Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 31.05.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV б въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СТАНИМИРА ИВАНОВА
секретар: Капка Лозева
като разгледа докладваното
от съдия Петя Георгиева В.гр.дело № 13907
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258
и сл. от Гражданско процесуалния кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от М.НА
В.Р., чрез юрк. Б.И.против решение №208612 от 07.09.2017 г. по гр.дело № 10170
по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 74 състав,
с което М.НА В.Р.на Р.Б.е осъдено да заплати на Р.А.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 5999,51 лв.,
представляваща стойността на изразходваните от ищцата средства за училищно
образование на детето Х.Д.- такси за обучение във втори клас през 2014г., ведно
със законната лихва от 17.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78 ГПК сума в размер на 650 лв. разноски по делото. С решението е
осъдено М.НА В.Р.на Р.Б.да заплати и сума в размер на 239 лв. държавна такса по
сметка на СРС.
С жалбата се поддържа, че решението е нищожно,
недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. В обжалваното решение районният съд приел неправилна правна квалификация
на иска по чл.215 от КТ, без да съобрази, че се касае за дългосрочно
командироване на ищцата на основание чл.65, ал.1 от ЗДиплСл, който е специален
закон и урежда редът и начина на командироването и възоснова на него е издадена
Наредбата за КСЗМ. При евентуалност поддържа доводи за неправилност на
съдебното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.71 от ЗДиплСл и
чл.15 от НКСЗМ и на ищцата не се дължат допълнителни средства за заплащане на
учебни такси за детето й. Поддържа се, че при постановяване на съдебното
решение, районният съд не е съобразил и факта на плащане от ответника на сумата
от 250 евро за такса за подновено
предварително записване на детето на ищцата в училище „Бамби“ и не е уважил
своевременно направено възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,
б.“в“ от ЗЗД. С жалбата се поддържа, че по делото не са представени
доказателства, че чрез ежемесечна декларация от ищцата по чл.18, ал.2 от НКСЗМ
е спазено изискването на чл.17, ал.1 от НКЗСЗМ. Първоинстанционният съд
неправилно приел още, че представената декларация за данъчни цели удостоверява
по еднозначен начин какъв разход е извършен с посоченото в нея месечни „вноски“
за 2014 г., както и че този документ доказва заплатени такси по чл.15, ал.3 от
НКСЗМ. „Вноски“ имат по-широк предмет обхват, включвайки освен училищна такса и
допълнителни услуги (храна, транспорт застраховка и др.), каквито не попадат в
обхвата на чл.15, ал.3 от цитираната наредба. Незаконосъобразно районният съд
приел, че представените декларации
съставляват първичен счетоводен документ по чл.7 от ЗСч, тъй като липсва задължителен
реквизит по чл.6, ал.3, т.4 от ЗСЧ- предмет на плащането. Освен това решението
било постановено в противоречие с чл.9, т.2, предл.2 от ЗСч, който не допуска
счетоводно отчитане на недостатъчно идентифицирани сделки и приложимата в
случая Инструкция за бюджетния принос и финансово –счетоводната и материална
отчетност в задграничните представителства на РБ – чл.16, ал.1, т.5, съгласно които сделките и събитията се
отразяват според тяхното икономическо съдържание, същността и финансовата им
реалност, а не формално според правната им форма. Така, неправилно районният съд е приел, че посочената в
декларациите глобална сума представлява училищни такса за учебната година
2013/2014 г., и е приел за доказано съществуването задължение за възстановяване
на сума с неизяснен предмет.
С въззивната жалба се претендира отмяна
на първоинстанционното решение изцяло и постановяване на ново решение, с което
предявеният против МВнР иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Моли съда да му присъди всички разноски пред първата и въззивната инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК,
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционният съд, както и
да присъди разноски във въззивното производство.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV б въззивен състав констатира, че въззивната жалба е
допустима - подадена от надлежна страна,
в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо съдебно
решение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност и за недопустимост
на първоинстанционното решение. Решението не е нищожно, тъй като е постановено и
подписано от съдебен орган в надлежен състав и в писмена форма и изразява
валидно формирана воля на съда, и в рамките на правораздавателна власт на
съдилищата, поради което не страда от този порок. Решението не е недопустимо,
тъй като съдът се произнесъл по осъществяване на фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба и формулираното искане и не е разгледал непредявен иск. Дори и да е налице неправилна
правна квалификация, каквито доводи поддържа въззивника, това не води до
недопустимост на съдебното решение и обезсилването му от въззивния съд.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и съдебната
практика, застъпвана от съдилищата, несъответствието на дадената от
първоинстанционният съд в доклада по чл.
