РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Белоградчик , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20201310200201 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. М. И. от гр. БЛ, обл. ВЛ, против
Наказателно постановление № 542/ 10.09.2020 г. на Зам. Директора на РДГ –
Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в
размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 211, ал. 1 ЗГ.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените съображения. Твърди се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на производството, както и че нарушението не
е доказано по същество.
В съдебно заседание, жалбоподателя е представляван от процесуален
представител – адв. Р. Д. от АК – Видин. В хода на съдебните прения,
пълномощникът на жалбоподателя, пледира съда да отмени Наказателното
постановление. Подробни съображения са изложени в представената по
делото Писмена защита, в която се оспорва материалната компетентност на
длъжностното лице, издало процесното НП, както и се твърди, че не са
спазени сроковете по ЗАНН за произнасяне по
1
административнонаказателната преписка от страна на наказващия орган,
което също е процесуално нарушение.
Въззиваемата страна – РДГ – Берковица, не изпращат представител в
съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.
С оглед преценката за спазване на принципа „ne bis in idem“, от РП –
Видин е изискана информация за наличие на образувано срещу
жалбоподателя Л.И., досъдебно производство за същото деяние. В отговор на
изисканата информация, е постъпило Писмо от РП – Видин, от което се
установява, че срещу жалбоподателя няма образувано досъдебно
производство за това деяние.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата
страна – И. Б. И. – актосъставител и И. Д. Щ. – свидетел при установяване на
нарушението и съставяне на акта.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е неснователна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаните в хода на делото свидетели на въззиваемата страна – И. Б.
И. на длъжност „главен специалист горски инспектор” към РДГ Берковица и
И. Д. Щ. – на длъжност „младши разузнавач“ към РУ – Белоградчик,
установиха следната фактическа обстановка: На 13.07.2020 г., вечерта, във
връзка с постъпил сигнал от дежурната част на РУ Белоградчик, св. И.И. бил
изпратен до бивше училище в с. П., общ. Б., обл. В., където двама служители
на РУ – Белоградчик установили складирана на място дървесина, с цел да
извърши проверка за законността на дървесината. Св. И. отишъл на място,
където бил св. И.Щ. и друг служител на РУ Белоградчик. Св. И. извършил
оглед на дървесината и установил, че същата е маркирана с контролна горска
марка, която марка била на жалб. Л.И. – „Лесничей“ към Община
Белоградчик. Св. И. се обадил на жалб. Л. и го попитал от къде е дървесината,
на което същия отговорил, че е добита от общинска гора и е за нуждите на
2
местното население. Жалб. Л.И. обяснил, че има издадени 4 бр. превозни
билета за тази дървесина – всеки превозен билет за по 10 кубика дърва. Св. И.
извършил проверка в системата на ИАГ и установил, че действително има
издадени 4 бр. превозни билети от въпросното сечище, до Тир станция в с. П.,
от жалб. И..
На следващия ден – 14.07.2020 г., св. И. бил потърсен от св. И.Щ., който
отново го повикал да отиде в с. П., тъй като се извършва проверка от
служители на икономическа полиция към ОД МВР Видин на процесната
дървесина. При проверка в системата на ИАГ, служителите на МВР
установили, че същата сутрин жалб. Л.И. е издал още 2 бр. превозни билета за
по 10 пр. куб.м. дърва всеки, като в билетите е посочено, че дървесината е от
същото общинско сечище и мястото на доставяне е до същата Тир станция, за
където е издал и предишните 4 бр. превозни билета. Св. И. заяви, че
служителите на МВР констатирали също, че единия от автомобилите, с който
е трябвало да бъде транспортирана дървесината е в разглобено състояние и се
намира в с. Праужда, а другия автомобил – след разпечатка от Джи пи ес, е
установено, че се намира в землището на с. Р., общ. Б., обл. В.. При
пристигането на място на 14.07.2020 г., св. И. констатирал, дървата са същите,
които установили и предишната вечер на 13.07.2020 г., като нямало доставена
друга дървесина. Нямало разлика в количеството на дървесината. Това
количество и вид дървесина което било установено вечерта, било установено
и на сутринта. Същото заяви в разпита си пред съда и другия свидетел – И.Щ.
– че дървесината която установили на 13.07.2020 г. била същата, която
констатирали и на 14.07.2020 г., като не е имало докарано ново количество
дърва.
Поради това, че жалб. Л.И., е издал 2 бр. превозни билета след като вече
дървесината е била транспортирана до Тир станцията, му бил съставен АУАН
№ 542 от 14.07.2020 г. – за нарушение на чл. 211, ал. 1 ЗГ.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление
№ 542/ 10.09.2020 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица.
От правна страна, съдът намира следното :
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и
гласни такива, намира, че се събраха безспорни доказателства, че
3
жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за
което е наказан.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. И.И. – свидетеля присъствал
при установяване на нарушението и съставил Констативния протокол, в
който е обективирано установеното адм. нарушение. Св. И. сподели личните
си възприятия, че при извършване на проверката на 13.07.2020 г. в с. П., общ.
Б., обл. В., пред сграда на бивше училище, е установил процесната дървесина,
за която е констатирано издаването на 4 бр. превозни билета от страна на
жалб. Л.И. – лесничей при Община – Белоградчик. На следващия ден –
14.07.2020 г., св. И. отново отишъл на мястото, където установил, че няма
разлика в количеството на дървесината, но в 7 ч., от страна на жалб. И. били
издадени още два превозни билета в които е посочено, че дървесината е от
същото общинско сечище и се транспортира до същата тир станция. Всеки от
двата превозни билета е за 10 пр. куб. м. дърва. Същите обстоятелства са
установени от страна и на другия свидетел на въззиваемата страна – св. И.Щ..
Същият недвусмислено заяви, че и при първоначалното посещение на място
на 13.07.2020 г., и на следващата сутрин – 14.07.2020 г., не е имало разлика в
количеството дървесина, установена в района на старо училище на с. П., общ.
Б., обл. В.. Свидетелят Щ. заяви, че и при двете проверки на място – на
13.07.2020 г. и на 14.07.2020 г., е установена една съща дървесина подредена
на шест фигури и не е имало разлика в количеството й.
Показанията на свидетелите са еднопосочни и безпротиворечиви,
същите споделят личните си възприятия, поради което съдът изцяло ги
кредитира.
Съдът намира, че е доказано реализирано от жалб. Л.И.
административно нарушение. Не се спори по делото, че наказаното физическо
лице е „лесничей“ към Община – Белоградчик. Нито една от страните по
делото не оспори този факт. Това е обективирано и в Констативен протокол
серия А00, бл. № 141877 от 14.07.2020 г., в което е посочено, че
жалбоподателя е гл. специалист – лесничей.
Доказа се от събраните по делото доказателства, че част от дървесината
– 20 пр. куб. метра, е била транспортирана до тир станцията без превозен
билет.
4
Извършената на място проверка на 13.07.2020 г. от страна на
контролните органи е провокирало жалб. И. на следващия ден – 14.07.2020 г.,
сутринта в 7 ч., да издаде процесните 2 бр. превозни билети за дървесината
която вече е била транспортирана предишния ден без превозни билети, за се
опита да санира нарушението, което е допуснал.
Съгл. чл. 211, ал. 1 ЗГ, дървесината се транспортира от временен склад,
придружена с превозен билет.
В случая, това императивно изискване не е изпълнено от страна на
жалбоподателя, чието е било задължението да издаде превозните билети, като
лице по смисъла на чл. 211, ал. 2 ЗГ.
Събрани са безпорни доказателства, че жалб. Л., от обективна и
субективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за
което е наказан – чл. 211, ал. 1 ЗГ, като е допуснал транспортиране на
дървесина без превозен билет. АУАН и Нак. постановление са издадени при
изяснена фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства.
Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за
законосъобразност на административнонаказателното производство, намира,
че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, подробно са описани обстоятелствата при което същото е
извършено. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е
наясно нарушителя в какво нарушение е обвинен, че е извършил.
Досежно възраженията на жалбоподателя, че не е спазен срока по чл. 52,
ал. 1 ЗАНН от страна на наказващия орган – да се произнесе по преписката в
законорегламентирания срок, съдът не го споделя. Месечният срок визиран в
чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до никаква
порочност на производството.
Съдът не се солидаризира и с твърдението за липсата на материална
компетентност на издателя на оспореното Наказателно постановление.
Съгласно представената по административнонаказателната преписка Заповед
№ РД 49 – 199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните,
Директорите на РДГ издават наказателните постановления, а съгл. т. 2 от
5
същата заповед – при невъзможност, наказателните постановления се издават
от техните заместници. Смяната на министрите не е основание да се счита, че
тези правомощия са отнети на оправомощените лица, като тази възможност е
регламентирана в чл. 275, ал.1, т. 2 ЗГ.
Съдът намира, че правилно е определена и
административнонаказателната разпоредба, по силата на която на жалб. И. е
наложено адм. наказание глоба – чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, тъй същия в качеството
си на длъжностно лице е издал документ – превозни билети в нарушение на
законовите разпоредби.
Правилно е определен вида на наказанието – „Глоба”, предвидено за
физически лица, какъвто е жалбоподателя. Законосъобразен е и размера на
наказанието. Наложеното такова е в установения законов минимум – 300 лв.
Така наложеното наказание е правилно определено и по размер, при
съблюдаване на изискванията на чл. 27 ЗАНН.
Предвид горните мотиви, съдът намира, че обжалваното Нак.
Постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Разноски по реда на чл. 63, ал. 5 ЗАНН не са претендирани, поради
което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 542/ 10.09.2020 г.
на Зам. Директора на РДГ – Берковица, с което на Л.М.Л. от гр. Б., обл. В.,
ул. „Ю. Г.” № ..., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, му е
наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 211, ал. 1 ЗГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6