Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.05.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11163 по описа за
2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11163/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Т.Р.и.“ ЕООД *** ЕИК ********срещу решение №86598 от 14.05.2020 г по гр.дело №28213/2019 г на СРС , 164 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника
с правно основание чл.327 ТЗ да се осъди „М.Г.Е.2.“ ЕООД гр.София ЕИК ********да
му заплати сумата от 15 460 лева неплатена част от продажна цена по
фактура №0..647 от 03.05.2018 г за доставка на ПВЦ Мембрана-Рувимат
Е 12 .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като първоинстанционният съд не
е допуснал ССЕ , която да установи дали ответникът е осчетоводил процесната
фактура и ползвал ли е данъчен кредит за нея . За тези действия не може да се
приеме тезата на ответника , че е станало „по погрешка“.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие в мотивите на СРС.
Товарителницата е подписано от неизвестно лице , което не е негов служител , а
самата фактура не е подписана от представител на въззивника . Няма
приемо-предавателен документ за стоката , нито са издадени други относими документи .
Въззивната
жалба е допустима. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с
чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост
и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая
такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че процесната
фактура №0..647 от 03.05.2018 г за доставка на ПВЦ Мембрана-Рувимат
Е 12 не съдържа подпис на ответника и няма данни да е сключен договор за
продажба респ.той да е изпълнен от ищеца . В товарителницата е посочен друг
изпращач и място на разтоварване
гр.Плевен . ССЕ не е допусната , защото ответникът не спори за осчетоводяването
на фактурата и че е платил по погрешка част от сумата по фактурата .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения . Законосъобразно първоинстанционният
съд приема , че ищецът не е доказал при условията на пълно доказване наличието
на договор за продажба на ПВЦ Мембрана-Рувимат Е 12
за посочената в исковата молба цена , както и че е изправна страна по него – че
е доставил стоката . Фактурата не е подписана от представил на ответника , а
подписът на експедиционната бележка е на неизвестно лице . Не са ангажирани
свидетелски показания , приемо-предавателен протокол и пр. за предаване на
стоката на ответника .
Неправилно СРС не е допуснал ССЕ по задачи на ищеца в молба от 27.12.2019 г преди първото
о.с.з . Задачите на ССЕ са били допустими и относими към
предмета на делото и целят да докажат евентуално потвърждаване по чл.301 ТЗ на
сключването на договор за продажба и неговото изпълнение според трайната практика по търговски дела .
ССЕ беше допусната от настоящия съд ,
но същата установи , че процесната фактура първоначално е било осчетоводена от
ответника , но още същият месец е била сторнирана . Фактурата не е включена в
дневниците за покупки по ЗДДС за съответния данъчен период . Следователно не е
доказано по безспорен начин потвърждаване по чл.301 ТЗ на действия без
представителна власт на служител на ответника , респ.не е доказано с убедителни
доказателства сключването и изпълнението на договора за продажба от ищеца .
Може да се възприемат твърденията на ответника , че частичното плащане и
първоначалното осчетоводяване са станали по погрешка .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се потвърди .
С оглед материалния интерес под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове
поотделно по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №86598 от 14.05.2020 г по гр.дело №28213/2019 г на СРС , 164 състав .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.