Решение по дело №263/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 75
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20211730200263
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр. Радомир, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Т. СТ. П.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200263 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, във връзка с чл. 66, ал. 3 от
ЗРА.
Образувано е по жалба на Б. П. Б., с ЕГН: ********** от гр. Батановци, ул.“Стране“
№50 против НП № 14-06/16.09.2021 г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Западна
България“ при ИАРА, с което на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА му е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6, във вр.
с чл.24, ал.9 от ЗРА.
Във въззивната жалба и в с.з. от адвокат-пълномощника на жалбоподателя се сочи, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
Оспорва се съставомерността на извършеното от жалбоподателя деяние като се оспорва
фактическата обстановка изложена в АУАН и НП, сочат се допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на АНП довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, алтернативно се моли за прилагане на чл.28 от ЗАНН.Претендират се на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН направените по делото разноски.
Въззиваемата страна-Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез
процесуалния си представител юк.Папазов по подробни изложени в пледоарията правни
доводи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се на
основание чл.63, ал.5 ЗАНН направени разноски в минимален размер.
Като прецени процесуалната допустимост на жалбата, взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
1

Жалбата е процесуално допустима – предявена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, против подлежащ на съдебен контрол акт от лице с правен интерес.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН № В 0013706/06.07.2021г. е описано от фактическа страна, че на
06.07.2021г. в тъмната част на денонощието 00.10 часа на при обход на яз.Пчелина /Лобош/
в ковачевския залив на язовира, с координати GPS 42°31'28"N, 22°50'48" E свидетелите М.
В. Ант. и Ив. Ив. В. са установили, че жалбоподателят Б. извършва любителски риболов
посредством три броя въдици, в работно положение, потопени във водата на язовира и
контролирани от него.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу
издадения акт от страна на жалбоподателя .
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващия орган е издал
наказателно постановление НП № 14-06/16.09.2021 г., с което е наложил на Б.
адм.наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6, във вр. с ал.9 от
ЗРА.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд
намира за неоснователни доводите на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, като счита,
че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в
съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и
неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Правилно са определени от АНО нарушената и санкционна правни норми. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Рибарство и контрол-
Западна България“ при ИАРА, който е оправомощен със Заповед №РД 09-131 от
16.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите.За правна пълнота съдът
следва да отбележи, че актосъставителят А. също притежава необходимата компетентност
за съставянето на процесния АУАН, предвид разпоредбата на чл.91, ал.1 от ЗРА .
По същество на спора, настоящият състав приема, описаната в АУАН и НП
2
фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в
административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и
пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на
извършено административно нарушение АУАН № В 0013706/06.07.2021г., Наказателно
постановление НП № 14-06/16.09.202г., както и свидетелските показания на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели св.М.А. и И.В..
Съдът възприема изцяло свидетелските показания на двамата свидетели, тъй като те
са ясни, точни и непротиворечиви, и доказват по безспорен начин сочената в наказателното
постановление фактическа обстановка. И двамата свидетели са категорични, че към момента
на проверката и трите въдици, собственост на жалбоподателят са били поставени в работно
положение на брега на язовира и той ги е контролирал.
От страна на жалбоподателя Б. в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани
гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в
АУАН и НП и потвърдена по безспорен и категоричен начин от разпитаните пред съда
свидетели. Неподкрепени с доказателства са твърденията на жалбоподателя във въззивната
жалба.
Както бе посочено по-горе в настоящият съдебен акт с процесният АУАН бл. №
В 0013706/06.07.2021г актосъставителят А. е приел, че жалбоподателят Б. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 6 във вр.с ал.9, тъй като на 06.07.2021г., в 00.10
часа, на язовир "Пчелина“ е ловил риба с три броя въдици, потопени във водата в работно
положение. Уловът се извършвал през тъмната част на денонощието, в 00.10 часа, в
нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
При така установените факти контролния и административно- наказващ орган са
приложили правилно административно-наказателната уредба, съдържаща се в разпоредбата
на чл. 24, ал. 6 от ЗРА която гласи: " Любителският риболов през тъмната част на
денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1
април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в
рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9.“ Ал.9 на
същата разпоредба от своя страна гласи: „Редът, условията и обектите по ал. 6, в които се
разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят
ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложение
на изпълнителния директор на ИАРА“. По АНП е приложена Заповед №РД 09-
353/02.04.2021г.на Министъра на земеделието, храните и горите, в която е определено в
периода от първи април до първи ноември 2021г. в кои рибностопански обекти на
територията на страната е разрешен любителския риболов през тъмната част на
денонощието, като в заповедта не е посочен яз.Пчелина Т.е за него важи забраната за
любителски риболов през тъмната част на денонощието.
По отношение възражението на адвокат-защитника на жалбоподателя за
3
приложението на чл.28 от ЗАНН, то съдът намира следното:
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи,
че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче
винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Преценката дали едно
административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна,
а винаги трябва да почива на конкретни факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с
какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че
липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо по-нисък интензитет на обществената опасност.Нарушението, за
извършването, на което е наказан жалбоподателя е формално. Законодателят е предвидил
административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт
на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен
резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни
поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.Освен това
процесното нарушение не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл.1, ал.2 ЗРА.
Предвид горните правни съображения и фактически констатации настоящия състав
намира, че е доказано по делото извършено от жалбоподателя административно нарушение
и наказващият орган правилно е ангажирал административно-наказателната му
отговорност.
По отношение на размера на наложеното наказание, то същото е в размер на 400
лева, който е и предвидения минимален такъв в разпоредбата на чл.66, ал.3 от ЗРА, поради
което не се явява несправедлив и е напълно съобразен с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна
разноски за юрискосултско възнаграждение съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът намира, че Б. П. Б. следва да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 14-06/16.09.2021 г., с което началник отдел „Рибарство и
контрол-Западна България“, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА на
основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА е наложил на Б. П. Б., с ЕГН:**********от гр.Батановци,
ул.“Стране“ №50 административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл. 24, ал. 6, във вр. с чл.24, ал.9 от Закона за рибарството и аквакултурите.
ОСЪЖДА Б. П. Б., с ЕГН:********** от гр.Батановци, ул.“Стране“ №50 да заплати
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с адрес: София, бул.“Христо Ботев“
№17, ет.4 сумата в размер на 80.00 лева /осемдесет лева/ направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно–
процесуалния кодекс пред Пернишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5