№ 43358
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Частно
гражданско дело № 20231110147287 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а, ал. 2 от ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 237363/24.08.2023 г. от Ж. Й. П.,
против „Би ейч еър“ ООД, с ЕИК: *********.
По подаденото заявление е издадена заповед № 28025/21.09.2023 г. като
са присъдени претендираните суми, а наред с тях и разноски – от 25 лева
държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар – в полза на адв. В. Ч.-М..
Заповедта е връчена на длъжника на 23.10.2023 г. като в едномесечния срок
по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 а
от ГПК с вх. № 300887/25.10.2023 г. В същото длъжникът твърди, че е
изплатил претендираните от заявителя суми – на дата 29.08.2023 г. Доколкото
това било сторено преди издаване на заповедта, обаче счита че не е станал
повод за образуване на делото и възразява срещу дължимостта на
претендираните разноски. Поддържа, че присъждането на същите би довело
до неоснователно обогатяване, поради което иска заповедта да бъде
обезсилена в частта за разноските. От своя страна длъжникът също
претендира разноски от 360 лева.
Препис от възражението е изпратен на заявителя, който в тридневния
срок по чл. 414а, ал. 3 от ГПК е подал становище, в което посочва, че
действително длъжникът е заплатил претендираната от него сума. Поддържа
обаче, че длъжникът бил станал повод за завеждане на делото. В тази връзка
излага подробни доводи, че заявителят поискал заплащане на дължимото му
обезщетение още на 20.03.2023 г. Длъжникът обаче отказал плащане с
аргумент – извънредни обстоятелства, довели до закъснение на полет. Поради
това заявителят се обърнал към ГД „ГВА“, която излезнала със становище от
17.07.2023 г., че обезщетение се дължи. Още на същата дата 17.07.2023 г.
заявителят чрез адвокат отново поискала заплащане на дължимото й
1
обезщетение като пътник на полет 8Н3804/23.02.2023 г. като дала и срок за
доброволно изпълнение до 23.07.2023 г. Плащане обаче така и не последвало,
поради което и било образувано делото. От своя страна длъжникът платил чак
след образуване на настоящото производство. Към становището е приложено
копие от кореспонденция по електронна поща.
Възражението срещу недължимост на разноските е процесуално
допустимо като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
имаща правен интерес от същото.
Искането е за обезсилване на заповедта в частта за разноските,
доколкото се твърди, че длъжникът не бил дал повод за завеждане на делото.
Разгледано по същество възражението по чл. 414а от ГПК в частта са
разноските, се явява неоснователно.
За да е налице хипотезата на чл. 414а, ал. 2 вр. чл. 78, ал. 2 от ГПК
следва длъжникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е платил
претендираните от него суми в едномесечния срок по чл. 414 от ГПК. В
случая втората предпоставка безспорно е налице – длъжникът е платил
претензираната със заповедта сума от 1173.50 лева, видно от платежно
нареждане от 29.08.2023 г.
Спорно е наличието на първата предпоставка – дали е налице поведение
на длъжника, което да съставлява повод за образуване на делото. В случая
съдът намира, че длъжникът е дал повод за образуване на делото, доколкото е
бил поканен да заплати процесната сума още на 17.07.2023 г. /предвид
липсата на доказателства за по-рано отправяне на претенцията/. В тази връзка
му е даден и срок за плащане до 23.07.2023 г. В дадения срок, а и цял месец
по-късно плащане не е постъпило. Поради това и извършеното плащане едва
на 29.08.2023 г. т.е. след образуване на делото от 24.08.2023 г. не е основание
за освобождаване на длъжника от отговорността за разноски.
В тази връзка и искането за обезсилване на заповедта в частта за
разноските следва да бъде оставено без уважение.
От своя страна на длъжника не следва да се присъждат разноски – от
една страна поради неоснователността на възражението му в частта, че не е
станал повод за образуване на делото и от друга страна, доколкото не
представя доказателства да е извършил такива. Изричен диспозитив при
неоснователност на искането за разноски не се дължи.
Водим от горното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 300887/25.10.2023 г.
по чл. 414а от ГПК от „Би ейч еър“ ООД, с ЕИК: ********* срещу заповед №
28025/21.09.2023 г. по ч.гр.д. № 47287/21.09.2023 г. в частта за разноските с
2
искане за обезсилване на същата в частта за разноските, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на длъжника пред СГС.
Препис от определението да се връчи на заявител и длъжник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3