Присъда по дело №637/2017 на Районен съд - Видин

                        МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №161/21.03.2018 Г. ПО НЧХД № 637/2017 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

          Делото е образувано по внесена частна тъжба от Д.М.Р. ***, с която е повдигнато обвинение против П. Ванчов Д. ***, за престъпление по чл. 216, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.

          Частният тъжител и граждански ищец лично и чрез повереника си заяви в с.з., че поддържа обвинението и гражданския иск така, както са предявени с частната тъжба.

          Подсъдимият лично и чрез защитника си заяви в с.з., че се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и съжалява за стореното.

          По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.

         Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

         Подсъдимият П. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от около 500 кв. м., съставляващо парцел ХII – 131 в кв. 12 по стария план на гр. Дунавци, сега УПИ VII – 35в кв. 5 по действащия план на гр. Дунавци. Частният тъжител Д. Р. е собственик на съседен имот – УПИ ХХIХ – 36 в кв. 5 по действащия план на гр. Дунавци. Преди около 17-18 години подсъдимият П. Д. отстъпил на частния тъжител Р. за временно ползване 2 – 3 метра от своето дворно място, като за целта е била преместена оградната линия между двата имота. По силата на устна договорка между двамата подсъдимият П. Д. предоставил на тъжителя Д. Р. около 18 кв. м. от неговия парцел за временно ползване. С Решение № 1106/22.12.2016г. по гр. д. № 714 / 2006 г. по описа на ВРС, в сила от 08.05.2007г., тъжителят Д. Р. е осъден да прекрати неоснователните си действия, които пречат на подсъдимия П. Д. да упражнява правото си на собственост върху 18 кв. м., представляващи част от дворно място от около 500 кв. м., съставляващо парцел ХII – 131 в кв. 12 по стария план на гр. Дунавци, сега УПИ VII – 35в кв. 5 по действащия план на гр. Дунавци и да подсигури достъп до описания парцел. След извършеното оразмеряване оградата е преместена съгласно съдебното решение.

        В частната тъжба се твърди, че на 09.09.2016 г. при преместването на оградата подсъдимият Д. е унищожил движимо имущество, собственост на частния тъжител Д. Р. – 70 бр. бетонни плочи, сиви на цвят, с размер 50 / 45 см. Всяка, с единична стойност 1. 80 лв., на обща стойност 140 лв. Тъжителят не твърди в тъжбата да е видял лично унищожаването на движимите си вещи.

      Свидетелят Д. Скорчев твърди, че е запознат със споровете между тъжителя и подсъдимия относно оградата и плочките. Не е бил очевидец на деянието. Твърди, че след извършеното оразмеряване оградата била преместена и че тъжителят е придвижвал по терена селскостопанска техника и товарен автомобил с тегло от седем тона, което е възможно да е причини за счупването на плочките. Свидетелят В. Томов не е видял счупването на плочките и местенето на оградата. Твърди, че са били поставени около 60-70, ако не и повече плочи, които преди местенето на оградата не били напукани. Свидетелят К.Ценова твърди, че подсъдимият П. Д. не е чупил плочите, а ги е извадил на 09.09.2016 г. като същите са били начупени преди това.

         Така установената фактическа обстановка се потвърждава от  показанията на свидетелите В. Томов, Д. Скорчев и К Ценова, както  и от приетите писмени доказателства.

         Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.

         Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Унищожаването и повреждането на чужда вещ е престъпление по чл. 216 НК. Съгласно неговата ал. 1, „Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с...”. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Предмет на престъплението могат да бъдат всякакви чужди, непринадлежащи на дееца (субекта) вещи – както движими, така и недвижими вещи. Изпълнителното деяние на разглежданото престъпление е в две форми – унищожаване или повреждане. Повреждането представлява такова засягане на субстанцията или структурата на вещта, при което временно или частично се отнема възможността тя да се използва пълноценно съобразно нейното нормално (първоначално) предназначение. При унищожаването засягането на вещта е такова, че тя става безвъзвратно и изцяло негодна за използване по нейното нормално (първоначално) предназначение. И в двата случая следователно става дума за привеждане в някаква негодност по какъвто и да е път – механичен, химичен, биологичен и т.н. То може да стане не само с действие, но и с бездействие, като деецът остави своя собствена или поднадзорна вещ – одушевена или неодушевена, да засегне предмета. Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е негодността на вещта – невъзможността тя да се използва по своето нормално (първоначално) предназначение. При повреждането негодността на вещта да се ползва по своето нормално (първоначално) предназначение е или временна, или частична. Негодността е временна в смисъл, че след ремонт вещта може да бъде възстановена и да се ползва по своето нормално предназначение; докато негодността на тази вещ е частична в смисъл, че тя още може да се ползва по своето досегашно (нормално) предназначение, но не и в пълен обем, а непълноценно. При унищожаването негодността е такава, че вещта губи окончателно и напълно своето нормално (първоначално) предназначение. Тук няма значение дали останалият материал може да се използва като суровина след унищожаването. Формата на вина е всяка от двете възможни. Престъплението може да бъде извършено както умишлено, така и по непредпазливост, съгласно чл. 216, ал. 4 НК. При непредпазлива форма на вина обаче случаят не трябва да бъде маловажен, т.е. вредата не трябва да бъде под три минимални работни заплати по време на засягането на вещта.

          От доказателствата по делото не се доказа от обективна и субективна страна по никакъв начин извършено деяние по чл. 206, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК от подсъдимия П. Д.. Свидетелите В. Томов, Д. Скорчев и частния тъжител Д. Р. в частната си тъжба твърдят, че на са очевидци на деянието и не са възприели лично и непосредствено унищожаване на процесното движимо имущество. Единственият очевидец свидетелят К. Ценова – съпруга на подсъдимия П. Д., твърди, че плочите са били счупени преди подсъдимият П. Д. да ги извади и да премести оградата на процесната дата. От посочените гласни доказателства и от твърденията в тъжбата не се доказаха механизма на извършеното деяние, както и авторството му. Не се конкретизираха от доказателствата по делото видът, размерът, броят и стойността на предмета на деянието – бетонни плочи. Единствено свидетелят Томов говори за около 60-70, ако не и повече плочи.

          На основание изложеното Съдът приема, че извършването на престъпленията по обвинителния акт не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Съгласно чл. 303. (1) от НПК:“ Присъдата не може да почива на предположения.(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин“.  Съдът приема на основание изложеното, че подсъдимият П. Д. не е извършил престъплението, в извършването на които е обвинен с частната тъжба, а именно по чл. 216,  ал. 4, във вр. ал. 1 от НК.  Съгласно чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

         Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата на чл. 304 от НПК, приема, че подсъдимият П. Д. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото с частната тъжба, а именно по чл. 216,  ал. 4, във вр. ал. 1 от НК.

        Гражданският иск, като следващ наказателната част на присъдата, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

         На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител Д. Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия П. Д., сумата от 400.00 лева, представляваща разноски  за адвокатско възнаграждение на защитник съгласно приложеното по делото пълномощно.

          Водим от горното Съдът постанови присъдата си, като ПРИЗНАВА подсъдимият П. ВАНЧОВ Д., ЕГН **********, роден на 20,04,1956г. в гр. Дунавци, българин, български гражданин,  женен, средно образование, пенсионер, неосъждан,   живущ ***, л.к. № ********* изд. 02,11,2010 г. от МВР Видин за НЕВИНЕН в това, че: На 17.04.2016г. в гр. Дунавци, обл. Видин, унищожил противозаконно чужди движими вещи - 70 броя бетонни плочи, сиви на цвят, с размер 50/45 см. всяка,   с единично стойност 1,80 лв. за всяка и обща стойност  - 140.00 лева – собственост на Д.М.Р. ***, ЕГН **********, като  случаят е маловажен – престъпление по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание чл.216 ал.4, във вр. с ал.1 от НК, го ОПРАВДАВА  по повдигнатото с частната  тъжба престъпление, на осн. чл.304, във вр. с чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК.

         ОТХВЪРЯ изцяло като неоснователен предявеният граждански иск от частният тъжителя Д.М.Р. *** ЕГН **********, против подсъдимия П. ВАНЧОВ Д., /със снета по делото самоличност/, за сумата от 140,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, както и сумата от 1000 лева, обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 17.04.2016г. до окончателното изплащане.

          ОСЪЖДА на осн.чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител Д.М.Р. *** ЕГН **********, за заплати на подсъдимия П. ВАНЧОВ Д., сумата от 400.00 лева, представляваща разноски  за адвокатско възнаграждение - за защитник..

                                                  Р А Й О Н Е Н    С Ъ Д И Я  :