Присъда по дело №1684/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 28
Дата: 8 февруари 2024 г. (в сила от 26 февруари 2024 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20232230201684
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Сливен, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниЯна Д. Тодорова

заседатели:Янита Ив. Щерева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора В. П. И.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ
характер № 20232230201684 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Ц. Р. – роден на ***** г. в гр.Сливен,
жител и живущ в гр.*****, български гражданин, с начално образование, не
учи, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че: На 15.07.2023 г., в гр.Сливен, от къща на ул.*****, макар и непълнолетен,
но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и
да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен
телефон „ХIAОМI REDMI NOTE 11 PRO“ 5G, със сериен № *****, без
зарядно устройство, на стойност 422,00 лева, заедно с 1 брой стъклен
протектор на стойност 13,00 лева и 1 брой силиконов гръб на стойност 10,00
лева, всичко на обща стойност 445,00 лева, собственост на В. Х. В. от
гр.Сливен, от владението на Ж. С. К. от с.гр., без негово съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.58А, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ от
НК му НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а
1
именно: гр.*****, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА като подсъдимият следва да
се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице ДВА пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск, ДА СЕ
СЪХРАНЯВА по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело,
след което ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. Ц. Р. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 115,08 лева (сто и петнадесет лева и осем
стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 28 от 08.02.2024 год. по НОХД № 1684/2023 год. на СлРС
изготвени на 12.02.2024 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Х. Ц. Р. за извършено
от него престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, което
след редуциране на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде три месеца, което на
основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Пледира вещественото доказателство да бъде оставено по делото до
приключване на същото окончателно.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Х. Ц. Р. се признава за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му
бъде наложено наказание „Пробация”.
Адв. Л. от АК – Сливен – служебен защитник на подсъдимия Х. Ц. Р., не
оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и
също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда
да определи на подс. Р. наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „Пробация”
със следните две пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „Периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца. Пледира вещественото доказателство
да остане по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х. Ц. Р. е с начално образование, неженен, не работи, неосъждан.
На 15.07.2023 год. в гр. Сливен, подс. Р. минал покрай имота на свид. Ж. С. К.,
находящ се на ул. *****. Последният се намирал в двора, като оставил ползвания от
него мобилен телефон м. „ХIАОМI REDMI NOTE 11 PRO“ 5G, със сериен № ***** на
маса, намираща се срещу пътната врата. Апаратът бил със стъклен протектор и
силиконов гръб. Телефонът е собственост на свид. В. Х. В., който бил сключил договор
за лизинг с мобилен оператор „Виваком“, за срок от 24 месеца. Свид. В. предоставил
веднага мобилния апарат на свид. К., като последният го изплащал. Свид. К. излязъл
по работа от двора, като оставил пътната врата отключена, тъй като трябвало да се
върне след кратък период от време. Подс. Р. забелязал оставения на масата мобилен
телефон, както и че свид. К. излиза от имота си и решил да открадне апарата. Влязъл
през незаключената пътна врата и взел мобилното устройство, след което излязъл по
обратният път на улицата, без да влиза в самата къща. Подс. Р. се прибрал в дома си,
1
като изключил телефона още по пътя и изхвърлил картата на „Виваком“, която била в
него. След няколко дни включил апарата и започнал да го ползва със СИМ-карта, която
била на името на майка му – свид. Ц. Р. Р.. Подс. Р. излъгал свид. Р., че е закупил
въпросния телефон. След известно време отишъл на почивка на море. Влязъл във
водата с мобилния апарат, който се повредил. По - късно подс. Р. го изтървал и
телефонът се счупил, поради което решил да го продаде за части в магазин в центъра
на гр. Сливен. След като се прибрал в гр. Сливен, посетил магазина и продал телефона
на свид. Ж. Й. за сумата от 10,00 лева.
С протокол от 17.10.2023 год. свид. Ж. Й. предал доброволно въпросния
мобилен телефон, предмет на кражба, който с разписка от 21.11.2023 год. бил върнат
на свид. В. В.. Мобилният апарат бил повреден (намокрен и не работел) и със счупен
дисплей и не можело да бъде поправен.
По досъдебното производство била изготвена техническа експертиза, при която
на хартиен носител била свалена информацията предоставена от „Йеттел България“
ЕАД във връзка с процесния мобилен апарат.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна
експертиза, пазарната стойност към момента на извършване на деянието на процесния
мобилен телефон, заедно с 1 брой стъклен протектор и 1 брой силиконов гръб възлиза
на 445,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица,
изготвили техническата експертиза и съдебно – оценителната експертиза, тъй като
няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да
не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Х. Ц. Р. е
осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 15.07.2023 год., в гр. Сливен, от къща на
ул. *****, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1
брой мобилен телефон „ХIAОМI REDMI NOTE 11 PRO“ 5G, със сериен № *****, без
зарядно устройство, на стойност 422,00 лева, заедно с 1 брой стъклен протектор на
стойност 13,00 лева и 1 брой силиконов гръб на стойност 10,00 лева, всичко на обща
стойност 445,00 лева, собственост на В. Х. В. от гр. Сливен, от владението на Ж. С. К.
от с.гр., без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои
Подсъдимият Х. Ц. Р. е бил непълнолетен към момента на извършване на
деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което
му е позволявало да разбира свойството и значението на деянието си и да може да
ръководи постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено
2
развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е позволявало от
интелектуална страна да не осъзнава извършеното.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел
лично облагодетелстване.
Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се
е разпоредил с тях. Имуществените вреди не са възстановени.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени оказаното
съдействие на досъдебното производство, чистото му съдебно минало и ниската
стойност на отнетото имущество.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия Х. Ц.
Р., съдът редуцира предвиденото в чл. 194, ал. 1 от НК наказание съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и
стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл.
58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази
разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено
по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината
обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че
следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по –
благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето защо съдът
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно: наказание „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр.
*****, за срок от шест месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
Вещественото доказателство по делото, а именно 1 брой диск, следва да се
съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да
се унищожи като вещ без стойност.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Х. Ц. Р. беше осъден да заплати
3
направените на досъдебното производство разноски в размер на 115,08 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4