№ 139
гр. Стара Загора, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20255500500066 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Р.“ ООД, гр. С.З.,
представлявано заедно и поотделно от Ж.Ж. и Д.Д., чрез адв. М. О. от АК –
Стара Загора, против Решение № 965/12.11.2024г., постановено по гр.д. №
2440/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменена като
незаконосъобразна Заповед №562/03.04.2024г. на „Р.” ООД, С.З., с която на
основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е прекратено трудовото правоотношение на С. Г.
Д., считано от 07.04.2024г.; възстановен e С. Г. Д. на заеманата преди
уволнението длъжност „строителен работник“ в „Р." ООД, С.З.; осъден е „Р.”
ООД, С.З. да заплати на ищеца С. Г. Д. обезщетение за времето, за което е
останал без работа - за срок от 6 месеца - за периода от 07.04.2024г. до
07.10.2024г. сума в размер на 10640,58лв, ведно със законна лихва от
04.06.2024г. до окончателното му изплащане; присъдени са разноски и
държавна такса.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно
и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че
предвид зачестилите сигнали относно работата на въззиваемия С. Д.,
ръководството на „Р.“ ООД сформирало комисия, която да установи
действителното фактическо положение, тъй като в годините назад,
техническият ръководител В.Б. не бил подавал сигнали или оплаквания от
работата му. Комисията установила, че след като С. Д. не може да изпълнява
възложените му задачи, то работата му е неефективна и некачествена, което
1
обстоятелство било прикривано от техническия ръководител В.Б.. Твърди, че
констатациите на тричленната комисия се потвърдили и от свидетелските
показания на Д.Ж. и Т.Б.. Счита, че при тази фактическа обстановка,
работодателят събрал достатъчно доказателства за трайно неефективната и
некачествена работа на С. Д., което обосновало законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия. На следващо
място счита, че неправилно съдът признал за основателен и иска за
възстановяване на работа на С. Д. в „Р.“ ООД. Неправилно съдът уважил и
иска за заплащане на обезщетение за оставане на въззиваемия без работа за
шест месеца. Намира този иск за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като
ищецът не доказал твърдението си, че е останал без работа за период от шест
месеца. Твърди, че представеното по делото копие от трудова книжка можело
да установи липса на вписвания в книжката само от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение 07.04.2024 г. до датата на депозиране на копието,
като приложение на исковата молба - т.е. до 04.06.2024 г. След тази дата
въззиваемият не представил годни доказателства, че до 07.10.2024 г. е останал
без работа. Твърди, че в същото време оригиналът на трудовата книжка се
намирал у въззиваемия и по делото нямало никакви данни дали в трудовата
книжка има вписвания след датата на завеждане на исковата молба. Счита, че
поради завеждане на иска преди изтичане на шестмесечния срок от
прекратяване на трудовото правоотношение, то в случая с копия на трудовата
книжка не можело да се докаже предявената от въззиваемия претенция за
обезщетение.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение, както и да признае предявените против „Р.“ ООД
искове за неоснователни. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна С. Г. Д., чрез адв. Р. С. от АК – Стара Загора, в който оспорва изцяло
изложените в жалбата аргументи. Счита, че съдът постановил обосновано
решение, като в него обсъдил всички доводи и на двете страни.
Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
решение и да отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ.
Ищецът С. Г. Д. твърди в исковата си молба, че работил на длъжност
„строителен работник” в СД „Р. - Д., Ж. и с.” от 25.08.2009г., чийто
правоприемник е „Р.” ООД. На 07.03.2024г. ищецът получил предизвестие за
прекратяване на трудовия му договор №61/24.08.2009г. На 03.04.2024г.
2
получил Заповед №562/03.04.2024г., с която се прекратявало трудовото му
правоотношение, считано от 07.04.2024г., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
Като причина било посочено - липса на качества на работника за ефективно
изпълнение на работата, а като други условия били посочени: неизпълнение
на поставените му задачи в пълен обем по време на работния процес, системно
нарушение на трудовата дисциплина по време на работа, пречи на работата на
своите колеги по време на работния процес и системно нарушаване на
работното време. Оспорва горепосочената заповед като незаконосъобразна,
необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения. В
заповедта било посочено бланкетно основание за прекратяване на ТПО -
чл.328, ал.1, т.5 от КТ. В нея не се сочело какви качества на работника за
ефективно изпълнение на работата липсвали. Същата не била обоснована и не
се сочело липсващите качества, необходими ли са за изпълнение на работата и
къде е визирано това. Не било посочено и, че става въпрос за професионални
качества и къде са възложени те, както и необходимостта от тях. Не ставало
ясно и за какъв период се претендират тези липсващи качества или става
въпрос за инцидентен случай, като липсвала всякаква конкретика в заповедта.
В заповедта били посочени и други основания, които не кореспондирали с
„Липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата” и
сами по себе си, ако били установени щели да бъдат самостоятелни основания
за прекратяване на трудовото правоотношение. Същите се сочели отново
бланкетно, немотивирано и неконкретизирано, както и при този сбор от
различни основания за прекратяване на трудовото му правоотношение изобщо
не ставало ясно всъщност кое е основанието и причината за прекратяване на
ТПО. Счита, че прекратяването на ТПО е плод на субективно отношение на
работодателя в последните месеци към него. Ищецът счита, че е работник,
който притежава всички необходими качества за ефективно изпълнение на
работата. Винаги извършвал определената му работа да прави заварки по
строежите точно, качествено и в срок. Нямало оплаквания от него и не бил
наказван. Ако не притежавал тези качества счита, че едва ли работодателят му
щял да го държи от 2009г. досега. Не бил нарушавал трудовата дисциплина и
работното време, като и никога не бил пречил на своите колеги по време на
работа. Никога не било имало забележки от страна на работодателя. В един
момент обаче, по някакъв начин станал неудобен и последвало прекратяване
на ТПО. Поради това предявява настоящия иск за признаване на уволнението
му за незаконно и неговата отмяна.
Искането до съда е да постанови решение, с което да се отмени Заповед
№562/03.04.2024г. на „Р.” ООД, като незаконосъобразна, необоснована и
постановена при процесуални нарушения; да бъде възстановен ищеца на
предишната си работа като строителен работник в Р.” ООД; да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9816лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението, за шест месеца,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковете до окончателното плащане. В съдебно заседание е допуснато
3
изменение - увеличаване размера на иска на основание чл.214 ГПК, с
основание чл.225 ал.1 КТ за размера 10640,58лв., представляваща
обезщетение, съставляващо размера на брутното трудово възнаграждение за
времето, през което последния е останал без работа поради уволнението за
срок от шест месеца.
Ответникът „Р.“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. М. О.
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищецът не
притежавал знания, умения, навици и качества за ефективно изпълняване на
трудовите си задължения. Решението на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца се основавало на информация, предоставена от
техническите ръководители, отговарящи за обектите, на които работил
ищецът. През две години в ръководството на „Р.“ ООД били постъпили
множество сигнали за неефективната работа на С. Д.. В деловодството на
дружеството постъпили и няколко писмени рапорта, в които се сочило, че
ищецът не може да изпълнява работата, която му се възлага - като качество и
като обем. Преките ръководители на Д. заявявали, че му липсва
дисциплинираност по време на работния процес, което се изразявало в
системно нарушаване на работното време; извършване на дейности, които не
са свързани с неговата длъжност; извършване на лична работа в работно
време; с поведението си ищецът пречел на колегите си да работят спокойно. В
депозираните пред работодателя рапорти се посочвало, че Д. не познава и не
спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и, че му
липсват професионални качества да изпълнява възложените му задачи.
Управителите възложили на комисия от трима човека да извърши цялостна
проверка на твърденията, посочени в рапортите. Работата на комисията
приключила с констатация, че много години липсата на професионални
качества на С. Д. била прикривана от прекият му ръководител и технически
ръководител - В.Б.. Впоследствие, след като Б. бил заменен с друг технически
ръководител - С.С., то действителните възможности на ищеца да изпълнява
задълженията си достигнали до ръководството на дружеството. С цел
събиране на повече информация, членовете на комисията провели разговори с
колеги на Д., които потвърдили твърденията, посочени в представените пред
работодателя рапорти, като заявили, че много пъти се налагало да им се
превъзлага работа, която не е била качествено извършена от С. Д.. Колегите на
ищеца изразили раздразнението си от факта, че дълги години техническия
ръководител В.Б. толерирал само С. Д. и за него било позволено, както да не
си спазва работното време, така и да им пречи да работят, докато той самия не
само, че не можел да си свърши работата, но се занимавал и с частни неща
през работно време. След като ръководството на „Р.“ ООД събрало достатъчно
информация, базираща се на устни и писмени сигнали/рапорти и констатации
на нарочна комисия, счита, че правилно и законосъобразно било прекратено
трудовото правоотношение със С. Д. на посоченото в заповедта основание.
Същият не притежавал професионални качества, необходими за качествено
извършване на възложените му задачи, включително му липсвала елементарна
4
трудова дисциплина, с което пречил на работния процес. В стопанската
дейност и отрасъл енергетика, в които работело „Р.“ ООД било от
изключителна важност качеството на работата и спазването на правилата за
безопасност на труда. В случай, че С. Д. притежавал качествата, необходими за
изпълнение на поставените му задачи, то в никакъв случай „Р.“ ООД нямало
да се лиши от дългогодишен качествен работник. Оспорват изложените в
исковата молба твърдения за незаконно уволнение на С. Д. като неотговарящи
на действителната фактическа обстановка. Счита, че искът за „признаване на
удивлението за незаконно“ е неоснователен. Неоснователен се явявал и искът
за възстановяване на работа на С. Д. в „Р.“ ООД. Предвид неоснователност на
исковете за „признаване на уволнението за незаконно“ и възстановяване на
предишната работа, счита, че искът за заплащане на обезщетение за оставане
на ищецът без работа за шест месеца е неоснователен. Намира за
неоснователна и претенцията за лихви.
За да постанови решението си Старозагорския районен съд е приел от
фактическа страна, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, чийто източник е сключен трудов договор №61/24.08.2009г.,
по силата на който на ищеца е възложено да изпълнява трудови функции в
изпълнение на длъжността: „строителен работник“, за неопределено време
при ответното дружество.
От показанията на св. В.Г.Б. – бивш технически ръководител районният
съд е установил, че ищецът е назначен като строител, но е бил много добър
ВиК майстор и заварчик, винаги се е справял изключително добре. Нямало е
задача, която да му се възложи и той да не я изпълни както трябва. Работата на
ищеца се е приемала от приемателни комисии. Не е наблюдавал неспазване на
работно време от ищеца, в работата си е бил много съвестен, не се е забавял от
обедна почивка. В работата, която се извършва няма как да не се спазва
техническа безопасност, защото работата е опасна.
От показанията на св. И.Д.Р. – бивш бригадир-пряк ръководител на
ищеца съдът е приел, че ищецът заедно с бригадата, са правили подстанции,
далекопроводи. Ищецът е бил един от хората, които умеят да правят всичко,
вкл. да заварява. Ищецът е изпълнявал качествено поставените му задачи. В
длъжностните характеристики са ги водели като строители- мазане,
боядисване, кофраж, арматура, но им се е налагало да правят в основите
заварки. Дейността да прави заварки на ищеца и да поправя машини била по
работата им. Нямало е как и къде да върши лична работа ищецът и свидетелят
не го е виждал да върши такава. Всички са работели заедно и не е имало начин
да не спазва работното време.
