Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 21.03.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.Р.В. ЕГН ********** срещу НП № 28-0000289 от 16.11.2017г., издадено от Началник ОО „АА” – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 8 ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТИТС на основание чл. 178в ал. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

На 23.10.2017г. около 15.50 часа в гр. Д. до бензиностанция „***“ жалбоподателят управлява *** с прикачено ***. Извършва обществен превоз на товари /царевица/, видно от товарителница № 00165661 по маршрут от гр. Г.Т. до гр. Б., съгласно пътен лист № 398346. Д.Р.В., в качеството си на водач на товарен автомобил извършва обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Представя УПГ № 241560, което е със срок на валидност до 22.10.2017г.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съобразно която при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които като еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 178в ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно посочената норма наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.

Направеното възражение от жалбоподателя за съществени процесуални нарушения при описание на нарушението и при приложение на материалния закон, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че УПГ е било валидно до 22.10.2017г.

Съгласно разпоредбата обаче на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 36/ 2006 г. на МТИТС при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.

От текстовата част на НП и от правната квалификация на деянието става ясно, че лицето не представя валидно УПГ при поискване от контролните органи. Непредставянето на валидно удостоверение е аналогично на управление без валидно удостоверение за психологическа годност. Използването на сказуемото "представя" е в резултат на материалната норма, съдържаща задължението, а продължението, че не представя "валидно" съответства на санкционната норма, според която се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В този смисъл нарушението в НП е ясно и точно описано, като текстовото изражение отговаря изцяло на цифровото. В тази насока /Решение № 310/12.07.2017г. по к.а.н.д. № 306/2017г. по описа на Административен съд – гр. Добрич/.

Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, по следните съображения:

При извършената на 23.10.2017г. проверка е установено, че Д.В. извършва обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било валидно до 22.10.2017г. От датата на проверката е видно, че В. е управлявал с удостоверение с изтекла валидност, поради което, ако и да са били налице обективни причини, удостоверението за психологическа годност е следвало да бъде подновено, но това не е било направено.

Изискванията към водачите, осъществяващи обществен превоз на пътници и товари, и по специално тези свързани с психическата им годност имат за цел да установят психологическата им годност да управляват МПС без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, поради което нарушението разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като е свързано с безопасността на всички участници движението по пътищата. Осъществяването на обществен превоз на пътници и товари е правнорегламентирана дейност, като изискванията за нейното осъществяване, включително и досежно срока на валидност на издадените във връзка с нея удостоверения следва да бъдат известни на жалбоподателя, като лице занимаващо се с такава дейност.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 178в ал. 5 от Закона за движението по пътищата административно наказание: „глоба” е определено по вид и размер на предвиденото в закона.

При определяне размера на глобата административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложеното наказание в размер на 500.00 лв. е в предвидения в закона размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда. В този смисъл чл. 27 ал. 5 от ЗАНН, приложим в случая забранява определяне на наказания под предвидения най – нисък размер на наказанието глоба. В тази връзка наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 28-0000289 от 16.11.2017г., издадено от Началник ОО „АА” – гр. Добрич, с което на Д.Р.В. ЕГН ********** за нарушение по чл. 8 ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТИТС на основание чл. 178в ал. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.  

 

 

Председател:

/Мариана Момчева/