Р Е Ш Е Н И Е
№ 2714
гр. Варна, 11.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 618 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
на „Я.к.” ЕООД, ЕИК*, с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на А.„П.
И.” гр.С.чрез *със седалище
***, за сумата 3821.03лв. – обезщетение за вредите по собствения на ищеца л.а. „*“, ДК №*, изразяващи се в повреждане на: предна броня, воден радиатор,
радиатор климатик, буфер ляв
в предна броня, буфер десен в предна
броня, решетка около ляв халоген, решетка около десен халоген,
халоген ляв, халоген десен, кора под двигателя, подкалник
преден десен, казанче стькломиещо, помпа казанче стькломиещо, датчик за климатик, тръба за климатик, дифузор на воден радиатор, подкалник преден задна част, държачи на воден радиатор, стойка за номера в предна
броня, тампон десен долен на воден радиатор, букса за
десен халоген и букса за преостатен
клапан, претърпяни след ПТП на
21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, в посока към гр.Варна,
при което при движение на автомобила
на ищеца в лява пътна лента, точно пред колата изскочило диво животно (чакал), невъзможно за преодоляване, с последвал удар между него и колата,
както и за сумата 46.50лв. – платени
разходи репатриране на автомобила, ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на исковата
молба – 15.01.2018г. до изплащането
им.
Ищецът твърди, че на 21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала
А2 „Хемус“, на км. 387, било реализирано ПТП с участието на собствения му л.а. „*“, ДК №*,
при което при движение на автомобила на ищеца в лява пътна лента, в посока към гр.Варна, пред колата изскочило диво животно (чакал), невъзможно за преодоляване.
Поради това последвал удар между животното и колата, причинил материални щети по колата, които довели и до
нуждата от репатрирането й.
В резултат
на инцидента били повредени предна броня, воден радиатор,
радиатор климатик, буфер ляв
в предна броня, буфер десен в предна
броня, решетка около ляв халоген,
решетка около десен халоген, халоген
ляв, халоген десен, кора
под двигателя, подкалник преден
десен, казанче стькломиещо,
помпа казанче стькломиещо,
датчик за климатик, тръба
за климатик, дифузор на воден радиатор, подкалник преден задна част, държачи на воден радиатор, стойка
за номера в предна броня, тампон десен долен на воден радиатор, букса за десен халоген
и букса за преостатен клапан.
Твърди още,
че за ремонт на щетите по автомобила
направил разходи от 3821.03лв., които
претендира (частино). Претендира и направените разходи за репатриране на колата след ПТП, в размер на 46.50лв.
Отговорността на ответника твърди, като стопанисващ пътния
участък и неположил необходимите усилия и контрол за поддържане на пътя и оградите с предпазна цел около
него, в необходимото безопасно състояние.
Моли за уважаване
на исковете и присъждане на
разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор, в който не оспорва, че твърдяният пътен участък, на което е настъпило ПТП-то, е част
от републиканската пътна
мрежа и се стопанисва от него. Не оспорва
и самия факт на настъпване
на ПТП-то на сочената дата, с
участник автомобил на ищеца.
Исковете обаче оспорва изцяло
с възражения срещу
механизма на ПТП-то, настъпването
на щетите и причинната връзка между тях. Оспорва верността на протокола за ПТП. Твърди евентуално, че внезапно появилото
се животно касае случайно събитие. Твърди и съпричиняване от ищеца, без да посочва конкретни негови противоправни действия. Оспорва и размера на иска.
Отделно заявява, че с договор от
15.05.2015г. процесният пътен
участък е бил възложен за
ремонт и поддръжка на подизпълнител
„А.Ч.м.“ АД. Поради това при неизправност в поддръжката отговорност следва да носи това дружество, което моли за привличане за помагач.
По същество моли за отхвърляне на
иска и присъджане на разноски.
Третото лице – помагач на ответника („А.Ч.м.“ АД) депозира становище в предоставения му
срок, с което не оспорва самия
факт на настъпване на ПТП-то на сочената
дата, с участник автомобил на ищеца, но твърди, че е изпълнил всичките си
задължения по поддръжката на техническите съоръжения покрай спорния пътен
участък. Моли за отхвърляне
на иска.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото
и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните е
безспорно, че към дата 21.11.2017г. л.а. „*“,
ДК №*, е бил собствен на „Я.к.” ЕООД.
Между
страните не се спори и за това, че на
21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, било
реализирано ПТП с участието на собствения на ищеца л.а.
„*“, ДК №*, при движение на същия
автомобил в лява пътна лента, в посока към гр.Варна.
Приобщен по делото
е протокол за ПТП №1448730/21.11.017г., издаден от служители на МВР, посетили
произшествието на място, малко след неговото настъпване. От протокола се
потвърждава, че на 21.11.2017г.,
около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, било
реализирано ПТП с участието на собствения на ищеца л.а.
„*“, ДК №*, при движение на същия
автомобил в лява пътна лента, в посока към гр.Варна. В
протокола е вписана като причина за инцидента „внезапно излязло диво животно“.
С същия документ са отразени и констатираните на място щети по увреденото МПС –
в предна и предна дясна част. Протоколът е оспорен за вярност, но в официалната
му част не са събрани опровергаващи го доказателства от ответника, а в частта
относно причините за ПТП данните от протокола са потвърдени от показанията на
самия разпитан водач на автомобила.
На л.6-13 от делото
са приложени фактури, касови бележки и писмени доказателства за отремонтирането на увредения автомобил и платените за това
средства, като фактът на извършения ремонт не е оспорен от ответника.
Прието е за
безспорно между страните в о.с.з., че увредените и подменени части на
автомобила са били оригинални при инцидента, на 11 години (колата е произведена
2006г.).
На л.30-48 от
делото са приложени Технически правила за приложение на огради и предпазни
мрежи по автомагистрали, издадени от началниик ГУП.
На л.49-76 е
приложен договор за обществена поръчка по стопанисване на процесния
пътен участък и прилежащите му крайпътни площи от изпълнителя „А.Ч.м.“ АД, заедно с протоколи и отчети за приетите от възложителя А.„П. И.” дейности по
изпълнението.
От заключението по приобщената САТЕ се изяснява, че повредите по
пострадалия автомобил е възможно и вероятно да са
причинени от произшествие с твърдяните от ищеца и
записани в протокола за ПТП характеристики. Цената за ремонт на щетите по
средни пазарни цени на труд и материали е оценена от вещото лице на 3556.21лв.
В о.с.з. е пояснено, че при дългогодишна употреба, както в случая, оригиналните
части са амортизирани и не са с качеството, както при монтирането им. В случая
след ПТП на колата е било нужно репатриране.
Показанията
на св. Е. Я.съдът цени по реда на чл.172 ГПК, тк
свидетелят е съпругна физическото лице – собственик
на капитала на ищцовото дружество, но и като
непосредствени. От тях се установява, че при спорното ПТП свидетелят е
управлявал автомобил на ищеца по автомагистрала „Хемус“, в посока към гр.Варна. Малко след разклон за гр.Провадия
той се е движел в лява пътна лента, със скорост около 120 км./ч. Внезапно на около „5-7
метра“ пред автомобила, е излязло някакво животно, което е бягало много бързо и
е минало пред колата. Водачът се е опитал да спре, но това е било абсолютно
невъзможно, тъй като животното е минало точно пред автомобила. Настъпил е удар
в предна дясна част на колата, от който автомобилът аварирал. След около 45
минути пристигнали служители на МВР и съставили протокол, но не успяли да намерят самото животно. Колата била принудително
репатрирана. Свидетелят признава, че не може да индентифицира
точното място на ПТП, за да твърди, че точно при и около него не е имало
предпазни ограждения край пътя.
Показанията на св. Е. Я.съдът
цени по реда на чл.172 ГПК, тк свидетелят работи в *при
АПИ, но и като непосредствени. От тях се изяснява, че през м. ноември 2017г.
свидетелят е обхождал по възлагане районът около автомагистрала „Хемус“, от 386-ти до 407-ми километър, от пътен възел „Ветрино“
до пътен възел „Повеляново“. Свидетелят нито е
констатирал, нито е бил сигнализиран от стопанисващата участъка „фирма“ или от
трети лица, за липсващи или повредени крайпътни мрежи в района.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предпоставките на предявения иск се свързват с пълно и главно доказване
от ищеца на следните обстоятелства: реализирането на твърдяния пътен инцидент; претърпяните от
него щети по вид и обем; причинната връзка между произшествието и вредите; виновното
и противоправно поведение (бездействие) на служителите
на ответника, при и по повод служебните
им задължения, във връзка със стопанисване
на мястото на произшествието
и прилежащите пътя съоръжения; размера на исковете. В тежест на насрещната страна е да докаже погасяването на задължението за плащане и положителните факти, на които основава възраженията си – че процесният пътен участък е бил надлежно поддържан към момента на ПТП-то;
че е било налице „случайно събитие“;
че е било налице съпричиняване
на ПТП-то от пострадалия с конкретни
незконни действия; по реда
на чл.193, ал.3 ГПК следва да докаже
неверността на данните от
протокола за ПТП, като официален документ.
По
произшествието и вредите: Както вече се
посочи, между страните по делото няма спор, че към 21.11.2017г. л.а.
„*“, ДК №*,
е бил собствен на „Я.к.” ЕООД. Няма спор и
че на 21.11.2017г., около 17.00ч.,
на автомагистрала А2 „Хемус“,
на км. 387, било реализирано ПТП с
участието на собствения на ищеца л.а.
„*“, ДК №*, при движение на същия
автомобил в лява пътна лента, в посока към гр.Варна.
В допълнение на
горното по делото е приет протокол за ПТП. Същият е съставен от длъжностно лице, служител на МВР,
в кръга на службата му и по установените нормативи за форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното (чл.189, ал.2 ),
по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието
на пътя, уврежданията по авариралото МПС, местоположението
на автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на
възприемане на тези факти. Насрещно
доказване, което да опровергае тези обстоятелства, не беше проведено от
ответника, който на осн. чл.193, ал.3 ГПК носеше
тежестта за това, поради което данните от протокола следва да се възприемат
изцяло от съда.
Нещо повече – в
случая горните данни се потвърдиха изцяло от гласните доказателства на
свидетеля Е. Я.,
които макар да са на лице по чл.172 ГПК, са и възможно най – непосредствените
такива по случая, тк изхождат от водача на
авариралото МПС, а по съдържание не възпроизвеждат единствено изгодни за него
или ищеца факти. Ето защо тълкувани съвкупно с протокола за ПТП и с безспорните
между страните обстоятелства, показанията потвърждават верността на протокола и
на твърденията на ищеца относно условията на ПТП.
И още – във връзка причинната връзка между инцидента и щетите е
приета неоспорена автотехническа експертиза. В нея е описан механизмът на произшествието и повреждането на частите на лекия автомобил при настъпване на
процесното произшествие, като
е посочено, че същият отговаря на описания в протокола за ПТП такъв
и че щетите са пряка последица от инцидента.
При съвкупния анализ на посочените писмени, гласни и
експертни данни, съдът намира за доказани в случая реализирането на твърдяния пътен инцидент и претърпяните в резултат на
него щети по
вид и обем.
По вината и противоправността: Съставът
на чл.49 ЗЗД урежда специална форма на отговорността по чл.45 ЗЗД, поради което
вината и противоправността на поведението на
натоварените от ответника лица е съставомерна, не се
касае за обективна отговорност. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД виновността се презюмира, но оборимо. Утвърдени
в съдебната практика изключващи вината обстоятелства са крайната необходимост,
неизбежната отбрана и случайното събитие. Последното се дефинира доктринално като непреодолимо и непредотвратимо събитие,
което е изключителна причина за настъпилото увреждане.
В настоящия случай твърденията
на самия ищец са, че произшествието е било причинено от изскочило
непосредствено пред автомобила му животн. В същия
смисъл са и свидетелските показания на водача на автомобила, че докато се е
движел със скорост от около 120 км./ч.,
внезапно, на около „5-7 метра“ пред автомобила, е излязло някакво
животно, което е бягало много бързо и е минало пред колата. Водачът се е опитал
да спре, но това е било абсолютно невъзможно, тъй като животното е минало точно
пред автомобила. При тези данни не може да възникне съмнение, че се касае за
напълно непреодолимо и непредотвратимо събитие, което е изключителна причина за
настъпилото увреждане.
В контекста на
изложеното е ключов въпрост дали преминаването на
това животно по магистралата се дължи на виновно бездействие на ответника, с
което той да е нарушил конкретни законови разпоредби. Тук като начало следва да
се отбележи, че животното е живо същество, със съответни на неговия вид нервна
волева дейност и съответни телодвижения. То може свободно да се придвижва в
пространството и да сменя своето местоположение. Поради това сам по себе си
фактът на преминаване на животно през автомобилен път не означава директно, че
стопанисващият пътния участък субект има вина за това. За да се твърди това е
нужно да се установи негово конкретно противоправно
поведение, в колизия с конкретна законова разпоредба, които да са пряка причина
за преминаването на животното през пътя. Този случай е диаметрално различен от
случаите на дупка или друга пътна неравност по самото пътно платно, защото при
последните се касае за обективно уведено състояние на настилката на точно
определено място.
Доказателства за противоправното бездействие на ответника (което не се презюмира) обаче не се ангажираха изобщо. Точно напротив –
приети по делото са договор за обществена поръчка по стопанисване на процесния пътен участък и прилежащите му крайпътни площи от
изпълнителя „А.Ч.м.“ АД, както и
протоколи и отчети за приетите от възложителя А.„П. И.” дейности по
изпълнението. В подкрепа на същото са и показанията на св. Е. Я., които също са
на лице по чл.172 ГПК, но са и непосредствени, в смисъл че през м. ноември
2017г. свидетелят е обхождал района около автомагистрала „Хемус“, от 386-ти до 407-ми километър, от пътен възел „Ветрино“
до пътен възел „Повеляново“, като той нито е
констатирал, нито е бил сигнализиран от стопанисващата участъка „фирма“ или от
трети лица, за липсващи или повредени крайпътни мрежи в района. Тези писмени и
гласни данни още веднъж разколебават всъщност недоказаното противоправно
бездействие на служителите на ответника, което да е в пряка причинна връзка с
преминаването на животното през пътя и така – със самия инцидент. Впрочем дори
свидетелят на ищеца (съпругът на собственичката на ищеца) признава пред съда,
че не може да индентифицира точното място на ПТП и не
може да твърди, че реално при и около него не е имало предпазни ограждения край пътя. Реално по делото няма нито едно
доказателство в подкрепа на твърдението на ищеца, че крайпътната защитна мрежа
в района на ПТП е била с нарушена цялост.
В допълнение приетите
Технически правила за приложение на огради и предпазни мрежи по автомагистрали,
издадени от началниик ГУП, действително съдържат
нормативите, че в близост до мостови съоръжения предпазните мрежи край пътя се
прекъсват при отвора на съоръжението и се затварят при крилата, насипните
конуси и подпорните стени, като отворът остава свободен; заедно с това при
пътните възли мрежата продължава до 100 метра
от мястото на самата връзка с второстепенния път. Следователно не може
да се изключи и минаване на животно именно през някои от тези отвори.
По изложените групи
съображения съдът намира, че с оглед конкретиката на
настоящия случай и материалите по делото, не могат да се приемат за пълно и
главно доказани изискуемите бездействие, противоправност
и вина у лица, които са натоварени от ответника, които три кумулативни фактора
да са пряка причина за реализиране на процесния
инцидент. С което се явява недоказан и изискуемия пълен деликтен
състав, за да се ангажира отговорността на ответника. Резонно е да се приеме,
че в случая се касае за злополука със случаен и невиновен генезис, срещу
каквато в крайна сметка никой водач не е гарантиран, но и за която не винаги
следва да се търси вина в трети лица. Искът следва да се отхвърли.
Съвсем отделен е
въпросът, че водачът на авариралото МПС се е движел в лява пътна лента, въпреки
че по собствените му показания дясната пътна лента на магистралата не е била
заета от автомобили. В този случай водачите на МПС са длъжни да се движат в
дясната пътна лента, според правилата на ЗДвП, което водачът не е направил, с
което е възможно и да е допринесъл за инцидента.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ответника се следват разноски за юк възнаграждение
от 100.00лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и НПП.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Я.к.” ЕООД,
ЕИК*, за осъждане
на А.„П. И.” гр.С.чрез *със
седалище ***, за сумата 3821.03лв. – обезщетение за
вредите по собствения на ищеца л.а. „*“, ДК №*, изразяващи се в повреждане на: предна броня, воден радиатор,
радиатор климатик, буфер ляв
в предна броня, буфер десен в предна
броня, решетка около ляв халоген,
решетка около десен халоген, халоген
ляв, халоген десен, кора под двигателя, подкалник преден десен, казанче стькломиещо, помпа казанче стькломиещо, датчик за климатик, тръба за климатик, дифузор на воден радиатор, подкалник преден задна част, държачи на воден радиатор, стойка
за номера в предна броня, тампон десен долен на воден радиатор, букса за десен халоген
и букса за преостатен клапан, претърпяни
след ПТП на 21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на
км. 387, в посока към гр.Варна, при което
при движение на автомобила на ищеца
в лява пътна лента, точно пред колата изскочило
диво животно, невъзможно за преодоляване, с последвал удар
между него и колата, както
и за сумата 46.50лв.
– платени разходи репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 15.01.2018г. до изплащането,
на осн. чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Я.к.”
ЕООД, ЕИК*, да заплати на А.„П. И.” гр.С.чрез *със седалище ***,
сумата 100.00лв. – разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ответника – „А.Ч.м.“ АД, ЕИК*.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………