От показанията на св. Д.Р.Ж. - технически ръководител съдът е приел, че
познава ищецът като недобър работник, недисциплиниран, което са разкрили
последната една година. След като напуснал Б. са направили размествания и
тогава са видели, че за заеманата от ищеца длъжност му липсват умения, за да
може да я изпълнява. Ищецът е останал на същата длъжност- „строител“, но
под наблюдението на други хора. Ходили са на обект, в който са течели
5
прозорците, а ищецът е бил зает с тяхното монтиране. Твърди, че монтажът на
прозорци се извършва от двама души, единият от които е бил ищецът.
Ищецът се е занимавал с несвойствени дейности като ремонт на машини, а от
него са очаквали да извършва арматура, кофраж, полагане на бетон.
Свидетелят е виждал ищеца да извършва лична работа, обръщал му е
внимание, правил му е забележки. Ищецът не е носил работно облекло,
предпазна маска, очила. Почивките със сигурност е спазвал. Който е бил
заварчик е трябвало да има ТЮФ сертификат, ищецът няма такъв. Свидетелят
е виждал много пъти ищеца да заварява, като не ставало въпрос за негова
лична работа, а за извършване на работата.
От показанията на св. Т.И.Б.-технически ръководител при ответника,
съдът е установил, че трудно се работи с ищеца, защото последният е бил
привилегирован от техническия си ръководител преди това - В.Б.. Последният
случай са имали обект в с. П., там нещата са ескалирали, пращал е обикновено
двама работници с водещ - ищецът на стълбове да заземяват - заземителна
инсталация и нещата са се случвали прекалено бавно. Ищецът е извършвал
лична работа, частно е работел, заварял. Свидетелят е правил забележка на
ищеца, понеже не е носел каска, не помни последния да е спял по време на
работа.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза СтРС е
установил, че ищецът е отработил 13 дни и 7 дни платен отпуск общо 20
работни дни за месец март 2024г., при основна месечна заплата 1636лв. За
м.03.2024г. общата сума на начисленото брутно тр. възнаграждение е 1773,42
лв. За период от 6 месеца от 07.04.2024г. до 07.10.2024г. обезщетението по
чл.225 е 10640,58лв.
От правна страна, съдът е приел, че фактическият състав на основанието
за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ включва три елемента: липса на
качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и
причинна връзка между тях. Липсата на конкретни качества следва да се
преценява с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия
договор, но е необходимо именно в резултат на тази липса на качества
работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно
или частично своите трудови задължения. Затова е необходимо в заповедта за
уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му
за липса на определени качества, които работникът или служителят не
притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз
основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към
тях доказателства се извършва преценка правилно ли е прекратено трудовото
правоотношение. Заповедта, издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ,
следва да бъде мотивирана, за да може работникът, или служителят да се
защити адекватно пред съда. Според районният съд от ангажираните по
делото свидетелски показания на св. Желев и св. Б. не може да се установи
кога, каква задача и вследствие липса на какво качество ищецът не е изпълнил
в пълен обем. Съдът е намерил, че не е посочено конкретно нарушаване на
6
трудовата дисциплина по време на работа, конкретно поведение, при което
ищецът да пречи на работата на своите колеги по време на работния процес,
както и до неизпълнение, или до неефективно изпълнение на кои конкретни
трудови задължения е довело това. Действително в длъжностната
характеристика на ищеца е посочено, че следва да спазва правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, но липсва по делото конкретика
кога и с какво свое поведение той е нарушил това изискване. Липсата на
мотивираност на процесната Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение според съда не може да се преодолее нито чрез посочване на
липсващите обстоятелства в хода на съдебното производство, нито чрез
ангажирани свидетелски показания в тази насока. Поради изложеното съдът е
намерил, че заповедта се явява немотивирана, а извършеното с нея
прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразно.
Отделно от изложеното районният съд е изложил съображения, че
уволнението на ищеца, извършено със Заповед №562 от 03.04.2024 год. се
явява незаконосъобразно и на друго основание. В мотивите на посочената
заповед работодателят е посочил освен неизпълнение на поставените му
задачи в пълен обем по време на работния процес, системно нарушаване на
трудовата дисциплина по време на работа, пречене на работата на своите
колеги по време на работния процес и системно нарушаване на работното
време. Неспазването на работното време от страна на работника не може да се
квалифицира като безвиновно поведение от негова страна и в никакъв случаи
не може да е резултат от липсата на каквото и да е качество у него. Същото
може да бъде квалифицирано единствено като умишлено или небрежно
поведение от страна на ищеца, което представлява нарушение на трудовата
дисциплина. Доколкото основанието по чл.328, ал.1, т.5 от КТ за прекратяване
на трудовото правоотношение е безвиновно, съдът е счел за недопустимо
същото да се обосновава с дисциплинарно нарушение. Виновното
неизпълнение на трудовите задължения обуславя дисциплинарна отговорност,
а не - безвиновно прекратяване на трудовия договор. По изложените
съображения уволнението, извършено със Заповед №562/03.04.2024 год. се
явява незаконосъобразно.
По втория обективно съединен иск е приел, че е налице правно
основание ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „строителен работник” в „Р.“ ООД.
По отношение на претенцията за заплащане, на основание чл.344,
ал.1,т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за обезщетение за шест месеца, за
времето, през което ищеца е останал без работа, съдът е приел, че искът също
е основателен. Приел е въз основа на представеното от ищеца завереното
копие от трудова книжка и декларация, ще ищецът е установил факта, че не е
работил в продължение на 6 месеца след прекратяване на трудовото
правоотношение и е уважил иска за присъждане обезщетение по чл.225 КТ в
размер на 10640,58лв.
Като подложи на самостоятелна преценка събраните пред първата
7
инстанция писмени и гласни доказателства въззивният съд намира за
установена следната фактическа обстановка по делото: Ищецът С. Г. Д. е
работил при ответника по силата на безсрочен трудов договор на длъжност
„строителен работник“, считано от 25.08.2009г. С Предизвестие Изх.
№42/13.02.2024г. от управителя на „Р.“ ООД, съгл. чл.326 от КТ ищецът е
известен за прекратяване на трудовия договор № 61/24.08.2009г.
Предизвестието е връчено на 07.03.2024г. Със Заповед №562 от 03.04.2024г. на
работодателя е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от
07.04.2024г. Посочените причини за прекратяване на трудовия договор са
поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.
В други условия се изброяват: Неизпълнение на поставените му задачи в
пълен обем по време на работния процес; системно нарушаване на трудовата
дисциплина по време на работа; пречи на работата на своите колеги по време
на работния процес; системно нарушаване на работното време. Заповедта е
връчена на ищеца на 03.04.2024г.
Със Заповед № 13 от 07.02.2024г. на управителя на ответното дружество
е разпоредено комисия в състав: Д.Ж., Ж.Ж. и С.С. да извърши проверка по
постъпилите в Р." ОО“ сигнали и рапорти, относно работата на С. Д.-
строителен работник в „Р.“ ООД, в срок до 28.02.2024г. На 01.03.2024г. е
съставен Протокол от комисията, която установила, че техническите
ръководители - преки началници на Д., са заявили, че не могат да разчитат на
този работник, че в работно време Д. многократно, системно върши частни
поръчки, извършва заварки, без да е заварчик, ремонтира машини без да му е
възлагано да го прави, а при възлагане на конкретни задачи не ги извършва
качествено и в срок, липсва ефективност в работата на Д.. Комисията е
установила, че ищеца не носи каска, работно облекло и лични предпазни
средства, не спазва работното време, закъснява след обедна почивка, тръгва си
по-рано, прави нерегламентирани почивки, спи по време на работа, пречи на
работниците, докато работят като системно ги заговаря и им отнема
вниманието от работния процес. Според доклада на комисията, прекият
ръководител на ищеца В.Б. е толерирал ищеца и не е съобщавал за
нередностите и неефективността на ищеца при изпълнение на възложените
задачи.
В рапорт от Д.Ж.-технически ръководител при „Р.“ ООД, сигнал от
Т.И.Б.-технически ръководител при „Р.“ ООД и рапорт от С.С.- технически
ръководител при „Р.“ ООД са налице констатации, че ищецът пречи на
работата на другите, системно не спазва работното си време, работата му не
отговаря на необходимото качество и бързина, липсва му съобразителност и
дисциплина, върши постоянно лична работа, която не е свързана с работата на
фирмата и като цяло работата му е неефективна.
С Декларация от 25.09.2024г. ищецът е декларирал, че от прекратяването
на трудовия му договор на 07.04.2024г. до 25.09.2024г. не е работил и не
работи по трудово или друго правоотношение.
От показанията на св. В.Г.Б. – бивш технически ръководител при
8
ответника се установява, че ищецът е назначен като строител, но е бил много
добър ВиК майстор и заварчик, винаги се е справял изключително добре.
Нямало е задача, която да му се възложи и той да не я изпълни както трябва.
Работата на ищеца се е приемала от приемателни комисии. Не е наблюдавал
неспазване на работно време от ищеца, в работата си е бил много съвестен, не
се е забавял от обедна почивка. В работата, която се извършва няма как да не
се спазва техническа безопасност, защото работата е опасна. В същия смисъл
да показанията на св. И.Д.Р. – бивш бригадир-пряк ръководител на ищеца при
ответника, който твърди, че ищецът заедно с бригадата са правили
подстанции, далекопроводи. Ищецът е бил един от хората, които умеят да
правят всичко, вкл. да заварява. Ищецът е изпълнявал качествено поставените
му задачи. В длъжностните характеристики са ги водели като строители-
мазане, боядисване, кофраж, арматура, но им се е налагало да правят в
основите заварки. Дейността да прави заварки на ищеца и да поправя машини
е била свързана с работата. Нямало е как и къде да върши лична работа
ищецът и свидетелят не го е виждал да върши такава. Всички са работели
заедно и не е имало начин да не спазва работното време.
От показанията си св. Д.Р.Ж. - технически ръководител при ответника
към момента, се установява, че познава ищецът като недобър работник,
недисциплиниран, което са разкрили последната една година. След като
напуснал Б. са направили размествания и тогава са видели, че за заеманата от
ищеца длъжност му липсват умения, за да може да я изпълнява. Ищецът е
останал на същата длъжност- „строител“, но под наблюдението на други хора.
Ходили са на обект, в който прозорците текат, а ищецът ги е монтирал. Сочи,
че монтажът на прозорци се извършва от двама души, единият от които е бил
ищецът. Ищецът се е занимавал с несвойствени дейности като ремонт на
машини, а от него са очаквали да извършва арматура, кофраж, полагане на
бетон. Свидетелят е виждал ищеца да извършва лична работа, обръщал му е
внимание, правил му е забележки. Ищецът не е носил работно облекло,
предпазна маска, очила. В показанията си свидетелят на ответника сочи, че
ищецът е спазвал почивките. За да е заварчик ищецът е трябвало да има ТЮФ
сертификат, а той няма такъв. Свидетелят е виждал много пъти ищеца да
заварява. Свидетелят твърди, че не става дума ищецът да е вършил негова
лична работа, а за извършване на работата на ответника.
