№ 201
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601100 по описа за 2020 година
Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба на защитата срещу присъда по нохд №4642/2019г., с която
Софийски градски съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата А. Н. Ф., родена на ********г. в гр.
Видин, българка, българска гражданка, с виеше образование, вдовица, осъждана, с ЕГН
********** за ВИНОВНА в това, че:
1. На 28.11.2017г., в гр. София, на бул. “Никола Габровски“, № 1 /сградата на Антидопингов
център, кабинет 409/, при условията на повторност, чрез използване на неустановено
техническо средство и повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е
отнела чужди движими вещи от владението на Х. С. И., без нейно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои - един брой дамска чанта на стойност 15.00 лева, един брой
дамски портфейл на стойност 6.00 лева, сумата от 1 250.00 лева и мобилен телефон марка
„Леново“, модел А6020А40 на стойност 216.00 лева, всичко на обща стойност 1 487.00 лева,
като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК й налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
2. На 28.11.2017г., за времето от 11.19 часа до 11.20 часа, в гр. София, при условията на
продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
1
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, използвала платежен инструмент -
банкова дебитна карта с № ****************, издадена от банка “Юробанк България” АД
/Пощенска банка / на името на Х. С. И., без съгласието на титуляря Х. С. И., като
извършила две успешни транзакции за сумата от общо 800.00 лева, като деянието не
съставлява по - тежко престъпление, както следва:
- На 28.11.2017г., в 11.19 часа, на терминално устройство /банкомат/ № TID061414
собственост на “Униредит Булбанк” АД, находящ се в гр. София, ул. “Златен рог“ № 22,
използвала платежен инструмент - банкова дебитна карта № ****************, издадена от
банка “Юробанк България” АД /Пощенска банка/ на името на Х. С. И., без съгласието на
титуляра Х. С. И., като извършила успешна транзакция на сумата от 400.00 лева, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
- На 28.11.2017г., в 11.20 часа, на терминално устройство /банкомат/ № TID061414
собственост на “Униредит Булбанк” АД, находящ се в гр. София, ул. “Златен рог“ № 22,
използвала платежен инструмент - банкова дебитна карта № ****************, издадена от
банка “Юробанк България” АД /Пощенска банка / на името на Х. С. И., без съгласието на
титуляра Х. С. И., като извършила успешна транзакция на сумата от 400.00 лева, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1,
пр. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК й наложил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в
размер на 1 000.00 лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал. 1 от НК определил едно общо наказание по отношение на
наложените с настоящата присъда наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.З от НК присъединил изцяло наложеното наказание по
настоящето дело ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК определил едно общо най-тежко
наказание по отношение на наложеното с настоящата присъда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и наложените наказания по НОХД № 7532/2019г. по
описа на СРС и НОХД № 3577/2019г. по описа на Районен съд Варна, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като присъединил наложеното по
НОХД № 4642/2019г. по описа на СТС наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.25, ал.2 от НК приспаднал изтърпяната част от наказанията.
ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.57, т.2, б. „б“ вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначален
„строг режим” за изтърпяване на така наложеното наказание в затвор.
ОСЪДИЛ подсъдимата А. Н. Ф. /със снета самоличност/ да заплати на Х. С. И., с ЕГН
2
********** сумата от 1 487.00лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили вследствие на деянието по чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 28.11.2017г. до окончателното
изплащане на главницата, както и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата А. Н. Ф. не се явява без
уважителни причини и не взема становище по обвинението, поради което делото е
разгледано в нейно отсъствие.
Пострадалото лице - Х. С. И., на основание чл. 76 и чл. 84 от НПК, конституирана като
частен обвинител и граждански ищец, също не се явява и не взема становище. Повереникът
и адв. И. пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на САП също пледира
присъдата да бъде потвърдена.
Упълномощеният защитник на подсъдимата Ф. - адв. С.Г., поддържа жалбата и
направеното в нея искане за намаляване на наказанието.
САС като прецени доводите на страните и доказателствата по делото намира от правна
и фактическа страна следното:
Съдът от първа инстанция, след като преценил самопризнанията на подсъдимата,
направени в съдебното заседание, както и обстоятелството, че същите са подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, взел в предвид доводите на страните
в процеса, и на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 3 от НПК, обосновано и по същество
правилно намерил за установено следното:
Подсъдимата А. Н. Ф. е родена на ******** г. в гр. Видин, българка, българска
гражданка, със средно образование, омъжена, осъждана.
На 28.11.2017 r. около 10:30 часа св. Х. С. И. провеждала обучение в качеството на
лектор на група спортисти в „Антидопингов център'“, находящ се в гр. София, бул. „Никола
Габровски“ № 1.
По същото време в сградата влязла подсъдимата А. Н. Ф. и се отправила към кабинета
на св. И.. Вратата на стаята не била заключена и подс. Ф. влязла вътре. На перваза на
прозореца била поставена дамската чанта на св. И., в която се намирали портфейла й,
мобилният й телефон, марка Леново, модел А6020А40, сумата от 1250,00 (хиляда двеста и
петдесет) лева, както и личната й карта и дебитни карти, издадени от „Юробанк България"'
АД.
Подсъдимата взела чантата на свидетелката и се отправила към изхода.
3
Опитала се да отвори вратата, но не успяла, тъй като същата се отключвала с чип. С
помощта на техническо средство подсъдимата отворила вратата, при което същата била
повредена.
Подсъдимата се отправила към банкомат, находящ се на ул. „Златен рог"' № 22 в гр.
София, където имала намерение да използва дебитната карта на свидетелката.
На посочената дата в 11:19 часа и 11:20 часа на терминално устройство (банкомат) №
TID061414, собственост на „Уникредит Булбанк" АД, находящ се на ул. „Златен рог“ № 22 в
гр. София, подсъдимата използвала платежен инструмент - дебитна карта на св. И. с №
****************, издадена от банка „Юробанк България“ АД. като извършила две
успешни транзакции, всяка на стойност 400,00 (четиристотин) лева, като общата изтеглена
сума била 800,00 (осемстотин) лева.
В хода на досъдебното производство са назначени комплексни (видеотехнически и
лицево-идентификационни) експертизи на записи от охранителни камери в сградата на
„Антидопингов център“, находяща се в гр. София, бул. „Никола Г абровски“№ 1.
Видно от протокол № 235/2018 г., изследвани са кадрите на CD-RW „Princo Rewritable'4
700 MB, съдържащ три броя видеофайлове с формат „AVI“. При прегледа на видеозаписа от
камера, заснемаща вход/изход, се наблюдава група лица, които влизат в сградата. Заедно с
тях влиза и лице от женски пол, с пълно телосложение, облечено в синьо-зелено на цвят
палто, поставен шал на врата и лента на главата. Лицето е заснето от друга камера във
вътрешността на сградата, придвижвайки се по коридора. На видеозапис от първата камера,
заснемаща вход/изход на сградата се наблюдава същото лице, което прави опит да излезе
през вратата, но същата не се отваря. Поставя дамската чанта и палтото върху шкаф в
близост. От чантата изважда друга чанта, която прибира в шкафа. След това изважда
предмет, наподобяващ отвертка, и с него извършва действия спрямо вратата, която отваря.
Лицето взима чантата и палтото от шкафа, взима и втората чанта от вътрешността на шкафа
и напуска обекта.
От видеозаписите са извлечени снимкови кадри и са избрани копия, подходящи за
провеждане на сравнително изследване/анализ със снимката на А. Н. Ф.. Установени са
съвпадения, които са устойчиви, индивидуални и оценени в съвкупност по обем достатъчна,
за да се направи извод, че на изследваните изображения от видеозаписа и предоставената
като сравнителен материал фотоснимка на А. Н. Ф. е изобразено едно и също лице.
Видно от протокол № 289/2018 г., изследвани са и кадрите на CD-R „МахеГ4 700 MB, с
ръкописен надпис „УКБ София-Златен рог - АТМ 28.11.2017 г.“, съдържащ един видеофайл
с формат „Mp4“. Извършена е съпоставка между тях и кадрите от охранителни камери в
сградата на „Антидопингов център“, находяща се в гр. София, бул. „Никола Габровски“ №
1.
4
При прегледа на първия видеозапис е установено, че същият е за времето от 11:05 до
11:35 часа на 28.11.2018 г. В 11:18 часа е заснето лице от женски пол, с пълно телосложение,
което пресича улица. Облечено е в синьо-зелена връхна дреха (палто), обуто в тъмен клин и
обувки с пух в горната част. Лицето спира преди тротоара и бърка в чанта, след което се
заглежда в нещо, което държи в ръце. След това отново бърка в чантата и продължава
придвижването си до фасадата на сградата. Същата вероятно извършва действия, но поради
това, че зрителното поле на камерата е ограничено от преграда/стена, не е възможно да се
установят конкретни действия. В 11:22 часа лицето се оттегля вдясно по тротоар и излиза от
обсега на видеонаблюдението.
При извършеното съпоставяне между конкретното лице от протокол № 289/2018 г. и
лицето от женски пол, посочено в протокол № 235/2018 г., се е установило сходство в пол,
телосложение на лицата - пълно, прическа. Наред с установените физически признаци
между двете лица са се установили съвпадения в облеклото, с което са облечени, досежно
цвят и вид на палтото с пух на яката и по външния ръб, цвят и вил на клина, вид на обувките
— с пух в горната им част, шал, вид на чантата. Не е изключена възможността
изображенията на лицето, чиито действия са описани в протокол № 289/2018 г., и
конкретното лице, посочено в протокол № 235/2018 г., да не са на едно и също лице. но
двете лица са облечени в един и същ вид дрехи.
При разпита си в хода на разследването св. И. посочва отнетите й вещи и парична сума:
дамска чанта, изкуствена кожа, кафява, голяма, оценена от съдебно- оценителната
експертиза (COE) на стойност 15,00 (петнадесет) лева; портмоне, червено, изкуствена кожа,
оценено от СОЕ на стойност 6,00 (шест) лева; парична сума с номинална стойност 1250,00
(хиляда двеста и петдесет) лева; лична карта; дебитни карти; мобилен телефон LENOVO
А6020А40, оценен от СОЕ на стойност 216,00 (двеста и шестнадесет) лева.
Описаната фактическа обстановка съдът от първа инстанция приел за безспорно
установена въз основа на събраните и приети по време на съдебното следствие
доказателства. Депозираните в хода на съдебното следствие самопризнания на подсъдимата
А. Н. Ф., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят, съгласно
изискванията на чл. 372, ал. 4 от НПК от всички събрани на досъдебното производство
доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, а именно: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Х. С.
И. (л. 9-10, л. 124 от ДП), М. К. Т. (л. 11-12, л. 128, л. 149 от ДП) и С. Г. Г. (л. 13-14 от ДП);
писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 7-8 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 15 от ДП),
протокол за доброволно предаване с приложени документи (л. 17-26 от ДП), справка за
съдимост (л. 98-101 от ДП; л. 20-24, л. 29-33 от съд. д.); веществени доказателства: 1 бр. СД,
запечатан с картон Серия А 0327378 и силиконов печат 104 на НЕКД - СДВР (л. 39 от ДП), 1
бр. СД, запечатан с картон Серия А 0327464 и силиконов печат 104 на НЕКД - СДВР (л. 46
от ДП); способи на доказване: комплексна (видеотехническа и лицево-идентификационна)
5
експертиза - 2 бр. (л. 36-38, л. 40-42 от ДП), съдебно- оценителна експертиза (л. 48-51 от
ДП).
При така установената фактическа обстановка следва да бъдат споделени и правните
изводи на СГС, а именно:
Подсъдимата А. Н. Ф. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпленията, за които е внесен обвинителния акт, а именно по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр.
2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28. ал. 1 от НК и чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2 и т. 7.
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК се установява безспорно от обективна страна, че на
28.11.2017 г. в гр. София, на бул. „Никола Габровски" № 1, сградата на Антидопингов
център, кабинет 409, действайки в условията на повторност, като е извършила престъпление
след като е осъдена с влязла в сила присъда на друго такова деяние - с присъда от 26.06.2014
г. по н.о.х.д. № 14341/2011 г. по описа на СРС, влязла в сила от 08.10.2015 г., с която е
осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, и с присъда № 40 от
12.10.2015 г. по н.о.х.д. № 335/2015 г. по описа на PC - Самоков, влязла в сила от 28.10.2015
г., с която е осъдена за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, действайки чрез използване на
неустановено техническо средство и повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот - алуминиева входна врата, подсъдимата е отнела чужда движима вещ - един брой
дамска чанта на стойност 15,00 (петнадесет) лева, един брой дамски портфейл на стойност
6,00 (шест) лева, сумата от 1250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева и мобилен телефон марка
Леново, модел А6020А40 на стойност 216,00 (двеста и шестнадесет) лева, всичко на обща
стойност 1487,00 (хиляда четиристотин осемдесет и седем) лева, като случаят е
немаловажен - от владението на Х. С. И., без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои.
На първо място, от обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние на кражбата, тъй като е прекъснала владението на св. Х.И. по отношение на
описаните по-горе вещи и е установила свое владение върху същите. Няма спор, че
процесните вещи са движими, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са
били „чужди“ за подсъдимата, доколкото тя не е била носител на правото на собственост
върху тях. Също така собственикът на вещите - св. И., не е давала съгласие на подсъдимата
да ги взима и да се разпорежда с тях.
При осъществяване на престъплението подс. Ф. е отнела вещите чрез използване на
неустановено по делото техническо средство. С оглед последното от обективна страна
деянието е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2 от НК - чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, използвайки техническо
средство.
Деянието си подсъдимата е осъществила при условията на повторност по смисъла на чл.
6
28, ал. 1 от НК, тъй като вече е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, видно от приложената по делото справка за съдимост - е присъда от
26.06.2014 г. по н.о.х.д. № 14341/2011 г. по описа на СРС, влязла в сила от 08.10.2015 г., с
която е осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, и с присъда №
40 от 12.10.2015 г. по н.о.х.д. № 335/2015 г. по описа на PC - Самоков, влязла в сила от
28.10.2015 г., с която е осъдена за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Извършеното от подсъдимата деяние не представлява „маловажен случай'4, тъй като
същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросът кога
случаят е маловажен се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. Следователно маловажността на случая е в зависимост не само от размера
на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. За да се
приеме случаят за маловажен се изхожда преди всичко от размера на вредните последици,
но от значение остават и другите смекчаващи/отегчаващи обстоятелства (в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 23/81 г. на ОСНК). С оглед на фактическите данни по делото,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
данните за личността на подсъдимата, водят до извода, че не се касае за маловажен случай
на кражба.
От субективна страна, кражбата е престъпление, което може да се осъществи само при
пряк умисъл. При така изяснената фактическа обстановка подс. Ф. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици, като е искала и е целяла настъпването именно на тези
последици, поради което при извършването на деянието е действала умишлено с пряк
умисъл.
Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК:
Установява се безспорно от обективна страна, че на 28.11.2017 г. за времето от 11:19 часа
до 11:20 часа в гр. София, при условията на продължавано престъпление - с две деяния,
които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, подсъдимата използвала платежен инструмент - банкова дебитна карта с
№ ****************, издадена от банка „Юробанк България44 АД (Пощенска банка) на
името на Х. С. И., като извършила две успешни транзакции за сумата от общо 800,00
(осемстотин) лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:
1. На 28.11.2017 г. в 11:19 часа на терминално устройство (банкомат) № TID061414,
7
собственост на „Уникредит Булбанк“ АД, находящ се в гр. София, ул. „Златен рог44 № 22,
използвала платежен инструмент - банкова дебитна карта № ****************, издадена от
банка „Юробанк България44 АД (Пощенска банка) на името на Х. С. И., без съгласието на
титуляря Х. С. И., като извършила успешна транзакция на сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление;
2. На 28.11.2017 г. в 11:20 часа на терминално устройство (банкомат) № TID061414,
собственост на „Уникредит Булбанк“ АД, находящ се в гр. София, ул. „Златен рог“ № 22,
използвала платежен инструмент - банкова дебитна карта № ****************, издадена от
банка „Юробанк България“ АД (Пощенска банка) на името на Х. С. И., без съгласието на
титуляря Х. С. И., като извършила успешна транзакция на сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Текстът на чл. 249, ал. 1 от НК намира приложение доколкото извършеното не съставлява
по-тежко престъпление. В случая деянията, извършени от подсъдимата не съставляват по-
тежко наказуемо престъпление от това по чл. 249, ал. 1 от НК. Касае се за дейност, с която се
посяга върху обществените отношения, свързани с правилното функциониране на паричната
и кредитната система в страната. Предмет на това престъпление може да бъде само редовно
издаден платежен инструмент, какъвто представлява издадената банкова дебитна карта на
св. Х.И., съгласно чл. 93, т. 24 от НК. Установява се, че поде. Ф. действително е използвала
банковата карта без съгласието на титуляря й, който се явява лицето, оправомощено да
осъществява платежни операции с нея. Всяко едно от двете деяние е довършено в момента
на използване на платежния инструмент от подсъдимата.
Извършеното от подсъдимата изпълва критерия на чл. 26 от НК, тъй като е било
реализирано чрез осъществяване на две последователни деяния, които поотделно изпълват
признаците на състава на чл. 249, ал. 1 от НК. Деянията са били извършени през
непродължителни периоди от време - в 11:19 часа и в 11:20 часа на 28.11.2017 г., при една и
съща обстановка, свързана с използване на един и същ платежен инструмент - банкова
дебитна карта № ****************, издадена от банка „Юробанк България“ АД (Пощенска
банка), по един и същи начин - чрез въвеждането му в банкоматно устройство, и с едно и
също отношение към извършеното.
От субективна страна, подсъдимата е била наясно, че използва чужд платежен
инструмент, за което не разполага със съгласието на титуляря му - св. И.. При така
изяснената фактическа обстановка подс. Ф. е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици, като е искала и е
целяла настъпването именно на тези последици, поради което при извършването на
деянията е действала умишлено с пряк умисъл.
Съдът от първа инстанция съобразил при определяне на наказанието за всяко едно от
престъпленията, за които подсъдимата е призната за виновна, императивната разпоредба на
8
чл. 373, ал. 2 от НПК, указваща приложението на разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед на
което индивидуализирал наказанията на подс. Ф., както следва:
За престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от
НК от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок от 1 една до 10 (десет)
години.
С оглед на обстоятелствата в конкретния случай СГС правилно преценил, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за определяне на наказание лишаване
от свобода под най-ниския размер, предвиден в закона. Не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства или някое изключително такова, като
определянето на наказанието в рамките, посочени от закона, отговаря напълно на целите на
генералната и специалната превенция.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението, за което подс. Ф. е
призната за виновна, СГС правилно установил следните отегчаващи вината обстоятелства:
подсъдимата е многократно осъждана (извън квалификацията на „повторност“), същата е
лице с утвърден престъпен стереотип, като при нея са налице трайно установени престъпни
навици и стремеж за лесно и бързо облагодетелстване по неправомерен начин, както и
наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство. Съдът не отчел смекчаващи
вината обстоятелства, защото такива обективно липсват. По гореизложените съображения
съдът правилно намерил, че определяне на наказание над средния предвиден в закона
размер е такова, което е съобразено с целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК, в
най-пълна степен съответства на извършеното престъпление и на личността на дееца.
Съдът съобразил и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК, която го задължава при постановяване на осъдителна присъда при
проведено съкратено съдебно следствие с признаване от подсъдимата на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от
НК. Съгласно посочената разпоредба, след определяне на наказанието лишаване от свобода,
първият съд законосъобразно намалил така наложеното на подс. Ф. наказание лишаване от
свобода за срок от 6 (шест) години с 1/3 (една трета) и осъдил същата да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години.
За престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 (две) до 8 (осем) години и с глоба до двойния размер на
получената сума.
СГС правилно преценил, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския размер, предвиден в
закона. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или някое
изключително такова
9
При индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимата за посоченото
престъпление, първият съд справедливо счел, че в конкретния случай следва да наложи на
подсъдимата над средния размер на наказанието, което е предвидено за приетата правна
квалификация по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно 6 (шест) години
лишаване от свобода, както и глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Като отегчаващи вината обстоятелства правилно са приети множеството осъждания на
подсъдимата за престъпления и извършването на настоящото престъпление след като вече е
изтърпяла наказания лишаване от свобода в пенитенциарно заведение, което налага извод за
изключително висока степен на обществена опасност на лицето, тъй като очевидно
налагането на наказание лишаване от свобода не е изиграло своята превъзпитаваща роля,
както и високата степен на обществена опасност на деянията от този род престъпления.
Съдът съобразявайки императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр.
371, т. 2, отново приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и след определяне на
наказанието лишаване от свобода, съдът намали така наложеното на поде. Ф. наказание
лишаване от свобода за срок от 6 (шест) години с 1/3 (една трета) и осъдил същата да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години.
С оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, СГС законосъобразно определи на
подсъдимата А.Ф. едно общо най-тежко наказание измежду наложените й наказания по
настоящото дело, а именно лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години и на основание
чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил изцяло наложеното наказание по настоящото дело глоба в
размер на 1000,00 (хиляда) лева.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК първият съд е определил едно общо най-
тежко наказание по отношение на наложеното с присъдата по настоящото дело наказание
лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години и наложените наказания по н.о.х.д. №
7532/2019 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 3577/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, а
именно наказание лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години, като присъединява
наложеното по н.о.х.д. № 4642/2019 г. по описа на СГС наказание глоба в размер на 1000,00
(хиляда) лева.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК законосъобразно е приспаднал изтърпяната част от
наказанията.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, правилно определил наложеното на
подсъдимата общо наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Искането на защитата пред САС за намаляване на наказанието почива на единственото
основание, че подсъдимата не била в достатъчна степен премирана за направеното от нея
самопризнание. Както вече бе посочено обаче всички законови разпоредби относно
10
определяне на наказанието и неговата редукция по реда на чл.58 а от НК са спазени.
Отделно от това извършената индивидуализация на наказанието отчита особеностите на
деянието и дееца и настоящият състав на САС я намира не само законосъобразна, но и
справедлива.
В настоящото производство е приет за съвместно разглеждане предявения от
пострадалата Х. С. И. граждански иск срещу поде. Ф. в размер на 1487,00 (хиляда
четиристотин осемдесет и седем) лева, представляващ обезщетение за причинени й от
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на
инкриминираното деяние — 28.11.2017 г., до окончателното изплащане на главницата.
Така предявения иск за имуществени вреди има своето правно основание в разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД. В синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде
противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. В конкретния случай, следва да се
приеме, че всеки един от така посочените по-горе елементи на гражданския деликт, е
налице. Така, безспорно се установи, че е налице деяние, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо.
На пострадалата са причинени имуществени вреди в размер на 1487,00 (хиляда
четиристотин осемдесет и седем) лева в резултат на деянието, съставляващи паричната
равностойност на отнетите й вещи и парична сума.
С оглед гореизложеното, съдебният състав на СГС правилно преценил, че приетият за
съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск за
имуществени вреди е безспорно доказан по основание и следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 1487,00 (хиляда четиристотин осемдесет и седем) лева. ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на извършване на инкриминираното деяние - 28.11.2017 г., до
окончателното изплащане на главницата, тъй като и до този момент вредите не са
възстановени.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и предвид изхода на делото в тежест на подсъдимата
А. Н. Ф. законосъобразно са възложени и направените в хода на производството разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на частния обвинител и граждански ищец Х. С. И. в
размер на 300,00 (триста) лева.
При извършената цялостна служебна проверка от въззивната инстанция не се намериха
никакви основания за изменение или отмяна на присъдата.
Предвид гореизложеното Софийски апелативен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на СГС по нохд№4642/2019г.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 дневен срок от узнаването
от страните за постановяването му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12