Решение по дело №11163/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263043
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100511163
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              13.05.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                               

           ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                                  Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ   

 

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11163 по описа за 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :  

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11163/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.Р.и.“ ЕООД *** ЕИК ********срещу решение №86598 от 14.05.2020 г по гр.дело28213/2019 г на СРС , 164 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.327 ТЗ да се осъди „М.Г.Е.2.“ ЕООД гр.София ЕИК ********да му заплати сумата от 15 460 лева неплатена част от продажна цена по фактура №0..647 от 03.05.2018 г за доставка на ПВЦ Мембрана-Рувимат Е 12 .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като първоинстанционният съд не е допуснал ССЕ , която да установи дали ответникът е осчетоводил процесната фактура и ползвал ли е данъчен кредит за нея . За тези действия не може да се приеме тезата на ответника , че е станало „по погрешка“.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие в мотивите на СРС. Товарителницата е подписано от неизвестно лице , което не е негов служител , а самата фактура не е подписана от представител на въззивника . Няма приемо-предавателен документ за стоката , нито са издадени други относими документи .

  Въззивната жалба е допустима. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената  част от  решението на СРС .

 

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че процесната фактура №0..647 от 03.05.2018 г за доставка на ПВЦ Мембрана-Рувимат Е 12 не съдържа подпис на ответника и няма данни да е сключен договор за продажба респ.той да е изпълнен от ищеца  . В товарителницата е посочен друг изпращач  и място на разтоварване гр.Плевен . ССЕ не е допусната , защото ответникът не спори за осчетоводяването на фактурата и че е платил по погрешка част от сумата по фактурата .

 

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения . Законосъобразно първоинстанционният съд приема , че ищецът не е доказал при условията на пълно доказване наличието на договор за продажба на ПВЦ Мембрана-Рувимат Е 12 за посочената в исковата молба цена , както и че е изправна страна по него – че е доставил стоката . Фактурата не е подписана от представил на ответника , а подписът на експедиционната бележка е на неизвестно лице . Не са ангажирани свидетелски показания , приемо-предавателен протокол и пр. за предаване на стоката на ответника .

Неправилно СРС не е допуснал ССЕ по задачи на ищеца в молба от 27.12.2019 г преди първото о.с.з . Задачите на ССЕ са били допустими и относими към предмета на делото и целят да докажат евентуално потвърждаване по чл.301 ТЗ на сключването на договор за продажба и неговото изпълнение според трайната практика по търговски дела .

ССЕ беше допусната от настоящия съд , но същата установи , че процесната фактура първоначално е било осчетоводена от ответника , но още същият месец е била сторнирана . Фактурата не е включена в дневниците за покупки по ЗДДС за съответния данъчен период . Следователно не е доказано по безспорен начин потвърждаване по чл.301 ТЗ на действия без представителна власт на служител на ответника , респ.не е доказано с убедителни доказателства сключването и изпълнението на договора за продажба от ищеца . Може да се възприемат твърденията на ответника , че частичното плащане и първоначалното осчетоводяване са станали по погрешка .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди .   

С оглед материалния интерес под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №86598 от 14.05.2020 г по гр.дело28213/2019 г на СРС , 164 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.