът е посочил, че в хода на въззивното производство наказващият
орган е бил представляван от юрисконсулт и така определеният размер на
дължимото възнаграждение е съобразен с осъществените процесуални действия.
Съдебният състав приел също, че присъдените в полза на въззиваемата страна
разноски са под предвидения за това в размер в разпоредбата на чл.22ж т.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, който е в размер 210.00лв.
Несъгласен с цитираното определение,
частният жалбоподател го атакувал пред Административен съд Шумен, навеждайки
доводи за неговата неправилност. В частната жалба се сочи, че доколкото с
решението на районния съд е изменено обжалваното пред него наказателно
постановление, като е намален размерът на наложената на дружеството имуществена
санкция, то на наказващия орган се дължат разноски съразмерно с отхвърлената
част от жалбата, като е следвало да бъде съобразено и правилото на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, където е регламентиран и размерът
на дължимото възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 до 150лв. По
тези съображения се отправя искане за отмяна на процесното определение и за
изменение на Решение № 111/23.12.2022г. на Районен съд Велики Преслав,
постановено по АНД № 381 по описа на съда за 2022, в частта му за разноските,
като последните бъдат пропорционално намалени съобразно изменения размер на
имуществената санкция.
Ответната страна– Изпълнителен директор
на ИА „ГИТ“– гр. София, не взема становище по допустимостта и основателността
на частната жалба.
Съдът, като съобрази аргументите,
изложени от страните и представените по делото писмени доказателства, счита, че
така депозираната частна жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:
С Решение № 111/23.12.2022г. на Районен
съд Велики Преслав, постановено по АНД № 381/2022г, съдът е изменил Наказателно
постановление № 27-0001442/09.09.2022г. на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“ гр. София, с което
на „К.Д.“ ЕООД, ***, за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане
на работниците и служителите за риска трудова злополука и на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ е била наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева, като съдът на основание чл.415в ал.1 от КТ намалил
санкцията на 300 лева. Със същото решение жалбоподателят е бил осъден да
заплати и разноски в размер на 150 лева на основание чл.22ж т.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
След съобщаване на решението от страна
на „К.Д.“ ЕООД е било депозирано искане за изменение на постановения съдебен
акт в частта му за разноските, която е била отхвърлена с обжалваното пред
касационната инстанция Определение № 19/02.02.2023г. на Районен съд Велики
Преслав.
Касационната съдебна инстанция в
настоящия си състав не споделя направения от районния съд извод, обективиран в
процесното определение.
Съгласно чл.63д ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В случаите, когато учреждението, чийто орган е издал наказателното
постановление, е бил защитаван от юрисконсулт или друго лице с юридическо
образование, в полза на същото се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (арг. от чл. 63д ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН).
По аргумент от чл.143 от АПК,
субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.63д ал.1 от ЗАНН, когато съдът отмени обжалваното наказателно постановление, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт (чл.143 ал.1 от АПК), а когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ (чл.143 ал.3 от с.к.). Тъй като в цитирания законов текст липсва уредба
относно случаите, когато съдът измени обжалвания пред него акт, по силата на
чл.144 от АПК субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл.78 ал.1 и ал.3
от ГПК, регламентираща, че в полза на ответника (в случая наказващия орган) се
дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
В настоящия казус Районен съд Велики
Преслав е отхвърлил искането за цялостна отмяна на наказателното постановление,
като същевременно е приложил чл.415в ал.1 от КТ, като е намалил размера на
наложената на дружеството имуществена санкция или съдът е уважил жалбата срещу
НП частично. В тази хипотеза и съобразно горецитираните правни норми, и в
частност съгласно чл.78 ал.1 и ал.3 от АПК, същият е следвало да присъди в
полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл.58д т.1 от ЗАНН деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от оспорването. Вместо това районният
съд е определил в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, аргументирайки се с неприложимото правило
на чл.22ж т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Въззивният съд е следвало да съобрази
релевантната разпоредба на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, където е регламентиран и размер на дължимото възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН между 80 и 150 лева, като в полза на ИА „Главна инспекция
по труда“– гр. София предходната инстанция е следвало да присъди юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на оспорването. В случая делото
не се отличава с фактическа и правна сложност– проведено е едно открито съдебно
заседание с участието на процесуалния представител на наказващия орган, в което
е разпитан един свидетел. Поради това за основа при определянето на дължимия
размер на възнаграждението следва да бъде взета предвид минимална стойност от
80 лева. С оглед на изложеното в полза на учреждението, чийто орган е издал НП,
районният съд е следвало да присъди разноски в размер на 16 лева.
В обобщение на изложеното съдът приема,
че Решение № 111/23.12.2022г. на Районен съд Велики Преслав, постановено по АНД
№ 381/2022г. по описа на съда следва да бъде изменено в частта за разноските,
като присъденото в полза на ИА „Главна инспекция по труда“– гр.София юрисконсултско
възнаграждение бъде намалено на 16 /шестнадесет/ лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.248 ал.3 от ГПК, във вр.с чл.144 от ГПК, във вр.с чл.63в и чл. 63д ал.1 от ЗАНН, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 111/23.12.2022г. на Районен
съд Велики Преслав, постановено по АНД № 381/2022г. по описа на съда в частта
за разноските, с която съдът е осъдил „К.Д.“ ЕООД, *** да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„К.Д.“ ЕООД, *** да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“– гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на
16 /шестнадесет/ лева съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Определението е окончателно.
Председател : ………….. Членове: 1 ………………..
2 ……………….
ЗАБЕЛЕЖКА: Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 03.05.2023 г.