146, ал.1 от ГПК и в решението му по спора правна квалификация на спорното
право с действителното правно основание не съставлява порок, обуславящ
недопустимост на съдебния акт. Това е нарушение на съдопроизводствените
правила, което въззивната инстанция следва да отстрани и да разреши спора в
съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като
обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и
изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска (вж. и
Решение № 317/ 27.06.2012 г. по гр.д.№ 117/ 2012 г., ІV г.о). Съгласно мотивите към посоченото тълкувателно решение - правната квалификация на всеки иск е
свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с
последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора
предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова
нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която
е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. По
настоящето дело въпреки дадената в доклада неправилна правна квалификация на
предявения иск - по чл. 215
от КТ ал.1 от КТ, вр. с чл. 71, ал.3 от ЗДиплСл, от първоинстанционния съд,
той се е произнесъл по очертаното с исковата молба спорно материално право,
правилно е разпределил доказателствената тежест и е разгледал всички предявени
факти, които обуславят възникването на спорното право. Поради това въззивният
съд само следва да отстрани неправилната правна квалификация на предявения иск
и да посочи правилната – чл.71, ал.3 от ЗДиплСл, вр. с чл.15, ал.3 от НКСЗМ.
Констатираната неточност и непълнота в доклада, в който не е докладвано възражението
за погасителна давност, не е довело до неправилни указания и до невъзможност
страната, която се позовала на него да извърши процесуални действия или да ангажира
доказателства. Такива доказателствени искания не са направени и с въззивната
жалба. С решението съдът е разгледал и се е произнесъл по възражението, като е
приел същото за неоснователно.
Относно релевираните в подадената жалба
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, с
оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
С обжалваното решение, Софийският районен съд е
уважил предявеният иск, като е приел, че ищцата е била командирована дългосрочно
със Заповед № К-638 от 14.07.2011 г. на Министъра на външните работи като дипломатически
служител в дипломатическо представителство в Португалия, гр.Лисабон, която е
продължила от 01.09.2011 г. до 31.08.2014 г. Прието е за установено, че през този
период синът на ищцата Хуна Димитров е живял с нея и че на 01.09.2012 г. е
навършил възраст, в която според местното законодателство започва основно
образование. Прието е, че във
връзка с претенция на ищцата МВнР е образувана преписка №ФС 33-00-12 от 17.03.2015г.
в която същата претендирала заплащането на сума в общ размер от 5 999, 51 лв.,
съставляваща част от годишната такса за посещение на детето във втори клас. В
този смисъл е приет издаден от училището писмен документ от делото за плащането
на посочената сума, който районният съд е ценил като доказателство,
удостоверяващо извършено плащане и имащо характер на разходооправдателен
документ, по смисъла на чл.15, ал.3 от НКСЗМ с всички изискуеми реквизити по
чл.7 от Закона за счетоводството. Районният съд е счел, че действително, както е
твърдял ответника в писмения отговор, тези документи не отговарят на действащите
при ответника Вътрешни правила - „Инструкция за бюджетния процес и финансово
счетоводната материална отчетност в задграничните представителства на Република
България", но те представлявали вътрешни правила, които обаче поради
естеството си не могат да поставят по-големи изисквания от тези които
нормативния акт, който регламентира основните видове плащания и документи,
които ги удостоверяват, поставя. Затова, след като е представила по преписката в Министерство на вътрешните работи, процесните
документи, при спазване на разпоредбите на чл.71 от Закона за дипломатическата
служба и чл.15 от Наредбата за КС при ЗМ, за ищцата се е породило право да
получи възстановяване на изплатена от нея сума. С решението прието, че относно
процесните вземания е приложима общата петгодишна погасителна давност, тъй като
същите не съставляват „периодични плащания“ и спрямо тях не е приложим чл.111,
б.“в“ от ЗЗД. Така, погасителният срок не е бил изтекъл към момента на подаване
на исковата молба и правопогасяващото възражение на ответника е счетено за
неоснователно.
С оглед изложеното и като взе предвид,
че пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства и при
обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства пред
районния съд поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № К -638/14.07.2011 г. ищцата
е била дългосрочно командирована, на основание чл.65, ал.1 от ЗДиплСл, на
дипломатическа длъжност в състава на задгранично представителство на Р.Б.в
гр.Лисабон, Португалия. Размерът и начинът на определяне на командировъчните
средства за времето на задграничния мандат на дългосрочно командировани служителите
в задграничните представителства при условията и реда, определени със Закона за
дипломатическата служба, се уреждат от Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат, приета с ПМС № 188 от 1.08.2008
г., обн. ДВ, бр.70 от 8.08.2008 г., в сила от 1.08.2008 г., на основание чл.
71, ал.2 и 3,
чл.
72, 73,
75
и 76
от Закона за дипломатическата служба, която като подзаконов нормативен има
органично приложно поле относно определянето на командировъчните средства за
времето на задграничен мандат само на такива служители. За процесния период
ищцата е била дългосрочно командирована от МВнР като дипломатически служител в дипломатическо
представителство в гр.Лисабон, Португалия и е пребивавала в приемащата държава.
За времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си
по служебно или по трудово правоотношение и командировъчни средства в чужда
валута. Извън тези командировъчни пари, за
служителят възниква право да получи от изпращащата администрация за разходите
за детска градина, за начално, основно и средно образование на детето й за
всяка учебна година по чл.15, ал.3 от цитираната Наредба, допълнителни командировъчни
пари в размер до 150 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен
във валута за съответната държава, когато то е пребивавало за повече от 1/2 от
времето на задграничния мандат. Само в този случай ще са налице предпоставките
на чл.15, ал.3 от Наредбата за командировките при задграничен мандат за
заплащане на допълнителни командировъчни пари. Доказването на тези релевантни
по делото факти се осъществява чрез декларации по чл.18, ал.2 от Наредбата от
служителя, или с писмени и гласни доказателствени средства, и е в тежест на
ищцовата страна. Подаването на декларациите има единствено удостоверително
значение, т.е. доказателствено значение, поради което не е въздигнато като
предпоставка обуславяща възникване на правото за получаване на допълнителни
командировъчни пари. Затова, въпреки непредставянето на такива декларации, обстоятелството
по делото, че синът на ищцата е пребивавал заедно с нея в приемащата държава по
време на изпълнение на задграничния мандат на ищцата, съдът намира за доказано от
съставените от директора на учебното заведение удостоверителни документи за посещаване
на занятия. Съдът намира, че са налице тези предпоставки на чл.71, ал.3 от
Закона за дипломатическата служба, за възникване на право на допълнителни
командировъчни средства по време на задграничния мандат на ищцата за покриване
на учебните такси за основно и средно образование на децата му в приемащата
държава при условия и в размер, определени с Наредбата за КСЗМ. Съгласно
чл.15, ал.3 от същата наредба, изплащането на допълнителните пари за всяко дете
се извършва срещу представяне на разходооправдателни документи за заплатени
такси и документ, удостоверяващ записването в съответния клас (група). Детето
на ищцата е било записано в частно училище екстернат „Бамби“ гр.Лисабон. Представени
са доказателства за платените учебни такси за записване в учебната 2012/2013 г.
и 2013/2014 г., както и кореспонденция между ищцата и посолството на РБ в
Лисабон, от които е видно, че такси в размер на 375 евро и 250 евро са изплатени
на ищцата срещу разходен касов ордер. За тези разходи тя е представила разходооправдателни
документи с декларации – л.37 и л.42 по делото. Те са й били изплатени с разходни
касови ордери, прието като доказателство по делото. По делото не са представени обаче никакви
доказателства по см. на чл.15, ал.3 от Наредбата за извършени от ищцата разходи
за такси за детска градина, за начално, основно и средно образование на дете за
2014 г. в размер на исковата сума, за покриването на които ответникът да дължи
заплащане на допълнителни командировъчни пари в нормативно определен размер по
ал.1.
Основателни са оплакванията на
жалбоподателя, че с решението си районният съд неправилно е приел, че представените
декларации от учебното заведение за платени „записване/месечни вноски“ за
съответната учебна година съставляват разходооправдателен документ, доказващ
плащането от ищцата на суми, подлежащи на възстановяване от дипломатическото
представителство и само възоснова на тях е приел за доказано плащането на тези
разходи. Съдът намира, че представените по делото декларации от ръководителя на
учебното заведение не съставляват доказателства по см. на чл.15, ал.3 от Наредбата,
тъй като не удостоверяват характера на плащанията – разходи за такса за
учебното заведение, които единствено се покриват от бюджетните средства. От
съдържанието на разпоредбите на ал.2 и ал.3 е видно, че изпращащата
администрация дължи възстановяване на направения разход за учебни такси, които
се дължат за обучение в степен, която е задължителна част от основното
образование в приемащата държава, или са дължими като условие за записването на
детето (ал.3). НКСЗМ не предвижда покриване на разходи с друг характер или услуги-
застраховка, храна, транспорт или др. Представените от ищцата по делото писмени
доказателства, съставени от длъжностното лице в учебното заведение
удостоверяват плащането на записване/месечни
вноски за учебната година за 2014 г. (3067, 50 евро), но от тяхното съдържание
не е ясно дали се касае за такса за записване или и за други разходи, свързани
с обучението. Както се посочи за записване на детето във втори клас (учебната
2013/2014 г.) вече е била заплатена такса и на ищцата е възстановен разход в размер
на 250 евро с РКО №250/11.12.2012 г.
На следващо място – съгласно приложимата за задграничните представителства към МВнР Инструкция за бюджетния процес и финансово-счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на РБ -чл.19, ал.1 и Закона за счетоводството – чл.6, за да съставляват първични счетоводни документи, те следва да съдържат предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Декларацията от 31.12.2014 г. от директора на учебното заведение не е разходооправдателен документ по см. на чл.15, ал.3 от Наредбата за разходи, които се покриват от бюджетните средства, тъй като не е първичен счетоводен документ, окомплектован с платежен документ и не може да бъде осчетоводена по съответната счетоводна сметка. Съставянето на тази декларация е за данъчни цели, поради което би имала значение само за определяне на размер на облагаемия доход от трудово правоотношение и дали следва да се третират като облагаем доход, извън командировъчните пари, и доходи от допълнителните командировъчни пари във връзка с обучение на дете, при условия и в размер, определени с НКСЗМ, но не доказва плащане на разходи от такъв характер, които изпращащата администрация следва да възстановява на дългосрочно командирования служител.
Въззивният съд счита за основателни оплакванията на въззивника за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, както и на
процесуалните правила при оценка на доказателствената стойност на декларация от
учебното заведение екстернат, в следствие на което е прието дължимостта на сума
в претендирания размер. Като съобрази изложеното и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че съгласно възложената й доказателствена
тежест в хода на делото, ищцата не е доказала извършването на разход за учебни
такси за основно и средно образование на детето йХ.в приемащата държава в
размер на 3067, 50 евро, или 5999, 51 лв., поради което не е възникнало правото
й на изплащането им от изпращащата
администрация и доводите на ответника, че не е доказано плащането на
такса по см. на чл.15 от НКСЗМ, който разход той да е длъжен да покрие са основателни. С оглед на изложеното,
съдът намира предявеният иск за недоказан и неоснователен, поради което постановеното
в противния смисъл първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго такова, с което искът да се отхвърли изцяло. Следва
решението на СРС да се отмени и в частта за разноските, които на основание
чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК са присъдени в тежест на ответника.
Тъй като ответникът своевременно е направил искане в процеса за присъждане на направените по делото разноски, то му се следват такива за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приложим към момента на определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение пред двете инстанции – 300 лв.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №208612 от 07.09.2017 г. по
гр.дело № 10170 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, II ГО, 74 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.А.Д. с ЕГН ********** против М.НА
В.Р.на Р.Б.иск с правно основание чл.71, ал.3 от Закона за дипломатическата
служба, вр. с чл.15, ал.3 от Наредба за командировъчните средства при
задграничен мандат, за осъждането му да й заплати сумата от 5999,51 лв., представляваща стойност на изразходвани средства
за училищно образование на детето Х.Д.(такси за обучение във втори клас) през
2014 г. в Екстернат „Бамби“, гр.Лисабон, Португалия, ведно със законната лихва
от предявяване на иска - 17.02.2017 г.,
до окончателно изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на
М.НА В.Р.на Р.Б.сумата от 300
лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.
Решението не
подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.