Решение по дело №1721/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 75
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20215320101721
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Карлово, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асима К. ВА.-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. ВА.-Петрова Гражданско дело №
20215320101721 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове, с правна квалификация по
чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, на които ищецът – „Я. П.” ООД гр. С. позовава
претенциите си спрямо ответника К. „Д. - Д” гр. С. са следните:
Твърди, че между „Я. П.” ООД и К. „Д. - Д” бил сключен Договор за
доставка на гориво, по силата на който договор, ищецът се е задължил да
предостави/продаде на ответника гориво, при договорени условия, като
зареденото гориво следвало да бъде заплатено от ответника в едноседмичен
срок, считано от датата на предоставената фактура. „Я. П.” ООД е
предоставило на К. „Д.-Д” услуга, представляваща зареждане с горива на
транспортни средства на К.та. За доставеното (закупено) гориво били
издадени фактури, както следва: фактура № **********/30.09.2020г. на
стойност 3376.88 лева; фактура № **********/31.10.2020г. на стойност
4240.39 лева; фактура № **********/30.11.2020г. на стойност 2890.07 лева;
фактура № **********/31.12.2020г. на стойност 543.26 лева; фактура №
**********/31.01.2021г. на стойност 905.91 лева; фактура №
**********/11.02.2021г. на стойност 105.24 лева; фактура №
1
**********/28.02.2021г. на стойност 3156.81 лева; фактура №
**********/31.03.2021г. на стойност 3271.26 лева; фактура №
**********/30.04.2021г. на стойност 5049.59 лева. Общата стойност на
доставеното и незаплатено гориво, съобразно описаните фактури възлизал в
размер на 23 539.41 лева. Твърди, че от страна на „Я. П.“ ООД били
изпратени на К. „Д. Д” издадените фактури, предмет на настоящото дело и
същите били включени в дневниците за покупки на последното. Към днешна
дата К. „Д. Д” не е заплатила и дължи на „Я. П.” ООД обща сума по
описаните фактури в размер на 23 539.41 лева. Съгласно приложени към
настоящата молба документи, представляващи Уведомления на НАП за
приемане на постъпили от К. „Д. Д“ данни от Справка-декларация за ДДС,
дневник за покупки и дневник за продажби за съответните месеци, в които са
получени процесиите фактури, било видно, че К. „Д. Д” е завела същите, като
изрично е декларирала в „Дневник на покупките” всяка една от цитираните
фактури, но нито една от тях не била заплатена на „Я. П.“ ООД. Предвид
изложеното, ищецът мотивира правен интерес от предявяване на настоящия
иск към ответника, за събиране на вземанията си.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл.327 от ГПК
във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 23 539.41 лева, представляваща задължение за плащане по фактури
с номера, както следва: фактура № **********/30.09.2020г., фактура №
**********/31.10.2020г., фактура № **********/30.11.2020г., фактура №
**********/31.12.2020г., фактура № **********/31.01.2021г., фактура №
**********/11.02.2021г., фактура № **********/28.02.2021г., фактура №
**********/31.03.2021г. и фактура № **********/30.04.2021г. Претендира за
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество не е подало отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание за ищеца се явява представител по пълномощие –
адв. В., която поддържа искане за разглеждане на делото и уважаване на
предявените искове изцяло.
Ответникът, в хода на производството е депозирал молба, с която
заявява воля за доброволно решаване на спора, предмет на настоящото дело,
но представител на ответната К. не се явява, съответно спогодба не е
2
постигната до хода на устните състезания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, представени от
ищеца и неоспорени от ответника, съдът приема за доказани следните
релевантни за спора обстоятелства:
Между страните на 25.08.2009г. е сключен договор за продажба на
стоки и услуги чрез ползване на фирмени Я. карти, с който „Я. П.” ООД като
продавач се е задължило да достави на ответника - горива, стоки и услуги,
предлагани на бензиностанцията на „Я. П.“, без заплащане в брой, при
предоставяне на Я. карта. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, покупко-
продажбата на горива, стоки и услуги се осъществява при условията на
разсрочено плащане и съгласно Общите условия за ползване на фирмени Я.
карти. Цената на горивата, стоките и услугите, предлагани въз основа на този
договор са тези, валидни за бензиностанцията на „Я. П.” към момента на
закупуване на горивата (чл. 2 от договора). Страните са се договорили (чл. 4
от договора), „Я. П.” ООД да изпраща на К. „Д. - Д” подробни фактури за
закупените горива, стоки и услуги и съпровождащи справки на всеки 30 дни.
Плащането се извършва в 7-дневен срок от получаването на фактурите и
справките по банков път.
Ищцовото дружество е извършило доставките на горива, стоки и
услуги за ответното дружество, видно от представените по делото фактури, а
именно - фактура № **********/30.09.2020г. на стойност 3376.88 лева с
включен ДДС, фактура № **********/31.10.2020г. на стойност 4240.39 лева с
включен ДДС, фактура № **********/30.11.2020г. на стойност 2890.07 лева с
включен ДДС, фактура № **********/31.12.2020г. на стойност 543.26 лева с
включен ДДС, фактура № **********/31.01.2021г. на стойност 905.91 лева с
включен ДДС, фактура № **********/11.02.2021г. на стойност 105.24 лева с
включен ДДС, фактура № **********/28.02.2021г. на стойност 3156.81 лева с
включен ДДС, фактура № **********/31.03.2021г. на стойност 3271.26 лева с
включен ДДС и фактура № **********/30.04.2021г. на стойност 5049.59 лева
с включен ДДС или всичко на обща стойност от 23 539.41 лева.
Видно от представените 8 броя - Уведомления за приемане на
постъпили от К. „Д. - Д” данни от Справката – декларация за ДДС, дневника
за покупки и дневника за продажби за периода септември 2020г. – април
2021г., съдържащи се на л. 21-44 от делото, с приложени към тях извлечения
3
от дневниците за покупки, ответната К., като регистрирана по ЗДДС е
изпълнила задължението си, като е изготвила справки-декларации, дневници
за покупките, дневници за продажбите и да ги е подала в НАП, като е
отразила получените данъчни документи в дневника за покупки, в които
фигурират и процесните девет данъчни фактури, издадени от ищеца - „Я. П.”
ООД.
Ответникът е получил доставките, посочени във всяка една от
фактурите, но липсват доказателства да е изпълнил задължението си, да
заплати посочената във фактурите цена.
Въз основа на така установената от настоящия съдебен състав
обстоятелства се налага извода, че предявените искове са основателни и
следва да се уважат.
Предявените права са за неизпълнение на парични задължения по
договори за доставка на горива, стоки и услуги в размер на общо 23 539.41
лева, съгласно сключен между страните договор от 25.08.2009г.
Представените фактури представляват частни свидетелстващи
документи, изготвени от страната, която се ползва от тях, относно наличието
на посочената в тях стопанска операция. Кредитирането им като счетоводни
документи е обусловено, съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК от факта
на редовно воденото от страната счетоводство. В случая не са оспорени и
следва да се приеме, че няма спор и относно редовното водене на
счетоводните книги. В посочения смисъл фактурите представляват
доказателство, но сами по себе си не са основание за плащане по тях.
Основание за извършване на плащанията е изпълнението от страна на техния
издател на насрещните задължения във връзка с установените търговски
отношения в съответстващото по тях количество и качество.
Факта на изпълнението на задълженията на ищеца като доставчик и
продавач се установява от представените към всяка една от фактурите
уведомления за приемане от страна на ответната К., неоспорени до
приключване на производството пред настоящата инстанция. При наличието
на неоспорени от ответника писмени доказателства, установяващи
основанието, на което се претендират сумите и с оглед функционалната
обусловеност на двете задължения, предявените искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ
следва да се уважат.
4
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената
главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2021г. до
окончателното изплащане.
Съобразно основателността на предявените искове, съгласно чл. 78, ал.
1 от ГПК, следва да се уважи и претенцията на ищеца за разноски в размер на
941.58 лв. – заплатена държавна такса и 1484.40 лв. с ДДС (1237.00 лева без
ДДС) – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за
правна помощ. Доколкото размера на адвокатското възнаграждение е
съобразено с минимума, регламентиран в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в случая
се изчислява на 1236.18 лева), възражението ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е договорено и изплатено в размер на 1237.00 лева, без ДДС. Общата
сума, представляваща сторени от ищеца разноски възлиза на 2425.98 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.327 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, К. „Д.
- Д”, ЕИК *******, със седалище и адрес па управление: гр.С., п.к. 4330, обл.
П., ул. „*****, представлявана от Ан. Н. К. – председател да заплати на „Я.
П.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „******,
представлявано от Вл. П. Як. – управител, сумата в размер на общо 23 539.41
(двадесет и три хиляди петстотин тридесет и девет лева и четиридесет и една
стотинки) лева, представляваща неплатена цена за доставени горива, стоки и
услуги по Договор от 25.08.2009г., за което задължение са издадени фактури
с номера, както следва: фактура № **********/30.09.2020г., фактура №
**********/31.10.2020г., фактура № **********/30.11.2020г., фактура №
**********/31.12.2020г., фактура № **********/31.01.2021г., фактура №
**********/11.02.2021г., фактура № **********/28.02.2021г., фактура №
**********/31.03.2021г. и фактура № **********/30.04.2021г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата
молба – 12.11.2021г. до окончателното изплащане.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. „Д. - Д”, ЕИК *******,
със седалище и адрес па управление: гр.С., п.к. 4330, обл. П., ул. „*****,
представлявана от Ан. Н. К. – председател да заплати на „Я. П.” ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „******,
представлявано от Вл. П. Як. – управител, направените по делото разноски в
размер на 2425.98 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. П..
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6