Р Е Ш
Е Н И Е
№ 244/12.11.2019г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на осми октомври Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 394
по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1 против решение № 40/28.03.2019
на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 298/2018г.
В ЧАСТТА, в която дружеството е осъдено да заплати на наследниците на ищцата Р
Ж36 000лв неимуществени вреди, претърпени от нея в следствие на ПТП от 12.08.2017г.,
както и 3 935,41лв – разноски за
лечение и 1 498,86лв – разноски по делото. Според въззивника
решението в обжалваните части е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Счита, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на
обезщетение в уважените от съда размери, поради което се иска от въззивния
състав да отхвърли предявения от С. и К. Станеви, в качеството им на наследници
на пострадалата Р Ж, иск в обжалваемата част, а в условията на евентуалност – да
намали размера на присъденото застрахователно обезщетение поради неговата
необоснована прекомерност, която не е в съответствие с трайната съдебна
практика в областта на неимуществените вреди. Изложени са подробно съображения
за това, а именно – вината на застрахования в ответното дружество водач не е
доказана по делото; заключението на КСМАТЕ и показанията на разпитания свидетел
Великов не доказват по категоричен начин, че настъпилите при ищцата травми са в
резултат на поведението на водача на застрахования автомобил. Дори и да се
приеме, че е настъпил удар между ищцата и автомобила, този удар има характера
на случайно събитие. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, както и оплакването, че размерът на
дължимото застрахователно обезщетение е
определен в противоречие на чл.52 от ЗЗД. Същият не е съобразен с реално
претърпените от ищцата болки и страдания.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваните части да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищцата Р К
Ж, с ЕГН **********, б. жител ***, заменена в хода на процеса от наследниците
си С.С.С. с ЕГН ********** *** и К.С.С. с ЕГН ********** ***, претендира от
ответното застрахователно дружество „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК
*********, гр.София заплащане на сумата от 65 000 лв., частичен иск от общ размер 80 000
лв.-неимуществени вреди и за сумата от 5 355,41 лв.-имуществени вреди, претърпени от
нея в резултат на настъпило на
12.08.2017г. в гр.Добрич
ул.»Родопи» № 5А ПТП, с участието на
л.а. „Рено 5“, с ДК № ТХ ХХ ХХСХ, управляван от В Р В.
Безспорно установено е по делото, че
автомобилът има сключена застраховка «Гражданска отговорност» по
застрахователна полица №BG30/116002173897 от 14.08.2017г. с ответното
застрахователно дружество, както и че за настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство № 720/2017г. по описа на Първо РПУ МВР – Добрич и НАХД № 805/2018г. на РС Добрич, което е
прекратено на на осн.чл.378 ал.4 т.3 вр.чл.24 ал.1 т.9 от НПК вр.чл.343а ал.2
от НК.
Безспорно е още, че ищцата е
претърпяла описаното в исковата молба счупване на дясна бедрена шийка и операция за смяна на
тазобедрената става, както и че увреждането е причинило затруднение на
движението на долен десен крайник за около пет-шест месеца. Безспорно е и че твърдените разходи за лечение и
възстановяване - заявка за закупуване на
медицински изделия – тотална ендопротеза на стойност 2 980 лв.,талон за заплащане на потребителска
такса в размер на 375 лв., фактура за закупуване на медикаменти от
21.08.2017г.за 39,54 лв., фактура от 26.08.2017г.за закупуване на превързочни
материали и медикаменти за сумата от 157,50 лв., фактура от 28.08.2017г. за
сумата от 69,96лв.лекарства, фактура от 30.08.2017г.за сумата от 149,89 лв.-за
матрак и фискален бон от 08.09.2017г. за медикаменти-за сумата от 105,52 лв. са
направени във връзка с претърепния инцидент. Претърпените болки и страдания в
резултат на травмите и лечението са доказани с показанията на свидетелката К.С.С.
– дъщеря на ищцата.
Предявеният иск е и процесуално допустим, доколкото
ищцата е предявила претенция към застрахователя, съгласно императивното
изискване на чл.380 от КЗ. Образувана е преписка по щета № 0801-005297/2017.01.
С писмо изх.№3549/13.09.2018г. ответното дружество е отказало изплащане на
застрахователно обезщетение.
Основните спорни въпроси, пренеси и пред настоящата
инстанция, се свеждат до това налице ли са всички елементи от фактическия
състав за ангажиране отговорността на застрахователя, респ. – на деликвента и
по –конкретно има ли водачът на автомобила вина за настъпилия инцидент и налице
ли е причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията на ищцата;
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и
какъв е неговият процент и съответно спазени ли са критериите за страведливост,
разписани в нормата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното
обезщетение, както и установената в тази насока съдебна практика.
Оплакването за липсата на пътен инцидент, евентуално - за
недоказана вина от страна на водача на лекия автомобил се обосновава с това, че
според показанията на водача Великов преди да се качи в колата на пътното
платно не е имало никой. За инцидента е разбрал по изтрополяването на металната
дръжка на метлата на пострадалата, като не е усетил никакъв удар. Заключението
на КСМАТЕ не давало според него категоричен отговор имало ли е съприкосновение
на тялото на пострадалата с автомобила, как след като тя се е намирала зад
колата посредата има следи от удар и по задната врата. Счита, че дори и да е
имало удар между автомобила и пострадалата, той има характер на случайно
събитие, както и че водачът не е имал техническата възможност да възприеме
по-рано пострадалата, като от мемонта в
който я е забелязал, тя е попадала в опасната му зона.
Тезо оплаквания се опровергават от събраните по делото
доказателства. Преди всичко настъпилият инцидент и неговия механизъм са описани
в приетите по делото и неоспорени
писмени доказателства КП за ПТП с пострадали лица № 24001745 от 12.08.17г. и
протокол за оглед на ПТП от същата дата. Образуваното ДП и НАХД на РС Добрич също
доказват осъществения пътен инцидент. В приетото по делото заключение на КСМАТЕ
също подробно е изследван механизма на произшествието.
Според това
заключение на мястото на ПТП не е имало пътна маркировка, хоризонтална или
вертикална, нито поставени пътни знаци. Непосредствено преди удара с лекия
автомобил, по време на удара и след това пострадалата Ж се е намирала на левия
край на платното за движение. Лекият автомобил се е намирал на разстояние от
около 15 метра от пострадалата пешеходка Ж в момента, в който водачът е имал
възможност за първи път да я види преди да потегли на заден ход. В.лица са
кетегорични, че пострадалата е била видима за водача, ако преди да потегли
назад той е погледнал в огледалата за
обратно виждане или е обърнал погледа си назад и тази видимост е била
непрекъсната до момента на сблъсъка. Категорично е и заключението, че водачът е
имал техническа възможност да предотврати удара, ако не е потеглил преди
пострадалата да освободи платното, ако е сигнализирал за намерението си да предприеме
заден ход или ако е заобиколил пешеходката. Предвид дължината на опасната зона
от 2,10м той е можел да предотврати удара, ако е спрял преди съприкоснованието
си с пострадалата.
В тази насока е приетата по делото
медицинска документация, както и свидетелските показания, които макар и ценени
с оглед евентуалната заинтересованст от изхода на спора на свиделката, съвпадат
с всички останали доказателства по делото.
С оглед на горното съдът намира за доказано в процеса осъществяването на
твърдяното в исковата молба ПТП. Доказани са и всички еленти от ФС на отговорността
на водача на автомобила по смисъла на чл.45 ЗЗД. Презумпцията за виновност на водача не е оборена. Същият е нарушил разпоредбата на
чл.40 ал.1 и ал..2 от ЗДвП, според която при придвижване на заден ход той е бил
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. По време на движението си назад водачът е бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
По възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат :
Съгласно задължителната
и трайно установилата се съдебна практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС
№ 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в
множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03.
2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 /
2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15.
04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№
762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ
т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№
60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др., за да е
налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да
се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е
противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на
вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е
необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за
възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт,
изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на
вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на
увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането
от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с
вредата, т.е. тя да е негово следствие.
В процесния случай съпричиняването е
доказано, тъй като няма спор, че пострадалата Желева се е намирала на необозначено
за пешеходци място на пътното платно. Доколкото обаче тя е била непрекъснато
видима за водача и доколкото той е можел да избегне инцидента, настоящият
състав споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на 10 %
съпричиняване.
При определяне размера на дължимото
обезщетение се изхожда от принципа на
справедливост, разписан в чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна
практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и
страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата за отзвучаване на
уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му положение. Следва да бъде
съобразена и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на социални
плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата на
минималните застрахователни лимити.
С оглед на горното съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че общият размер на претендираното обезщетение следва
да бъде определен на 40 000 лв. При установени 10% съпричиняване
на вредоносния резултат исковата претенция се уважава в размер на
36 000лв.
Поради изцяло съвпадение на
фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, решението в
обжалваната му част се потвърждава.
Въззиваемите С. и К. Станеви са
направили искане за присъждане на разноски за втората инстанция, но не са
представитили доказателства за извършването им, поради което съдът не присъжда
такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/28.03.2019 на
Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 298/2018г. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е
влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: