РЕШЕНИЕ
№ 14904
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20221110130243 по описа за 2022 година
Ищецът *** извежда съдебно предявените си субективни права въз основа заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена против Н. Г. Д. ЕГН:
********** за Сумите: главница в размер на 15 164,40 лева по договор за кредит, сключен
на 6.1.2017г. с ***, вземането по който е било прехвърлено на заявителя с договор за цесия
от 23.6.2020г., ведно със законна лихва от 31.08.2021г. до изплащане на вземането,
договорна лихва от 21.09.2019г. до 23.06.2020 г. в размер на 1 163,17 лева, мораторна лихва
от 22.09.2019г. до 31.08.2021 г. в размер на 1 342,88 лева Твърди се, че вземането произтича
от следните обстоятелства: - Договор за кредит Номер: 2578028/06.01.2017г сключен с ***,
вземането по който е било прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 23.6.2020г., за
който се сочи, че поради неплащане, вземането е обявено за предсрочно изискуемо, за което
длъжникът е уведомен на 25.5.2021г.
Прави се искане, в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е бил уведомен за
предсрочната изискуемост, то на основание чл.235,ал.3 ГПК да съобрази падежиралите
вноски по кредита.
Ответникът, получил препис от исковата молба на 24.9.2022г., не е подал отговор в
срока по чл.131 ГПК.
Във възражението си по заповедта се сочи, че липсват доказателства за обявяване
предсрочната изискуемост, както и че му е връчена покана в този смисъл. Сочи, че не е
уведомен за прехвърлянето, поради което и не знае дали има договор за прехвърлянето.
Поради това, прави искане за конституиране на цедента като втори ответнику, в случай ,ч е
няма валиден договор за цесия /това искане е неоснователно – ако ответникът иска
1
привличане на трето лице – помагач на своя страна, и заявява, че предявява против него
обратен иск, то същото е нередовно – няма такова искане, а същото не е направено в срока
за отговор/.
Сочи се, че е плащал месечни вноски, порди което няма задължение към кредитора,
както и че не е имало основание вземането да се прехвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че на 6.1.2017г. между ***, и ответникът е сключен писмен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен в заем главница
18000лева, при задължението да я върне на 120 месечни вноски от 276,68 лева, с последен
падеж 21.12.2026г.. По преценка на съда, страните не спорят по размера на претенциите.
Представеният договор за кредит , сключен на 6,.1.2017г., при следните условия:
предвиден е срок за връщане на дадената в заем сума 18540лева / 540 лева – такса за
разглеждане на кредита/, от 120 месеца, от датата на усвояването му, като следва да се
погасява по разплащателна сметка, с титуляр – ответникът, съгласно погасителен план –
приложение 1. В договора е вписано, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в
размер 11,49 % годишно, при ГПР 14,59 %. От представената справка от кредитора за
платени суми е видно, че ответникът, до 21.10.2019г. е заплатил сумата от 9419,81 лева, с
които е погасена част от главницата, застраховката, възнаградителната лихва. В договора за
кредит е посочено, че общо дължимата сума възлиза на 33201,54 лева, в която е включена
главница 18540 лева, 1885,20 лева застрахователна премия, както и възнаградителна лихва в
непосочен размер – посочена е само като процент. Крайният срок на договора е 21.12.2026г.,
когато е падежът на последната вноска.
Видно от договора за цесия, същият съдържа основните параметри на такъв договор
– посочено е, че вземането е прехвърлено, поради което и същият договор е валиден.
Валидно е и упълномощаването от страна на кредитора, на цесионера, да уведоми длъжника,
за прехвърлянето. Разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД предвижда уведомяването на длъжника да
се извърши от неговия кредитор. Няма пречка, обаче, това право да се прехвърли на новия
кредитор, който да уведоми длъжника надлежно. Правото да се уведоми длъжника, не е
intuito personae , с оглед личността на кредитора, поради което и същото може да се
прехвърля. По делото е представена изпратено уведомление от ищеца, чрез ЧСИ, на което
ЧСИ е удостоверил, че ответникът е отказал да го получи. Видно от изпратените покани, от
ищеца, като пълномощник на кредитора, до длъжника се изпраща уведомление, че
вземането е прехвърлено на ищеца – заявител, но не и уведомление, с което длъжникът се
уведомява, че кредиторът, поради неплащане на вземането, отнема на длъжника
преимуществото на срока. Следователно, твърдението е неоснователно и заявителят не е
имал право да получи изпълнение на цялото вземане към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, тъй като крайният падеж на договора не е бил настъпил – по делото не са
2
ангажирани доказателства, че кредиторът на ответника го е уведомил, че трансформира
вземането в предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението, като същото се прави
едва с исковата молба, в която се съдържа изявление в този смисъл, което обстоятелство
следва да се съобрази от съда, на основание чл.235,ал.2 ГПК.. Следователно, към датата на
заявлението, заявителят не е имал правото да получи изпълнение на цялото вземане, тъй
като крайният падеж не е настъпил, което обстоятелство следва да се съобрази при
присъждането на разноските.
Ищецът доказа предоставянето на главницата, но не са представени доказателства,
че е заплатена застрахователна премия за застраховка живот, вписана в договора, и за която
към ОУ се съдържа сертификат. Следователно, за премията от 1885,20 лева, като част от
претендираната главница, искът е недоказан.
Представени са доказателства, които съдържат признание на ищеца, че длъжникът е
платил сумата 9419,81 лева, с която са погасени сумата 11613,17 лева от общо дължимата
възнаградителна лихва 12776,34 лв, сумата от 5260,80 лева главница, в която е включена и
застрахователна премия . С оглед изложеното, от общо дължимата сума главница, следва да
се извади сумата 1885,20 лева, за която не са представени доказателства, че е платена от
кредитора, като искът за главница е основателен за сумата от 13279,20 лева, а за горницата,
следва да се отхвърли.
Относно дължимостта на възнаградителна лихва. Видно от договора, лихвата е
посочена в него- посочена е като процент, в погасителния план фигурира и размера на
ежемесечната възнаградителна лихва, следователно е уговорено дължимостта на лихва.
Разпоредбата на чл.10 ЗПК не предвижда да се посочи общият размер на възнаградителната
лихва, а лихвеният процент. Размерът на възнаградителната лихва не противоречи на
добрите нрави, тъй като същата не е прекомерна, с оглед периода на договора и размера на
главницата , сравними със законната лихва за забава за същия период, при съобразяване на
границата на чл.19,ал.3 ЗПК.
Поради изложеното, ответникът дължи възнаградителна лихва, върху главницата от
13279,20 лева, като следва да се съобрази приетото в 2 на ТР от 27.3.2109г. по т.д.№
3/2017г. на ОСГКТ на ВКС, че при обявяване на предсрочна изискуемост по договор за
банков кредит, размерът на вземането на кредитора се определя само като непогасения
размер на главницата, и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, до плащането. Относимо към делото, предсрочната изискуемост на вземането
с краен падеж 21.12.2026г., е обявена на длъжника ответник с получаване на препис от
исковата молба на 14.9.2022г., с която искова молба, настоящият му кредитор обявява
вземането за предсрочно изискуемо. Следователно, възнаградителна лихва се дължи до тази
дата, след която дата – само законна лихва за забава, извън дължимата главница.
Възнаградителната лихва, за период от 21.9.2019 г. до 23.6.2020г., както е поискана, възлиза
на в размер 1018,57 лева, за която искът е основателен .
Относно претенцията за обезщетение за забава – за период 22.9.2019г до 31.8.2021г.,
3
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главница от от 13279,20 лева,
възлиза на сумата от 1175,94 лева, поради което и искът е основателен за тази сума.
Видно от изложените мотиви, установителните искове са основателни за: 13279,20
лева главница, , възнаградителна лихва в размер на 1018,57 лв. за периода от 21.9.2019 г. до
23.6.2020г., обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главница от от
13279,20 лева, възлиза на сумата от 1175,94 лева, за период 22.9.2019г до 31.8.2021г.. За
останалата част от претенцията, исковете следва да се отхвърлят.
По разноските. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество е сторило разноски – за заповедното производство общо 428,41
лева – 353,41 лева държавна такса и му е определено юрисконсултско възнаграждение от 75
лева. доколкото се прие, че предсрочната изискуемост на вземането е обявена с исковото
производство, СРС определя дължите за заповедното производство разноски въз основа
главницата и възнаградителна лихва с настъпил падеж, които не са платени / от вноска с
падеж 21,9.2019г., съобразно изложеното в заявлението, до вноска с падеж 21.8.2021г./, към
момента на подаване на заявлението – 31.8.2021г., които възлизат, съответно, на 6640,32
лева и 3269,65 лева. По този начин, дължимите разноски на ищеца за заповедното
производство възлизат на 240,26 лева.
За исковото производство, се претендира държавна такса- същата възлиза на
356,89лева, и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. В този
смисъл, списъкът, представен в последното о.с.з., с посочване на размер на юрисконсултско
възнаграждение, не обвързва съда, който определя възнаграждението на юрисконсулт, което
не съставлява действителен разход на страната, въз основа разпоредбата на чл.78 ГПК във
връзка с чл.25 НЗПП. Общо сторените за исковото производство разноски възлизат на
456,89 лева.
От сторените от ищеца в исковото производство, на ищеца , съразмерно с
основателната част на иска, се следва сумата 400,09 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Н. Г. Д. ЕГН: ********** *** дължи на *** ЕАД
ЕИК: ******, сумата 13279,20 лева главница по договор за кредит, сключен на 6.1.2017г. с
***, вземането по който е било прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 23.6.2020г.,
ведно със законна лихва от 31.08.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва от
21.09.2019г. до 23.06.2020 г. в размер на 1018,57 лв. , мораторна лихва от 22.09.2019г. до
31.08.2021 г. в размер на 1175,94 лева, за които суми по гр.д.№ 59633/2021г. от СРС, 125- ти
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕИК: *** *** против Н. Г. Д. ЕГН: ********** иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
4
издадена по гр.д.№ 59633/2021г. от СРС, 125- ти състав за горницата, над уважените
размери: над сумата 13279,20 лева главница, до пълния размер на претенцията от 15164,40
лева, за възнаградителна лихва над сумата 1018,57 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 1163,17 лева, и за обезщетение за забава над сумата 1175,94 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 1342,88 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. Д. ЕГН: ********** *** да заплати на *** ЕАД ЕИК: *** ***
сторените разноски: сумата 240,26 лева по гр.д.№59633/2021г.. и сумата 400,09 лева по
гр.д.№ 30243/2022г.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок връчването, с въззивна жалба,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5