Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 25.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска, като разгледа докладваното от съдия Христо Първанов гр.
дело № 932/2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ххх“
ЕООД с ЕИК ххх, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“
№10 п.к. 1606, с управител Р.В., чрез ЮК Е.Н.Е., съдебен адрес: ***, против Р.П.И.,
адрес: ***. Посочва се в исковата молба,
че на 26.08.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара с търговската си
марка „Вивус“ и ответника бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на
чл.6 от ЗПФУР.
Твърди се, че в съответствие със законодателството и
Общите условия на „4финанс“ ЕООД кредитополучателят подал заявление за
отпускане на кредит след регистрация в системата на Вивус на интернет страницата на кредитора – www.vivus.bg. Посочва се още, че длъжникът е получил Общите
условия на дружеството и стандартен европейски формуляр с преддоговорна
информация, както и проект за договор за
кредит, който се приема чрез подписването му с натискане на бутон „Подпиши“.
Твърди се, че с подписването на бутона се подписвали всички страници от договора и приложените общи условия ,
както и че кредитополучателят потвърждавал, че е приел и приема условията на договора,
че желае да сключи такъв и се съгласява кредитора да му преведе сумата по
заявената банкова сметка ***. Посочва
се, че на 26.08.2016. Р.И. подала заявка да й бъде отпусната сума в размер на 1000.00
лв. , както и заявил ползването и на допълнителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Посочва се в исковата молба, че кредитът в размер на 1000.00 лв. за срок от 30 дни.
Твърди се в исковата молба, че с настъпването на падежа по договора – 29.08.2016г.
кредитополучателят не погасил дължимите суми изпаднал в забава. Посочва се в
исковата молба, че „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент сключило с „ххх“
ЕООД в качеството на цесионер договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005 от 1.02.2018г. по силата на който ценетът прехвърлил
на цесионера вземанията по договор № **********/2016 със Р.П.И., подробно
описани в приложение №1 – неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания. Посочва се, че цесионера бил упълномощен от цедента да изпрати
уведомление по чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД на длъжника. Твърди се, че към датата на
подаване на исковата молба/29.08.2018г./ задълженията по договора не са
погасени от страна на Р.И.. Иска се от съда да постанови решение, с което да
осъди Р.П.И. да заплати на „ххх“ ЕООД сума в размер на 2 310,91 от които 1206.31
лв. непогасена главница и 1104.60 лв. наказателна лихва, начислена върху
непогасената главница.
Поради невъзможността за редовно призоваване на
ответника на същата й бе назначен особен представител – адв. Ц.Й. ***. На основание чл.131 от ГПК препис
от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на особения представител.
В законоустановения срок не е постъпил отговор.
В съдебно заседание „ххх“ ЕООД редовно
призовано, не се представлява. Страната взема писмено становище като моли съда
да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана .
Ответникът, редовно призован, се представлява от особения
представител.
От
представените и приети като
доказателства по делото и неоспорени от страните документи, които
съдът обсъди в тяхната цялост и
поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът с
приема, че е сезиран в рамките на производство с кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД / за сумата от 1206,31 лв./ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1104,60лв.
Исковата молба е допустима, а по същество е частично основателна.
Безспорно е и
се установява от представените с исковата молба доказателства, че между
страните е на лице облигационно правоотношение по силата на сключения договор.
Договорените парични средства са получени от ответницата и няма доказателства
същата да е изпълнявала поетите с договора задължения да възстанови част или
изцяло отпуснатата сума.
Безспорно е и се установява от представеното от ищеца
и неоспорено от ответника заверено копие на потвърждение за прехвърляне на
вземания – че “4финанс“ ЕООД е упълномощило „ххх„ ЕООД с правата на кредитор по
всички вземания описани в приложение 1 вкл. за своя сметка и от името на
цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията срещу
тях.
Видно от заверено копие на
Общи условия на договор за кредит е, че
с тях е регламентиран начина на сключване на договор чрез профил на длъжника в системата на Вивус
на интернет страницата на кредитора – www.vivus.bg вкл. искане за отпускане на кредит, одобряване и сключване на договора, както и уговарянето на такса за експресна
обработка на документите, както и че в случай на забавяния на плащания по договора от страна на длъжника, то кредитора има право
да получи надбавка за наказателна
лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва
върху неизплатената сума за периода на просрочие, да използва услугите на фирми за събиране на
вземания; да предоставя информацията, изискуема по закон, на централния
кредитен регистър относно задлъжнялостта на кредитополучателя; да завежда
процедура за събиране на дългове чрез съдебни или други законови процедури
съгласно българското право.
Не се спори и
се установява от представеното от ищеца
заверено копие на разписка за извършено плащане /стр. 15 от делото/, че на 26.08.2016г.
е нареден превод от „4финанс“ ЕООД в полза на ответника за сумата от 1000лв.
По
отношение на претендираната сума от 206,31 лв. такса за експресно разглеждане, съдът
приема, че претенцията на ищеца е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. В конкретния
случай е налице именно такова събиране на такси и обстоятелството, че длъжника
е информиран за нейния размер не променя характеристиките им. Механизмът на
формирането и навежда извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл.
33 от ЗПК и на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието
на договора в тези му част.
По отношение на претенцията за наказателна лихва от 1104,60
лв. , съдът приема, че същата се основава на неравноправна клауза в договора по
смисъла на чл.143, ал.2 т.5 Закона за защита на потребителя
Съгласно чл. 143, ал.1 от закона за защита на потребителя неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправна е клаузата, която: 1. освобождава от отговорност или ограничава
отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон,
в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на
действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика; 2. изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или
на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение
към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля; 4. позволява
на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в
случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като
същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата
стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца
или доставчика; 5. задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка
– в случая размера на наказателната лихва надвишава размера на главницата; 6. позволява на търговеца или доставчика да
се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена
за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява на търговеца или доставчика да
прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има
сериозни основания за това; 8. предвижда
необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при
непротивопоставяне на потребителя;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят
не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи
това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор; 10. налага на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; 11. позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание; 12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без
основание характеристиките на стоката или услугата; 13. предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; 14. дава право на
търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на
посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува
клаузите на договора; 15. налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът
не изпълни своите; 16. дава
възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите за потребителя;17. изключва или възпрепятства правото
на предявяване на иск или използването на други средства от страна на
потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се
обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по
закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;18.
ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители
задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на
определено условие; 19. не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора; 20. поставя други
подобни условия.
Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, както и не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Законодателят е отчел обстоятелството,
че търговецът като по-силната икономически страна в икономическия оборот, може
в разрез с добросъвестността да наложи на потребителя, който е по-слабата
икономически страна, неизгодни и ощетяващи го условия, затова е създал
презумпция, че не е налице индивидуално договаряне на клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност в
преговорния процес да участва в изготвянето на съответните текстове, особено в
случаите на договор при общи условия, като е възложил върху кредитора
доказателствената тежест да обори тази презумпция /по аргумент от чл. 146, ал.
2 и 4 ЗЗП/.
Конкретният случай е именно такъв. Установяването
в процеса на обстоятелството, че клаузата е индивидуално договорена с
ответницата, е в тежест на
ищеца, като подлежащ на доказване положителен факт, установяващ изгодни за
кредитора обстоятелства и на основание специалната разпоредба на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В случая съдът счита, че ищецът не установи клаузата от договора относно претендираната наказателна лихва да е индивидуално договорена. Безспорно е, че клаузите са
изготвени предварително от страна на ищеца и върху нея
кредитополучателят не е могъл да влияе или да я оспорва. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да отхвърли
исковата претенция в тази насока като неоснователна.
Ето защо съдът счита, че следва да уважи
иска за сумата от 1000 лв. – неизплатена главница по договор №**********/26,08,2016г., за договорна лихва в
размер на 33,69 лв., както и законна лихва считано от 24.09.2019г./датата на
депозиране на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането. По
отношение на останалите претендирани суми иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този
изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно на
уважената част от иска. Претендирани са по списък по чл.80 ГПК сумата от 200
лв. за юристконсултско възнаграждение, сумата от 150 лв. платени държавни такси,
както и 392 лв. възнаграждение на назначения особен представител, поради което
съдът приема, че искането за разноски е основателно за сумата от 150 лв. юристконсултско
възнаграждение и сумата от 50 лв.
платени държавни такси и 392 лв. възнаграждение на особения представител или
общо сумата от 592 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Осъжда на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД Р.П.И., адрес: *** да заплати на „ххх“ ЕООД с
ЕИК ххх, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №10 п.к.
1606, с управител Р.В., сумата от 1000 /хиляда / лева – неизплатена главница по
договор №********** от 26.08.2016г.., сключен между Р.П.И. и„4финанс“ ЕООД,
цедирано с договор за прехвърляне на вземания в полза на „ххх“ ЕООД, сумата от
33,69 лв. /тридесет и три лева и 69 стотинки/, представляваща договорна лихва, както
и законна лихва върху главницата , считано от 24,09,2019г. до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля като неоснователен предявения иск за
разликата до 1206,31лв.
Отхвърля като
неоснователен иска на ххх“ ЕООД с ЕИК ххх, седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №10 п.к. 1606, с управител Р.В., за
осъждане на Р.П.И., адрес: *** да
заплати сумата от 1104,60 лв. съставляваща наказателна лихва по договор №**********
от 26.08.2016г., сключен между Р.П.И. и„4финанс“ ЕООД, цедирано с договор за
прехвърляне на вземания в полза на „ххх“ ЕООД.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р.П.И., адрес: *** да заплати на „ххх“
ЕООД с ЕИК ххх, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Шандор Петьофи“,
№10 п.к. 1606, с управител Р.В. сумата
от 592 лв. /от които 150 лв. юристконсултско възнаграждение, 50 лв. платена държавна такса
за образуване на делото и 392 лв. възнаграждение на особен представител/, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: