№ 1331
гр. Варна , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
в присъствието на прокурора Милен Василев Ставрев (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100100502 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искове на Й. П. Р., ЕГН**********, с адрес по делото град
Варна, кв. ***, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.*, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане
на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„****“ №*, за
сумите:
- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни:
страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за него, няколко заведени
граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от семейството (в
това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още
финансови затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и
приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, посттравматично
стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър - терапевтично и
медикаментозно), отключено заболяване на зъбите, наложило скъпоструващо и болезнено
лечение, всичките от които – в резултат на неоснователното привличане на ищеца в
качеството на обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и
повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС, за престъпление по
чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически ръководител на събаряне на сграда
(хотел **** в кк ****) е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което
причинил смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за невинен с
влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, след триинстанционен контрол;
- 7500.00лв. – обезщетение за всички имуществени вреди, формирани от сумите:
3300.00лв. – сбор от адвокатските хонорари за защита на Р. по ДП и по НОХД на три
инстанции, а именно: 800лв. заплатени на 23.04.2015г. по договор за правна защита и
съдействие относно досъдебно производство; 1000лв. заплатени на 01.10.2017г. по
договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е
договорено разсрочено плащане - първа част от общите 2500лв.; 500 лв. заплатени на
01.10.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД,
1
по който е договорено разсрочено плащане - втора част; 500 лв. заплатени на
30.08.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД,
по който е договорено разсрочено плащане - трета част; 500лв. платени на 09.07.2018г.
по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е
договорено разсрочено плащане - последна вноска; и 4200.00лв. – заплатени от ищеца
средства за дентално лечение, обща сума, формирана както следва: 850лв. - заплатени на
26.05.2015г. по фактура от дата 26.05.2015г., за мостова конструкция на зъби; 260лв. -
заплатени на дата 24.06.2015г. по фактура от 24.06.2015г., за лечение и укрепване на
пародонта на зъби в съзъбието; 460лв. - заплатени на 05.06.2015г. по фактура от 05.06.2015г.
за мостова конструкция на 22 и 23 зъби; 870лв. - заплатени на 15.07.2015г. по фактура от
15.07.2015г. за мостова конструкция на 25, 26 и 27 зъби; 588лв. - заплатени на 11.09.2015г.
по фактура от дата 11.09.2015г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен
кюретаж/; 588лв. - заплатени на дата 13.01.2016г. по фактура от 13.01.2016г. за
пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; и 584лв. - заплатени на
14.04.2016г. по фактура от 14.04.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и
хирургичен кюретаж/;
- ведно със законната лихва върху главниците от датата 23.04.2015г. деня на
привличане като обвиняем) до пълното изплащане на всяка от сумите.
Ищецът твърди, че на 23.04.2015г. бил привлечен като обвиняем по ДП №53/2015г.
по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 от НК (че през 2014-
2015г., като технически ръководител при събаряне на сграда (хотел **** в кк ****), е
нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири
човека работници). Твърди, че при привличането му е била определена мярка за
неотклонение „подписка“, както и заедно с това забрана за напускане на България. Не сочи в
случая какви по вид и брой действия по ДП са били извършени с участието на обвиняемия-
ищец. Но сочи, че след привличането той предпирел защитата си по ДП. Впоследствие на
10.07.2017г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.123, ал.3 вр. ал.1
НК. По обвинителния акт било образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, по което с присъда
от 04.10.2018г. подсъдимият бил признат за невиновен. След протест, с присъда от
27.09.2019г. на ВАпС е била потвърдена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия Р.. След
протест, с решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. потвърдителната присъда била
оставена в сила спрямо подсъдимия Р.. Така оправдателната присъда влязла в законна сила
на 27.07.2020г., след което наказателното производство срещу ищеца приключило
окончателно.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от
незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и
състояния – шок от обвинението и тежестта на престъплението и наказанието за него, страх
от осъждане, няколко заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания,
отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен
развод през 2018г.), финансови затруднения за семейството му, социално дистанциране от
близки, колеги и приятели, нарушения в съня, натрапчиви мисли,депресия, тревожност,
посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър -
терапевтично и медикаментозно), отключено заболяване на зъбите, което наложило
скъпоструващо и болезнено лечение – всички от които твърди да са влошили още повече
състоянието на ищеца; и всички от които счита за пряка последица от незаконно
повдигнатото му обвинение.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й,
преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти от ищеца и
всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като
цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в
2
подкрепа на искането развива правни съображения.
По отношение на имуществените вреди твърди, че направил разноски за адвокатско
възнаграждение за защита по ДП и НОХД на три инстанции, общата стойност на които
претендира да получи, също като пряка последица от факта на незаконното обвинение.
Отново като пряка последица от последното търси да получи и стойността на заплатените
средства за дентално лечение по пера и дейности, отразени при формиране на исковата сума.
Претендира и законната лихва върху горните обезщетения, считано от конкретно
заявена от ищеца дата.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з.
поддържа твърденията си и искането си до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
привличането на ищеца, като обвиняем; повдигането на твърдяното обвинение срещу него;
образуваното по обвинението НОХД; както и финалната оправдателна по НОХД присъда
спрямо ищеца по настоящото дело.
Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като във връзка с това
навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на поддържаните да са били претърпяни
неимуществени вреди, по вид и размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между
вредите и действията на ответника по исковите ДП и НП; 3/ несъответствие и завишеност на
претендираните неимуществени вреди с принципа на справедливостта, с оглед естеството на
делото и обвинението, срока на разглеждане на същото, не най-тежката мярка за
неотклонение по ДП, икономическата обстановка в страната и другите за случая относими
по ДП и НП обстоятелства; 4/ изрично прави възражение с правно основание чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца
по делото за евентуално настъпилите вреди от незаконното му обвинение, изразяваща се в
това, че: Й.Р. бил издирил,наел на работа, осигурил превоза и заплащал труда на лицата,
причинили срутването на хотел **** в кк ****; пак той извършвал инструктаж за
безопасността; и пак той разрешил на един работник да реже желязо в сградата; и с всичко
това починалите четирима работници при срутване на хотела били изцяло зависими от Й.Р.
и изпълнявали неговите нареждания.
По същество моли за отхвърлително решение по исковете, като в о.с.з. поддържа
възраженията си и искането си до съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приетите преписи от част от НОХД №820/2017г. на ВОС и
от ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП, на 23.04.2015г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр.
ал.1 НК (за това, че през 2014-2015г., като технически ръководител при събаряне на сграда
(хотел **** в кк ****), е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което
причинил смъртта на четири работници). С привличането на ищеца е била определена мярка
за неотклонение „подписка“, както и заедно с това забрана за напускане на България. След
привличането с обвиняемия са били проведени разпит на обвиняем и предявяване на
разследването. ДП е приключило през 2017г.
Видно от приетите част от преписи от цитираните НОХД и ДП е още,че на
10.07.2017г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.123, ал.3 вр. ал.1
НК. По обвинителния акт е било образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, по което с
присъда от 04.10.2018г. подсъдимият бил признат невиновен.
Видно е още от преписите от част от материалите по ВНОХД №109/2019г на ВАпС и
3
КНД №117/2020г. на ВКС, че след протест, с присъда от 27.09.2019г. на ВАпС е била
потвърдена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия Р.; че след протест, с решение от
27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. потвърдителната присъда на ВАпС била оставена в сила
спрямо подсъдимия Й.Р.; че така оправдателната присъда е влязла в законна сила на
27.07.2020г., с което и наказателното производство срещу ищеца приключило.
Горните обстоятелства освен напълно доказани са и напълно безспорни.
От мотивите на решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. на ВКС се установява
още (л.62 от делото),че Й.Р. не е субект на престъплението по чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК,
защото нито документално, нито фактически е бил работодател на починалите при
срутването на хотела лица. Р. не е бил и координатор по ЗЗБУТ.Изпълнявал е само
посредническа дейност по намиране и транспортиране на работници до обекта, по договорка
с друг подсъдим.
От приетите на л.68-72 и на л.384 от делото договори за правна защита и съдействие
по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП и НОХД №820/2017г. на ВОС, ведно с
разписки за получените от ангажираните адвокати хонорари, се установяват плащанията от
Й.Р. за защитата му по НОХД и ДП, на обща стойност 3300.00лв.
На л.73 от делото е представена дентална консултация на Й.Р. от лекар по дентална
медицина д-р А., включваща констатация за видните и констатирани дентални проблеми на
пациента към 28.04.2015г. и подробен план за лечението им. В документа има още и абзац,
че лекарят бил преценил, че денталните проблеми са резултат от психотравмата на пациента
от събитие с обвинението му в престъпление за смъртта на негови колеги – в тази част без
съмнение констатацията не се кредитира от съда, защото се касае за експертно заключение
за причинна връзка между деяние и вреди, дадено не пред съд, а и всъщност за причинна
връзка между събитие и психотравма, за която дентален лекар е изключено да е
компетентен. Документът поради това се кредитира за обективното състояние на пациента
Р. и нуждата му от лечение на същото.
На л.91-97 от делото са издадени фактури за дължими суми от пациента Й.Р. на д-р А.
за извършени значими дентални услуги (за мостови конструкции, за парадонтитно лечение и
други), на обща стойност 4200лв. Към фактурите не са представени никакви платежни
документи (разписки, фискални бонове, ордери или други), поради което фактурите
изясняват само паричните задължения и (с условност) получените услуги, но не самите
плащаня, още по-малко плащанията точно от Й.Р..
На л.74-86 от делото са представени редица амбулаторни листове, които са издадени
от „МЦ Санита“ ООД, д-р Я. С., психиатър. Медицинските документи свидетелстват за
психичното състояние на Й.Р. в периода от 10.04.2015г. до 31.08.2020г. и установяват
сериозните заболявания на пациента с основна диагноза „остра стресова реакция“,
„посттравматично разстройство“ на по-късен етап и „соматоформна вегетативна
дисфункция“ и „рецидивиращо стресово разстройство“ от 2019г. За заболяванията е
предписана комбинирана терапия с различни антидепресанти, като лечението е
непрекъснато за целия посочен период 2015-2020г. На л.87-90 от делото са приети и
издаваните на Й.Р. рецепти за прием на предписаните му антидепресанти, което само
потвърждава трайното му във времето лечение с тях. Амбулаторните листове и
информацията от тях е взета предвид от вещото лице по приетата СПсЕ.
Няма спор и е видно от приетия препис на бракоразводно решение, че с решение от
22.10.2018год. по гр.д. №13279/2018г. на ВРС бракът между Й.Р. и тогавашната му съпруга е
прекратен по взаимно съгласие.
На л.125-320 от делото са приложени преписи от част от материалите по НОХД
№820/2017г. на ВОС, а именно преписи от протоколи от о.с.з. от датите 03.10.2017г.,
4
02.11.2017г., 08.11.2017г., 13.11.2017г., 17.11.2017г., 08.01.2018г., 29.11.2018г., 13.03.2018г.,
11.06.2018г., 01.10.2018г., 02.10.2018г. и 04.10.2018г. Протоколите са приложени като част
от материалите по НОХД, доколкото и към момента производството по НОХД №820/2017г.
на ВОС е висящо по отношение на други от подсъдимите по него лица и прилагането му в
цялост по делото не е възможно. Протоколите съдържат множество по вид процесуални
действия с участието на всички страни по НОХД, в това число и по събиране на гласни
доказателства, които, заедно с другите доказателства, са били анализирани от наказателния
съд в крайните актове по НОХД, ВНОХД и КНД. Крайният извод за връзката и
съпричастността на Й.Р. към разглежданото деяние вече беше възпроизведена по-горе, като
част от мотивите на ВКС, потвърждаващи в тази част подробните мотиви на ВАпС.
Не се спори и е видно от представените на л.321-363 от делото преписи на съдебни
актове по граждански дела пред ВОС, срещу Й.Р. и други ответници са били предявени
искове за обезщетения за вреди, като следствие от инкриминираното по НОХД №820/2017г.
на ВОС деяние. По тези искове са образувани гр.д. №862/2020г. на ВОС, гр.д. №2521/2017г.
на ВОС и гр.д. №371 за 2018г. на ВОС. Към момента те не са приключили с влязло в сила
решение, с което Й.Р. да е осъден да заплаща обезщетения.
Заключението по приетата СПсЕ съдът кредитира изцяло като обективно,
обосновано, дадено след анализ на обсъдените медицински данни по делото и след лично
обследване на ищеца, както и като неоспорено. От заключението се установява,че в
актуалното психично и емоционално състояние на Й.Р. са водещи тревожно-депресивни
симптоми, както и остатъчни елементи от посттравматичен стрес, като светкавични ярки
спомени и кошмарни сънища при репродукция на събитието (срутването на хотела и
смъртта на работници), но и ситуативно отбягващо поведение и усещане за отчужденост.
Състоянието може да се определи като такова след умерено тежък депресивен епизод, ведно
с остатъчни симптоми на посттравматичен стрес. В периода 2015-2020г. са били
диагностицирани при ищеца „остра стресова реакция“, „посттравматично разстройство“,
„соматоформна вегетативна дисфункция“, „умерено тежък депресивен епизод“ и
„рецидивиращо стресово разстройство“, „сегашен епизод умерено тежък“. През тези 5
години ищецът е провеждал непрекъсната терапия с комбинация от антидепресанти,
антианксиозни препарати и седативи, които са описани посочените по-горе амбулаторни
листове. Цялостното състояние на психиката на ищеца Й.Р. в периода 2015-2020г. и досега
се дължи на първо място на факта на самия инцидент (срутването на хотела и смъртта на
работници) – в резултат на претърпяния дистрес от събитието, като свидетел на внезапната
и трагична смърт на свои колеги, Р. е развил симптомите на посттравматично стресово
разстройство. А водените срещу него досъдебно и наказателно производство са изиграли
ролята на поддържащи фактори, които са засилвали последиците от психотравмата.
Отключените разстройства също са влошили и семейното, професионалното и социалното
функциониране на ищеца до степен на продължителна дезадаптация.
В о.с.з. вещото лице подчертава отново, че злополуката (срутването на хотела и
смъртта на работниците) е факторът, генерирал разстройството, тъй като се е случило
внезапно, пред очите на Р., касаело е хора, с които той се е познавал от години, познавал е и
семействата им, включително е видял как хвърчат части от телата им (главите им).Всичко
това е довело до изключително тежка психотравмена реакция. А последвалото обвинение
само е поддържало разстройството и занапред, тоест травмата нямаше да е така
продължителна и така тежка за ищеца, ако не бяха започнали делата. Заради делата отново
се е наложило той да преживява инцидента и да се притеснява от обвинението, без да се
чувства виновен за смъртта на хората.
Показанията на св.П. П. (баща на ищеца) съдът цени корективно с оглед на
качеството му по чл.172 ГПК, а също и защото в известна част те не кореспондират с
данните от СПсЕ, но все пак показанията са и непосредствени. При тези им специфики от
показанията се изяснява, че в деня на срутването на хотела П. е посетил сина си. Й.Р. не
5
говорел, само плачел, като от съпругата му св. П. е разбрал какво е станало. Едва след
няколко дни Р. е успял да обясни на баща си, че малко преди падането на сградата той
(ищецът) е бил вътре, но успял да излезе, но четирима работници останали под сградата при
срутването й. След злополуката ищецът се променил рязко, имал главоболя, паднали му
зъби, побеляла му косата. След това било заведено и дело срещу него, което според
свидетеля влошило здравословното състояние на сина му. Допреди делото нямал бил
главоболие и проблеми със съня, те се били появили след делото. Тогава започнал да
посещава психолог, зъболекар и му „лееха куршум“. Болките и страха на ищеца, както и
посещения на лекари, продължили през целия период на наказателното дело. Ищецът не
можел да шофира, да работи и да спи през целия този период. След година-две опитал да
започне работа, с помощта на баща си, но не се получило. В личен план той станал затворен,
започнали сериозни проблеми със съпругата му, каквито не е имало по-рано, докато през
2018г. те се развели. След развода по-голямото от децата останало с Й.Р., а по-малкото
останало с майка си. Приятелите на ищеца също много се отдръпнали от него.
Показанията на св. П. А. съдът цени като обективни в частта, в която се
възпроизвеждат лични впечателения на свидетеля.От тях се изяснява, че в деня на
срутването на хотела свидетелят е видял Й.Р. на самия обект. Р. не можел да говори и
изглеждал неадекватно. След около месец, след като вече било повдигнато обвинение, се
видели отново, но Й.Р. продължавал да изглежда неориентиран и говорел несвързано;
липсвали му и двата предни зъба. Ищецът се променил много – преди винаги бил усмихнат
и приветлив, а след събитието станал много затворен, раздразнителен, нервен, както с
приятели и познати, така и с децата и съпругата си. Опитвал да работи, но не успявал.
Ходел дълго време на психолог и на продължително лечение на зъбите му. Към момента
донякъде се е възстановил, но не напълно. Живее без съпругата си и рядко общува с
приятели. За самия инцидент Р. е разказвал на свидетеля, че минути преди падането на
хотела е излязъл навън за да може да говори по телефона и в този момент хотелът се срутил
върху работниците, които са били вътре, където допреди минути е бил и самия Й.Р..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й
е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие не е
била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези
случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на
отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия
на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на
наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице.
Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да
докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в извършване на
престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, на обвиняемия и/или на
подсъдимия за невиновен или прекратяване на наказателното производство срещу него; 3/
6
конкретно претърпяни имуществени и/или морални вреди; 4/ причинно-следствена връзка
между производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/ размер на
обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както вече се мотивира, са напълно безспорни, а и доказани от
представените писмени доказателства, в това число материалите по относимите НОХД и
ДП, първите две от предпоставките на разглежданото субективно право, поради което тези
обстоятелства се явяват изяснени. Спорът между страните по делото е относно останалите
три елемента от състава на субективното право (вредите, причинната връзка и размера) и по
тях, с оглед на данните по делото, съдът намира следното:
Възражението по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност
поради изключителна вина на ищеца не се споделя от съда. В т.3 на ТР №3/22.04.2005г. по
тълк. д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС е застъпен общият принцип, доразвит след това и в
съдебната практика, че държавата може да се освободи от отговорност за вреди от незаконно
повдигнато обвинение само ако увреждането на ищеца и съответно повдигането на
обвинението срещу него е причинено поради изключителна негова вина, като един от
водещите белези на този тип съпричиняване е явната недобросъвестност на оправдания
подсъдим, както при и по повод инкриминираното деяние, така и в хода на ДП и НП.
В настоящия случай констатация в горния смисъл не може да се направи, с оглед на
мотивите на решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. на ВКС, в което обобщено се
потвърждават подробните мотиви на ВАпС, че при падането на хотела Й.Р. не е бил субект
на престъплението по чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК, защото нито документално, нито фактически,
е бил работодател на починалите при срутването лица; не е бил и координатор по ЗЗБУТ; а
само е изпълнявал посредническа дейност (намиране и транспортиране на работници до
обекта), по договорка с друг подсъдим. С оглед на така приетото от съда по наказателното
дело, във въззивния му и касационния му състав, решаващият граждански съд няма как да
изведе „изключителна вина“ на Й.Р. за повдигнатото му обвинението или за претърпяните
вреди след него.
За имуществените вреди: Тези веди представляват, от принципна гледна
точка,намаляване на имуществото на едно лице в резултат от неоснователните срещу него
действия на ответника. В зависимост от вида им се касае за реално претърпяни
вреди(регистрирани пасиви) или за пропуснати ползи (неувеличени сигурни активи). В
настоящия случай се претендират няколко отделни реално претърпяни вреди, което налага
пълно и главно доказване, че всеки отделен и самостоятелен компонент от щетите реално е
настъпил по размер, основание и момент на настъпване; че той касае задължително
правната сфера на ищеца; и че всичко това е пряк резултат единствено от неоснователно и
противоправно поведение на ответника по повод обвинението на ищеца в престъпление.
За сочените адвокатските хонорари за защита на Р. по ДП и по НОХД на три
инстанции съдът намира, че от приетите на л.68-72 и на л.384 от делото договори за правна
защита и съдействие по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП и НОХД №820/2017г.
на ВОС, ведно с разписки за получените от ангажираните адвокати хонорари, се установяват
плащанията от Й.Р. за защитата му по НОХД и ДП, на обща стойност 3300.00лв.
Същевременно от самите договори се изяснява и правоотношението между адвокат и
клиент, а от приложените преписи от протоколите от о.с.з. по НОХД №820/2017г. е видно и
ефективното осъществяване на адвокатската защита от адв. Д.. Затова и тъй като в
наказателния процес тези разноски не подлежат на присъждане, то те са пряка вреда от
самото НП и след като подсъдимият е оправдан, следва да му се присъдят по
гражданскоправен ред. Искът в тази част е основателен.
За сочените средства за дентално лечение обаче съдът приема друго. От
представената по делото дентална консултация на Й.Р. от лекар по дентална медицина д-р
7
А. се изяснява факта на констатираните от лекаря дентални проблеми на пациента към
28.04.2015г., както и приблизителния план за лечението им. В документа има още и абзац,
че лекарят бил преценил, че денталните проблеми са резултат от психотравмата на пациента
от събитие с обвинението му в престъпление за смъртта на негови колеги – в тази част без
съмнение констатацията не се кредитира от съда, защото се касае за експертно заключение
за причинна връзка между деяние и вреди, дадено не пред съд, а и всъщност за причинна
връзка между събитие и психотравма, за която дентален лекар е изключено да е
компетентен. Документът поради това може да изясни само заболяванията на зъбите и
нуждата от лечението им, но в категорично не и причинна връзка между обвинението в
престъпление и заболяването. Каквито и да било други доказателства за тази изискуема
причинна връзка също няма по делото, още по-малко има експертни такива. Поради което и
съдът приема за недоказана разглежданата причинна връзка между обвинение и увреждания
на зъбите, което мотивира и неоснователност на иска за репарирането им. А за пълнота
следва да се посочи, че приложените на л.91-97 от делото фактури са годни да докажат само
паричните задължения и получените дентални услуги (с условност), но но не самите
плащаня, още по-малко точно от Й.Р.. Това е така, защото към фактурите не са представени
никакви платежни документи (разписки, фискални бонове, ордери или други), установяващи
плащания. Ето защо на още едно основание искът за имуществени вреди в тази част следва
да бъде отхвърлен.
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността от
накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от физиологичната и психо-
емоционалната сфера на едно лице, в това число честта му и името му в обществото.
Въпреки че се касае за засегнати морални ценности на лицето, на общо основание те
подлежат на доказване от ищеца. Степента на доказване обаче е донякъде редуцирана
спрямо всички други обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният
характер на вредите предполага и известна житейска презумптивност. Конкретно за вредите
по ЗОДОВ практиката приема, че досежно базисните негативни изживявания от незаконно
повдигнато му обвинение ищецът може да се ползва от базисна презумптивност. Но когато
се претендира обезщетение за конкретни негативни изживявания извън и над основните,
тогава те следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца. Като на отделно,
самостоятелно и цялостно доказване подлежи и пряката причинна връзка между вредите и
деянието по ЗОДОВ. Обобщено и аналитично изцяло в този смисъл е и съдебната практика,
от която само за пример: Решение №165 от 16.06.2015г. по гр.д. №288/2015г. на 3-то ГО на
ВКС; Решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г., 4-то ГО на ВКС; Решение
№288/19.01.2016г. по гр.д. №6774/2014г., 3-то ГО на ВКС; и други).
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата
предполага се обезвреда на всички телесни и психологични увреждания на пострадалия и
претърпяните във връзка с тях физически и душевни болки и страдания, шок, стрес,
депресия, безпокойство, дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания.
Въведеният от закона критерий изобщо не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характера на вредите, конкретното им
проявление върху личността, семейството и социалната и работна среда на пострадалия,
възрастта на последния, изминалото от увреждането време, прогнозите за преодоляване на
последиците и други (така и Решение №229/15.07.2013г. по гр.д. №1179/2012г. на ВКС, 4-
то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д. №1328/2012г., 3-то ГО; Решение
№115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по
гр.дело № 1389/09г.на ВКС и др.). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но
моралния характер на вредите логично предполага и известна презумптивност при
доказването им.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, критерии
8
при преценката за спаведливост са конкретно още и: характерът на престъплението, за което
подсъдимият е бил обвинен или привлечен; периодът на наказателното преследване;
извършените с негово участие процесуални действия; вида на наложената мярка за
процесуална принуда; личността, средата и възрастта на увредения; положението му в
обществото; отражението на обвинението върху семейния, обществения и професионалния
живот на подсъдимия; данните за предишни противоправни по НК прояви; начинът му на
живот и обичайната му среда; и други(Решение №113/12.11.2020г. по гр.д. №90 от 2020г. на
ВКС, 3-то ГО; Решение №236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на ВКС, 4-то ГО; и
други), които следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай.
В настоящия случай се изясни, че участието на ищеца в наказателното производство,
като обвиняем и подсъдим, е продължило общо около 5 години, тъй като видно от
материалите по ДП и НОХД, привличането на ищеца е било на 23.04.2015г., а на
27.07.2020г. е влязла в сила оправдателната присъда.Този
период, от гледна точка на самото наказателно производство, съвсем обясним и разумен,
предвид тежестта и вида на изпълнителното деяние, множеството потенциално свързани с
него лица, многото обвиняеми и значителния обем от процесуални действия по ДП и НП,
като понастоящем делото дори продължава да е висящо срещу част от подсъдимите.
Същевременно от гледната точка на ищеца периодът е значителен, както като обективна
продължителност, така и с оглед субективно преживяното през него. По свидетелски данни
и съответно на тях заключение по СПсЕ се установи, че през въпросния период за Й.Р. са
настъпили неблагоприятни промени в емоционален и физиологичен план, свързани
включително със заведеното срещу него дело. Ищецът цялостно се променил, като от
усмихнат и приветлив човек станал раздразнителен, нервен, затворен към семейство и
приятели, често изглеждал неориентиран и говорел несвързано. Ищецът се опитвал да
работи, но не успявал; не бил в състояние и да да шофира; имал големи проблеми със
зъбите; ходел дълго на психолог и на продължително лечение на зъбите му; имал
главоболие и проблеми в съня. Започнали също проблеми със семейството и съпругата му,
които градирали до развод през 2018г. с предоставяне на родителските права върху едното
дете на съпругата. Общото състояние на ищеца и проявяваните симптоми довели и до
диагностицирането му със заболявания на психиката: „остра стресова реакция“,
„посттравматично разстройство“, „соматоформна вегетативна дисфункция“, „умерено тежък
депресивен епизод“ и „рецидивиращо стресово разстройство“, „сегашен епизод умерено
тежък“, за които през годините ищецът е провеждал непрекъсната терапия с комбинация от
антидепресанти. И актуалното психично и емоционално състояние на Й.Р. разкрива
тревожно-депресивни симптоми и остатъчни елементи от посттравматичен стрес, като
светкавични ярки спомени и кошмарни сънища при репродукция на събитието (срутването
на хотела и смъртта на работници), но и ситуативно отбягващо поведение и усещане за
отчужденост, а състоянието може да се определи като такова след умерено тежък
депресивен епизод, с остатъчни симптоми на посттравматичен стрес. Тези неблагоприятни
увреждания на здравето и състоянието на ищеца съдът приема за несъмнено доказани.
Относно причинната връзка между тях и привличането към наказателна отговорност
следва да се зачете приоритетно заключението по СПсЕ, с оглед на експертния му характер.
От него се установи, че цялостното състояние на психиката на ищеца Й.Р. в периода 2015-
2020г. и досега се дължи на първо място на факта на самия инцидент (срутването на хотела
и смъртта на работници), а водените срещу него досъдебно и наказателно производство са
изиграли ролята на поддържащи фактори, които са засилвали последиците от
психотравмата. Или по друг начин казано – злополуката (срутването на хотела и смъртта на
работниците) е факторът, генерирал разстройството, а след това повдигнатото му обвинение
е поддържало разстройството и занапред, така че травмата е нямало да бъде така
продължителна и така тежка за ищеца, ако не бяха започнали делата, през които той е бил
принуден отново да преживява инцидента. В подкрепа на това са и свидетелските данни, че
9
в деня на самия инцидент и в дните след него Й.Р. е бил силно стресиран, до степен на
неадекватност. По тези причини и съдът приема, че повдигнатото обвинение е в пряка
причинна връзка с обсъдените увреждания на психиката, емоциите и на общото състояние
на Р., доколкото тези негативни изживявания биха били с по-нискът интензитет и по-кратка
продължителност във времето. Заедно с това обаче генериращото психотравмите значение
на срутването на хотела именно пред ищеца ще бъде взето предвид, като сериозен
редуциращ отговорността на ответника фактор. В случая следва да се приеме наличието на
комплекс от две свързани помежду си обстоятелства, довели съвкупно до разрушаването на
психичното здраве на ищеца вече шест години поред, включително и досега.
За други увеличаващи отговорността фактори следва да се отчетат: Вида и
сериозността на възведеното престъпление (смърт на повече от едно лица, поради незнание
или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност, при условията на особено тежък случай,
по см. на чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК), за което е предвидено много тежко наказание
(лишаване от свобода от пет до петнадесет години). Към това следва да се прибави и че
макар с ниска по тежест мярка за неотклонение, към нея е добавена и забрана за напускане
територията на страната. Следва да се съобрази при преценката на размера на
обезщетението и че Й.Р. е бил оправдан още на първа инстанция, а делото е било разгледано
на втора и трета инстанция поради протест на ПРБ – с което ответникът по настоящото дело
е допринесъл както за срока на приключване на НП спрямо Р., така и за периода на
претърпяните вреди.
Определящи са също загубата на средства, на работна сила и на семейство, установени по
делото. И към това, несъмнено като резултат от повдигнатото на Й.Р. обвинение от ПРБ,
срещу него (и срещу други подсъдими) са били предявени граждански искове за вреди от
наследници на починалите лица, за значителни парични суми. Макар делата да не са
приключили и да е възможно да приключат и с отхвърляне на исковете срещу Р., те логично
са още една тежест върху ищеца.
За редуциращи размера на отговорността в случая следва да се отчетат възможно
най-леката взета мярка за неотклонение срещу Р.; недоказаната връзка между ДП и НП и
денталните проблеми на ищеца (в т.ч. неудобствата и болките и страданията, свързани с
тях); оправдаването на Р. още на първа инстанция, до общо оправдаване на три такива
(защото при осъждане на първа или втора инстация стресът и психичните заболявания
несъмнено биха били и персистиращи допълнително). И може би най-сериозния занижаващ
размера на отговорността фактор в случая е обсъденото по-горе генериращо значение на
самото инкриминирано деяние – по свидетелски данни деня на самия инцидент и в
следващите дни Й.Р. е бил силно стресиран, не говорел, плачел и изглеждал неадекватен; а
според СПсЕ цялостното състояние на психиката на ищеца в периода 2015-2020г. и досега
се дължи на първо място на срутването на хотела и смъртта на работниците под него
непосредствено пред Р.. Още повече,че по свидетелски данни Р. е бил вътре при другите
работници само минути преди хотелът да падне върху тях. Така ищецът несъмнено е
преживял и мисълта за потенциалния негов летален край, ако беше останал още малко
вътре, така и ужаса от смъртта на негови холеги пред него,в това число частите от телата им
след срутването. И по експертиза, и по житейски съображения, е ясно и логично защо тези
обстоятелства са и отключилите тежката психотравма у ищеца. С оглед съществено важното
значение на последвалото обвинение по мнение на съдебния психиатър, увреждането на
здравето на ищеца не може да се ограничи само като последица от инцидента, но със
сигурност изложеното е важен за минимизиращ фактор при прилагане принципа на
справедливостта.
При обсъдените данни в заключение, отчитайки както обективните факти относно
вида на повдигнатото обвинение, данните за мярката за неотклонение, извършените с
участието на ищеца процесуални действия, периода от време на провеждане и приключване
10
на наказателното производство и други; така и субективните елементи за личността на
ищеца, възприемането на случващото се и неговото влияние върху здравето,
професионалната и семейната среда на ищеца, върху личния му психичен и емоционален
свят и върху здравето му (при обсъдените по-горе утежняващи, редуциращи и недоказано
относими данни); а също и всички останали релевантни и обсъдени по-горе обстоятелства,
съдът в заключение намира, че на ищеца се следва обезщетение по справедливост в размер
на 20 000лв. (приблизително по около 4000лв. за около пет години НП срещу него). Основен
акцент при определянето на този размер съдът поставя върху тежките, постоянни и
непреодоляни и досега (въпреки редовна терапия) психични заболявания на ищеца вече
шест години, наложили и непрекъснатия прием на комбинация от силни антидепресатни,
също вече шест години, както и загубата на работна сила и на семейство – от една страна, а
от друга страна – катализиращото значение на самия факт на срутване на хотела пред ищеца
и на смъртта на негови колеги пред него. Поради които мотиви и искът следва да бъде
уважен до тази сума, над която до пълния размер следва да се отхвърли.
Върху главницата се дължи и законна лихва до окончателно изплащане на
задължението, но тъй като съобразно ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността
на държавата по чл.2 ЗОДОВ възниква едва от влизането в сила на оправдателната присъда
за престъплението, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва
върху присъденото обезщетение, това е и началният момент, който следва да се разпореди в
случая – 27.07.2020г. По тази причина и акцесорното искане следва да се отхвърли по
период, от първия предявен ден – 23.04.2015г. до определения дължим такъв.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски за държавна
такса и за адвокатски хонорар, но съразмерно с уважената част от исковете, а именно: В
случая са направени разноски от 20.00лв. – за държавна такса и 1800.00лв. – за адвокатски
хонорар (възражението за прекомерност на който не се споделя, тъй като с оглед интереса
по делото минималният такъв по Наредба надвишава платения). От тях, според уважената
част от интереса, дължим се явява сборът от разноски от общо 737.50лв., на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
С оглед предмета на делото и на ответника не се следват разноски.
На осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да понесе припадащата се част от
сторените от БСВ разходи по делото (общо 400.00лв. за експертизи), но съразмерно с
уважената част от интереса, тоест сумата от 162.08лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „***"
№*, представлявана от Главния прокурор на РБ И. Г., да заплати на Й. П. Р.,
ЕГН**********, с адрес град Варна, кв. ***, бл.*, вх.„*“, ет.*, ап.*, сумата 20 000.00лв.
(двадесет хиляди лева), като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни от ищеца: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за
него, заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от
семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през
2018г.), още финансови затруднения за семейството, социално дистанциране от близки,
колеги и приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, тежко
посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър -
терапевтично и медикаментозно), всичките от които – в резултат на неоснователното
привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при
ВОП на 23.04.2015г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на
11
ВОС, за престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически ръководител
на събаряне на сграда (хотел **** в кк ****) е нарушил множество нормативни правила, в
резултат на което причинил смъртта на четири човека работници), за което обвинение е
признат за невиновен с влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата 27.07.2020г. до пълното плащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000лв. до 50 000лв., както и за
твърдяните за претърпяни, като пряка последица от НП, заболявания на зъбите,
наложили скъпоструващо болезнено лечение, ведно със законната лихва върху разликата от
27.07.2020г. до пълно плащане на задължението, както и изобщо за законна лихва върху
която и да е от сумите за периода 23.04.2015г. до 27.07.2020г.,
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „***"
№*, представлявана от Главния прокурор на РБ И. Г., да заплати на Й. П. Р.,
ЕГН**********, с адрес град Варна, кв. ***, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.*, сумата 3300.00лв. (три
хиляди и триста лева), като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платен
сбор от адвокатските хонорари за защита на Й.Р. по ДП и по НОХД на три инстанции, от
които: 800лв. заплатени на 23.04.2015г. по договор за правна защита и съдействие относно
досъдебно производство; 1000лв. заплатени на 01.10.2017г. по договор за правна защита и
съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане -
първа част от общите 2500лв.; 500 лв. заплатени на 01.10.2018г. по договор за правна защита
и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане -
втора част; 500 лв. заплатени на 30.08.2018г. по договор за правна защита и съдействие от
01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - трета част; 500лв.
платени на 09.07.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. по НОХД,
по който е договорено разсрочено плащане - последна вноска, ведно със законната лихва
върху главницата от датата 27.07.2020г. до окончателното плащане на задължението, като
отхвърля искането за законна лихва върху горната сума за периода 23.04.2015г. до
27.07.2020г.,
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. П. Р., ЕГН**********, с адрес град Варна, кв. ***, бл.*, вх.
„*“, ет.*, ап.*, за осъждане на Прокуратурата на Република България, със седалище в градв
София, бул. „***" №*, представлявана от Главния прокурор на РБ И. Г., за сумата
4200.00лв. (четири хиляди и двеста лева), като обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в платен сбор от средства за дентално лечение, формиран така: 850лв. -
заплатени на 26.05.2015г. по фактура от дата 26.05.2015г., за мостова конструкция на зъби;
260лв. - заплатени на дата 24.06.2015г. по фактура от 24.06.2015г., за лечение и укрепване на
пародонта на зъби в съзъбието; 460лв. - заплатени на 05.06.2015г. по фактура от 05.06.2015г.
за мостова конструкция на 22 и 23 зъби; 870лв. - заплатени на 15.07.2015г. по фактура от
15.07.2015г. за мостова конструкция на 25, 26 и 27 зъби; 588лв. - заплатени на 11.09.2015г.
по фактура от дата 11.09.2015г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен
кюретаж/; 588лв. - заплатени на дата 13.01.2016г. по фактура от 13.01.2016г. за
пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; и 584лв. - заплатени на
14.04.2016г. по фактура от 14.04.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и
хирургичен кюретаж, ведно със законна лихва върху главницата от дата 23.04.2015г. до
пълното плащане на задължението,
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „***"
№*, представлявана от Главния прокурор на РБ И. Г., да заплати на Й. П. Р.,
ЕГН**********, с адрес град Варна, кв. ***, бл.*, вх.„*“, ет.*, ап.*, сумата 737.50лв. –
разноски по делото, съобразно с уважената част от интереса по делото, на осн. чл.78, ал.1
12
ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „***"
№*, представлявана от Главния прокурор на РБ И. Г., да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 162.08лв. – припадащата се част от
сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част от интереса по делото, на
осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13