МОТИВИ: Срещу подсъдимия Б.М.Б. *** е предявено
обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Предаден е на съд за това, че на 12.03.2020 година
около 16:00 часа в гр. Севлиево, на ул. „Велика и Георги Ченчеви“ /от изхода на
паркинг пред сградата на РУ - Севлиево в посока ул. „Стефан Пешев“/ управлявал
МПС – л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № **** след употреба на наркотично
вещество – метамфетамин /МЕТ/, установено със Съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза с изх.№ И - 4228 от 08.05.2020 год. на експерти от
специализираната химикотоксикологична лаборатория при Военномедицинска Академия
– София.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
От обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства,
събрани на досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б.М.Б.
притежавал валидно Свидетелство за управление на моторно превозно средство №
********* издадено на 13.09.2016г. от ОД МВР град Габрово за категориите В, М и
АМ.
В периода 2015г. –
2017г. Б. бил осъждан три пъти за извършени престъпления по транспорта – два
пъти за престъпления по чл. 343в, ал.2 от НК и един път за престъпление по чл.
345, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
С Определение №
19/11.03.2016г. по НОХД № 741/2015г. по описа на РС –Троян, влязло в сила на
11.03.2016г., подсъдимият Б. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, за което деяние му било наложено
наказание 6 месеца лишаване от свобода и 200 лева глоба в полза на държавата.
Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода било отложено с 3 годишен
изпитателен срок на основание чл. 66 от НК.
С Определение №
31/12.05.2016г. по НОХД № 161/2016г. по описа на РС –Троян, влязло в сила на
12.05.2016г., подс. Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК, за което деяние му било наложено наказание 3 месеца
лишаване от свобода и 200 лева глоба в полза на държавата. Изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода било отложено с 3 годишен изпитателен срок на
основание чл. 66 от НК.
На 12.03.2020г. подсъдимият
Б.М.Б. решил да управлява моторно превозно средство, въпреки че преди това бил
употребил наркотично вещество – метамфетамин. В изпълнение на взетото решение Б.
се качил в лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ****, който бил
паркиран на паркинг, намиращ се срещу сградата на РУ – МВР град Севлиево, и
потеглил към изхода на паркинга и ул. „Велика и Георги Ченчеви“. В този момент
управляваният от Б. лек автомобил бил забелязан от полицейски инспектор П.П. и
колегата му полицейски инспектор D. К. ***, които се намирали в патрулен
автомобил пред сградата на районното полицейско управление. Св. П. подал
светлинен и звуков сигнал на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“
с рег. № **** за спиране и извършване на проверка. При извършената проверка
било установено, че водач на автомобила е подсъдимият Б., който управлявал без
поставен обезопасителен колан. Поради това той бил поканен в сградата на РУ –
МВР град Севлиево, където да му бъде съставен акт за установеното
административно нарушение. По време на проверката на инспектор П. направило
впечатление, че подс. Б. бил със силно намалена концентрация на вниманието,
поради което същият бил тестван за употреба на наркотични вещества с еднократен
„Drug Check 3000“, който отчел положителен резултат за наличие на МЕТ
/метамфетамин/ и АМР /амфетамин/. Св. П. съставил на подсъдимия Б. Акт за
установяване на административно нарушение серия Д, № 178/2020г., бл. № 201149
от 12.03.2020г. в който описал констатациите от проверката и който бил подписан
от Б. без възражения. Полицейски инспектор П. издал на подс. Б. талон за
изследване № 0024861, в който отразил показанията на техническото средство. Б.
се съгласил с показанията на техническото средство, което собственоръчно
отразил в талона за изследване. След това Б. бил съпроводен от служители на РУ
на МВР град Севлиево до Центъра за спешна медицинска помощ град Севлиево,
където, след като бил прегледан от дежурния лекар д-р Д., му били взети
биологични проби от кръв и урина за химичен анализ.
От заключението на
извършената съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза изх. № И-
4228/08.05.2020г. от експерти от Специализираната химикотоксикологична
лаборатория при ВМА София се установява, че в представената за изследване проба
кръв от подс. Б.М.Б. е доказано наличие метамфетамин в концентрация 16 mg/ml. В
изследваната проба урина от подс. Б. също било доказано наличие на
метамфетамин.
Подсъдимият Б. се
ползва от правото си да дава обяснения след събиране на всички доказателства по
делото.
В хода на
производството и в подкрепа на обвинителната теза на прокуратурата съдът
изслуша показанията на свидетелите Д.К. и П.П.. Свидетелят К. обясни пред съда,
че не помни почти нищо по случая. След предявяването на съставения от свид. П.
акт за установяване на административно нарушение на свид. К., в който акт
същият е вписан като свидетел – очевидец на деянието, последният заяви, че той
е подписал акта. Със заявлението си същият потвърди вписаните в АУАН фактически
констатации, които се състоят в това, че на инкриминираните дата, час и място
подсъдимият Б. е управлявал лек автомобил „Пежо“ с рег. № **** без
обезопасителен колан и че при извършената в сградата на РУ на МВР – Севлиево
проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, уредът отчел
положителен резултат за употребата на амфетамин и метамфетамин. В акта е
вписано също така, че на подсъдимия бил издаден Талон за изследване с № 0024861
и 7 броя стикери с номер А002410. В показанията си пред съда свидетелят К.
обясни, че познава много добре подсъдимия, тъй като обслужва района на с.
Столът, община Севлиево като полицейски инспектор. Според К. подсъдимият върши
често нарушения на закона.
По искане на
прокурора съдът прочете показанията на свид. К., дадени от него в хода на
досъдебното производство. След прочитането им свидетелят обясни, че колата,
управлявана от подсъдимия, излязла от паркинга срещу полицията и тъй като той и
колегата му П. видели, че Б. е без поставен обезопасителен колан го спрели за
проверка. След това същият бил изпробван с техническо средство за употреба на
наркотичини вещества, което било направено от служител по КАТ – свид. П.П..
Същият бе изслушан
непосредствено пред съда. Според неговите показания подсъдимият Б. бил спрян за
проверка на изхода на паркинга, който се намира срещу полицията. След
извършване на проверката подсъдимият бил поканен в сградата на районното
управление, където лично свидетелят му извършил проверка за употреба на
наркотични вещества, при което уредът отчел положителен резултат за употреба на
амфетамин и метамфетамин. След това бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и издаден талон за медицинско изследване, в който
подсъдимият собственоръчно записал, че приема показанията на техническото
средство. Подсъдимият бил отведен в сградата на ЦСМП – Севлиево, където дал
кръв за анализ. Кръвната проба била взета и поставена в хладилна чанта, след
което изпратена за анализ по надлежния ред във ВМА – София.
В хода на
производството бе разпитан и свид. П.П. – мл. полицейски инспектор в РУ на МВР
– Севлиево. Същият е бил свидетел на извършване на пробата за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, при която уредът отчел положителен резултат на
наркотични вещества. Свидетелят обясни, че заедно със свид. П. е придружил
подсъдимия до сградата на ЦСМП – Севлиево, където на подсъдимия била взета
кръвна проба, отнесена след това в специална хладилна чанта в сградата на
полицията.
Съдът допусна до
разпит и лекарят, иззел кръвната проба на подсъдимия – Д.Д.. Същият обясни, че
лично той е попълнил протокола за вземане на пробата, която се вземала
физически от дежурния фелдшер. След взимането на пробата, които се поставяли в
епруветки, които се запълвали със стандартното количество кръв, същите се
запечатвали в плик, на който се поставял печат и подпис и който плик се
предавал на полицейския служител, присъствал на цялата процедура.
По искане на
защитата съдът допусна до разпит Д.М., М.М. и Г.Ц.. Свидетелката М.М. заяви, че
на инкриминираната дата била заедно с Б. и Д. ***, когато на Б. му се обадили
по телефона и го повикали в полицията. Именно поради това тримата отишли с
автомобила, управляван от Б., до сградата на полицейското управление в гр.
Севлиево, и спрели на паркинга отсреща. Тъй като Б. се бил забавил,
свидетелката си тръгнала с автобуса.
Свидетелят Д.М.
обясни, че след като си свършил работата в полицията, Б. се качил на колата си,
която бил паркирал на паркинга срещу полицейското управление, и потеглил към
изхода му. Там бил спрян от двама полицаи, които били с патрулен автомобил. Те
поискали документите за проверка на Б., след което го поканили в сградата на
полицията. Подсъдимият се забавил доста там и след като излязъл обяснил на
свидетеля, че го били изпробвали с техническо средство и уредът отчел
положителен резултат за наркотици. Тогава Б. казал на Д., че нямал представа
защо е отчел така уреда и че бил изненадан от резултата.
Свидетелката Г.Ц. е
жената, с която подсъдимият съжителства на семейни начала. Същата обясни, че Б.
се грижи добре за семейството, само той работел и им осигурявал
прехраната. Двамата имали четири деца,
които живеели с тях. Б. бил добър и нямал лоши взаимоотношения със съселяните
си. За положителния резултат на Б. за употребата на наркотични вещества
свидетелката обясни, че в селото се говорело, че на 08.03.2020 година, когато
празнували 8 март, един от компанията – Л.Б.М., бил сложил наркотични вещества
в чашите на хората, които били в компанията му, вкл. и на подсъдимия.
По искане на
защитата съдът допусна до разпит и свид. Л.М.. Същият обясни, че на 08.03.2020
година бил заедно с Б. и други хора на дискотека в гр. Априлци. Там пили бири и
„каквото имало“. Б. пиел безалкохолно, тъй като не пиел алкохол. М. заяви, че
две от момичетата пиели уиски и че лично той поставил наркотик – пико в чашите
с бира и уиски в момент, в който Б. не бил на масата. Свидетелят М. обаче
изрично заяви, че бил поставил наркотика във всички чаши, които ползвали, но
без чашата на Б..
В тази връзка
подсъдимият Б.Б. даде обяснения преди приключване на съдебното следствие, като
заяви, че въпросната вечер на 08.03.2020 година действително бил на дискотека в
гр. Априлци заедно със свидетеля и че не е пил алкохол, а само „Ред бул“.
Подсъдимият заяви, че сам е поискал да му бъда взета кръвна проба за анализ,
тъй като се учудил, че техническото средство отчело употребата на наркотични
вещества.
В хода на
производството и поради обстоятелството, че предвид Ковид обстановката в
страната вещите лица заявиха, че не могат да се явят в съдебно заседание, съдът
уважи искането на адвокат Б. същите да отговарят писмено на няколко, поставени
от него въпроса. Във връзка с това вещите лица дадоха писмен отговор на
поставените им въпроси, който бе приет по делото. Според отговора на първия
въпрос вещите лица сочат, че след прием наркотичното вещество най – напред
постъпва в кръвообращението, чрез което се разпределя в различните тъкани, и
след това започва елиминирането му от организма. Времето, през което
наркотичното вещество присъства в кръвта, зависи от редица фактори като
съдържание на наркотичното вещество в употребения продукт, дозата, приета от
лицето, начина на приема, честотата на употребата и други психо – физиологични
особености на организма. В тази връзка и
въз основа на получения аналитичен резултат за концентрация на метамфетамин в
кръвта на подсъдимия 16 ng/mL, според вещите лица може единствено да се посочи
период на употреба на наркотичното вещество от лицето – средно около 24 часа
преди вземане на биологичните проби, като твърдят, че не е възможно приемът на
метамфетамин да е бил 4 дни преди взимане на пробите, в случай че лицето не
употребява системно наркотичното вещество и не е развило толеранс към ефектите
му. Що се касае до настоящия случай вещите лица сочат, че съгласно реда на
експертните изследвания по Наредба № 1/2017 година на кръвни проби от водачите
на МПС, при химикотоксикологичните изследвания не се измерва концентрацията на
наркотично вещество, а се установява единствено наличието му в пробата. В тази
връзка вещите лица сочат, че в конкретния случай, в резултат на изследването
категорично се доказва употребата на наркотично вещество метамфетамин, без
значение от неговата концентрация.
Според експертите
средно в кръвта на човека метамфетамин може да се докаже 24 часа след прием на
еднократна доза от лице без развита зависимост към наркотика /с
инцидентна/еднократна употреба/.
В отговор на третия
въпрос на адв. Б. вещите лица сочат, че от биологичните течности наркотичните
вещества най – дълго се задържат в урината, тъй като чрез нея веществата и
техните разпадни продукти се елиминират от организма.
В отговор на
поставен от защитата на подсъдимия въпрос вещите лица са пояснили, че
метамфетаминът е синтетично наркотично вещество, което не се среща в природата,
както и в суровини за производство на продукти за хранителната промишленост.
Същият не влиза и в състава на лекарствени продукти, като в тази връзка вещите
лица сочат, че от събраната по делото информация няма данни за употребени от
страна на подсъдимия лекарства и консумация на храни/хранителни добавки.
По – нататък в
отворите си вещите лица сочат, че пробите кръв са били поставени в 2 броя
надписани вакуумни епруветки с лилава капачка /приблизителен обем 14 mL, като
за целите на изготвената експертиза е била изследвана част от кръвта, намираща
се в едната епруветка, а другата не е отваряна, а се съхранява като контролна.
Предоставената проба от урина е била поставена в един брой надписан пластмасов
контейнер, като обемът на урината в контейнера е бил около 10-15 mL.
Предоставените за изследване проби за кръв и урина са били транспортирани
посредством хладилна чанта и при приемането им в специализираната химико –
токсикологична лаборатория във ВМА – София, не са били установени обективни
причини за невъзможност за провеждане на изследването, като същите били
доставени в подходящи за съхранение контейнери и в подходящ обем според
наредбата. Вещите лица сочат още, че за извършването на доказателствения анализ
за наличие на амфетаминов тип стимуланти /амфетамин, метамфетамин, екстази с
лаб. № 2706, необходимото количество кръв е 1 mL.
По – нататък в
отговорите си вещите лица посочват с какво общо лабораторно оборудване и базова
аналитична апаратура разполага химикотоксикологичната лаборатория на ВМА –
София, както и начина, по който е извършен доказателствения анализ за
установяване на наличието на наркотичното вещество метамфетамин в процесната
проба кръв.
В заключение вещите
лица сочат, че анализът за определяне на концентрацията на наркотичното вещество
метамфетамин в пробата кръв не е извършен с техническо средство, а с високо
специализирана аналитична апаратура, включваща газов хроматограф и
масспекторметричен детектор /GC-MS/, като управлението на аналитичната
апаратура, както и събирането и обработката на информацията от детектора се
осъществява със специален софтуерен пакет. В пояснение вещите лица сочат, че
аналитичният сигнал от детектора се преобразува посредством софтуерния пакет в
графичен вид, наречен хроматограма, заверени кояпия на които на пробата кръв и
на референтния калабрационен стандарт са приложени към писмото.
В съдебно заседание
вещите лица поддържат изцяло заключението си. Същото бе прието от съда като
мотивирано и обосновано. В тази връзка и предвид становището на експертите по
повод правилното съхранение и предоставяне на кръвните проби за изследване в
лабораторията, и като взе предвид изчерпателните отговори на поставените им
въпроси, съдът не уважи искането на адвокат Б. за допускане на повторна
експертиза на контролната проба кръв, иззета в деня на деянието.
Деянието на подсъдимия се установява по несъмнен
начин и от приложените по делото писмени доказателства: Талон за изследване №
0024861/12.03.2020г. л./35/, АУАН серия Д, № 178/2020г., бл. №
201149/12.03.2020г л./25/, Протокол за медицинско изследване и вземане на проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.38/, Протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л.
37/, протокол за доброволно предаване и фотоалбум / л.32 - 34/, както и от
изсканото и прието по делото заверено копие от журнала на ЦСМП – Севлиево за
датата 12.03.2020 година, в което е отразено, че на горепосочената дата в 17:30
часа от Б.М.Б. са били взети кръв и урина за хим. анализ с номера, отразен на
нарочния стикер, като пробата е била предадена на свид. П.П..
Основавайки се на така приетите за доказани факти,
съдът, за да се произнесе, съобрази следното: От обективна страна съставът на
престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият, изисква
управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техните аналози. В настоящия случай съдът намира, че са доказани по
несъмнен начин всички елементи от състава на последното. Налице е управление на
МПС, извършено от подсъдимия. За доказателство в тази насока съдът взима
предвид показанията на свидетелите П. и К., както и тези на Д.М. и не на
последно място обясненията на подсъдимия, който не отрича обстоятелството, че
на инкриминираната дата е управлявал МПС когато е бил спрян за проверка от
полицейските служители.
На следващо място е необходимо управлението на МПС
да е било извършено след употребата на наркотични вещества – метамфетамин в
случая, които представляват високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3,
ал. 1 и ал.
2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. С това
съставът на престъплението от обективна страна е осъществен. Тук следва да се
отбележи, че възраженията относно това дали подсъдимият е бил под въздействието
на наркотичното вещество и дали е бил повлиян от същото до степен, засягаща
способността му да управлява МПС, което пък от своя да е довело да опасност за
останалите участници в движението, не са от решаващо значение относно основните
въпроси по делото. Това е така, тъй като тези обстоятелства не са елементи от
състава на престъплението. За съставомерността на престъплението по настоящото
дело е достатъчна употребата на наркотични вещества, като са без значение вида,
количеството на наркотичното вещество, въздействието на същото върху водача на МПС
и в тази връзка наличието или липсата на опасност за участниците в движението
по пътищата. По отношение на наркотичните вещества (за разлика от алкохола)
законодателят е възприел подход за нулева толерантност към употребата на такива
от водачи на МПС. Това е продиктувано от липсата на достатъчно точни и надежни
научни методи, даващи възможност да бъде определена пределната стойност на
концентрация на всеки вид наркотично вещество, достигането на която води до
опасност при управление на МПС. Този извод се налага и от редакцията на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 3, според която изпълнителното деяние е
"управление на МПС след употреба на наркотични вещества", а не
"управление на МПС под въздействие /или под влияние/ на наркотични
вещества". В тази насока - Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. №
34/2016 г., III н. о., НК, както и Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н.
д. № 540/2019 г., II н. о., НК, Решение № 82 от 13.02.2020 г. на ВКС по н. д. №
293/2019 г., II н. о., НК, Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. №
318/2018 г., III н. о., НК.
Съдът намира направените от защитата възражения,
свързани с нарушения по установения с Наредба № 1/2017 година за установяване
по реда на употреба на алкохол и други упойващи вещества нарушения /Наредбата/,
за неоснователни. В тази насока следва да се има предвид, че в разпоредбата на
чл. 343б, ал. 3 не е посочен като обективен признак надлежен ред, по който да
бъде установявена употребата на наркотични вещества или техни аналози, какъвто
е предвиден в чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта
на водачите на моторни превозни средства. С оглед на това следва да се приеме,
че фактите, относими към елементите от състава на престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, могат да се установяват с всички допустими
доказателствени средства.
В тази връзка съдът намира, че са събрани
достатъчно доказателства, които да водят до извода, че взетата за анализ кръв и
в последствие изпратена за изследване във ВМА – София, е на подсъдимия Б..
Възраженията на защитата, че е нарушена процедурата за взимане на кръвната
проба, което е довело до опорочаването ѝ и съответно до недоказаност на
обвинението, се опровергава от следните доказателства: Видно от приетите по
делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение
от 12.03.2020 година – стр. 25; Протокол за доброволно предаване и изготвения
към него фотоалбум – стр. 32-34; Талон за изследване – стр. 35; Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества – стр.
37; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – стр. 38; Протокол за
приемане/предаване на биологични проби за химико – токсикологичен анализ в
Химикотоксикологична лаборатория представен в съдебното заседание, проведено на
19.11.2020 година и Копие от журнала, в който се вписват взетите проби в ЦСМП –
Севлиево от 12.03.2020 година, приет с протокола от съдебното заседание ,
провело се на 01.07.2021 година, както и от свидетелските показания на
свидетелите П., К. и П. се установява, че на 12.03.2020 година, веднага след
спирането на автомобила, управляван от подсъдимия, същият е бил тестван в сградата на РУ на МВР -
Севлиево за употреба на наркотични вещества с еднократен „Drug Check 3000“,
който отчел положителен резултат за наличие на МЕТ /метамфетамин/ и АМР
/амфетамин/. Това обстоятелство не се отрича и от подсъдимия. Същият дори е
приел показанията на техническото средство, като собственоръчно е отбелязал в
Талона за изследване, който му бил издаден от свид. П.П. /стр. 35 от ДП/, че
приема показанията на техническото средство и е положил подписа си под това изявление.
Безспорно е и че подсъдимият е бил отведен в сградата на ЦСМП – Севлиево за
даване на кръвна проба за анализ. С оглед на това обстоятелство съдът следва да
отбележи, че отвеждането на лицето за даване на кръвна проба не е станало по
желание на подсъдимия, в каквато насока беше защитната му теза за липса на
субективния елемент от състава на престъплението, а е задължение на полицейския
служител, извършил тестването с техническо средство, което задължение е
посочено в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Според нея: „Когато с
тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски
орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.“.
След като подсъдимият е бил отведен в сградата на
ЦСМП – Севлиево същият е дал проба от кръв и урина за анализ, което
обстоятелство е отразено в съставения Протокол за медицинско изследване /стр.
38 от ДП/. В същият действително липсва отбелязване какви проби са взети от
лицето /под т.2.5.6/ със записване на номера на стикера, с който е запечатана
всяка проба, но за съда няма съмнение, че от подсъдимия Б. са били взети три
броя проби – 2 епруветки кръв и един контейнер с урина, на които са били
положени стикери с номер 0024861. Този номер е отразен както в протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, така и
на амбулаторния журнал, изискан от съда, в който изрично е записано, че на
12.03.2020 година в 17:25 часа от подсъдимия Б.М.Б. *** са взети кръв и урина
за химичен анализ от фелдшера Г. и д-р Д. и че пробите са били предадени на
полицейския служител П.П.. Този номер е отразен и в протокола за приемане/предаване
на биологични проби за химико – токсикологичен анализ в Химикотоксикологичната
лаборатория във ВМА – София. В протокола е отразено и количеството кръв,
съдържащо се в двете проби, поставени в две епруветки – приблизително 14 ml,
което е и задължителното количество, което следва да се изземе, съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, съгласно която „За изследване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв,
всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен
обем не по-малък от 20 мл.“. съдът намира за изпълнена и процедурата по чл. 17,
ал. 3 и 4 от Наредбата, съгласно които: „На етикета на вакуумната епруветка и
съда за урина четливо се изписват имената на изследваното лице, датата и часът
на вземането на пробата. Вакуумните епруветки и контейнерите за урина,
съдържащи пробите, се запечатват със стикера със сериен номер по чл. 3, ал. 3,
придружаващ талона за изследване. В протокола за изследване се отбелязва
серийният номер на стикера.“. Както бе посочено по – горе, а това е видно и от
протокола за приемане/предаване на биологични проби за химико – токсикологичен
анализ и от протокола за медицинско изследване, серийният номер на стикетите е
бил отбелязан по надлежния ред, с което следва да се приеме, че няма съмнение,
че изпратените за анализ проби са взети от подсъдимия Б. на 12.03.2020 година в
17:25 часа /часът съвпада с този, записан в протокола за медицинско изследване
и този, отразен в журнала на ЦСМП – Севлиево/. Не на последно място в тази
насока са и думите на вещото лице М., която заяви пред съда, че „пробите са
били поставени в точно определените за целта контейнери. Контейнерите са били
означени с имената и ЕГН на лицето, като са били поставени в хартиени пликове,
отделно за кръвта и урината. Надписани са с името и ЕГН на лицето, дата и час
на взимане на пробите, като пликовете са били с печата и подписа на лечебното
заведение, което взема пробите. Съответните епруветки бяха запечатани със
стикери, отговарящи по сериен номер по стикера с протокола за медицинско
изследване.“.
В подкрепа на обвинителната теза безспорно е и
изготвената по делото химикотоксикологична експертиза, от която безспорно се
установява, че в предоставената за анализ проба кръв от подсъдимия се е
доказало присъствието на метамфетамин /16 ng/mL/, а в пробата за урина
присъствието на амфетамин и метамфетамин. Вещите лица дадоха подробни обяснения
във връзка с начина на изследване на пробите и резултата от същия, като
отговориха подробно на поставените от адвокат Б. въпроси, както в съдебно
заседание, така и писмено. Така в отговор на първия поставен от адвокат Б.
въпрос вещите лица отговориха, че въз основа на получения аналитичен резултат
за концентрация на метамфетамин в кръвта от 16 ng/mL може да се направи
единствено извода, че подсъдимият е употребил наркотичното вещество средно
около 24 часа преди вземане на биологичните проби. Нещо повече. Вещите лица
категорично сочат, че не е възможно приемът на метамфетамин да е бил 4 дни
преди взимането на пробите, в случай че лицето не употребява системно
наркотично вещество и не е развило толеранс към ефектите му, каквито
обстоятелства не са известни за съда и не се твърдят от подсъдимия. С това свое
заключение вещите лица обориха по категоричен и несъмнен начин според съда
защитната теза на подсъдимия, че на 08.03.2020 година вечерта в дискотеката в
един момент, след като се е върнал в дискотеката, е надигнал погрешка една от
чашите, поставени на масата, в които свидетелят Л.М. каза, че е сложил по –
рано вечерта пико, която не била пълна с енергийната напитка, която той пиел
тогава.
В тази
връзка съдът намира, че деянието е доказано и от субективна страна, тъй като
следва да се приеме, че подсъдимият Б. е действал при пряк умисъл като форма на
вината. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването км. Той е бил
наясно, че не следва да управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества и че към момента на извършване на престъплението е бил
употребил такива.
Що се касае до искането на адвокат Б. за допускане
на повторна експертиза на контролната проба от кръвта, съдът отхвърли същото,
тъй като прие, че изготвената по делото експертиза е законосъобразна,
мотивирана и категорична. Не без значение са и подробните обяснения, дадени от
вещите лица в съдебно заседание и на поставените им допълнително писмени
въпроси.
Съобразявайки изложените по - горе фактически
обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи съдът намира за
безспорно установено, че подсъдимият Б., след като на 12.03.2020 година около
16:00 часа в гр. Севлиево, на ул. „Велика и Георги Ченчеви“ /от изхода на
паркинг пред сградата на РУ - Севлиево в посока ул. „Стефан Пешев“/ управлявал
МПС – л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № **** след употреба на наркотично
вещество – метамфетамин /МЕТ/, установено със Съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза с изх.№ И - 4228 от 08.05.2020 год. на експерти от
специализираната химикотоксикологична лаборатория при Военномедицинска Академия
– София, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Съдът намира, че деянието, извършено от
подсъдимия, не покрива признаците на чл. 9, ал. 2 от НК, за да се счете че
същото не е престъпно, тъй като не може да се приеме, че същото поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Съгласно
чл. 9 ал.2 от НК, едно деяние не е престъпно когато, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Според трайната съдебна
практика преценка се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и укоримост на извършеното. Съвкупната оценка на посочените
обстоятелства трябва да очертава липса или явна незначителност на обществената
опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК. Следва
да се направи преценка и на личността на подсъдимия, мотивите за извършване на деянието. В процесния случай са налице характеристични данни,
дадени от началника на РУ на МВР – Севлиево, от които е видно, че Б. има общо
21 броя криминалистически регистрации за извършени от него престъпления по чл.
194 и чл. 195 от НК, по чл. 207, чл. 343в, чл. 345, чл. 249, ал-. 1, чл. 170 и
чл. 343б, ал. 3 от НК. Подсъдимият не работи на трудов договор и доходите си
осигурява чрез извършването на демонтиране на стари жилищни и селскостопански
сгради и от търговия на строителни материали /каменни плочи и дялани камъни.
Освен това в полицейското управление имало множество сигнали, че Б. поддържа
близки връзки с други криминално проявени лица по линия домови кражби и
наркотици. Има и постъпили данни, че Б. употребява системно наркотични
вещества. От извършени беседи с близки и съседно живущи било установено, че Б.
не е конфликтна личност. От справката за съдимост на подсъдимия се установява,
че същият е осъждан няколко пъти за престъпления по транспорта, а от справката
му за водач на МПС е видно, че на същия са налагани многократно наказания за
нарушения по ЗДвП. Всички тези обстоятелства говорят, че Б. има трайно
установени навици да нарушава правилата за движение по пътищата. Преценката за обществената
опасност е комплексна и изисква да бъдат съобразени всички обстоятелства,
характеризиращи деянието. Следва да се отбележи, че същото е на просто
извършване и не е необходимо настъпването на вредоносни последици от него. Предвид
изложеното не може да се приеме, че защитените от чл. 343 б от НК обществени отношения са
били засегнати в незначителна степен и обществената опасност на извършеното от
подс. Б. е явно незначителна.
При определяне вида и размера на наказанието на
подс. Б. съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Извършеното от подс. Б. деяние не се
характеризира с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени съдействието на
подсъдимия за разкриване на обективната истина в пълнота и добрите
характеристични данни по отношение на липсата на конфликтност с останалите си
съселяни. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взимам предвид предишните
осъждания на подсъдимия, включително и за извършени престъпления по транспорта,
многобройните наказания, налагани му за нарушения на ЗДвП и недобрите
характеристични данни за него, дадени от началника на РУ на МВР – Севлиево. При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, поради което и на основание чл. 54 от НК наложи на
подсъдимия Б. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не са налице основания за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК предвид предишните осъждания на подсъдимия, поради което
и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът постанови определеното
наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подс. Б. при
първоначален ОБЩ режим.
С оглед постигане на генералната и
личната превенция съдът наложи на подсъдимия и кумулативното наказание,
предвидено в закона наред с наказанието лишаване от свобода, а именно ГЛОБА в полза
на държавата в размер на 500,00 лева.
След определянето на наказанието и на основание
чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия Б.Б. от право да управлява МПС за срок от
ЕДНА ГОДИНА, начиная от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59,
ал. 4 от НК съдът приспадна времето, през което той е бил лишен от възможността
да упражнява това право по административен ред от полицейските органи.
Съдът счита, че с
наложените наказания ще се постигнат целите на личната и на генералната
превенция.
От справката за съдимост на подсъдимия Б. се
установява, че с Определение № 1 от 18.12.2020 година по НОХД № 93/2020 година
по описа на Габровски окръжен съд, влязло в сила на 18.12.2020 година,
подсъдимият Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка
с чл. 26, ал. 1 от НК на четири месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален общ режим. Деянието е извършено в периода от 20:47
часа на 30.12.2019 година до 00:42 часа на 31.12.2019 година. Деянието по
настоящата присъда е извършено на 12.03.2020 година, т.е. преди да е влязло в
сила определението, с което на подсъдимия е наложено наказание лишаване от
свобода. При това положение са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, поради което съдът определени на подсъдимия Б.
едно общо наказание от така определеното
с настоящата присъда наказание лишаване от свобода и наказанието от четири месеца
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б.М.Б. с Определение, с което е
одобрено споразумение за решаване на делото № 1 от 18.12.2020 година по НОХД №
93/2020 година по описа на Габровски окръжен съд, влязло в законна сила на
18.12.2020 година, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът ПРИСЪЕДИНИ към така определеното
общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът ПРИСЪЕДИНИ към така определеното
общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наказанието ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 500,00лв. /петстотин/ лева, наложено на подсъдимия Б. с
настоящата присъда.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът ПРИСПАДНА от така определеното по
реда на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание лишаване
от свобода изтърпяната изцяло или отчасти част от наказанието, наложено с Определение,
с което е одобрено споразумение за решаване на делото № 1 от 18.12.2020 година
по НОХД № 93/2020 година по описа на Габровски окръжен съд, влязло в законна
сила на 18.12.2020 година, до привеждане в изпълнение на настоящата присъда.
По отношение на ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: Тест - касета от „Drug check
3000“ съдът постанови същото да се УНИЩОЖИ.
Подсъдимият Б.Б. следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 275,90лв. /двеста седемдесет и пет лева и
деветдесет стотинки/, както и 5,00лв. /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде платена доброволно.
Подсъдимият Б. следва да заплати по сметка на Районен съд – Севлиево и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на сумата
от 401,23лв. /четиристотин и един лева и
двадесет и три стотинки/.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: