МОТИВИ
към Присъда №9
от 21.02.2018г. по НОХД №540/2017 година по описа на РС-Харманли
26.02.2018г.,
гр.Харманли
Срещу подсъдимата А.М. В ,
родена на ***г***, ромка, българска гражданка, неомъжена, неграмотна,
безработна, неосъждана, ЕГН:**********, е повдиганото обвинение за това, че на
неустановена дата в периода 23.01.2017г. - 31.01.2017г. в гр.Харманли,
обл.Хасково намерила чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Samsung Galaxy J 5" с ИМЕИ №35 на стойност 300.00
(триста) лева, собственост на К.И.Ц.
от гр.Харманли, и в продължение на една
седмица не съобщила за нея на собственика й, на властта или на този който я е
загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимата, като
заявява, че счита за доказано извършването на престъплението от обективна и
субективна страна.
Защитникът на подс.А.В. – адв.Кь счита
за недоказано извършването на престъплението от обективна и субективна страна и
излага подробни съображения в тази насока. В случай на установяване на вина
моли за налагане на минимално по размер на наказание глоба предвид наличните
смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало.
Подсъдимата А.В. в съдебно заседание не се
признава за виновна, но моли за налагане на
най-ниското наказание.
В производството по делото има предявен граждански иск за сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, като
съответно е конституиран като граждански ищец пострадалият К.И.Ц., ЕГН:***********, представляван от неговата майка и законен представител И.К.Ц.,
ЕГН:********** ***.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
На
23.01.2017г. сутринта св.К.И.Ц. излязъл от
жилището си, находящо се в гр.Харманли,
ул."Ив " № и отишъл на училище, като оставил
мобилния си телефон марка „Samsung Galaxy J
5", с ИМЕИ№ 35 452 в неговата стая,
намираща се на втория етаж в
къщата. Св.З.К.А., баба на св.К.Ц., и нейния съпруг, които
също живеели там, в същия ден, преди обед излезли
навън по работа, като не заключили входната
врата на къщата. По-късно на същата дата, след
като се прибрал от училище, св.К.И.Ц.
установил, че мобилният му телефон го няма от стаята, където го бил оставил. Освен
телефона липсвали и пари - сумата от около 200 лева.
На
неустановена дата през месец януари 2017г. подс.
А. М а В. тръгнала към къщата на родителите
си, която се намирала
в гр.Харманли, по пътя за комплекс „Приказките”, като
в двора на къщата видяла
на земята процесния мобилен телефон, който
взела със себе си. След като се прибрала вкъщи, заедно
със св.В.Д.А., живущ с подсъдимата на семейни
начала, подсушили телефона, който бил
влажен и за който видели, че няма сим карта
в него. Съгл. показанията на св.В.М. те решили
да го продадат на св.С.Д.А., като получили от него сумата от 70
лева. От показанията на св.А. се
установява още, че именно подсъдимата му продала телефона, който той от своя
страна след 4-5 дни продал на „сирийците”. Това се потвърждава и от
приложеното копие на
договор от 18.02.2017г., сключен между св.С.Д.А.
и „Х.-15”
ЕООД, както и от показанията на св.Х.Ш..
Съгласно заключението по назначената
на ДП стоково-оценъчна експертиза 1 брой мобилен телефон марка "Самсунг Галакси Джи 5", с
ИМЕИ № 35 52,
употребяван, е на стойност 300,00
лева към момента на извършване на деянието.
Съгласно справката за съдимост на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимата А.В. е неосъждана.
От
съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимата А.В. се установява, че същата няма регистрирани криминални прояви и
нарушения на обществения ред.
Съгласно приложената декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние подсъдимата А.В. не реализира никакви доходи и не притежава никакво имущество, има две
малолетни деца, които да издържа.
Така
установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: стоково-оценъчна експертиза,
заключението по която се възприема от съда като обективно и компетентно
изготвено, писмените доказателства – карта за търговска гаранция
от 25.12.2016г., издадена от „Вега 2002”-Пловдив, договор за поръчка от
18.02.2017г., сключен между св.С.Д. и „Х.-15” ЕООД, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС и др., които са изцяло в
синхрон със събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите З.А., К.Ц., Х.Ш., С.А., В.М., които съдът кредитира с
доверие като непротиворечиви, логични и последователни.
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
РС-Харманли намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което е предадена на съд подсъдимата
А.В..
От обективна страна се доказа, че подсъдимата А.В. на
неустановена дата в периода 23.01.2017г. - 31.01.2017г. в гр.Харманли,
обл.Хасково намерила чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Samsung Galaxy J 5" с ИМЕИ №354 452 на
стойност 300.00 (триста) лева, собственост на К.И.Ц.
от гр.Харманли, и в продължение на една
седмица не съобщила за нея на собственика й, на властта или на този който я е
загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
Гласните
и писмени доказателства са еднопосочни и взаимодопълващи се, че именно подсъдимата
А.В. е автор на изпълнителното деяние по чл.207, ал.1 от НК,
осъществено чрез намирането на чужда движима вещ и последвалото след това бездействие, изразяващо се в несъобщаване
в продължение на една седмица на собственика, на този, който е загубил вещта
или на властта за това, че вещта е у нея. Безспорно
е установено, че се касае за вещ, намерена от дееца, като в случая не се касае
за кражба на веща, макар собственикът й св.К.Ц. да е знаел къде се е намирал
телефонът му, тъй като от
доказателствата по делото не се доказа подсъдимата А.В. да е отнела
инкриминираната вещ. В тази насока се установи още от
събраните доказателства, че тя е намерила инкриминирания телефон, който е бил
на земята в двора на къщата на баща й, където е нямало хора, включително
собственика му или лице, което да упражнява фактическа власт върху него в
момента. Така подсъдимата е взела телефона със себе си и го е задържала. С оглед на всичко изложено дотук съдът счита, че с така осъщественото
от нея всъщност е реализирала престъпния състав на чл.207, ал.1 от НК, а именно
намерила е
чужда движима вещ и в течение на 1-седмица не е съобщила за това на на собственика й, на властта или на този който я е загубил.
Процесният
телефон е бил собственост на св. К.Ц., поради което спрямо
подс.А.В. същият е представлявал "чужда" движима вещ по смисъла на
закона. От заключението на стоково-оценъчната експертиза се установи и че тази
вещ е имала парично оценима стойност – в размер на 300 лева.
На следващо място се доказа и
непредприемане на законово изискуемото поведение от страна на подсъдимата, а
именно несъобщаването за веща в продължение на 1 седмица на собственика й, на
властта или на този който я е загубил, като с бездействието си и
безрезултатното изтичане на този срок престъплението е довършено. Срокът от
една седмица по чл.207, ал.1 от НК несъмнено е изтекъл, тъй като подсъдимата е
намерила и взела със себе си процесния телефон на неустановена дата в периода 23.01.2017г. - 31.01.2017г. (показанията
на св В.М.), а според показанията на св.С.Д. той го продал
на „Х.-15”
ЕООД 4-5 дни след това. Имайки предвид това и датата на договора
за поръчка - 18.02.2017г., сключен между св.С.Д. и „Х.-15” ЕООД, то следва да се приеме,
че подс.В. е продала на св.Д. телефона към 13-14.02.2018г. Следователно, и отчитайки
че подсъдимата е намерила телефона в периода 23.01.2017г. - 31.01.2017г., съдът
счита, че тя действително е бездействала, като в продължение на 1 седмица и
повече не е съобщила за намерената от нея вещ на собственика
й, на властта или на този който я е загубил. С изтичането на този 1-седмичен срок
престъплението по чл.207, ал.1 от НК е довършено и доколкото същото е формално,
на просто извършване, то за довършването му не е нужно още настъпването и на
определен престъпен резулат, т.е. настъпването на общественоопасни последици. В
допълнение на това фактът на разпореждане с намерената вещ от подсдъдимата чрез
продаването й за сумата от 70 лв., безусловно сочи за липса на намерение вещта
да бъде върната на собственика, на този, който я е загубил или на властта.
От
субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимата А.В. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им, тъй като е съзнавала, че вещта е чужда,
че тя я е намерила, като същевременно не е съобщила комуто трябва за нейното
местонахождение.
Предвид на така изложените съображения,
съдът призна подс. А.В. за виновна в извършването
на престъпление по чл.207
ал.1 от НК.
По
наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимата, сравнително добрата й характеристика, доброто й процесуално поведение на ДП и на съдебното такова, влошеното
й материално състояние съгл. ДСМПИС, както и ниската стойност
на предмета на престъплението – под една минимална работна заплата. Съдът не установи наличие на оттегчаващи отговорността обстоятелства.
Така, имайки предвид наличието
единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства и съгл. чл.54 от НК, съдът
наложи на подсъдимата В. наказание
„глоба” в размер на 150 лв., т.е.
ориентирано към минимума. При
определяне размера на глобата съдът се съобрази с имотното състояние, доходите
и семейните задължения на подсъдимата съгл. чл.47, ал.1 от НК, отчитайки че
същата има две малолетни деца, за които се грижи и издържа, и не реализира
никакви доходи, нито пък притежава някакво имущество съгл. ДСМПИС. Съдът не установи наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК.
Така наложеното наказание според съда е подходящо с оглед личността на подсъдимата, ниската й степен на обществена
опосност и тежестта на деянието. Имайки предвид изложеното, съдът счита така определеното наказание за справедливо и съответстващо на обществената опасност на
деянието и на автора му и счита, че чрез същото ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да се превъзпита и поправи дееца
да спазва законите в страната, както и да се въздейства върху него и останалите
членове на обществото предупредително и възпитателно.
По гражданския иск:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки
е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови вредите, които виновно е причинил
другиму. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване.
В случая при
така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с признаването
на подсъдимата за виновна в извършване на престъплението по чл.207, ал.1 от НК, предявеният от пострадалия К.Ц. чрез майка му и негов законен представител
И.Ц. граждански иск за обезвреда на причинените му имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на инкриминирания мобилен
телефон марка „Samsung Galaxy J 5"
с ИМЕИ №354603086841452, се явява доказан по основание. Налице са всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане:
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата, и вина. Настъпването на имуществените вреди и
техния размер се доказа от събраните по делото
доказателства и от заключението по стоково-оценъчаната експертиза.
Съгл. експертно заключение стойността на процесния телефон (и следователно
на причинените вреди) към датата на деянието възлиза на сумата от 300 лв.,
поради което и за тази сума съдът уважи предявения граждански иск, като на основание чл.45 от ЗЗД осъди подсъдимата А.В. да заплати на гражданския ищец К.Ц.,
действащ чрез майка си и негов законен представител И.Ц., горепосоченото
обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието,
за което е призната за виновна.
Предвид
признаването на подсъдимата В. за
виновна, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същата да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 40,00 лв., представляваща разноски за вещо лице, а по сметка на РС-Харманли сумата от
20,00 лв. също разноски за вещо лице. По
същите съображения подсъдимата е осъдена да заплати на
Националното бюро за правна помощ, град София, ул.”Развигор” №1 сумата от 100 лв., представляваща изплатено
адвокатско възнаграждение за предоставената й
правна помощ.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: