Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.06.2021 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на осми юни две
хиляди двадесети първа година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 579 по описа за 2021 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1228-000511 от 16.03.2020 година на Началник
група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара Загора /Упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/, с което на К.Б.З., ЕГН **********
са наложени две административни наказания – „глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева, за допуснато нарушение по чл.40, ал.1, във връзка с чл.183, ал.2, т.11 от
Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец,
за допуснато административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1, във връзка с чл.175,
ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, К.Б.З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град Стара
Загора, сумата от 120 /сто
и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване в
съдебно заседание на процесуален представител.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 20-1228-000511 от 16.03.2020 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на
МВР - Стара Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на
Министъра на МВР/, с което на К.Б.З., ЕГН ********** са наложени две
административни наказания – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за
допуснато нарушение по чл.40, ал.1, във връзка с чл.183, ал.2, т.11 от Закона
за движението по пътищата и „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец, за
допуснато административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1, във връзка с чл.175,
ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адвокат Н. се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
моли същото да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище, че така подадената жалба е неоснователна и следва да се потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира се за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, но
разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
К.Б.З. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № АА 25378
от 28.02.2020 година, за това, че на 12.12.2019 година, около 16.00 часа в село
Борилово, община Стара Загора при управление на собствения си лек автомобил
„Джип Чероки“ с регистрационен № СТ 1577 ВМ, при движение назад, не се
убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и блъска паркирания лек
автомобил „Фолсваген“ с регистрационен № СТ 1048 РМ, собственост на Т.Т., като
реализира ПТП с материални щети по двете МПС-та. Като участник в ПТП не спира
за да установи какви са последиците от произшествието. Установен на 28.02.2020
година в 13.00 часа. Деянието е квалифицирано като административни нарушения по
чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. При
съставяне на акта жалбоподателя е посочил, че не е съгласен и ще обжалва, но не
е конкретизирал с какво не е съгласен и какви са му точно възражения, и не е подал
такова писмено по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и
квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателката, на основание чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП, за първото нарушение е наложено предвиденото там административно
наказание, с фиксиран размер –„глоба” в размер на 20 лева, а за второто
нарушение, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложена наказание към
предвидения в закона минимален размер, а именно – „глоба” в размер на 100 лева
и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от един
месец.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
С
обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя са наложени наказания по
чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Санкцията са наложени за това,
че на 12.12.2019 година, около 16.00 часа в село Борилово, община Стара Загора
при управление на собствения си лек автомобил „Джип Чероки“ с регистрационен №
СТ 1577 ВМ, при движение назад, не се убеждава, че пътят зад превозното
средство е свободен и блъска паркирания лек автомобил „Фолсваген“ с
регистрационен № СТ 1048 РМ, собственост на Т.Т., като реализира ПТП с
материални щети по двете МПС-та. Като участник в ПТП не спира за да установи
какви са последиците от произшествието. Деянието е квалифицирано като
административни нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/. Нарушенията са описани аналогично и в съставения
акт, като и актосъставителят и наказващият орган го квалифицират по посочените
правни норми.
Съдът
намира, че в разглеждания случай, точно, последователно и детайлно е описано
както мястото, където е станало произшествието, така и механизма на
настъпването му. Следователно, ясно и точно са описани в пълнота релевантните
към предмета на делото обстоятелства. От изслушаните в съдебно заседание
показания, съставляващи гласни доказателства в процеса, по несъмнен начин се
установи, че жалбоподателя е извършил вменените му нарушения, съобразно рамката
на повдигнатото му административно обвинение, със съставяне на процесния акт.
Правилно и прецизно са посочени нарушените разпоредби, които обективира състава
на административните нарушения, както и санкционни норми.
Във
връзка с компетентността на наказващия орган е представена съответна
оправомощителна заповед на Министъра на вътрешните работи.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
Както
АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите
реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН и са предявени по надлежния
ред на нарушителя.
С
издаденото наказателно постановление, водача е била санкционирана за извършените
нарушения, защото от събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на описаните по-горе в
изложението деяния.
От
субективна страна, деянието е извършено виновно, непредпазливо.
От
представените по делото гласни доказателства се установява, по един безспорен и
несъмнена начин описаните административни нарушения. За противното
доказателства не се събраха.
По
отношение на връчване на съставения АУАН, съдът намира, че са спазени
изискванията на закона както по връчването, така и по срока на съставянето ме.
Нарушителя е открит по късно и това е станало на 28.02.20200 година и тогава е
съставен и процесния АУАН.
По
отношение размера на наложените от наказващия орган административни наказания –
„глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и „глоба”
в размер на 100 лева и лишаване от права за срок от един месец на основание
чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП, съдът намира, че същите са определени в предвидените
в закона размери. В тази насока е взето предвид, че жалбоподателя е системен
нарушител на ЗДвП, като спрямо извършени от него административни нарушения има
поставени над 30 наказателни постановление и 14 фиша, което го охарактеризира,
като лице с висока обществена опасност, трайно незачитащ правовия ред в
страната и по специално правилата за движение заложени в закона. Тази негова упоритост
не е била повлияна от наложените до този момент административни наказания и те
не са изиграли своята роля. В тази насока съдът намира, че
административно-наказващия орган е можело да приложи по-голяма строгост при
определяне на размера на наказания с личността на извършителя.
Накрая,
следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в
настоящият случай. Съдът намира, че извършените нарушения не са с по-ниска
степен на обществена опасност, спрямо деяния от същия вид и следва да бъдат
санкционирани.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съгласно
63, ал.5 ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на
делото, проведените съдебни заседания в полза на въззиваемата страна следва да
се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на
жалбата.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: