ПРОТОКОЛ
№ 836
гр. Свиленград, 09.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниВаня М. Танова
заседатели:Димо Д. Харакчиев
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора Ц. Л. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Наказателно дело от общ характер № 20245620200942 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдът, след като съобрази становищата на участниците в
разпоредителното заседание относно въпросите в чл. 248, ал. 1 от НПК,
намира за установено следното:
По т. 1 на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира, че съгласно правилата за
местната и родова (по аргумент от противното от чл. 35, ал. 2 от НПК)
подсъдност, делото е подсъдно на Районен съд – Свиленград.
По т. 2 на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство по чл. 250 и чл.
251 от НПК.
По т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира, че не са налице законовите
предпоставки за разглеждане на делото и съдебното производство следва да
бъде прекратено на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр.ал. 1, т. 3 от НПК, като
делото се върне на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на подсъдимия по смисъла на чл.
249, ал. 4, т. 1, предложение първо от НПК, а именно: да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество.
Налице е несъответствие на ОА с изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал.
3 от НПК. Изискванията към ОА, освен законодателно закрепени в чл.
246 от НПК, в контекста и на чл. 55 от НПК, следва да се спазват стриктно, с
1
цел изпълнение на европейските стандарти, намерили своето отражение в
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС) и в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 22.05.2012 година относно правото на информация в
наказателното производство (в сила за Република България от 26.06.2012
година). Несъответствието в описанието на относими към повдигнатото
обвинение факти и правно формулираното обвинение, винаги се преценява в
съдебната практика като затрудняващи правото на защита на обвиненото
лице, респ. като съществени пороци на ОА, последица от което е връщане на
делото на Прокуратурата за отстраняване на констатираните нарушения.
Непротиворечиво е становището в съдебната практика, че в обстоятелствената
част на ОА задължително следва да са отразени всички онези факти и
обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна
престъплението и неговия автор. Обвинението следва да бъде ясно и
конкретно формулирано като следва да са описани ясни и недвусмислени
факти, а не същите да се извличат чрез тълкуване и предположения от
съдържанието на ОА и материалите от ДП. Именно срещу конкретните факти
гради защитата си подсъдимият, и именно тези факти определят рамките на
обвинението, съответно предметът на доказване по делото. Противоречието в
тези конкретни факти представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия. Доколкото
изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и
доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното
обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред Съда,
съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от
НПК охранява правото на подсъдимия „да бъде в подробности информиран за
характера и причините за обвинението срещу него” (чл. 6, т. 3, б.
„а” от ЕКЗПЧОС). В случая не е спазено изискването за съдържание на ОА
чрез посочване на релевантните факти от състава на престъплението, тъй като
е налице допуснато противоречие между фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, касаещи елемент от състава на престъплението
– от една страна е посочено, че е разширена (повредена) халката на входната
врата, а от друга страна – халката на касата на входната врата, с което е
създадена неяснота в тази насока. Освен, че е налице това несъответствие,
което прави ОА неотговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК, посоченото
съставлява и съществено нарушение на процесуалните правила и води до
нарушаване правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл. 249, ал. 4, т.
1 от НПК, тъй като води до невъзможност да разбере в какво точно е обвинен.
Ето защо Съдът приема, че посоченият по-горе порок на Прокурорския акт
обосновава нарушение на правата на подсъдимия и в частност на правото му
да научи в какво е обвинен, респ. „да научи за какво престъпление е привлечен
в това качество” и да осъществи законосъобразна защита по фактите. Този
порок няма как да бъде преодолян от Съда по правилата на НПК, като в този
смисъл е без значение редът, по който ще протече впоследствие делото в
2
съдебната фаза. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното
производство се извършват в последователност, императивно определена с
процесуалните норми и с гарантирането на правото на защита, което е
задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на
следващото процесуално действие. Същото е отстранимо (чрез изготвяне на
ОА, отговарящ на изискванията на закона), но не може да се санира в
съдебната фаза, което налага неговото връщане на фаза ДП с оглед коректно
формулиране на обстоятелствената част на ОА.
Горното налага прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на Прокурора за отстраняване на допуснатото процесуално
нарушение.
Не може да се приеме, че в случая е налице очевидна фактическа грешка
по смисъла на чл. 248а от НПК, тъй като очевидната фактическа грешка касае
грешка от техническо естество, а не до това, че в ОА са посочени две различни
вещи, които са повредени, представляващи елемент от състава на
повдигнатото обвинение. Като очевидна фактическа грешка следва да се
прецени допусната в ОА техническа грешка, защото такава грешка може да
бъде отстранена, без да затрудни подсъдимият при осъществяване на правото
на защита в съдебната фаза на процеса. Такава грешка е допустимо да се
поправи, но не е допустимо по пътя на поправка на очевидната фактическа
грешка да се изправят недостатъците по обвинението или вътрешно
противоречие в ОА. В тази процедура Прокурорът не може да промени
концепцията на своя ОА, не може да измени обвинението, да включи нови
фактически положения и т.н.
На основание чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, Съдът се занима и с мярката за
неотклонение на подсъдимия „Подписка” и прие, че същата е законосъобразна
и обоснована и не се налага нейното изменение или отменяне.
С оглед становището на Съда за допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, респ. обвиняемия, намира, че не следва
да взема отношение по въпросите, визирани в т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8, а именно: по
въпросите налице ли са основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация; исканията за събиране на нови доказателства и
насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него; тъй като производството по делото не би могло да премине в по-
нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото
процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
По изложените съображения и на основание чл. 249, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл.
248, ал. 5, т. 1, вр.ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК, Съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
Делото е подсъдно на Районен съд – Свиленград.
Не са налице предпоставки за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 942/2024 година по
описа Районен съд – Свиленград.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград за отстраняване на констатираното съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на В. И. Б. с ЕГН ********** от град ******************, област
Хасково, касаещо прецизиране на фактите в обстоятелствената част на ОА.
Потвърждава взетата спрямо подсъдимия В. И. Б. с ЕГН ********** от
град ******************, област Хасково, мярка за неотклонение
„Подписка”.
Определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК подлежи на обжалване
и/или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд -Хасково по
реда на глава ХХII от НПК.
На основание чл. 248, ал. 6 от НПК, настоящото Определение се обяви в
разпоредителното заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4