Решение по дело №52508/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10452
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова
Дело: 20211110152508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10452
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110152508 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „****“ АД против ЗАД
„****“ АД иск с пр. осн. чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 533,90 лв. – заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски, ведно със законна лихва за периода от датата на завеждане на исковата
молба -09.09.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско” е заплатил
на застрахования сума в размер на 518,90 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени на МПС *** с рег. № **** щети, настъпили в резултат от
ПТП, реализирано на 12.01.2020 г. в гр. В.. Виновен за ПТП е водачът на МПС *** с
рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва да е налице
застрахователно правоотношение. Оспорва МПС *** с рег. № *** да е участвало в
ПТП, оспорва механизма на ПТП, както и водачът на МПС *** с рег. № *** да има
вина за настъпването на ПТП. Твърди съпричиняване – неправилна маневра,
несъобразена с пътните условия. Сочи, че искът е завишен по размер. Оспорва
истинността на подписите под ДКП. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
1
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
страна.
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане
на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение
при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Основателността на предявения иск е предпоставена от това
по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
По иска в тежест на ищеца е да докаже, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на МПС *** с рег. № *** е била застрахована при ответника; че
относно увреденото МПС е налице валиден договор за застраховка „Каско“,
обективиран в полица № ***********; че ПТП е настъпило във връзка с виновното
противоправно поведение на водача на МПС *** с рег. № *** и се намира в причинна
връзка с вредоносния резултат; вида и размера на претърпените вреди; че положените
под ДКП от 12.01.2020 г. са положени от Т. П. и Н. С. и съответно истинността на
документа в частта относно подписите на лицата.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи положителния
факт на погасяването на дълга, както и доводите си за съпричиняване.
Като безспорно и неподлежащо на доказване е отделено, че ПТП е настъпило в
срока на застрахователното покритие по застраховка Каско по полица № ***********
и съставлява покрит риск; че МПС е отремонтирано и ищецът е заплатил сума в размер
на 518,90 лв. и е сторил 15 лв. ликвидационни разноски.
От представена по делото полица № *********** се установява сключена между
ищеца „****“ АД и „*******“ ЕООД застраховка „Каско на МПС“ с период на
застрахователно покритие от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Следователно между ищеца
и застрахованото лице е налице застрахователно правоотношение относно л.а. *** с
рег. № ****. С оглед възражението на ответника за липса на застрахователно
правоотношение и въпреки дадените от страна на съда указания да уточни за кое
правоотношение се отнася възражението, последният не направи такова уточнение,
поради което съдът намира, че възражение в горния смисъл не е направено.
От приетите по делото писмени доказателства /справка от ГФ на л. 37/ се
установява, че към момента на ПТП застраховател по застраховка „Гражданска
отговорнотст“ на МПС *** с рег. № *** е ответното дружество. Доказателства за
2
обратното не са ангажирани.
Основните спорни между страните по делото въпроси касаят механизма на
настъпване на ПТП, вината на водача на застрахования при ответника автомобил и
размера на обезщетението.
За установяване механизма на ПТП са приети ДКК от 12.01.2020 г., заключение
на САТЕ и са изслушани свидетелски показания на участвалите в произшествието
водачи – Т. П. и Н. С.. Съдът приема за недоказано оспорването истинността на ДКК в
частта за подписите от страна на ответника, тъй като разпитаните водачи Т. П. и Н. С.
свидетелстват за попълване на протокола от ПТП след пътния инцидент, в това число и
относно полагането на подписите си под него. Съгласно заключението на САТЕ на
12.01.2020 г. в град В. в района на блок **** водачът на МПС **** с рег.№ *** потегля
от паркирано състояние, при което не пропуска и не изчаква преминаването на право
движещия се по улицата МПС *** с рег.№ ****, вследствие на което между двата
автомобила възниква ПТП с материални щети. Причината за настъпването на
конкретното ПТП е от субективен характер - действията на страна на водача на МПС
**** с рег.№ ***, който при потеглянето си от паркирано състояние не е пропуснал
преминаването на МПС ***. Горният механизъм се подкрепя и от свидетелските
показания на П. и С.. Св. П. споделя, че е била паркирала и при потегляне не видяла, че
има друга кола, в следствие на което настъпил лек удар. Изяснява, че не го е видяла да
идва, тъй като страничното огледало било изкривено, в противен случай нямало да
потегли. Св. С. заявява, че карал бавно и другата кола излязла от дясната страна,
където била паркирала, без момичето да се огледа. Включила се без да се огледа. Не си
спомня водачът на МПС **** да е подал сигнал за предприетата маневра, а той се
движел направо.
При този механизъм на ПТП съдът намира, че вина за същото има изцяло
водачът на л.а. **** с рег.№ ***, който е потеглил от паркирано състояние без да се
увери, че няма движещ се автомобил, като не е пропуснал преминаващия МПС ***. С
поведението си същият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, според
който водачът преди предприемане на маневра трябва да се убеди, че не създава
опасност за другите участници в движението, като в случая да излезе от реда на
паркираните превозни средства, и при извършване на маневрата, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не е пропуснал пътните
превозни средства, които се движат по нея. Сам водачът на л.а. *** сочи, че не е
видяла идващият л.а. *** преди предприемане на маневрата – потегляне от паркирано
състояние и навлизане в лентата за движение, тъй като страничното огледало било
изкривено, в противен случай нямало да потегли.
Според експертизата щетите по МПС *** се намират в причинна връзка с ПТП
и към датата на застрахователното събитие техният размер по средни пазарни цени
възлиза на 580,10 лв. без ДДС. Дължат се и 15 лв. ликв. разноски. Ищецът е
заплатил/определил по-ниска сума за обезщетение. Искът е напълно основателен за
претендираната сума от 533,90 лв. с включени ликвидационни разноски.
3
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване от страна на
водача на МПС ***, изразяващо се в неправилна маневра, несъобразена с пътните
условия за настъпване на вредоносния резултат, като основание по чл. 51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на отговорността за вреди, което настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя
пострадалият като участник в движението и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпване на ПТП или вредите. В случая от доказателствата по делото
не може да се направи извод, че водачът на МПС *** при управлението на автомобила
е предприел неправилна маневра. Напротив от ангажираните по делото доказателства
се установява водачът на застрахования при ответника автомобил л. а. *** да е
предприел маневра без да се увери, че няма да създаде опасност при потеглянето си от
паркирано състояние и не е пропуснал преминаването на МПС ***. По тези
съображения и в приложение на последиците от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че не е налице твърдяното
съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване на
дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
Предвид гореизложеното предявеният иск като основателен и доказан следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските. При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият
претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молба-
становище от 23.06.2022г. (л.119-122 по делото) за д.т. – 50 лв., САТЕ 150 лв., депозит
за свидетел – 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв., доколкото предявения иск не съставлява правна и
фактическа сложност и е типичен за ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да му се присъдят разноски в размер общо на 325 лв., за която сума следва да
бъде осъден ответникът.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „****“АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
***, да заплати на „****“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
****, по предявения иск с пр. основание чл. 411 КЗ, сумата от 533,90 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско на МПС“ полица № *********** за нанесени на МПС *** с рег. №
**** щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 12.01.2020 г. в гр. В. по вина
на водача на МПС *** с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 09.09.2021 г., до окончателното й погасяване.
4
ОСЪЖДА ЗАД „****“АД, с ЕИК **** да заплати на „****“ АД с ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок считано от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5