№ 784
гр. Перник, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100397 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. А., с адрес:
**************, с ЕГН ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“. Ищецът твърди, че е бил служител в ответното дружество, като
трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № ******** г. на основани чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата, считано от ******
Намира едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя за
незаконосъобразно тъй като към момента на прекратяване не е спазено изискването на
чл. 333 КТ – липсва предварително разрешение от инспекцията по труда за
трудоустроен работник, както и за работник, страдащ от заболяване. Твърди, че
разрешението за уволнение, дадено от Инспекция по труда е от 12.09.2022 г., но то е
преди Експертно решение ********** което ищецът лично е представил на ответника
преди заповедта за уволнение – на ******* Твърди, че с експертни решения от
10.08.2022 г. и 04.11.2022 г. му е призната инвалидност - 50 % трудова
неработоспособност (първото) и 50 % трудова неработоспособност поради
професионално заболяване и поради общо заболяване - второто.
В тези твърдения намира, че не е спазена процедурата по чл. 333 КТ, тъй като в
разрешението от инспекцията по труда от 12.09.2022 г. обективно не е взето предвид
второто ТЕЛК решение, поради което е нарушено правилото на чл. 333, ал. 7 КТ –
закрилата се отнася към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и не е
взето предвид ТЕЛК решението от 04.11.2022 г. Твърди се че е нарушено и правилото
на чл. 333, ал. 2 КТ – не е взето предвид мнението на ТЕЛК.
Твърди, че е член на СО на НСФЕБ като не е дадено разрешение за уволнението
от тази организация съгласно колективния трудов договор. Такова разрешение е било
налице от 27.06.2022 г., което било с шест месеца преди уволнението.
Твърди, че към момента на уволнението не е била налице предпоставката по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ тъй като не е извършено реално съкращаване на щата на заеманата
1
от него длъжност. Твърди, че заеманата от него длъжност се изпълнява от друго лице,
тъй като без ******** дружеството ответник не би могло да функционира.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за незаконно прекратяването на
трудовия му договор за длъжността, обективирано в Заповед № ******** г., да бъде
възстановен на предишната си длъжност ***************************, звено
********* в ********, считано от ******, както и да бъде осъден ответника да заплати
обезщетение в размер на 5844,72 лева за период от 6 месеца, считано от ****** до
*********, поради незаконното уволнение, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срочно подадения отговор, ответникът намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Не оспорва, че между ищеца и него е било налице
трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № ******** г. Поддържа, че
е процедурата по чл. 328 ал.1 т. 2, предложение второ от КТ е законосъобразна, като
работодателят е извършил промени в щатното разписание. Твърди, че на ищецът е
предложена друга длъжност – ****** като му е предложено да бъде трудоустроен на
длъжност ********, но същият е отказал. На ******* му е предложено да бъде
преназначен на длъжност *******, за което е изразил съгласие, но е постави конкретни
условия, поради което становището му е прието за отказ.
Твърди, че е на 27.06.2022 г. е получено съгласие от СО на НСФЕБ за
уволнението на ищеца. На 14.09.2022 г. е получено разрешение от 09.09.2022 г. за
уволнението на ищеца и от Инспекция по труда. Твърди, че към датата на връчване на
заповедта – ******* законоустановените правила са изпълнени.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват като ищецът поддържа така
предявените искове.Ответникът оспорва предявените искове по изложените
съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а същите обстоятелства се установяват и от приетите
писмени доказателства, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение като А. М. А. е работил при ответника на длъжността ******, към
звено ***. Със заповед от *******, връчена на ******, трудовото правоотношение с
ответното дружество е прекратено, считано от ****** на основание „съкращаване на
щата“.
От представените и приети по делото ТЕЛК решения се установява, че ищецът
страда от (Решение *********) професионално заболяване, довело до инвалидност
50%, считано от 26.02.2015 г. – ******************************** Съгласно ТЕЛК
Решение ********** се определя 60 % ТНР, 50% общо заболяване считано от
28.10.2014 г. – ************, ********* (*******) ****************, считано от
26.02.2015 г.
От трудовото досие на ищеца, прието като доказателство по делото се
установява, че на ******* е уведомил писмено ответника, че му е издадено ТЕЛК
Решение **********, както и е представил същото.
Във връзка с предстоящо съкращаване на щата от ищеца е изискана информация
дали страда от заболяване и попада в защитата по чл. 333 КТ като същият е уведомил
работодателя си с представена декларация (входирана на 04.05.2022 г.), че е
трудоустроен и страда от професионално заболяване.
2
На 27.06.2022 г. ответникът е получил съгласие от Синдикална организация на
НСФЕБ към „Топлофикация Перник“ АД за освобождаването на ищеца от заеманата
от него длъжност ****** на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
На 12.09.2022 г. ответникът е получил съгласие от Дирекция „Инспекция по
труда“ Перник за уволнението на ищеца от заеманата от него длъжност ****** на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с ТЕЛК Решение *********
По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата ССЕ, съгласно
което брутното обезщетение за периода от ****** до ********* на база отработени 20
дни през м. януари 2022 г. е в общ размер на 5410,80 лева, а на база месеца,
предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 5404,33 лева. В
тази част заключението не е оспорено от страните, като съдът го кредитира изцяло
като дадено от вещо лице, притежаващо необходимите знания и опит, безпристрастно
и технически аргументирано. Заключението е оспорено от ищеца по отношение на
правния въпрос дали ищецът е бил назначен като трудоустроен служител при
ответника, тъй като считано от 01.10.2021 г. ищецът е назначен на длъжност **** в
********“ за неопределено време, но не било записано в трудовото му досие, че е
трудоустроен.
В заключението е посочено също, че централа **** в ответното дружество не
функционира според отразените счетоводни данни за тази структура при ответника.
Няма разходи за заплати и осигуровки за лица, изпълняващи дейности в ****.
По делото е депозирано изявление от МБАЛ „Р. Ангелова“, гр. Перник, съгласно
което от ответника не е изисквано мнение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца във връзка с Съгласно ТЕЛК Решение **********
В съдебно заседание, проведено на 08.06.2023 г. е направена констатация по
представената от ищеца трудова книжка, от която се установява, че в периода от
****** до 08.06.2023 г. няма вписани трудови договори с друг работодател.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно, че след прекратяване на
трудовото му правоотношение на ****** е останал без работа, че не е получавал
трудово възнаграждение, както и размера на последното, получено преди незаконното
уволнение трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да установи пълно и главно законосъобразността на
уволнението, а именно: 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна
бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и
фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред
решение за съкращаване на щата и 4. да е извършен законосъобразен подбор по чл.
329, ал. 1 КТ, в случай че не се съкращава изцяло процесната длъжност.
В негова тежест е да установи също, че е получил предварително разрешение на
инспекцията по труда относно уволнението на трудоустроен работник или служител,
както и на работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на
министъра на здравеопазването.
Както бе посочено, по делото не е спорно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение до ****** Основният спор между страните е дали заповедта
за прекратяване на трудовия договор е законосъобразна при прекратяване на трудовия
договор в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ - съкращаване на щата, както и
3
налице ли е предварително съгласие от съответната инспекция по труда за
уволнението.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
трудоустроен работник или служител; работник или служител, боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването. Съгласно ал. 7 от тук
посочената разпоредба закрилата по този член се отнася към момента на връчването на
заповедта за уволнение – в конкретния случай ******
В Решение № 150 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3/2020 г., III г. о., ГК се
разяснява приложното поле на чл. 333 КТ, като се приема, че в изброените в
разпоредбата на чл. 333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от
получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален
орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие
от съответния орган. Закрилата се прилага само за изчерпателно посочените основания
– за ал. 1 и за ал. 3 това са – закрИ.е на част от предприятието, съкращаване на щата,
намаляване обема на работа, липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата, промяна на изискванията за изпълнение на
длъжността, дисциплинарно уволнение. Тя се прилага и само по отношение на
изчерпателно изброените категории работници или служители. Така например
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и важи винаги когато
работникът страда от заболяване по Наредба № 5/87 г. работодателят е длъжен да
събере информация за работниците и служителите и само ако последните съзнателно
укрият съществуващо заболяване, то закрилата се изключва. Трудоустроен работник
или служител по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този, които има предписание за
трудоустрояване – без значение дали в самото решение на ТЕЛК има конкретни
противопоказания като условия на работа и дали те са изпълнени, т. е. дали е
преместен на друга работа или е оставен на същата работа при облекчени условия.
В конкретния случай се установи, че разрешение за уволнение на посоченото в
заповедта за уволнение основание е дадено, но то е във връзка с ТЕЛК Решение
********* Ищецът е представил на работодателя си – ответник и последващо такова -
ТЕЛК Решение ********** (*******), в което е определен по – висок процент на ТНР
във връзка с установеното му общо заболяване, което не е констатирано с първото от
тук посочените ТЕЛК решения. За него разрешение не е искано и не е дадено. По
аргумент т. 1 на чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда, уволнението на работници/служители, страдащи от ********* на
основание съкращение в щата е законосъобразно само след предварително разрешение
на съответната окръжна инспекция по охрана на труда.
Съгласно МКБ-10 – Международна статистическа класификация на болестите и
проблемите, свързани със здравето, в раздел I25 ********* (което съдът приема за
идентично на ************ - чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. -) е
родово понятие, което включва и **********, с индекс - I25.5. От ТЕЛК Решение
********** се установява, че ищецът страда именно от това заболяване, като е
отбелязан и индекса - I25.5. Тези обективни данни дават основание на съда да приеме,
че ищецът се ползва от защитата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – страда от заболяване,
включено в т. 1 на чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда, но надлежно разрешение за уволнението му не е искано, тъй като
полученото такова не обхваща и новоконстираното му общо заболяване. Ето защо
предявеният главен иск за отмяна на уволнението като незаконосъобразно е
4
основателен и следва да се уважи. В този смисъл е Решение № 573 от 30.10.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5163/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 559 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 650/2009 г., IV г. о. и Решение № 208 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2007
г., I г. о., ГК, в които се приема, че нарушението на предварителната закрила е
достатъчно основание за отмяна на уволнението като незаконно, без съдът да
разглежда трудовия спор по същество. Връчването на заповедта за уволнение обаче на
ползващия се от закрилата по чл. 333 КТ работник или служител не може да бъде
извършено, преди и без да е получено съответното разрешение или съгласие. В
противен случай, уволнението ще бъде незаконно само на това основание.
По делото са събрани и други доказателства, които съдът не обсъжда предвид
приетото, че главният иск е основателен.
При този правен извод за основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
основателни са и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за осъждане на
ответника да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение. Съгласно ССЕ брутното обезщетение за периода от ****** до ********* на
база месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
(съгласно чл. 228, ал. 1 КТ) е в размер на 5404,33 лева, до който размер следва да бъде
уважен този иск и отхвърлен до пълния предявен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора принципно такива
следва да му бъдат присъдени, но не са сторени. В полза на адв. А. следва да се
присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 840,43 лева.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на разноските по делото – 300,00 лева депозит за вещи лица и държавна
такса в размер на 216,17 лева, които следва да бъдат платени по сметка на съда.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнението на А. М. А., с адрес: **************, с ЕГН **********, извършено със
Заповед № ******** г. на изпълнителния директор на „Топлофикация - Перник“ АД на
основани чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата, считано от 02.12.2022г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. М. А., на предишната
работа длъжността ******, към звено *** в „Топлофикация - Перник“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на А. М. А.
сума в размер на 5404,33 лева, ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба (02.02.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението, представляващи
брутното обезщетение, дължимо поради незаконна уволнение за периода от ****** до
*********, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 5404,33 лева до пълния
предявен размер от 5844,72 лева като недоказан.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 78, ал. 1, ГПК вр. чл. 38, ал. 1,
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да заплати на адв. А.А. сумата от 840,43 лева,
за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да
заплати по сметка на Районен съд Перник в полза на бюджета на съдебната власт сума
в размер на 516,17 лева разноски за държавна такса и депозит за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок пред
Окръжен съд Перник, който започва да тече от 12.07.2023 г.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6