№ 38
гр. Стара Загора , 30.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна И. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201020 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 24 – 002910 от
22.03.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, град
Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена
санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено
административно нарушение, както и че неправилно е приложен материалния
закон. В съдебно заседание, чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да
отмени наказателното постановление. В постъпилото писмено становище се
излагат допълнителни съображение, като се претендира за направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Л взема
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди
наказателното постановление, като претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени
по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта
1
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба,
поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че „К. БГ“ ООД в
качеството си на работодател – ЮЛ – е приел чужденец – гражданин на трета
държава / Република Турция/ Х.Й със служебен № от регистъра на НАП
********** да предоставя работна сила в град Стара Загора на 17.08.2020
година /датата на постъпването му на работа/ без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по Заетостта.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Й.Й. /актосъставител/ и Б.Г., справка за актуално състояние;
АУАН №24-002910/22.02.2021 година; пълномощно; писмо от Агенция по
заетостта изх. №1010-24741/27.01.2021 година; трудов договор
№00000475/14.08.2020 година; справка от НАП; Длъжността характеристика,
Служебна бележка, Заповед за командировка, списък на командировани лица,
удостоверение за регистрация изх.№ 2400771902520840/10.10.2019 година;
опис на представените документи „К. БГ“ ООД; справка от информационна
система на ИА „ГИТ“; писмо от ДИТ Стара Загора до ИА „ГИТ“; писмо от
дирекция за международна трудова миграция с приложен списъка на
чуждестранните лица.
При така посочената фактическа обстановка, която се
потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните доказателствени
средства административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приел, че е нарушен чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност и е наложил имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Жалбоподателят „К. БГ“ ООД, безспорно има качеството на работодател по
смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.
В конкретния случай към момента на деянието лицето Х.Й /както
и множество други лица/ е предоставял работна сила /наемен труд/ за другиго
2
- „К. БГ“ ООД с всички елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение /чл.66, ал.1 КТ/. Основание за този извод дават следните
обстоятелства : Полагането на наемен труд/предоставянето на работна сила
/от страна на работник за работодател – изпълнявана е трудова функция
/длъжностна характеристика/, сключен е трудов договор, регистриран в НАП
/ трудов договор справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления/, бил е
включен в производствения процес, предоставяне на оръдия на труда от
работодателя, Определено е място на работа, Определен характер на работа /
трудов договор/ , трудът се предоставя от работника възмездно – срещу
възнаграждение /трудов договор, споразумение/.
Следователно при наличието на всички елементи от съдържанието
на трудовото правоотношение и при предоставяне на работната сила от
страна на работника за жалбоподателя, съдът приема, че се касае за трудови
правоотношения между работник и работодател. Работникът обаче се явява
гражданин на трета държава по смисъла на параграф 1 т. 4 от Закона за
трудовата миграция и трудовота мобилност – не е български гражданин или
гражданин на държава членка на ЕС, или гражданин на държава страна по
споразумението за ЕИП, не е гражданин на Швейцария, а е гражданин на
Република Турция /удостоверение за регистрация от ТД на НАП/. Това
обстоятелство – гражданин на трета държава – налага изискването работникът
да постъпи на работа след съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по Заетостта. Видно от Справка /писмо/ № 10-10-24741 /27.01.2021
година на Агенция по заетостта не е издавано разрешение и липсва
регистрация за работника, който е гражданин на трета държава.
Работодателят и жалбоподател в настоящото производство не се е съобразил с
тези свои задължения и не е изпълнил абсолютната и безусловна забрана за
допускане до работа на работник гражданин на трета държава без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта, с което
несъмнено е нарушил чл.75а, ал.2 Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност.
Нарушението по чл.75а, ал.2 Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност е от категорията на формалните административни
нарушения – в състава му не са обхванати съставомерни обществено опасни
последици, съставомерен резултат. Същото е било извършено към момента на
3
постъпване на работа на работника и е продължило във времето до
откриването му. Административното нарушение е извършено от работодател
имащ качеството на ЮЛ, поради което АНО е обективна и въпросът за вината
не подлежи на обсъждане.
Възраженията в жалбата и доразвити в писмената защита са
неоснователни. Събраните писмени и гласни доказателствени средства из
цяло кореспондират по между си, не съдържат никакво противоречие,
взаимно се допълват, което ги прави убедителни. Те водят до единствено
възможния извод относно посочената фактическа обстановка и доказват по
несъмнен и безспорен начин фактическия състав на административното
нарушение, което прави възраженията за недоказаност изцяло неоснователни.
Не може да възприеме тезата, че съставът на чл.75а, ал.2 Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е за допустителство. Това административно
нарушение е от категорията на формалните, както бе посочено по-горе и
обхваща състав за неизпълнение на задължение от страна на работодател – да
приема на работа чужд гражданин след разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта.
Видно от самият АУАН същият е съставен в присъствието на един
свидетел, на когото са посочени трите имена, ЕГН и адрес. В случая
административното нарушение е установено въз основа на официални
документи и актосъставителят съгласно чл. 40, ал. 4 ЗАНН е имал
възможност да го състави и без свидетел. В този смисъл съдът приема, че са
спазени разпоредбите на чл.40 и чл.42 т.7 ЗАНН.
АУАН е съставен и връчен непосредствено след съставянето му
на пълномощник на нарушителя, с което са спазени изискванията на чл.40 и
чл.43 ЗАНН.
Претендираните до тук пороци в АУАН и отхвърлени от съда не
са от категорията на съществените процесуални нарушения и сами по себе си
по силата на чл.53, ал.2 ЗАНН не могат да обосноват опорочаване на
наказателното постановление и отмяната му.
В обстоятелствената част на наказателното постановление и на
АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на
4
законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН.
Административното нарушение е конкретизирано по време, място,
начин на извършването му. Административно-наказващият орган няма
задължението изрично да обсъжда в наказателното постановление налице ли
са предпоставките на чл.28 ЗАНН, когато няма основание за отпадане на АНО
на това основание, какъвто е и настоящият случай.
При така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението
на имуществената санкция по чл.75а, ал. 2 Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. Същата е наложена при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2
ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената
опасност и с целите на чл.12 ЗАНН. Няма основание за намаляване на
наложената имуществена санкция. Същата е определена значително под
средния размер при превес на смекчаващите обстоятелства, в близост до
минимума, но не в абсолютния минимум, което е правилно.
При индивидуализацията на имуществената санкция следва да се
отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената
санкция да се определи над минималната. Извършеното административно
нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен
елемент. То засяга не само българското законодателство, но и
международните актове по които РБ е страна. Спазването на изискванията на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гаранция за защита
правата на работника и регулатор на трудовата миграция. Следователно
всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното
административно нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на
обществена опасност, а напротив – със завишена. Този извод мотивира съда
да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма
основание за изменението и чрез намаляване. Изложените обстоятелства
свързани с обществената опасност на нарушението не дават основание да се
приеме, че може да се приложи и разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Извършеното
административно нарушение не е с по-ниска или незначителна обществена
опасност, а със завишена, поради, което приложението на чл. 28 ЗАНН би
довело до неоправдан либерализъм, което е недопустимо.
5
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения
жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди. Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във
връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат
в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева.
Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 90 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-002910 от
22.03.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „К. БГ“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в
качеството му работодател, на основание чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по
същия текст от закона, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К. БГ“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от управителя Х. К., ЛЧН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
6
Дирекция „Инспекция по труда“, сумата от 90 /деветдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7