Решение по дело №1639/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 722
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20212120101639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120101639 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от К. Г. Д. против

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯЕАД иск за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 760,14 лв., представляваща общо задължение по изп.д. №
20147040400624 по описа на ЧСИ И. М., рег. № 704 на КЧСИ, образувано по издаден в полза на
ответника изпълнителен лист от 10.09.2013 г. по ч.гр.д. № 323/2013 г. на РС-Карнобат, поради
изтекла погасителна давност, като се претендира и присъждане на направените от ищеца разноски
по делото. Твърди се, че на 14.10.2014 г. ЧСИ М. е наложила запор върху банкова сметка на ищеца
в „Банка ДСК“ ЕАД, а на 03.07.2015 г. запорът е бил вдигнат, като от последното валидно
изпълнително действие - 14.10.2014 г. са изтекли повече от 5 години и всички задължения на
ищеца към ответника – взискател по изпълнителното дело, са погасени по давност. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК, като същият е допустим.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
оспорило иска. Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като в хода на изпълнителното
производство са били извършени редица процесуални действия, довели до прекъсване на
давността. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответното
дружество, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното копие на изп.д. № 20147040400624 по описа на ЧСИ И.М., рег. №
704, същото е образувано на 20.06.2014 г. по молба на взискателя „Водоснобдяване и канализация“
1
ЕАД против длъжника К. Г. Д. въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2013 г., издаден по ч.гр.д.
№ 323/2013 г. по описа на РС-Карнобат, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя
сумата от 250,01 лв. – неплатена стойност на ползвани ВиК услуги, ведно със законната лихва,
считано от 24.04.2013 г. до изплащане на вземането, както и 125 лв. – разноски по делото, като
взискателят е посочил, че по изпълнителния лист има извършено частично плащане в размер на
200,76 лв.
С молбата за образуване на изпълнително производство на осн. чл. 18 от ЗЧСИ взискателят
е възложил на частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника и да
определи начина на изпълнението.
На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същият е поканен
да плати сума в общ размер от 711,82 лв., включваща присъдените с изпълнителния лист суми (с
приспадане от главницата на платената сума от 200,76 лв.), 174 лв. – разноски по изпълнителното
дело и 57,62 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и 300 лв. – разноски на взискателя, като
поканата е връчена на 14.07.2014 г. Междувременно ЧСИ е извършил действия по проучване
имущественото състояние на длъжника и трудовата му заетост.
Със запорно съобщение от 08.10.2014 г., получено от „Банка ДСК” ЕАД на 14.10.2014 г., е
наложен запор на банковите сметки на длъжника в банката до размера на вземането, като
впоследствие този запор е бил вдигнат, за което на банката е изпратено писмо изх. №
11513/03.07.2015 г., но липсват данни то да е било получено.
С искане от 19.01.2016 г. ЧСИ е поискал от НАП информация за работодателя на К.Д., като
такава справка е постъпила по изпълнителното дело на 01.02.2016 г. и от нея е видно, че ищецът е
нямал действащ трудов договор.
С писмо на „Банка ДСК” ЕАД, получено от ЧСИ М. на 18.04.2017 г., банката е уведомила
съдебния изпълнител, че банковата сметка на длъжника е закрита служебно на 06.02.2017 г.
На 14.01.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за насрочване на
опис на движимите вещи в дома на длъжника, като такъв е бил насрочен за 26.04.2021 г.
На 12.03.2021 г. длъжникът е представил по изпълнителното дело издадената му по
настоящото дело обезпечителна заповед, с която е наложена мярка „Спиране на изпълнението”, в
резултат на което с постановление от 15.03.2021 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното
производство.
При така ангажираните доказателства съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен по следните съображения:
Съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, погасителната давност
се прекъсва с образуване на изпълнителното производство и такава не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
С т. 10 на Тълкувателно решение 2/2013 е обявено, че горното постановление изгубило
сила, като отмяната на Постановление № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяване на
тълкувателното решение - 26.06.2015 г., съгласно Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по
гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС.
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано на 20.06.2014 г., когато е
прекъсната погасителната давност относно дължимите от ищеца суми (по силата на
Постановление № 3/1980 г.) и такава не е текла до 26.06.2015 г. След тази дата е започнала да тече
нова погасителна давност и същата е изтекла на 26.06.2018 г. - по отношение на дължимите лихви
и разноски и на 26.06.2020 г. – по отношение на главницата, тъй като от налагането на запора на
банковата сметка на длъжника на 14.10.2014 г. до 26.06.2020 г. не са били извършвани други
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. В тази връзка съдът намира за
2
неоснователно възражението на ответника, изложено в отговора на исковата молба, че такива
действия са били извършвани, тъй като това твърдение се опровергава от приложеното по делото
копие на изпълнителното производство, от което е видно, че през горепосочения период, през
който е текла погасителната давност, не са били извършвани изпълнителни действия, годни да я
прекъснат. Поради това съдът намира, че сроковете на погасителната давност за различните по вид
вземания са изтекли на посочените по-горе дати и вземанията са били погасени, съответно към
момента не се дължат от ищеца.
С оглед установената недължимост към настоящия момент на вземанията, за които е
образувано изпълнителното производство, недължими от ищеца се явяват и всички разноски и
такси по изпълнителното дело, които той е бил поканен да плати с връчената му от ЧСИ покана за
доброволно изпълнение.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен в пълен размер.
С оглед уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 400 лв. (50 лв. –
държавна такса и 350 лв. – адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Г. Д., ЕГН **********, от гр. К****,
ул. ************, че същият не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление гр. Б****, ж.к. ******************, сумата от
760,14 лв. (седемстотин и шестдесет лв. и четиринадесет ст.), представляваща общо задължение по
изп.д. № 20147040400624 по описа на ЧСИ И. М., рег. № 704 на КЧСИ, образувано по издаден в
полза на ответника изпълнителен лист от 10.09.2013 г. по ч.гр.д. № 323/2013 г. на РС-Карнобат.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б*******, ж.к. ************************, да заплати на К. Г.
Д., ЕГН **********, от гр. К********, ул. ******************, сумата от 400,00 лв.
(четиристотин лв.), представляваща направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
3