Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 25.01.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното съдебно заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател: Снежина
Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова
и с участие на прокурор Я.Николова от ШОП,
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 188 по описа на 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Областна Администрация- Шумен, представлявана
от Областен управител професор Д.Д., срещу Решение № 57/24.10.2023г. на Районен
съд– Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 222/2023г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 55/05.07.2023г.,
издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Черноморски район“- гр.Варна при
МОСВ, с което на касатора на основание чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000/ хиляда/ лева за нарушение чл.200 ал.1
т.31 от ЗВ, вр. с чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради липса на
точно и ясно описание на нарушението в АУАН и НП, дата на нарушението, както и,
че съдът не е съобразил проявената от институцията активност за отпускане на
средства за извършване на дейност по почистване на процесния участък след
язовир „Златар- 3“. Твърди се още, че е налице „маловажност“ на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения се отправя претенция за отмяна
на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира писмени бележки и представя писмено доказателство-
отговор на искане за отпускане на средства от Министерски съвет.
Ответната страна, представя писмено
становище, в което излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея твърдения, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
От служители на БДЧР на 14.12.2022г.
била извършена контролна проверка във връзка с изпълнение на предписание дадено
на Областна администрация Шумен с писмо изх.№08-00-985/А34/27.06.2022г. от
Директора на БДЧР, за осигуряване на проводимост на участък- дере след яз.“Златар-3“
до вливане в р.Златарска, землище с.Златар, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, със
срок за изпълнение- 31.10.2022г., който бил многократно удължаван по искане на
касатора, като било констатирано, че жалбоподателят не го е изпълнил. Резултатите
от проверката били обективирани в Констативен протокол № 361-Ш/ 14.12.2022г.,
приложен по делото на стр.17. За констатираното нарушение бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 15/05.01.2023г. за допуснато
нарушение на чл.155 ал.1 т.22 от Закона
за водите. В срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН от Областна администрация Шумен било
представено възражение, което било счетено за неоснователно. Въз основа на така
съставения акт, административно наказващият орган издал процесното НП, с което
на основание чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ ангажирал отговорността на касатора–
собственик на проверения язовир, като наложил имуществена санкция в размер на
минималния в закона, а именно 1000лв. за нарушение чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ вр. с
чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата
отмяна. Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени при стриктното съблюдаване на императивния законов ред, от
компетентни за това лица. Същите разполагат с необходимите реквизити и
описанието на нарушението е детайлно посочено, включително чрез препращане към
КП, с който са дадени предписания на нарушителя. Съдът възприел и решаващото
становище относно безспорната установеност на вмененото на санкционираното лице
неизпълнение, извеждайки извода, че осъществяването му се установява от
събраните писмени и гласни доказателства. С оглед спецификата на нарушението,
районният съд е формирал и извод за неприложимост на института на „маловажния
случай на административно нарушение“. Въз основа на изложените аргументи потвърдил
изцяло обжалвания пред него санкционен акт.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са съставени при съблюдаване на императивния
законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с необходимите
реквизити по чл.42 ал.1 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.4 и 5, като съдът не споделя твърдението в
касационната жалба, че липсва дата на нарушението и правна квалификация. В АУАН
е описано нарушението, осъществено чрез бездействие и изразяващо се в
неизпълнение на задължителни предписания, поради което нарушителят е знаел в
какво точно се изразява деянието и съответно е организирал защитата си чрез
депозирано възражение.
Касационният съдебен състав счита, че
районният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни изводи относно
безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение. Както правилно е
отбелязала и предходната инстанция, предписанието дадено на Областна администрация-
Шумен с писмо изх.№ 08-00-985/А34/27.06.2022г. от Директора на БДЧР, за осигуряване
на проводимост на участък- дере след яз.“Златар-3“ до вливане в р.Златарска,
землище с.Златар, общ.В.Преслав, обл.Шумен, със срок за изпълнение 31.10.2022г.
не е било оспорено и е влязло в сила, поради което е задължително за адресата,
а неизпълнението му съставлява нарушение по чл. 200 ал.1 т.31 от ЗВ. В
предходната съдебна инстанция, както и в настоящата, санкционираното лице не
представя по делото доказателства за факта, че до указания срок е изпълнило
даденото му предписание и не твърди изпълнение. При това положение, районният
съд закономерно е извел решаващия си извод относно безспорната установеност на
описаното в НП нарушение, изразяващо се в липса на изпълнение на вмененото на
задължение на касатора с нормите на ЗВ. Поради това, закономерно
административно-наказващият орган е пристъпил към ангажиране на отговорността
на юридическото лице по реда на чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ. Ирелевантни се явяват
твърденията за невъзможност за изпълнение на предписанията, поради липса на
бюджетни средства.
Както правилно е посочил и районният
съд, нарушението не разкрива белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от останалите нарушения от този тип, която е една от основните предпоставки за
приложимост на института.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението на
Районен съд- Велики Преслав е законосъобразно и правилно, а касационната жалба
е неоснователна. Поради това процесното решение на въззивния съд следва да се
остави в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на Басейнова Дирекция „Черноморски район“- гр.Варна и на
основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, във вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да бъдат присъдени деловодни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 57/24.10.2023г. на
Районен съд– Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 222/2023г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА Областна Администрация- Шумен, представлявана от
Областения управител професор Д.Д., с адрес: гр.Шумен, бул.“Славянски“ № 30, с
ЕИК: *********, да заплати на Басейнова
Дирекция „Черноморски район“- гр.Варна при МОСВ с адрес на управление: гр.Варна,
ул.А.Дякович №33 сумата 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................