Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.08.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 16680 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 232115 от 02.10.2019 г. по гр.д. № 13805/2019 г. Софийски
районен съд, 78 състав осъдил „З.Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на П.Р.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 18.11.2018
г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за разликата до
пълния му предявен размер от 12 000 лв.; Осъдил ответника да заплати на ищцата на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 64.20 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 18.11.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърли този иск за разликата до
пълния му предявен размер от 104.20 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 568.30 лв. - разноски
съразмерно с уважената част от исковете; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
е осъдена да заплати на ответника сумата 310.43 лв. – разноски съразмерно с
отхвърлената част.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищцата П.Р.К., която го обжалва в частта, с която искът за обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3 500 лв. до пълния му
предявен размер от 12 000 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД,
първоинстанционният съд определил обезщетение в занижен размер, който не
съответствал на търпените от въззивницата неимуществени вреди. Съдът не отчел
всички травми поотделно и в тяхната съвкупност, както и негативните изживявания
и емоции на ищцата, страха от управляване на МПС, шока след случилото се и от
реалната опасност да загуби своя живот и живота на дъщеря си. Следвало да се
отчетат показанията на св. Н.К., че преживяната злополука оказала значително
неблагоприятно влияние на психиката на майка й, защото вземала дълго време
обезболяващи лекарства, носила повече от 30 дни шийна яка, не можела да върши
ежедневната си домакинска и всякаква активна работа, не ходила на работа около
20 дни, като и понастоящем изпитвала страх да се придвижва сама и да управлява
автомобил. Освен това СРС, макар да описал част от травмите на ищцата, не
посочил как тези болки и страдания се съотнасят към определения размер на
обезщетението, не взел предвид и лимитите на отговорност на застрахователя по
„Гражданска отговорност“, не посочил какви са минималните размери на
обезщетенията при получаване на телесна повреда от ПТП, както и съществуващата
в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане за справедливост
на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови
друго, с което да уважи изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство
представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „З.Б.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част
като правилно. Претендира разноски за въззивното производство. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове – с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки страдания от травматични увреждания, причинени
при ПТП, състояло се на 18.11.2018 г. в гр. София, на ул. „Бистришко шосе“, в
района на спирка „Мината“, по вина на водача на лек автомобил „Хюндай Акцент“,
рег. № КН *****– В.К., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника към датата на ПТП, и иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
сумата 104.20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото
ПТП. Претендирана е и законната лихва върху главниците от 18.01.2019 г. –
датата, следваща отказа на застрахователя да плати застрахователно обезщетение,
до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият
въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира
за правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения.
В случая първоинстанционното решение в осъдителните му
части не е обжалвано, поради което същото със сила на пресъдено нещо установява
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника –
застраховател. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът за справедливия
по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед
доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищцата.
От приетия лист за преглед на пациент от 20.11.2018 г. е
видно, че на ищцата е поставена диагноза: Навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Обективно състояние – болки в
шията, ирадиращи към гърба. Терапия – съвет, рецепта.
От приетото СМУ № 934/2018 г. на УМБАЛ „Александровска“,
Клиника по съдебна медицина и деотнология се установява, че при преглед от
съдебен лекар на 21.11.2018 г. и въз основа на представена медицинска
документация (листа за преглед на пациент от 20.11.2018 г.) е установено: охлузване
на лявото бедро; кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното коляно и
дясната подбедрица в горната трета; навяхване и разтягане на свързващия апарат
на шийния отдел на гръбначния стълб.
От представения болничен лист е видно, че ищцата е била в
отпуск за временна неработоспособност в периода 21.11.2018 г. – 04.12.2018 г.,
с диагноза: Повърхностни травми на няколко области от горен(ни) долен(ни)
крайници.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на съдебно-медицинска експертиза от 29.05.2019 г. се установява, че при
процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: Навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и множество
охлузвания по тялото (описани в обсъдената по-горе медицинска документация). С
оглед характера и местоположението на травмите, може да се приеме, че е налице
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Проведено е консервативно лечение
на травмите. Няма представена медицинска документация какви лекарства са
преписани и какъв съвет е даден при прегледа на 20.11.2018 г. Лечението е продължило
14 дни, и предвид липсата на медицинска документация след 04.12.2018 г. може да
се приеме, че оздравителният процес е завършил. Ищцата е търпяла болки с умерен
интензитет за около две седмици, след което интензитетът е намалял значително.
Няма медицинска документация за настъпили усложнения след 04.12.2018 г., както
и за психичното й състояние след ПТП.
Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно. Същото е оспорено от ищцата в частта му по т. 5 относно
интензитета и продължителността на търпените болки, но същата не е ангажирала
годни доказателства във връзка с това оспорване - допълнителна или повторна СМЕ.
Съгласно показанията на разпитания като свидетел В.К. –
виновният водач за ПТП, след произшествието излязъл и отишъл да провери дали
хората в другата кола са добре, предложил им вода и помощ. Жената – водач на
другата кола била доста разстроена, плачела и галела колата си, наричала я
„бебче“. Нямало пострадали от ПТП.
Свидетелката Н.К., дъщеря на ищцата и пътувала с нея при
процесното ПТП установява: Майка й отишла в болница на следващия ден, тъй като
ПТП се случило много късно. По време на ПТП усетила болки във врата, кръста и
краката. Болките продължили около месец, като сложила фиксираща яка на врата си
за около месец и вземала обезболяващи. Болките продължавали и до днес при
промяна на температурата или при резки движения. Била в болнични две седмици,
не могла да ги продължи, тъй като трябвало да работи. Два месеца след инцидента
се страхувала да шофира, като страхът от шофиране запазила и до днес.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не кредитира
показанията на св. К. в частта им относно продължителността на търпените от
ищцата болки, тъй като същите противоречат на заключението на СМЕ, според което
ищцата се е възстановила за 14 дни, а показанията не са подкрепени от други
доказателства; В частта им относно страха на ищцата да шофира същите са
вътрешно противоречиви – дали два месеца след ПТП или и до днес ищцата се
страхува да шофира.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за неоснователен довода на въззивницата за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително
за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г. по
т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ
ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по
т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г.,
ІІ ТО и др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно практиката на ВКС (решение
№ 242 от 12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г., ІІ ТО, решение № 248 от
02.08.2018 г. по т.д. № 1565/2017 г., ІІ ТО, решение № 15 от 26.02.2019 г. по
т.д. № 1277/2018 г., ІІ ТО и др.), при определяне на справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към
този момент.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, причинени на ищцата при ПТП - навяхване
и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, охлузване
на лявото бедро, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното коляно и
дясната подбедрица в горната трета, причинили на ищцата временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, с възстановителен период според кредитираното заключение
на СМЕ от около 14 дни, през който ищцата е търпяла болки с умерен интензитет, причинените
от уврежданията неудобства, страха да шофира около два месеца след катастрофата,
възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 41 години, и липсата на трайни
увреждания в резултат на травмите, споделя извода на първоинстанционния съд, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 3 500 лв.
Противно на твърдяното в жалбата, по делото не се
установява в резултат на ПТП ищцата да е получила травматично увреждане
контузия на гръдния кош, нито посттравматично стресово разстройство. По делото
не е представена медицинска документация, нито е изслушана експертиза, от които
да се направи извод, че при ищцата е било налице ПТСР или пък твърдяната в
исковата молба страхова невроза. Няма представени доказателства и при ищцата да
е имало усложнения в резултат от уврежданията, които да са наложили
по-продължително носене на шийна яка, поради което няма основание да се приеме
и че възстановителният период при нея е продължил един месец вместо посочения
от вещото лице от 14 дни. Поради това неоснователни са доводите в жалбата, че по
делото се установило ищцата и понастоящем да страдала от соматични, емоционални
и психически проблеми в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Установените лимити на отговорност на застрахователя
нямат самостоятелно значение и не се ползват с приоритет при прилагането
на чл. 52 ЗЗД, а следва да бъдат съобразени като израз на
икономическите условия към релевантния момент - моментът на настъпване на
увреждането. В случая въззивният съд намира, че предвид доказаните по делото
вреди, така определеното обезщетение е съобразено и с обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането - 18.11.2018 г.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивницата не се следват. Въззваемият е претендирал разноски, но по делото
няма доказателства да е направил такива, поради което разноски не се присъждат.
Въззивницата е трето ползващо се от застраховката лице
и потребител на застрахователни услуги по смисъла на §
1, т. 1 ДР КЗ, поради което и по арг. чл. 113, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване (в този смисъл
определение № 140 от 13.04.2020 г. по ч.т.д. № 174/2020 г., І ТО на ВКС и
цитираната в него друга практика).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 232115 от 02.10.2019 г., постановено по гр.д.
№ 13805/2019 г. на Софийски районен съд, 78 състав в обжалваната част, с която предявеният от П.Р.К., ЕГН **********, срещу
„З.Б.И.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
състояло се на 18.11.2018 г. в гр. София, е отхвърлен за разликата над 3 500
лв. до пълния му предявения размер от 12 000 лв.
В необжалваните части решението по гр.д. № 13805/2019 г. на Софийски
районен съд, 78 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.