РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Кюстендил, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 против В. Н. Д., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2020г. било подписано Приложение №
1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата между „Сити
кеш“ ООД, ЕИК: ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на
което вземането на „Сити кеш“ ООД срещу ответника, произтичащо от Договор за
паричен заем № 297956 от 09.04.2019 г., било прехвърлено в собственост на
дружеството-ищец, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Общите условия по процесния договор съдържали
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
Приложение № 1 към сочения горе Договор за цесия било представено само с
данни на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени
съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от името на „Сити
кеш“ ООД, чрез надлежно упълномощения цесионер и ищец в настоящото,
уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-СТК/297956 от 06.11.2020 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне. Видно от последното с баркод
№ PSSDTS00J25A8 писмото било получено лично от Д. на 18.11.2020 г.
Въпреки твърдението за лично получаване от страна на ответника на
уведомлението за станалото прехвърляне на процесното взмеане, се иска приложеното
към ИМ уведомление да бъде връчено на Д. и в хода на настоящия процес при
1
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 от ГПК.
Що се отнася до обстоятелствата по процесния договор се твърди следното: на
09.04.2019г. между „Сити кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за заем №
297956 за сумата в размер на 900,00 лв. С полагането на подписа си в договора,
заемателят удостоверявал получаването на заемната сума в брой. Уговореният между
страните размер на лихвата се равнявал на сумата от 186,98 лв., като така общият
размер на задължението възлизал на 1086,98 лв., платими на 10 бр. равни месечни
погасително вноски, всяка в размер на 108,70 лв. падежът на поървата вноска
настъпвал на 09.05.2019г., а на последната – на 10.02.2020г.
В нарушение на договорните си задължения, кредитополучателят не извършвал
плащания по дължимия към дружеството паричен заем.
Поради изпадането му в забава било начислено и обезщетение в размер на
276,66 лв. за периода от 08.08.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
в периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. не били начислявани лихва за забава или
неустойка.
Сочи се, че кредитополучателят не изплатил изцяло дължимите към
дружеството суми.
В тази връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен
интерес за предявяване на претенциите си по съдебен ред. Същите били уважени от
заповедния съд по образуваното ч.гр.д. № 1060/2021 г. на КРС като била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на длъжника
съобразно разпоредните на ГПК като с оглед указанията на заповедния съд,
дружеството предявило исковете в настоящото производство.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът В. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *,
ет.*, ап. **, дължи и следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумите, както следва:
706,43 лв. (седемстотин и шест лева и четиридесет и три стотинки) -
представляващи главница по Договор за паричен заем № 297956/09.04.2019г. за
периода от 07.08.2019г. до 10.02.2020 г.;
276,66 лв. (двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляващи обезщетение за забава за периода от 08.08.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда като в периода 13.03.2020г. 0 14.07.2020г. не са
начислявани лихва за забава или неустойка,
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното погасяване на дълга.
Претендират се и съдебно-деловодните разноски в заповедното и настоящото
производства.
В случай, че са налице предпоставките за това, моли съда да постанови
неприсъствено решение.
Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
дължимо на процесуалния представител на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор
чрез пълномощника си адв. Е..
Не спори, че е получил сумата от 900,00 лв. по процесния заемен договор като
общият размер на задължението възлизал на 1086,98 лв. с краен падеж 10.02.2020г.
2
Навежда доводи за неоснователност на заявената претенция поради пълното
погасяване на дълга преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Предивд изложеното се иска отхвърляне на претенцията в цялост и доколкото
ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на настоящото дело, то и
разноските не следвало да се възлагат в негова тежест.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, платими на адв. Е. при
усл. на чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа посредством предварително
депозирана в този смисъл молба, а ответникът я оспорва, чрез назначения му особен
представител, по съображенията, изложени в отговора, вкл. и тези, релевирани с Молба
вх. № 1317/15.02.2022г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем
№297956 към искане № 0357665 от 09.04.2019г., „Сити Кеш“ ООД предоставило на
ответника сума в общ размер на 900,00 лв., платимa на 10 месечни вноски, при
годишен лихвен процент 35,04 % и ГПР 40,83 % и с посочена обща сума за плащане от
1086,98 лв.
Неразделна част от процесния договор са представените на л. 7 и 9 от делото
Общи условия, всяка страница от които е подписана от страните.
Видно от представения Погасителен план към процесния договор (на гърба на
л. 5), е че първата падежна дата е на 09.05.2019г., а последната такава – на 10.02.2020г.
с изчислен размер на вноската без и с калкулирана неустойка, дължима поради
непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от Договора.
С приложените към ч.гр.д. № 1060/2021г. на КРС приходни касови ордери
(ПКО) се установяват извършени погашения по процесния кредит, както следва: с
ПКО №2164264/07.02.2020г. за сума в размер на 82,00 лв.; № 2455864/07.01.2020г. за
сума в размер на 150,00 лв.; № 2311077/09.12.2019г. за сума от 150,00 лв.; №
2006844/10.06.2019г. за сума от 30,00 лв.; № 2163598/07.11.2019г. за сума от 150,00 лв.;
№ 1839710/14.09.2019г. за 25,00 лв.; № 216 3503/07.10.2019г. за 150,00 лв.; №
2164833/09.09.2019г. за 150,00 лв.; № 2005819/09.08.2019г. за 100,00 лв. и №
20066448/08.07.2019г
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2020 год., сключен
на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Сити Кеш“ ООД и ищеца, ведно с Приложение №
1 към него, вземането към ответника било прехвърлено на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от
приложените по делото писмени доказателства на л. 18 от делото.
Съгласно т. 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща
описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С представено по делото пълномощно на л. 22 „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД билo упълномощенo да извърши от името на упълномощителя (и
цедент) уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания
3
са предмет на договора за прехвърляне на вземанията от 02.11.2020г.
Било изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от
06.11.2020 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до В.Д. за извършените продажби на
вземането, получено лично от последния на 18.11.2020г. (спр. заверено копие на
обратна разписка на л. 24).
За изясняване на делото от фактическа страна е прието и заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М.В.. В
последното експертът сочи, че остатъкът по процесния кредит възлиза на сума от
706,43 лв. – главница (идентична на претендираната такава), а дължимата лихва за
забава е в размер на 277,00 лв. В съдебно заседание пояснява, че с внесените от
ответника суми с ПКО са погасявани първо, съгласно чл. 6 от Договора, начислена
неустойка поради непредоставяне на обезпечение. Така, и суматите за главница и
лихви за останали непогасени. Дължима била сума от 1086,98 лв., въпреки
извършените по кредита погашения от 1087 лв.
От материалите по приложеното ч.гр.д. №1060/2021 г. на КРС, се установява, че
в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 73/2021 г., срещу която длъжникът в срок е депозирал
възражение по чл. 414а от ГПК с представени към същото писмени доказателства,
установяващи извършени погашения. Поради това, че е установено, че погасяванията
не са извършени в срока за доброволно изпълнение по чл. 411, ал.1, т. 8 от ГПК, то
същото, като такова с характер на възражение по чл. 414 от ГПК, е обусловило
поцедура по чл. 415 от с.к. Това на свой ред е породило интерес у ищеца от водене на
производството по настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1060/2021 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.
Заповедта е била връчена на длъжника като в установения за това срок същият е
възразил по дължимостта на вземането. В този смисъл указанията на заповедния съд до
заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за
предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е
допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр.
чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено
нещо, тъй като в случая депозирането на възражение, с което се оспорва вземането,
препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416
ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
4
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
търсените суми в полза на настоящия ищец, срещу която същият в срок е депозирал и
възражение досежно дължимостта им.
Липсва спор и по това, че между ответника и кредитора в възникнало
процесното облигационно отношение, по което Д. в действителност е получил и
усвоил сумата в размер на 900,00 лв.
Налице е спор по това, ответникът да е останал задължен по този договор.
По отношение на извършеното прехвърляне на процесното вземане:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за
извършената цесия било изпратено уведомление до длъжника, връчено му лично на
18.11.2020 г. (спр. л. 24).
В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено
с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на
новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и
заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК.
Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия
кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се
възприема за валидно и поражда правен ефект.
Tака, предвид изложеното съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, което на свой ред обосновава активната
материалноправна легитимация на ищеца по иска.
Досежно релевираното от ответника възражение за погасяване на процесните
суми:
В срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 а от
с.к., ведно с приложени към него писмени доказателства, а именно – ПКО, както
следва: №2164264/07.02.2020г. за сума в размер на 82,00 лв.; № 2455864/07.01.2020г. за
сума в размер на 150,00 лв.; № 2311077/09.12.2019г. за сума от 150,00 лв.; №
2006844/10.06.2019г. за сума от 30,00 лв.; № 2163598/07.11.2019г. за сума от 150,00 лв.;
№ 1839710/14.09.2019г. за 25,00 лв.; № 216 3503/07.10.2019г. за 150,00 лв.; №
2164833/09.09.2019г. за 150,00 лв.; № 2005819/09.08.2019г. за 100,00 лв. и №
20066448/08.07.2019г. В последния смисъл и приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза сочи, че в действителност при общ размер на задължението за главница и
лихви от 1086,98 лв., погашенията по процесния кредит възлизат на сума от 1087,00
лв. Експертът обаче установява, че с така извършените вноски са погасявани
начислената по договора съобразно чл. 6 от същия неустойка поради непредоставяне
на обезпечение, респ. и претендираните суми за главница и лихва са останали
дължими.
Ето защо настоящият състав намира, че релевираното правопогасяващо
5
възражение за погасяване на дълга преди сезирането на съда от страна на ответника
остана недоказано.
Въпреки горното обаче съдът следва да извърши служебна проверка за
недействителност на процесния източник на облигационни задължения, макар и
възражения в т.см. да са били въведени (несвоевременно) едва с Молба вх. №
1317/15.02.2022г.
При тази проверка се установи, че процесният договор за кредит формално
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване
на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в
договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от
потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР по договора не са
включени допълнителните разходи, регламентирани в чл. 8 от договора в размер на
673,02 лева, които са прикрити под формата на неустойка. Действително, съгласно чл.
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената
неустойка в чл. 8 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй
като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за
заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди сключване на
договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната практика
при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се
отпуска в случай на непредставяне на обезпечение. В конкретния казус заемът е
отпуснат независимо дали е обезпечен или необезпечен с исканите обезпечения.
Същевременно вноските за неустойка са кумулирани към погасителните вноски, с
което се явяват добавък към същите. Така, на практика, неустойката е приравнена на
погасителните вноски по кредита, доколкото в договора е предвидена автоматична
предсрочна изискуемост и на задължението за заплащане на неустойка при неплащане
на две погасителни вноски, точно както е предвидено за задълженията за заплащане на
главница и възнаградителна лихва. Ето защо, процесната неустойка не може да се
характеризира като неустоечно задължение, доколкото не изпълнява присъщите на
този институт функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
6
вредите от неизпълнение на последното. Тя се явява сигурна печалба за кредитора,
доколкото се констатира, че въведените изисквания в договора за вида обезпечение,
респективно изискванията, на които поръчителите следва да отговарят, както и
тридневния срок за предоставяне на обезпечението, е трудно изпълнимо от длъжника
до степен, че същото изцяло да се възпрепятства.
Отделно, при определянето на ГПК липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Действително в чл. 8 от ОУ е
указано, че ГПР на заема не може да бъде променен и заемателят не дължи никакви
лихви, такси, комисиони, застрахователни премии, които не са посочени в договора
при сключването му. Ето защо, при липсата на данни за наличие на други разходи по
кредита, освен възнаградителна лихва – 35,04 % не става ясно как е формиран ГПР от
40,83 % и какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент. В
този смисъл, процесната неустойка по см. на чл. 8 от договора не би могла да бъде
включена в ГПР, доколкото размерът на последния е определен към момента на
сключване на договора, а дължимостта на неустойката е предпоставена от настъпване
на едно бъдещо несигурно събитие, каквото е изискването на предоставяне на
обезпечение. Тоест, включването в ГПР и на задължението за неустойка не би било
оправдано, доколкото дължимостта на неустойката, към момента на сключване на
договора, съотв. определяне размера на ГПР, все още е под въпрос.
С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по - нисък от действителния ГПР, както и на
дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за
информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да
познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може
потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
Необходимостта от предоставянето на ясна информация за финансовата тежест на
кредита е и с цел извършването на информиран избор от потребителя относно
договора, който да сключи. В противен случай потребителят би бил препятстван да
сключи договора за кредит при най-благоприятните за него условия.
С оглед на изложеното и предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл. 22
от ЗПК. Последното обуславя приложението на чл. 23 от с.з., предполагащ връщане
единствено на чистата стойност по кредита, т.е. на главницата, но съдът намира, че
приложение посочената законодателна постановка не може да намери. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на
неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало
основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Прилагането на последиците
по чл. 23 от ЗПК по почин на съда, без ищецът да е поискал връщане на чистата
стойност, основано на недействителността на договора, е недопустимо. Поради това и
искът за главница не може да бъде уважен, тъй като това би било в противоречие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 от ГПК), а именно
съдът да присъди претендираната сума на основание, различно от първоначално
7
заявеното такова. В този смисъл и Решение № 428 от 19.10.2012 г. по гр. д. № 358/2011
г., г. к., IV г. о. на ВКС; Определение № 84 от 08.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1691/2017
г., I т. о., ТК, и практиката на въззивния в случая съд – КОС – напр. Решение № 260099
от 5.05.2021 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 19/2021 г., Решение № 1 от 10.01.2022
г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 231/2021 г., Решение № 260191 от 27.09.2021 г. на
ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 613/2020 г.
При настоящият изход от делото и в съотв. с тълкувателната практика на
върховната инстанция, обективирана в т. 13 от ТР 4/2014г. по тълк.д. 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, при отхвърляне на иска като неоснователен, издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение не подежи на обезсилване, но въз основа на нея не
следва да се издава изпълнителен лист.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се следват
единствено на ответната страна. Доказателства за сторени такива по делото не са
ангажирани, заради което съдът не дължи произнасяне в т.см.
Осъществено е обаче процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, а с
отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. В този смисъл е представен Договор за правна защита и съдействие с
адв. М. Е.-Г. при усл. на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА –л. 36.
Така, изхождайки от разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. и
актуалната съдебна практика в Определение № 404 от 26. 10. 2020 г. по ч. гр. д. №
2883/2020 г. на ВКС, ІV г. о., съдът ще определи минималното адвокатско
възнаграждение за всеки от исковете по отделно. Ето защо при условията на чл. 38, ал.
2 вр. с, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки материалния интерес по
делото, съдът намира, че на осъществилия безплатна правна помощ адвокат се следва
сумата от 600 лева.
В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния
представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора, заради което сумата
ще бъде присъдена в полза на адв. Е..
Възражение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК се поддържа, но то същество е за
евентуалното определяне на сумата по чл. 38 от ЗА в минимален размер. Именно в
т.см. съдът е определил възнаграждението на процесуалното представителство на
ответника, заради което друга редукция не се следва.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ищцовата страна следва да бъде осъдена да
заплати на ответника и направените в заповедното производство разноски, но поради
липса на данни за сторени такива не следва произнасяне в т.см.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове на „Агенция за събиране на
8
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против В. Н. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет.*, ап. **, ДА БЪДЕ
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ответникът В. Н. Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет.*, ап. **,
ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите, както следва:
706,43 лв. (седемстотин и шест лева и четиридесет и три стотинки) -
представляващи главница по Договор за паричен заем № 297956/09.04.2019г. за
периода от 07.08.2019г. до 10.02.2020 г.;
276,66 лв. (двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляващи обезщетение за забава за периода от 08.08.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда като в периода 13.03.2020г. 0 14.07.2020г. не са
начислявани лихва за забава или неустойка,
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното погасяване на дълга, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1060/2021 г. по описа на КРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. М. Е.-Г. – АК Кюстендил, адрес
на упражняване на дейността: гр. Кюстендил, ул. „Г.“ № **, сумата в размер на 600,00
лв. (шестстотин лева и нула стотинки), представляваща дължимо при усл на чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуалното
представителство на ответника В. Н. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9