Определение по дело №4328/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6229
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20161100904328
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 юни 2016 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 20.11.2019 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ                                                                                                    

                                                                                                                         

     Kато разгледа докладваното от съдия Чомпалов  т.дело № 4328/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:       

    Производството е по чл.68, вр. с чл.66 ал.6 ЗБН. СГС е сезиран с възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН от „К.И.“  ООД, с което се оспорва решение N ЗБН 66-153/20.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност в частта, с която е оставено без уважение възражение N ЗБН -153/31.08.2015 г. срещу списъка с приети вземания, в който е включено вземане на Б.Г.Б. в размер на 73 750 ЕВРО. Сочи се, че кредиторът има вземане срещу банката в несъстоятелност, което произтича от сключен на 29.03.2014 г. с Б.Г.Б. договор за цесия. Според възразилия кредитор цедентът Б. е имал вземане срещу банката в несъстоятелност по договор за платежни услуги от 21.12.2013 г. и анекс към него, а на 29.03.2014 г. е сключен договор за цесия, с който Б. е прехвърлил на кредитора вземането, а банката длъжник е била уведомена за цесията. Твърди се, че дори и цесионерът да не е придобил качеството на вложител на банката, по силата на договора за цесия „К.И.“  ООД е кредитор по цедираното вземане. Иска се от възразилия кредитор от списъка с приети вземания да се изключи Б.Г.Б. като кредитор на вземане в размер на 73 750 ЕВРО, което е цедирано. Това искане /отрицателен установителен иск/ се поддържа с молба на възразилия кредитор от 18.07.2019 г.

    Представен е договор за прехвърляне на вземане от 29.03.2014 г., от който се установява, че Б.Г.Б. е прехвърлил на „К.И.“  ООД вземане срещу банката в размер на 73 750 ЕВРО.

    Представена е нот.покана, която съдържа уведомление от Б.Г.Б. до банката за сключения договор за цесия.  Направено е отбелязване, че на 02.07.2014 г. е залепено от нотариуса уведомление.

     С решение от 05.02.2018 г. на САС по т.дело N 6289/2016 г. е потвърдено решението на СГС по т.дело N 4563/15 г., с което ФГВБ е осъден да заплати на „К.И.“  ООД по иск с правно основание чл.23 ал.1 ЗГВБ /отм./ сумата от 144 242,46 лв. - 73 750 ЕВРО, претендирана по процесния договор за цесия от 29.03.2014 г., а  „К.т.б.”- в несъстоятелност е участвала като трето лице на страната на ФГВБ.

       

 

      С определение от 28.10.2019 г. по т.дело 4328/16 г. е прекратено производството по предявеното от „К.И.“  ООД възражение по чл.66 ал.6 ЗБН срещу решение N ЗБН 66-153/20.01.2016 г.  в частта, с която се иска в списъка на приети вземания на кредиторите на „К.т.б.”-в несъстоятелност да се включи вземане на „К.И.“  ООД от 144 242,46 лв.  /  левовата равностойност на 73 750 ЕВРО/ - по сключен на 29.03.2014 г. с Б.Г.Б. договор за цесия. Определението е влязло в сила, поради което производството е останало висящо в частта, с която се иска да се изключи от списъка с приети вземания оспореното вземане на кредитора Б.Г.Б..

     Според съда производството е недопустимо и по възражението, съдържащо искане да се изключи вземането на праводателя по договора за цесия - Б..  Не се оспорва от възразилия кредитор, че въз основа на влязло в сила решение по т.дело N 4563/15 г. на СГС, с което е уважен искът по чл.20 ал.1 ЗГВБ, е получил плащане и е удовлетворено вземането му от 73 750 ЕВРО, което е придобил по сключения с Б. договор за цесия.

    След като възразилият кредитор е получил плащане от Фонда, придобитото по договора за цесия вземане 144 242,46 лв.  / левовата равностойност на 73 750 ЕВРО/ е погасено, което означава, че „К.И.“  ООД е престанал да има качеството на кредитор. „К.И.“  ООД поради полученото плащане е престанал да има качеството на кредитор, поради което за него е отпаднал правният интерес да иска изключване на неговия праводател по цесията – Б..

    

    Във възражението са изложени твърдения, че процесното вземане от 144 242,46 лв.  /левовата равностойност на 73 750 ЕВРО/ е придобито от „К.И.“  ООД по сключен с Б. договор за цесия, но неправилно е включено в списъка с приети вземания като вземане на Б., който поради цесията не притежава вземането. В този смисъл за „К.И.“  ООД е съществувал правен интерес да иска изключване на вземането на своя праводател Б., защото е имало опасност Б. да се удовлетвори за сумата от 144 242,46 лв., а не истинският кредитор  „К.И.“  ООД. С изплащане от Фонда на процесната сума в полза на „К.И.“  ООД обаче отпада правният интерес на „К.И.“  ООД, защото неговата правна сфера по никакъв начин няма да се засегне от евентуалното изплащане в производството по несъстоятелност на процесната сума в полза на Б.. В този смисъл уважаването на възражението и изключването на Б. от списъка с приети вземания не би породило никакви изгодни правни последици за „К.И.“  ООД, който вече е получил пълно удовлетворение на своето вземане.

    В решение № 182 от 20.08.2018 г. по т.дело № 2447/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е прието, че „предявяването на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ е свързано единствено с установяване задълженията на длъжника в производството по несъстоятелност с оглед удовлетворяване на кредиторите в това универсално изпълнително производство и затова, както е прието в трайната непротиворечива практика на ВКС, с погасяване задълженията, предмет на установителния иск, т.е с удовлетворяване на кредитора за вземането, предмет на същия, правният интерес от този специален установителен иск отпада. Тези разрешения следва да се отнасят не само за положителния установителен иск, но и на по-силно основание за отрицателния установителен иск, защото при този иск интересът да се води произтича от възможността при отричане на вземането удовлетворение да получи не ответникът, а ищецът, но, както се спомена, ищецът е вече удовлетворен.

 

     С оглед на изложеното съдът намира, че производството по възражението, с което се иска изключване на Б. от списъка с приети вземания, следва да се прекрати поради липса на правен интерес, защото ищецът „К.И.“  ООД е получил от Фонда пълно удовлетворение, а изключването на Б. от списъка с приети вземания не би породило никакви изгодни за ищеца правни последици, доколкото ищецът е удовлетворен от Фонда и няма качеството на кредитор на банката в несъстоятелност.

    Въпросът кои лица са включени в списъка с приети вземания и ще могат да се удовлетворят в производството по несъстоятелност на банката не засяга правната сфера на ищеца, чието вземане е удовлетворено.

     Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

     

     ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявено от „К.И.“  ООД възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН срещу решение N ЗБН 66-153/20.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност, с което се иска да се изключи от списъка с приети вземания на кредиторите на „К.т.б.“АД- в несъстоятелност вземане на Б.Г.Б. в размер на 144 242,46 лв.

        

     Определението може да се обжалва пред САС в еднодмичен срок от връчването.

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: