Определение по дело №13/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20203520100013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 582

 

гр. Попово, 19.10.2020 г.

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         като постави на разглеждане гр.д. № 13/20 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.140  ГПК.

         Предявени са обективно съединени искове от П.Б.П. ***, чрез пълномощник: адв. Р. К. от АК – Т., против „**** , със седалище и адрес на управление: гр. С., б,л. „*****, представлявано от И.В. Ш., за присъждане на неизплатени трудови възнаграждения, обезщетение по чл. 221 и обезщетение по чл. 224 от КТ.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е  подаден писмен отговор от ответното дружество, не е изразено становище по предявения иск, не са направени доказателствени искания.

Съдът, след служебна проверка намира, че исковата молба е редовна, предявените искове са родово подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд, както и са процесуално допустими.

         Съдът счита, че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което  следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да установи конкретните размери на неизплатените трудови възнаграждения, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221 от КТ.

Съдът счита, че следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

         Следва да бъде съобщен на страните и проектът за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 20.11.2020 г. – 9.30 ч., за когато да се призоват страните, както и вещото лице с поставената му по-долу задача.  

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства: заверено копие на заповед № 13/29.11.2019 г. за прекратяване на ТПО; заверено копие на трудов договор № 27/11.12.2018 г., заверено копие на стр. 16 и 17 от трудова книжка на ищеца.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да бъде изготвена от в.л. Д. С. М. от с. М., общ. П., със задача: след като се запознае с материалите по делото, както и с трудовото досие на ищеца и ведомостите за заплати, намиращи се при ответника, да отговори на следните въпроси:  1. Начислено и изплатено ли е трудовото възнаграждение на ищеца за м. октомври 2019 г. и за м. ноември 2019 г., като в случай, че не е заплатено, да посочи какъв е размерът на същото като чиста и като брутна сума; 2. какъв е размерът на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на ТПО във връзка с претендираните обезщетения по  чл.221, ал.1 от КТ  и по чл.224 от КТ; 3. колко дни от полагащия се на ищеца платен годишен отпуск същият не е използвал към датата на прекратяване на ТПО, както и какъв е размерът на обезщетенията по чл. 224 КТ и по чл. 221, ал.1 от КТ като брутна и като чиста сума за получаване, при възнаграждение на вещото лице – 150.00 лв., платими от бюджетната сметка на ПпРС (на основание чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 от ГПК).

ЗАДЪЛЖАВА ОТВЕТНИКА ДА ПРЕДСТАВИ В СЪДА ТРУДОВОТО ДОСИЕ на ищеца – в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

СЪОБЩАВА  НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди в исковата молба, че е работил при ответника по трудов договор на длъжност „охранител“, с месторабота: „****“ в с. С., общ. П., на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение: в размер  510.00 лв., а считано от 01.01.2019 г. – 560.00 лв.

Твърди, че трудовият му договор с работодателя бил прекратен поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение със заповед № 13/29.11.2019 г.

Твърди, че за м. октомври и м. ноември 2019 г. не е получил трудово възнаграждение – в размер на по 560.00 лв. месечно, или обща сума – 1120.00 лв.

Работодателят му дължал и едно брутно трудово възнаграждение в размер 560.00 лв., на основание чл. 221 от КТ, както и му дължал  и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 19 дни – в размер 500.00 лв.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно с лихвата за забава върху тях, считано от предявяване на иска до изплащане на задълженията. Претендира и разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор, не е изразил становище по предявените искове, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 219 и чл. 219 от ГПК.

2. Правна квалификация на исковете:

- за заплащане на трудово възнаграждение - чл. 245, във вр. чл. 270 и чл. 128,т.2 от КТ;

- за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск-чл.224 от КТ;

-  за заплащане на обезщетение за не спазено предизвестие - чл.221, ал.1 от КТ.

3. Права и обстоятелства, които  се признават: предвид неподаването на отговор от ответника, към момента няма такива.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.

5. Доказателствената тежест между страните се разпределя, както следва:

1. Работодателят – в случая ответникът по делото, носи тежестта да докаже,че е изплатил дължимото трудово възнаграждение за визирания от  ищеца период, както и обезщетенията по чл.224 от КТ и чл.221 от КТ.

2. Ищецът носи тежестта да докаже обстоятелството, че добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за визирания период.

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните едновременно с призовките за първото по делото  заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: