РЕШЕНИЕ
Номер 1635 24.11.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на пети ноември, две хиляди и
двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: А.Ч.сложи за разглеждане
докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2182 по описа за
2020 година.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4 срещу решение
№ 29 от 30.07.2020 г., постановено по НАХД № 25/2020 по описа на Районен съд – Средец, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17/03.02.2020г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание
чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.201, ал.2 от Закона за водите е
наложено на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 150 лева за
нарушаване на чл.48, ал.1, т.11, във вр. с чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона
за водите.
В
касационната жалба се излагат възражения, че РС - Средец е постановил
неправилно решение. Посочва се, че
нарушението се изразява в действие и се счита за довършено, когато действието е
било изпълнено. Наказващият орган не е посочил датата, на която отговорното
лице не е изпълнило посоченото условие от разрешителното. Навеждат се доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Твърди се, че съдът не е взел предвид възражението за изтекъл давностен
срок.
В съдебно заседание касаторът „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, редовно и
своевременно призован, не изпраща
процесуален представител.
Ответникът по касация - Басейнова дирекция
„Черноморски район“, редовно и своевременно призован, не се представлява.
За Прокуратурата на Република България се
явява прокурор А.Ч.от Окръжна прокуратура – гр. Бургас, който дава
заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение,
като намира жалбата за неоснователна.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
При извършена проверка на място от служители при Басейнова дирекция
„Черноморски район“ на обект каптиран извор
„Брестите“, находящ се в землището на село Синьо Камене, община Средец, област
Бургас, било констатирано, че водата от извора постъпва във вътрешната
водопреносна мрежа на селото и достига до домакинствата в село Синьо Камене.
Установено било, че на 08.01.2019г. в обекта било монтирано измервателно
устройство, като неговите показания в деня на проверката били 1237 м3. Съгласно
Разрешително за водовземане № 2151 0183/17.01.2011г., „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД имало разрешение да водовзема от подземните води чрез
водоземно съоръжение – каптиран извор „Брестите“, находящ се в село Синьо
Камене, община Средец, област Бургас, като разрешеният годишен обем вода към
разрешителното бил 5000 м3 със средноденонощен дебит 0,16 л/сек. С Решение №
64/25.07.2017г. на Директора на БДЧР, било ограничено ползването на правата
по Разрешително за водовземане № 2151 0183/17.01.2011г., като лимита
на ползваната вода за питейно – битови нужди на населението бил ограничен от 5
000 м3 годишно на 0,00 м3 годишно.
С оглед установеното от проверката
на 18.11.2019 г. служител на БДЧР съставил акт за установяване на
административно нарушение № 141, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Въз
основа на така съставения акт е издадено и обжалваното пред районен съд НП.
За да постанови оспореното съдебно
решение въззивният съд е приел, че при съставянето на акта и при издаването на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения досежно датата и мястото на
нарушението. Приел е доводите за липса на компетентност на актосъставителя за
неоснователни, като неоснователни са преценени и доводите за изтекла давност.
По същество е приел, че дружеството е имало забрана за водовземане от въпросния
каптиран извор с решението от 25.07.2017г., като не се е съобразило с нея и е
нарушило параметрите на водовземането. Като е обсъдил подробно доводите на
жалбоподателя и при посочените по-горе мотиви съдът е потвърдил НП.
Така постановеното съдебно решение
е правилно.
Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани
гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя,
съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдебен състав споделя установената от районния съд
фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.
Правилно въззивният съд е приел, че в случая не са налице съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал.1,
т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат
задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда. Неизпълнението на това задължение е скрепено със
санкция, която е регламентирана в чл. 200, ал.1, т.1, б."а" от ЗВ - имуществена
санкция от 150 лева до 1 000 лева за юридическото лице, което ползва води в
отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество
до 1 литър на секунда. В настоящия случай е безспорно установено, че
"ВиК" ЕАД - гр. Бургас не е изпълнило т.10 от раздел "Условия за
разрешаване на водовземането" към издаденото разрешение, който го
задължава да не нарушава параметрите на водовземането – 0,00 куб.м. и санкцията
е наложена законосъобразно.
Неоснователно е възражението на касатора, че е нарушена
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Видно от приетата от въззивния съд административнонаказателна преписка, за
извършената проверка е съставен Констативен протокол № 964б/01.11.2019 г.
Датата на извършената проверка – 01.11.2019 г., е и датата на откриване на
нарушителя и на извършване на нарушението. В акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление е посочен периода от
08.01.2019 г.(когато е монтирано РУ) до 01.11.2019 г.(датата на проверката), който позволява да се извърши преценката по чл. 34 от ЗАНН. Доколкото не се излагат твърдения и не се представят
доказателства, че водовземането и водоподаването е преустановено на по-ранна
дата от тази на установяване на административното нарушение, следва че се касае
за продължено нарушение, т.е. за трайно и непрекъснато осъществяване състава на
нарушението. Следователно сроковете за образуване на
административнонаказателното производство са спазени и възражението за
нарушение на чл. 34 от ЗАНН е неоснователно.
Правилна е и преценката на районния съд за доказано нарушение
по чл. 48, ал.
1, т. 11 от ЗВ. В случая в хода на извършената проверка безспорно е
установен фактът на водовземане. Констатациите на длъжностното лице, извършило
проверката, не са оспорени. Категорично е установено и обстоятелството, че
водовземането е извършвано при липса на съответното разрешително по ЗВ,
ирелевантно от предназначението на водния ресурс - за битови или за
битовопитейни нужди. Наложената имуществена санкция е в минималния размер по чл. 201, ал.
1, т. 1, б.а от ЗВ.
По
изложените съображения и на основание чл. 221
и чл.
222 от АПК във вр. чл.
63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 29 от 30.07.2020 г., постановено по НАХД № 25/2020 г. по описа
на Районен съд – Средец.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.