Според св. Т.И.Б.-технически ръководител при ответника към момента,
трудно се работи с ищеца, защото последният е бил привилегирован от
техническия си ръководител преди това - В.Б.. Последният случай са имали
обект в с. П. и там нещата са ескалирали. Пращал е обикновено двама
работници с водещ - ищецът на стълбове да заземяват - заземителна
инсталация и нещата са се случвали прекалено бавно. Ищецът е извършвал
лична работа, на частно е работел, заварял. Свидетелят е правил забележка на
ищеца, понеже не е носел каска. Не помни ищецът да е спял по време на
работа.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
9
установява, че ищецът е отработил 13 дни и 7 дни платен отпуск общо 20
работни дни за месец март 2024г., при основна месечна заплата 1636лв. За
м.03.2024г. общата сума на начисленото брутно тр. възнаграждение е 1773,42
лв.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ
работодателят може да прекрати трудовия договор с работника, като отправи
писмено предизвестие до него в сроковете по чл.326, ал.2, поради липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ
включва три елемента: липса на качества на работника или служителя;
неефективно изпълнение на работата; причинна връзка между тях. Липсата на
конкретни качества следва да се преценява с оглед изискванията на работата,
за която е сключен трудовия договор, но е необходимо именно в резултат на
тази липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да
изпълнява лошо, неточно или частично своите трудови задължения. Затова е
необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни
факти, обуславящи извода му за липса на определени качества, които
работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му
работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни
обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценка
правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта, издадена на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, следва да бъде мотивирана, за да може
работникът, или служителят да се защити адекватно пред съда. В настоящия
случай работодателят е посочил в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение като липсващи качества на работника: Неизпълнение на
поставените му задачи в пълен обем по време на работния процес; системно
нарушаване на трудовата дисциплина по време на работа; пречи на работата
на своите колеги по време на работния процес; системно нарушаване на
работното време. Не са посочени конкретните факти, от които се прави извод
за липса на определени качества, които работникът или служителят не
притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Заповедта,
издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, следва да бъде мотивирана, за да
може работникът или служителят да се защити адекватно пред съда.
Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание
член 328, ал. 1, т. 5 от КТ, освен задължението на работодателя да посочи и
докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за да
изпълнява ефективно възложената му работа, които последният не притежава,
изисква също тези качества да бъдат съобразени с длъжностната
характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни
трудови задължения. В случая посочените в обжалваната заповед
обстоятелства нямат връзка с качествата, необходими за изпълнение на
длъжността, заемана от ищеца – „работник строителство“ съгласно
подписаната него длъжността характеристика от 04.02.212г., находяща се в
10
трудовото му досие. Неизпълнението, некачественото или неефективното
изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите
задължения. Когато се дължи на липса на качества на работника или
служителя - недостатъчни професионални знания, умения, навици и това е
поради недостатъчен опит или природни дадености, то неизпълнението на
трудовите задължения е едно трайно състояние и е обективно. Липсва
виновно поведение у работника или служителя, поради което и той не носи
дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде
прекратено едностранно от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните
възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно
поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина. То може да бъде
както системно, така и проявено чрез единични действия или бездействия.
Подобно неизпълнение на трудовите задължения се санкционира по правилата
за търсене на дисциплинарна отговорност - при спазване на специално
уредена процедура и преклузивни срокове.
В случая обжалваната заповед е издадена на основание чл. 328, ал.1 т.5
КТ, но не е мотивирана. Посочено е, че прекратяването на ТПО е поради
липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата, но
единствените обстоятелства, посочени от работодателя по същество
представляват нарушения на трудовата дисциплина. Сочените: неизпълнение
на поставените му задачи в пълен обем по време на работния процес;
системно нарушаване на трудовата дисциплина по време на работа; пречене
на работата на своите колеги по време на работния процес и системно
нарушаване на работното време, не може да се квалифицират безвиновно
поведение от страна на работника и не се обосновават с липсата на каквито и
да е качества у него. Тези посочени причини по съществото си представляват
нарушения на трудовата дисциплина, за които нарушения е предвидена
дисциплинарна отговорност. Доколкото основанието по чл.328, ал.1, т.5 от КТ
за прекратяване на трудовото правоотношение е безвиновно, то не може да се
основава на твърдения за дисциплинарни нарушения. Виновното
неизпълнение на трудовите задължения предполага реализиране на
дисциплинарна отговорност, а не прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 328, ал.1 т. 5 КТ. Поради липса на посоченото в обжалваната
заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
въззивният съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради
което правилно е отменена от районния съд.
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и незаконността на
уволнението обуславят уважаване на иска на ищеца за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „строителен работник” в „Р.“ ООД.
По отношение на претенцията за заплащане, на основание чл.344,
ал.1,т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ, въззивният съд нализа следното: Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което
незаконно уволненият работник или служител е останал без работа, е
11
осъдителен. За да бъде уважен този иск трябва да са налице следните
предпоставки: признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която
в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика
във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца.
Доказването на вредата/оставане без работа по трудово правоотношение/ е в
тежест на ищеца, поради това, че този иск не е конститутивен за разлика от
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Това може да стане с всички
доказателствени средства - най- често на практика - трудова книжка и
удостоверение от бюрото по труда. Писмената декларация за оставане без
работа от самия ищец обаче е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за издателя си факти, поради което няма доказателствена сила за
оставането без работа. Това е така, защото само признанието на неизгодни за
издателя на такъв документ факти съставлява доказателство.
Представената от работника декларация за оставане без работа няма
доказателствена стойност, а копието от трудова книжка е представено с
исковата молба и удостоверява обстоятелството, че до 04.06.2024г. или два
месеца след прекратяване на трудовото правоотношение на 07.04.2024г.
ищецът е бил без работа. За периода след 04.06.2024г. до датата на
прекратяване на съдебното дирене по делото не са представени доказателства,
които да установяват, че ищецът е останал без работа, поради което съдът
намира, че тоз иск е основателен и доказан само за два месеца, а в останалата
част – недоказан, поради което е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ето защо искът по чл. 344, ал.1 т.3 във вр. чл. 225 КТ е основателен до размер
на 3546.86 лв., а в останалата си част до претендирания размер 10640.58 лв. е
неоснователен.
По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да
отмени обжалваното решение на СтРС в частта относно иска по чл. 344, ал.1
т.3 във вр. чл.225 КТ до размера на 3546.86 лв., като вместо това отхвърли
претенцията на ищеца за размера над 3546.86 до размера на претенцията
10640.58 лв. като неоснователен. В останалите обжалвани части решението
като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемият следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 1448.33 лв. В полза на въззивника
също следва да се присъдят разноски върху отхвърлената част от иска в
размер на 502.20 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 965/12.11.2024г., постановено по гр.д. №
2440/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда
ответника „Р.” ООД, С.З. да заплати на ищеца С. Г. Д. обезщетение за времето,
12
за което е останал без работа - за срок от 6 месеца –з а периода от 07.04.2024г.
до 07.10.2024г. за размера над 3546.86 лв. до размера 10640,58 лв., както и в
частта за определената държавна такса - 525,62 лв. и присъдени разноски на
ищеца - 933 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Д. ЕГН **********, гр. С.З. *** против
„Р.”ООД - С.З., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.З., *** иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. чл. 225, ал.1 КТ за присъждане
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за срок от 6
месеца - за периода от 07.04.2024г. до 07.10.2024г. за размера над 3546.86 лв.
до 10640,58 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалите му обжалвани
части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Р.” ООД, С.З. ЕИК ***, седалище
и адрес на управление гр.С.З., *** да заплати на С. Г. Д. ЕГН: ********** с
адрес гр. С.З. *** сумата от 1448.33лв., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Г. Д. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. *** да заплати
на„Р.” ООД, С.З. ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.З., *** сумата
от 502.20 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 ГПК „Р." ООД, С.З. ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.С.З., *** да заплати в полза на Държавата по бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС – Стара Загора сумата 241.87 лв.
държавна такса за първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13