№ 150
гр. Б.С., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410100422 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД
от Ч. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул.Женева №3, общ. С., обл.
С. (столица), против В. Ц. Н., ЕГН *********, с адрес: с.М., общ.Б., ул.“Стефан Караджа“
№17, и А. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.В., жк Младост, бл.10, вх.Б, ет.6, ап.56, с който
е поискал да се признае за недействителна спрямо ищеца транслативната сделка, по силата
на която В. Ц. Н. е продал на А. В. Ц. недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 46810.97.9 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-14/11.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кад.карта
на 13.04.2023г., планоснимачен номер 097009, с площ 4110,00 кв.м., находящ се в общ.Б.,
обл.В., м-т „Малката падина“, кад. район №97, позем.имот 9-ти, с предназначение нива,
категория на земята 3-та, при граници и съседи на имота: имот с кад.№ 46810.97.8, имот с
кад.№ 46810.97.10, имот с кад.№ 46810.97.11, имот с кад.№ 46810.90.511. Исковата молба е
вписана в СВ при РС-Б.С. на 11.04.2024г.
Ищецът сочи, че по силата на изпълнителен лист от 27.01.2022г., издаден по гр.д.№
1246/2019г., ответникът В. Ц. Н. дължи на Т. сумата в размер на 7630,00лв. – главница,
представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по ВНОХД №160/2015г. по описа на САС, КНОХД №1070/2015г. по описа на ВКС и гр.дело
№12013/2015г. по описа на СГС, определено с решение по Протокол №13/02.04.2019г. на
Софийски адвокатски свет, 1 731,36лв. – разноски. Твърди, че образувано изпълнително
дело №83/2023г., по което ответникът дължи горепосочената сума, ведно с разноски в размер
на 1900,00лв.
Сочи, че на 23.03.2023г. след образуване на изпълнителното дело ответникът В. Ц. Н.
продал на сина си - ответника А. В. Ц., процесния недвижим имот, като по този начин е
1
увредил кредитора-ищец. Предвид изложеното моли искът да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът В. Ц. Н. не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
ГПК.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в
цялост, че ответникът А. В. Ц. не е намерен на посочения адрес в гр.В., жк Младост, бл.10,
вх.Б, ет.6, ап.56, като е търсен на различни дати и часове, посочени в съобщението от
призовкаря. С Разпореждане №1720/08.11.2024г. съдът е допуснал правна помощ на
ответника Ц.. С Определение №926/04.12.2024 съдът назначил адв.И. Г. от АКВ. за особен
представител на ответника. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК адв.Г. не е
депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по
молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което
правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата
на чл.133 от ГПК.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писменият
отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и в открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2025г.,
ответниците изрично заявяват, че са баща и син.
Към исковата молба е приложен Изпълнителен лист от 27.01.2022г., издаден по гр.д.№
1246/2019г. по описа на РС-Б.С., с който ответникът В. Ц. Н. е осъден да заплати на ищеца
по настоящото дело сумата в общ размер на 7630,00лв. - главница, представляваща
незаплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ВНОХД
№160/2015г. по описа на САС, КНОХД №1070/2015г. по описа на ВКС и гр.дело
№12013/2015г. по описа на СГС, определено с решение по Протокол №13/02.04.2019г. на
Софийски адвокатски свет, 1 731,36лв. – разноски.
По делото е приложено съобщение за преобразувано на изпълнително дело, от което е
видно, че образуваното въз основа на Изпълнителен лист от 27.01.2022г. изпълнително дело
№83 по описа на СИС при РС-Б.С. е постъпило в кантората на ЧСИ И.Ц., рег.№899 към
КЧСИ, с район на действие ОС-В., като е образувано изпълнително дело №802/2024г.
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот №155, том 1-
ви, рег.№988, дело 149/23.03.2023г., по описа на нот.А.К., рег.№ 10 при КЧСИ, вписан в СВ
при РС-Б.С. с вх.рег.№1122/23.03.2023г., атк №6, том 4, дело №298/23г., в който е
инкорпориран договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 46810.97.9 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед
2
№РД-18-14/11.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на
кад.карта на 13.04.2023г., планоснимачен номер 097009, с площ 4110,00 кв.м., находящ се в
общ.Б., обл.В., м-т „Малката падина“, кад. район №97, позем.имот 9-ти, с предназначение
нива, категория на земята 3-та, при граници и съседи на имота: имот с кад.№ 46810.97.8,
имот с кад.№ 46810.97.10, имот с кад.№ 46810.97.11, имот с кад.№ 46810.90.511., по силата
на който В. Ц. Н. е продал процесния имот на сина си А. В. Ц. за сумата в размер на
1500,00лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Искът с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД е предявен пред компетентния съд, от
надлежна страна и е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.
Уважаването на исковата претенция с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е
обусловено от положително установяване от страна на ищеца, че има към ответника
валидно възникнало и непогасено към този момент вземане, както и че в последствие от
длъжника е извършено действие, с което той е осуетил удовлетворяването на своя кредитор
и по този начин го е увредил. В допълнение ищецът трябва да докаже наличието на още
една предпоставка, притежаваща субективен характер, а именно наличие на знание у
длъжника, че действията му водят до увреждане на субекта, притежаващ качеството негов
кредитор. В зависимост от това дали въпросното действие представлява възмездна, или
безвъзмездна сделка, е или съответно не е необходимо знание и у третото лице, явяващо се
съконтаргент на длъжника. В нормата на чл.135, ал.2 от ЗЗД е установена законова
презумпция относно знанието на приобретателя, което се предполага до доказване на
противното, ако същият е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
По настоящото дело увреждащото действие представлява двустранна възмездна сделка,
приобреталеят по която е низходящ на длъжника, ерго - в тежест на ответниците е да оборят
презумпцията за знание за увреждането.
Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл.135 от ЗЗД, притежава
всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. Видно от
мотивите на Тълкувателно решение №2 от 9.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на
ВКС Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на
кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото
на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл.135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане.
Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и предварително да
бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението,
че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135
ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го
уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
3
единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да
приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В случая въз основа на влязло в сила на 24.08.2021г. решение, постановено по гр.д.
№1246/2019г. по описа на РС-Б.С., е издаден изпълнителен лист от 27.01.2022г., въз основа
на който ответникът В. Ц. Н. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата в общ
размер на 7630,00лв. - главница, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по ВНОХД №160/2015г. по описа на САС, КНОХД
№1070/2015г. по описа на ВКС и гр.дело №12013/2015г. по описа на СГС, определено с
решение по Протокол №13/02.04.2019г. на Софийски адвокатски свет, както и 1 731,36лв. –
разноски. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№83 по описа на СИС при РС-Б.С., което впоследствие е преобразувано в изпълнително
дело №802/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц., рег.№899 към КЧСИ, с район на действие ОС-В..
Следователно в хода на производството по безспорен начин е установено качеството
„кредитор“ на ищеца Т..
Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение №
639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по
гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., и др, всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл.135 от
ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на
кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг
без правен интерес и др. В настоящия случай увреждащият резултат е настъпил чрез
извършените една сделка, посредством която имуществото на ответника Н. се намалява,
което уврежда интересите на ищеца и поставя в опасност удовлетворяване на вземанията му.
Следва да се отбележи, че съгласно константна съдебна практика, обективирана в Решение
№ 320/05.11.2013г. по гр. д. №1379/2012г. на ВКС, IV ГО, Решение № 639/06.10.2010 год. по
гр.д. № 754/2009 год. на ВКС, на IV ГО, и др., ирелевантно по отношение на предмета на
доказване в настоящото производство е с какво имущество разполага длъжникът след
извършеното разпореждане и на каква стойност е то. Кредиторът не е ограничен при
пристъпване към изпълнение да се насочи само към определено имущество, доколкото
цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на вземането.
По делото не се констатира удовлетворяване на кредитора, предвид което настоящият
съдебен състав намира, че по делото е установена и втората предпоставка от фактическия
състав на нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Третата предпоставка касае субективния елемент на състава, а именно - знание за
увреждането у прехвърлителя, респ. приобретателя, предвид възмездния характер на
сделката. В настоящата хипотеза е налице знание за увреждане до доказване на противното
при приобретателя, тъй като същият е низходящ на ответника Н., с оглед което е налице
презумпция за знание, съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД. В хода на процеса не бяха ангажирани
доказателства от страна на ответниците, годни да оборят презумпцията за знание за
4
увреждащия характер на сделката, предвид което настоящата съдебна инстанция счита, че е
налице и третата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички обективни и субективни
елементи на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД. По тези съображения съдът намира, че
предявеният иск за обявяване за недействителни спрямо ищеца на сключения договор за
покупко-продажба на недвижим имот е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Видно от
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, ищецът претендира разноски
в общ размер на 2484,64лв., от които: държавна такса в размер на 51,85лв, такса в АГКК –
46,00лв., такса в АгВп – 11,30лв., депозит за особен представител – 755,49лв., адвокатски
хонорар – 1600,00лв., такса административна услуга – 20,00лв.
В хода на устните състезания особеният представител на ответника Ц. е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възанграждение.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира,
че при разрешаването на спора следва да бъде взето предвид Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, според което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на
адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.
Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите,
което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо
от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели".
Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена,
като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява
сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, пар. 1 ДФЕС и е пречка за
прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба
минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз
основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно
която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с
оглед на целта" по см. на чл.101, пар.1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не
е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.101, пар.1 ДФЕС забрана на
5
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС,
настоящият съдебен състав намира, че определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждение, от една страна, не са задължителни при
договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, а от друга страна - не
обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. В този смисъл е и
практиката на ВКС на РБ, постановена след приемането на посоченото решение на СЕС –
напр. Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК.
Съдът намира, че трябва да бъде взето предвид и Решение от 28.07.2016 г. по дело C-
57/2015 на СЕС, с което е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на
съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна,
трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче
не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна
действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за
пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да
възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната,
спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща
част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС
е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия
режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
Предвид посочената практика на СЕС, която е източник на правото на ЕС, съдът
намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на
подлежащите на възстановяване разноски, който не следва да е съобразен с предвидените
ограничения в НМРАВ.
Фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК в
конкретния случай се определя от предмета на делото – иск за прогласяване
недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД. След преценка на защитавания интерес, правната и фактическа сложност
на делото, на реално извършените дейности от пълномощника на ищеца, фактът че
производството е приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалния предсавител
на ищеца не се е явил лично, като в предоставения от съда срок е депозирал писмена защита
по чл.149, ал.3 от ГПК, съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно, като
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 800,00 лв.
С оглед изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата
в размер на 1 684,64лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Ч. Г. Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул.Женева №3, общ. С., обл. С. (столица), на основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД сключения на 23.03.2023г. Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №155, том 1-ви, рег.
№988, дело 149/23.03.2023г., по описа на нот.А.К., рег.№ 10 при КЧСИ, вписан в СВ при РС-
Б.С. с вх.рег.№1122/23.03.2023г., атк №6, том 4, дело №298/23г., сключен между В. Ц. Н.,
ЕГН *********, с адрес: с.М., общ.Б., ул.“Стефан Караджа“ №17, и А. В. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., жк Младост, бл.10, вх.Б, ет.6, ап.56, за недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 46810.97.9 по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-14/11.01.2019г. на изпълнителния директор на
АГКК с последно изменение на кад.карта на 13.04.2023г., планоснимачен номер 097009, с
площ 4110,00 кв.м., находящ се в общ.Б., обл.В., м-т „Малката падина“, кад. район №97,
позем.имот 9-ти, с предназначение нива, категория на земята 3-та, при граници и съседи на
имота: имот с кад.№ 46810.97.8, имот с кад.№ 46810.97.10, имот с кад.№ 46810.97.11, имот с
кад.№ 46810.90.511.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Ц. Н., ЕГН *********, с адрес: с.М.,
общ.Б., ул.“Стефан Караджа“ №17, и А. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.В., жк Младост,
бл.10, вх.Б, ет.6, ап.56, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ч. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. С., ул.Женева №3, общ. С., обл. С. (столица), сумата в общ размер на 1 684,64лв.
(хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните,
като на ответника А. В. Ц. препис да се връчи чрез назначения по делото особен
представител.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7