МОТИВИ: НОХД № 47/2010 г.
Подсъдимият Д.В.Д. е обвинен в извършване
на престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на
15.04.2010 г. в с. Покрован, общ. Ивайловград, обл. Хасково, е причинил на К.А.К.
с ЕГН: ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в пневмоторакс в
ляво, довел до разстройство на здравето временно опасно за живота.
Районният
прокурор поддържа внесеното обвинение.
Конституираният
частен обвинител поддържа обвинението.
По
делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от
К.А.К. срещу подсъдимият за сумата от 10000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението.
В
съдебно заседание подсъдимият Д. не се признава за виновен. Иска да бъде
оправдан, а гражданския иск отхвърлен като неоснователен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият е от с. Покрован, обл. Хасково. Занимава се с
животновъдство и обработка на скалнооблицовъчни материали. На работа при него,
като пастир, бил свидетелят К.. Сутринта на 15.04.2010 г. между 07.00 - 08.00
часа в кошарата намираща се в стопанския двор на с. Покрован, свидетелят казал
на подсъдимия, че не иска вече да работи
при него. Подсъдимият се ядосал и съборил свидетеля на земята. Свидетелят се
прибрал в стаята си в колиба намираща се на около 50 - 100 метра от кошарата.
Когато видял, че свидетелят действително няма да изведе стадото на паша, между
09.00 - 10.00 часа, подсъдимият, който бил с избухлив характер, се разгневил
още повече отишъл в стаичката, в която живял свидетеля в стопанския двор и след
като последният отказал да изведе стадото, взел тоягата, с която пастирът го
пасял, извлякъл К. навън и така, както робовладелецът наказвал неподчинението
на роба си, започнал да го бие с тоягата по тялото. В този момент в стопанския
двор се намирали свидетелите Ч. и А., роднини - първи братовчеди, съответно
на майката и бащата на подсъдимия, и
свидетелят Х., които подреждали скалнооблицовъчни материали в цеха на
подсъдимия, и видели как последният извлича от стаичката К. и му нанася удари с
тоягата. Изплашен и растърсен от болка свидетелят К. започнал да се моли на
подсъдимият да спре боя. Подсъдимият спрял и си тръгнал, а К. се прибрал в
стаичката си, където легнал смазан от болка. По - късно подсъдимият минал
няколко пъти през стаята за да провери дали свидетелят е жив. Предложил му да
го заведе в болницата в гр. Ивайловград, но свидетелят отказал. На следващият
ден подсъдимият щял да пътува за Хасково, за да пренася с камион
скалнооблицовъчни материали. Видял, че свидетелят К. не е добре и го взел със
себе си. На входа на гр. Хасково го оставил, като му дал 40 лева за такси и
медицински преглед. К. ***. При прегледа се установило, че при побоя
подсъдимият му е счупил две ребра, което причинило разкъсване на плеврата на
левия бял дроб, което причинило пневмоторакс в ляво, тоест колапс на левия бял дроб. Наложило се
извършване на хирургична операция за рагръщане на колабиралия дроб. От
болничното заведение информирали за случая РУП - Хасково. В болничното
заведение бил изпратен полицейският служител - свидетелят Б.. Той установил, че
свидетелят К. е зле, дишал тежко, трудно говорил, но съобщил, че е бил бит от
човека, при когото работил като пастир в с. Покрован, с прякор "***". За случая било съобщено в
РУП - Ивайловград от където в с. Покрован били изпратени полицеските служители
- свидетелите М. и Б.. На място те потърсили свидетели на инцидента и разбрали,
че такива са свидетелите А., Ч. и Х.. Последните разказали за видяното на полицаите, а
именно, че са видели подсъдимият да бие с пръчка свидетелят К..
От
заключението на вещото лице, по назначената съдебномедицинска експертиза, се
установява, че на К. е причинен пневмоторакс в ляво, довел до разстройство на
здравето временно опасно за живота. Същият може да се причини при побой по
времето и начина установени по делото.
Подсъдимият
Д. не е осъждан. От приетата по делото справка се установява, че има недобри
характеристични данни - бил буен, сприхав, склонен към агресия и насилие. Не се
позлва с добро име сред местното население.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от доказателствата събрани в
съдебното производство - обясненията на подсъдимия, включително тези дадени на
досъдебното производство и прочетени на основание чл. 279, ал. 2 НПК,
показанията на свидетелите, включително тези дадени на досъдебното производство
и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК, заключението на вещото лице,
материалите по досъдебното производство, прочетени на основание чл. 283 НПК,
приетите в съдебно заседание писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите К., Б., М. и Б., които са еднопосочни непротиворечиви и
логични, кореспондират с останалите доказателства по делото, включително с
прочетените показания на свидетелите Ч., А. и Х., и обяснения на подсъдимия,
дадени на досъдебното производство, относно това, че подсъдимият е нанасъл на
свидетеля К. побой с пръчка.
Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия от
съдебно заседание, че не е удрял К., доколкото същите противоречат на
показанията на свидетелите
К., Б., М. и Б. и прочетените показания на свидетелите
Ч., А. и Х., както и обяснения на самия
подсъдим, дадени на досъдебното производство в които той признава поне за един
удар нанесен с пръчка върху К.. Съдът намира обясненията на подсъдимия от
съдебно заседание за израз на защитна позиция, също така израз на защитна
позиция са и обясненията му от досъдебното производство, че е ударил само
веднъж К..
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетеля Ч. дадени в съдебно заседание,
в частта в която твърди, че не е видял подсъдимият да нанася удари върху К..
Тези показания противоречат на показанията на свидетеля дадени в досъдебното
производство, и на показанията на останалите свидетели. Преценката за
достоверността на показанията на свидетеля Ч. от съдебно заседание, съдът
извършва и с оглед вътрешното им противоречие. Така например: Свидетелят сочи,
че се намирал на около 100 метра от местопроизшествието, но по-нататък
признава, че всъщност е бил само на 20-30 метра. Свидетелят първоначално сочи,
че инцидента бил към обяд, но по-късно при същият разпит, казва, че когато
станала разправията, както той нарича инцидента, животните не били изведени.
Дошъл друг пастир - брат на свидетеля, който ги извел към 10 часа, а самият
свидетел отишъл на работа към 9 часа, което потвърждава времеизвършването на
деянието - между около 9 и около 10 часа. Свидетелят казва, че не видял
подсъдимият "да държи нищо", но в следващото изречение заявява, че му
се сторило, че подсъдимият държи нещо като пръчка, като по натътк уточнява, че
не може да каже колко дълга е пръчката, която е видял в ръцете на подсъдимия.
Свидетелят признава, че казал на полицаите, че подсъдимият и пострадалия са се
били, "ама наушким". Уж под натиск свидетелят бил казал на полицая,
че подсъдимият изкарал навън пострадалия и го удрял, а натискът се изразявал в
това, че полицаите дошли в дома на свидетеля и го попитали какво е станало.
Свидетелят в рамките на няколко изречения хем твърди, че е казал на полицаите,
че е видял подсъдимия да удря пострадалия, хем че не бил им казал, че "стана
бой", че не бил видял побой. Хем било истина това, което казал на
полицаите, хем не било истина. В съдебно заседание на 28.01.2011 г. заявява, че
потвърждава, това което е казал в полицията, съответно което му бе прочетено в
предходното заседание, а после заявява, че не видял нищо защото си гледал
работата, а подсъдимият извел пострадалия да изтрезнява извън колибата. Съдът
кредитира с доверие тази част от показанията на свидетеля, от която се
установява, че подсъдимият е нанесъл побой над пострадалия, доколкото тази част
от показанията му кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства
по делото. Противоречивостта на показанията на свидетеля и смегчаването на
инцидента, доколкото в показанията от досъдебното производство сочи, че
пострадалият бил ударен само веднъж от подсъдимият, съдът приема, че се дължат
на роднинските връзки между свидетеля и подсъдимия, обстоятелството, че
подсъдимият е работодател на свидетеля и страха от подсъдимия.
Свидетелят
А. при разпитите си в съдебно заседание твърди, че бил забравил за случая, но
след прочитане на показанията му дадени на досъдебното производство, заяви, че
нещата са се случили така както ги е описал в в досъдебното производстство, но
не могъл да види всички подробности защото имало и други хора, който му пречили
да види. Съдът кредитира с доверие тези му показания, с изключение на това, че
не е видял добре инцидента, че е видял само един удар. Смегчаването на
инцидента, съдът приема, че се дължи на роднинските връзки между свидетеля и
подсъдимия, обстоятелството, че подсъдимият е работодател на свидетеля и страха
от подсъдимия. Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля, че
полицаите му оказали натиск и че те му казали за боя, доколкото, същите
фактически са отречени с признанието, че показанията дадени в полицията са
верни, и поради абсурдността на обяснението за натиска, а именно страх от
полицията от дете.
Така по
описания по-горе начин подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на текста на чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, а
именно на 15.04.2010 г. в с. Покрован, общ. Ивайловград, обл. Хасково, е
причинил на К.А.К. с ЕГН: ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в пневмоторакс в ляво, довел до разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Подсъдимият
е извършил деянието чрез действие - нанасяне на удара с държана в ръка тояга.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието - знаел е, че нанасяйки удари с тоягата върху тялото на К. ще му
причи травматични увреждания - телесна повреда, предвиждал е общественоопасните
последици - настъпването на травматичните увреждания и е желаел настъпването
им.
Мотивите
за извършване на престъплението са незачитане на неприкосновеността на
личността, свръхоценка на собствената личност като работодател и принизяване на
личността на работника.
При
определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни
принципа – законност и индивидуализация на наказанието, Съдът прецени следното:
-
обществената опасност на деянието е от средна степен, типична за този вид
престъпления, засягащи правото на неприкосновеност на личността;
-
обществената опасност на извършителят е от
средна степен с оглед характера на извършеното от него престъпно деяние,
лошите характеристичните данни и липсата на критично отношение към извършеното,
Лошите
характеристичните данни и липсата на критично отношение към извършеното следва
да се приемат като отегчаващи вината обстоятелства.
Смегчаващо
вината обстоятелство - чистото съдебно минало.
Откарването
на пострадалия до гр. Хасково, следва да се разглежда не като проява на
хуманност, съответно смегчаващо вината обстоятелство, а като извършено с цел да
се отърве от нежелания вече работник.
Предвид
изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК, Съдът намира, че на
подсъдимият следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода".
Съдът намира, че с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция следва да се определи и
наложи наказание "Лишаване от свобода" в размер към средния предвиден
за съответното престъпление, а именно за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца.
Тъй
като така определеното наказание е за срок от 2 години и 6 месеца, подсъдимият
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е
необходимо да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се
отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Съгласно
чл. 67, ал. 3 НК, когато отложеното наказание "Лишаване от свобода" е
не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 през изпитателния срок.
Съдът
намира, че за постигане на целите на личната и генералната превенция и по
конкретно за постигане превъзпитание на подсъдимия към спазване на закона,
мотивирането му към зачитане на личността и телесната неприкосновеност на
гражданите, и предотвратяване извършването на подобни престъпни деяния от
подсъдимия или други лица, и на основание чл. 67, ал. 3 НК следва да се
постанови през изпитателния срок от 3 години,
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни периодични
срещи с пробационен служител.
Съдът
счита, че така определеното наказание по вид и размер отговаря на извършеното
от подсъдимия деяние, и ще осъществи целите на личната и генерална превенция.
По
гражданският иск:
Срещу подсъдимият е предявен и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД. Пострадалия К.А.К. в
качеството си на граждански ищец претендира от подсъдимия Д.В.Д. в качеството
му на граждански ответник заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени в резултат на извършеното престъпление по
чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за сумата от 10000.00 лева. От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е причинил на
гражданският ищец пневмоторакс в ляво, довел до разстройство на здравето
временно опасно за живота. Това разстройство на здравето очевидно е довело до
физическа болка и страдание, доколкото е затруднило дишането и възможността за
нормална физическа активност на пострадалия, за което се съди както от
медицинската експертиза, така и от показанията на свидетеля Б.. Наложило се извършване на животоспасяваща
хирургична операция. Видно от заключението на вещото лице срока за физическо
възстановяване е бил кратък, веднага след успешното извършване на операцията по
раздуване на засегнатия бял дроб, което било извършено на 16.04.2010 г. - един
ден след причиняване на увреждането.
С оглед
на това съдът счита предявения иск за доказан по основание. Що се отнася до
размера съдът счита, че той е частично недоказан и за установените
неимуществени вреди следва да се уважи до сумата от 2000.00 лева, която сума е
справедлива, определена в съответсвие с чл. 52 от ЗЗД, като иска за разликата
над размера от 2000.00 лева до претендираните 10000.00 лева следва да се
отхвърли като неоснователен. Подсъдимия следва да се осъди да заплати на
гражданския ищец и законната лихва върху тази сума считано от датата на
уврежаднето - 15.04.2010 г. до окончателното й изплащане.
С оглед
осъдителната присъда и уважаването на гражданския иск, и на основание чл. 189
от НПК подсъдимият Д. следва да бъде осъден да заплати на частният обвинител и
граждански ищец К.А.К. сумата от 300.00 /триста/ лева - разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 189 от НПК подсъдимият Д. следва да бъде осъден да заплати на
Държавата, по сметка на РС - Ивайловград, сумата 295.00 /двеста деветдесет и
пет/ лева, разноски по делото за съдебномедицинска експертиза и сумата 80.00
/осемдесет/ лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск..
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: