О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_548__________
гр.Варна, _19_.09.2018
г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 19.09.2018 година през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВА
ч.гр.д.№ 460 по описа за 2018 г. , съобрази:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК,
образувано по ЧЖ на КПКОНПИ срещу определение №1590/21.06.2018 год. по гр.д. 1966/2017 год.
на ОС – Варна, с което е прекратено производството по искове на КПКОНПИ срещу
лицата С.Х.М. ***, Ш.А.Н. ***, Е.С.Х., действащ чрез майка си и законен
представител Ш.А.Н., по чл. 74 ЗОПДНПИ, за отнемане на незаконно придобито
имущество, парични суми, движимо и недвижимо имущество – с цена 343878,37 лв.,
като недопустимо.
Твърди се в жалбата, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Излагат се подробни правни аргументи за допустимостта на
производството по основния спорен въпрос – преклузивни ли са сроковете по
приключване на предварителната проверка на КПКОНПИ по специалния закон и спазен
ли е този срок.
Срещу жалбата е постъпил
писмен отговор от насрещните страни С.Х.М. ***, Ш.А.Н. ***, Е.С.Х., действащ
чрез майка си и законен представител Ш.А.Н., в който аргументите в нея са
оспорени, като е подкрепено становището на ОС Варна. Претендират се разноски по
300 лв. за всеки или общо 900 лв.
За да се произнесе
по спора, съдът взе предвид следното:
Производството по делото пред
ОС е образувано въз основа на искова молба рег.№ 25257/11.09.2017 год., с която
е заявена претенция по чл.74 ал.2 от
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, обн. ДВ,
бр.38/18.05.2012 год., в сила от 19.11.2012 год., отм. с § 3 т.1 от ПЗР на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, обн. ДВ,бр.7/19.01.2018 год., в сила от 23.01.2018 год., от КОНПИ,
сега КПКОНПИ /§ 6 ал.1 от ПЗР от новия ЗПКОНПИ/, срещу посоченото по-горе лице.
От фактическа страна по процедурата на проверката се установява, че тя е
стартирала на 24.07.201 год., когато
КОНПИ е сезирана от ОП Варна и е образувана проверка. Решението за
образуване на производство по налагане на обезпечителни мерки на КОНПИ е от
07.06.2017 год., решението за внасяне на молба в съда е от 08.08.2017 год.
Производството по ЗОПДНПИ /отм./, особен и репресивен закон, се осъществява
в относително самостоятелно обособени фази ,както следва: провеждане на
предварителна проверка; внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и
действия след налагане на обезпечителните мерки и съдебно производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.
Проверката по чл. 21 - 36 ЗОПДНПИ /отм./ предхожда производството
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало
се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Извършва се от органите
на Комисията по чл. 13 ал. 1 ЗОПДНПИ
/отм./. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване
и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определен от закона
срок (чл. 28, във връзка с чл. 27 ал. 3
ЗОПДНПИ). Проверката започва с акт на директора на съответната
териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за
провеждането й. За начална дата на проверката по правилата на чл. 25 ал.1 от ЗОПДНПИ,във
връзка с чл.25 ал.1 от АПК ,чл.6 ал.1 и
чл.125 ал.1 от ГПК следва да се счете
датата на постъпване на уведомлението от сезиращия орган - съответния
прокурор. Проверката продължава до една година, като този срок може да бъде
удължен само по изключение и еднократно с не повече от шест месеца-така чл.27
ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./.
Съдебният състав приема, че законът е установил по императивен начин
максималната продължителност на срока за проверка – до една година /чл.27 ал.1
/,т.е. тя може да приключи и преди това. В разпоредбата на чл.11 ал.1 т.2 от
ЗОПДНПИ изрично е посочено,че Комисията следва да приеме решение за удължаване
срока на проверката по чл.27 от ЗОПДНПИ,
т.е. не е допустимо проверката да продължава фактически и след изтичане на
едногодишния срок, а еднократното постановяване на решение по чл.11 т.2 за
удължаване срока на проверката е условие за допустимостта й и след изтичане на
едногодишния срок. Крайният резултат от проверката дава основание на Комисията
да вземе решение дали да внесе в съда искане за обезпечение на бъдещия иск за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато са
събрани достатъчно данни, обосноваващи предположението, че е налице незаконно
придобито имущество, или да откаже образуването на производство и прекрати
проверката, когато такива данни няма (чл. 37 ал. 1
и 5 от ЗОПДНПИ, отм.).
Когато намери, че от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се
направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито,
Комисията взема решение и съответно - внася в съда искане за обезпечаване на
бъдещия иск. С налагането на обезпечителните мерки започва производството по
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. От този момент
проверяваните лица, съответно разполагат с възможността да се запознаят със
събраните доказателства, да правят възражения и да представят насрещни
доказателства, да ползват адвокатска защита (чл. 60 ал.
1,ал.2 и ал.4 от ЗОПДНПИ).
Продължителността на този етап на процедурата не може да е повече от три месеца
–така чл. 74 ал. 1 от ЗОПДНПИ.
Ясно е регламентиран характерът на този тримесечен срок – той е скрепен със
санкция при неспазването му, т.е. той е преклузивен: съдът отменя
обезпечителните мерки, ако служебно или по искане на заинтересованите лица
установи, че искът е предявен след изтичането на тримесечен срок от налагането
им –така чл. 74 ал. 4 от ЗОПДНПИ.
Решенията си по чл.11 т.1-4 от ЗОПДНПИ за удължаване на срока за проверката,
прекратяване на проверката, отказ за образуване на производство,респ.образуване
на производство по ЗОПДНПИ, което включва внасяне в съда на искане за налагане
на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, Комисията постановява въз основа на мотивиран доклад на
директора на съответната териториална дирекция –така чл.27 ал.4, 37 ал.1 ,чл.61
ал.1 от ЗОПДНПИ. Срокът за изготвяне на докладите е едномесечен-съответно по
чл.27 ал.4 от ЗОПДНПИ, считано от
приключване на проверката, респ. по чл.61 ал.1 от ЗОПДНПИ ,след обсъждане на
възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства.
Едномесечен е срокът за приемане на решение от Комисията,считано от внасяне на
доклада - чл. 61, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./.
В закона не е посочен срок за приемане на решение от Комисията в случаите на депозиран доклад по чл.27 ал.4 от ЗОПДНПИ. Съдебният състав
приема, че законът не допуска да бъде отлагано неограничено във времето
произнасянето на органа. Сроковете,които законът установява за изготвянето на
доклади и постановяване на решения са инструктивни и с дисциплиниращ съответния
орган ефект. Във всички случаи, тези срокове
са част от общо предвидената продължителност за съответната фаза на санкционното производство.Така в
разпоредбата на чл.27 ал.4 от ЗОПДНПИ е посочено, че докладът се изготвя въз
основа на резултатите от проверката и в едномесечен срок от приключването й.
Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата сочи, че
законодателят свързва началото на срока
с фактическото приключване на конкретната проверка/което може да настъпи и
преди изтичане на сроковете по чл.27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ/, при което органът разполага със
съответните сведения за имуществото на проверяването лице по чл.28 ал.1 от
ЗОПДНПИ, които да бъдат оценени и формиран съответния мотивиран извод. В
случай,че законодателят е целял
сроковете за произнасянето на органа да не са част от общата
продължителност на съответната фаза,то би посочил, че органът следва да се
произнесе в едномесечен срок от изтичането на сроковете по чл.27, ал.1 и ал. 2
от ЗОПДНПИ /отм./. Този извод, безспорно следва и при сравнение със сроковете,
установени в разпоредбите на чл.57, ал.4,чл.60, ал.2 и чл.61, ал.1 и 2 от
ЗОПДНПИ /отм./ за всички страни /проверяваното лице и органите/ в
подготвителната фаза след налагане на обезпечителните мерки.
Съдът приема, че максималната продължителност на двете фази, провеждане на предварителна
проверка и действията след налагане на обезпечителните мерки и до образуване
на съдебно производство, е уредена с
императивни правни норми и е съответно е до 1 година/ 1 година и 6 месеца,
респ. до 3 месеца. Съставът приема, че това са срокове, които по правната си
природа са преклузивни, тъй като не е допустимо да се извършват действия след
изтичането им - така решение № 323/2017 от 18.01.2018 год. по гр.д.№ 5291/2016
год. на ВКС,IV г.о. Този извод се налага и от правото на мирно използване на
собствеността като принцип в чл. 1 от
Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС. Лишаване от имущество поначало
е допустимо, когато е в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени
в закона и общите принципи на международното право. На тази основа трайно
установената практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по
приложението на протокола и чл.6 от КЗПЧОС
сочи, че ефективна правна регулация може да се постигне само на базата
на ясен закон, с предвидимо правно действие, както и когато всяко ограничаване
на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на
граждански иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица отговаря
на три критерия: законоустановеност;
необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако срокът за
проверката по чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ не е преклузивен, а
инструктивен, то би се стигнало до нарушение на критериите за
законоустановеност и пропорционалност,тъй като органите по ЗОПДНПИ /отм./ биха
могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и
неограничено във времето –извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно в правната
сфера на проверяваното лице.
В конкретния случай, едногодишният срок по чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм. / е изтекъл на 24.07.2015 год.
Решението по чл.11 ал.1 т.1 от ЗОПДНПИ е взето на 08.08.2017 год.
Решението е постановено след изтичане на преклузивния срок за това. Към
датата на образуване на производството правомощията на КОНПИ са били
преклудирани, както е било преклудирано и материалното право на Държавата за
отнемане от ответниците на незаконно придобито от тях имущество.
Предявените искове са недопустими и не подлежат на разглеждане.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1590/21.06.2018 год. по гр.д. 1966/2017 год.
на ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с ЧЖ пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/с особено мнение/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА съдия Пенка Христова
По ч.гр.д. № 460/2018
год. на ВАпС
Няма основания да се приеме, че сроковете по чл.27 ал.1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./са преклузивни. Тези срокове са
уредени в специален по отношение на ГПК закон, в особено производство, поради
което не може да се приеме, че се подчиняват на общия режим на процесуалните
срокове по ГПК. Органите по чл. 24 и чл. 25 ЗОПДНПИ /отм./ не са страна в
гражданския процес, който се развива след внасяне на производството в съда,
проверката има административен характер и засяга правата на страните върху
тяхната собственост едва след приклюването й, за разлика от стария ЗОПДИППД
/отм./, в който проверката «прелива» към налагане на обезпечителни мерки още
преди приключването й, но отново въз основа на акт на Комисията.
Преклузивен по своя характер е погасителен срок, който започва да тече от
възникването на субективното право и с изтичането му субективното право се
погасява. Този вид срок не предполага нарушаване на самото субективно право. За
този срок правоприлагащият орган следи служебно и той не може да бъде
продължаван. Такива са процесуалните срокове по ГПК за обжалване на решенията и
определенията, например. Такъв безспорно е, например, срокът по чл. 74 , ал.4 ЗОПДНПИ
/отм./, след чието изтичане КПКОНПИ губи право да се ползва от наложеното в
нейна полза обезпечение, ако не предяви обезпечения иск в тримесечен срок.
Друг вид погасителни срокове са давностните срокове, при които не се
погасява самото субективно право, а възможността за принудителното му
осъществяване. Например, в административнонаказателното производство давността
се прилага в три посоки: не се образува такова производство ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в определен срок от откриване на
нарушението; ако е изтекъл срок от извършване на нарушението, а образувано
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
определен срок от съставяне на акт, като тези хипотези отново са изрично
уредени от закона.
За да се приеме, че един срок е преклузивен, следва да се изхожда от
позитивното право – приетите законови норми, а не от изискванията за
съобразяване на вътрешното право с това на правото на ЕС. Няма правна норма,
която да сочи на някаква санкция /погасяване на правото на Комисията да вземе
решение за внасяне на производството в съда/ при неспазване на сроковете за
извършваната проверка от КОНПИ, поради което и няма основание да се приеме, че
сроковете са нещо друго, а не инструктивни. Подобни на сроковете по чл. 27,
ал.1 и 2 ЗОПДИППД /отм./са сроковете в НПК за провеждане на разследване за
престъпление и неспазването им не влече след себе си загуба на правото на
разследващия орган да повдигне обвинение, въпреки репресивния характер на
производството и нарушаването на правото на ЕС при наличие на разследване в
неразумно дълъг срок. В наказателния процес са предвидени давностни срокове за
провеждане на разследване и повдигане на обвинение. Правната функция на срока в
случая е насочена към упражняване на правото на съответния орган за
установяване и санкциониране на противоправно действие и бездействие, което
вече е факт. Тоест, срокът служи по-скоро на принудителното установяване и
санкциониране на противоправно поведение, но след изтичането на този срок
незаконно придобитото имущество няма да стане законно, а Държавата евентуално
ще може да санкционира нарушенията по други канали. Тази функция на срока би го
характеризирала по-скоро като давностен, в случай че имаше някаква индиция в
закона, че след изтичането му производството не може да се осъществи в съдебна
фаза.
Отделно, аргументите, свързани с правото на ЕС,
макар и верни, не сочат на конкретната воля на законодателя да се съобрази с
принципите на в чл. 1 от Допълнителен протокол № 1
към КЗПЧОС за мирно ползване на собствеността и да въведе със
специалния закон съобразени с този принцип способи за отнемането й при наличие
на обществен интерес. Липсва правна норма, скрепяваща неспазването на сроковете
със санкция – погасяване на правото на Комисията да продължи производството в
съдебната му фаза.
Не може да се приеме и аргументът, че с
неспазването на посочените срокове се нарушават правата на страните за мирно
ползване на собствеността, тъй като във фазата на предварителната проверка,
преди налагане на обезпечителни мерки, собствеността на проверяваните лица не е
засегната.
Съществува едно решение на ВКС, касаещо предходния ЗОПДИППД, приемащо характера на срока като преклузивен, но тази практика е изолирана в сравнение с практиката на ВКС в обратния смисъл, цитирана в ЧЖ. Налице е противоречива съдебна практика по въпроса за характера на сроковете по чл. 27, ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./. Междувременно е постановено определение №322/27.07.2018 г. по ч.гр.д. 2810/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО, в което се споредял мнението, че спорните срокове са инструктивни. Предстои и произнасянето на тълкувателно решение по този спорен въпрос.
Ето защо, не може да се приеме, че производството
по делото е било недопустимо и е подлежало на прекратяване.
Съдия: