Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.07.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
осми юни година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
Прокурор:
Антон Стефанов
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 8844 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1,
т. 3, пред. първо от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства и уточнение на иска в о.с.з. на 17.06.2017г. И.Г.Й. ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Л.Й.-пълномощник,
е предявил против Прокуратура на Р България, обективно съединени искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да му заплати следните суми: 150 000 лв., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение в престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и наложена мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, по което
обвинение е бил оправдан с влязло в сила Присъда № 402/ 14.12.2010г., постановена
по НОХД № 1876 /2008 г. по описа на СГС на СГС, НО, 2 състав, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13 юни 2017 год. Ищецът претендира присъждане на разноските, сторени
в настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че през
2005г. прокурор от СГП образувал срещу
ищеца пр.пр.№5312/ 2005г. по описа на
СГП.
Сочи се, че на 12.06.2008 г. срещу ищеца
И.Й. и други лица е внесен обвинителен акт от прокурор от СГП, с обвинения за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.219,
ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, и по чл.219, ал.4, вр.ал.3,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 от НК.
Ищецът твърди, че с присъда №
402/14.12.2010 г. постановена по НОХД 1876/2008 г на СГС, НК, 2-ри състав е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.219, ал.4,
вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че в гр.София на 15.04.2005
г. на заседание на съвета на директорите на „Топлофикация-София“ АД като
длъжностно лице - член на Съвета на директорите на „Топлофикация-София“ АД в съучастие
с други длъжностни лица – П.Б.В., Г. Д. П.и Г. С.Р./членове на СД на „Топлофикация-
София“ АД/, като извършител умишлено не положил достатъчно грижи за
ръководенето и управлението на повереното му имущество на дружеството, като
одобрил и възложил на Изпълнителния директор на „Топлофикация - София“ АД да
сключи договор с „Финанс инженеринг“ АД за събиране на просрочени неплатени
задължения без наличие на стопанска необходимост и обоснованост за сключване на
такъв договор, при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на
извършената работа от изпълнителя по договора и допуснал изпълнението на този
договор, от което е последвало разпиляване на имущество - пари на
„Топлофикация- София“ АД в размер на 80 289 лева, платени на „Финанс инженеринг“
АД до 18.10.2006г. в изпълнение на договора и разпилянато имущество е – пари е
в особено големи размери, представляващо особен случай.
Твърди се, че със същата присъда, ищецът е признат за невинен по
повдигнатото обвинение по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК за
това, че в гр.София на 15.04.2005 г. на заседание на съвета на директорите на
„Топлофикация-София“ АД като длъжностно лице - член на Съвета на директорите на
„Топлофикация-София“ АД в съучастие с други длъжностни лица – П.Б.В., Г. Д. П.и
Г. С.Р., като извършител умишлено не положил достатъчно грижи в ръководенето и
управлението на повереното му имущество на дружеството, като одобрил и възложил
на Изпълнителния директор на „Топлофикация - София“ АД, съобразно чл.23, ал.2 и
чл.26, ал.1, т.3 от Устава на
„Топлофикация - София“ АД и чл.6, т.1 и т.4 от договора за възлагане на
управление на „Топлофикация - София“ АД, като одобрил и
възложил на Изпълнителния директор на „Топлофикация - София“ АД да сключи
договор със „С.М.“ ЕООД за
събиране на просрочени неплатени задължения без наличие на стопанска
необходимост и обоснованост за сключване на такъв договор, при липса на
обосновани критерии за оценка и заплащане на извършената работа от изпълнителя
по договора и допуснал изпълнението по този договор, от което е последвало разпиляване на имущество
-пари на „Топлофикация- София“ АД в размер на 283 155.69 лв., платени на „С.М.“
ЕООД на 18.10.2006г. в изпълнение на договора разпилянато имущество е – пари е
в особено големи размери.
Сочи се, че с Решение №47/16.02.2015г. на САС
по ВНОХД №1294 /2012г. по описа на САС, съдът е потвърдил оправдателната
система на ищеца. Твърди се, че по-късно
с решение на ВКС оправдателната присъда е потвърдена.
Ищецът поддържа, че въпреки неговата
невиновност наказателното производство срещу него продължило повече от 10
години. Твърди, че по време на делото е
бил заместник министър. Твърди, че прокурор от СГП му наложил на основание
чл.68, ал.1 НПК „забрана за напускане пределите на страната“, считано от
25.03.2008г., която мярка била временно прекратена за периода от 18 до
28.08.2008г., за да посети Велик архонтски събор. Поддържа още, все още тази
мярка не е премахната от ответника Прокуратура на РБ въпреки, че Й. е оправдан.
Ищецът твърди, че е почетен доктор
на БАН, както и почетен доктор на Университета в Малайзия, вицепрезидент е на
българската асоциация по плажен волейбол,
член е на Великата Христова църква и на Велик архонтски събор, избран за
архонт. Поддържа, че се е чувствал унижен и е претърпял големи страдания и
болки по време на воденето на наказателния процес. В продължение на две години
не можел да спи. Получил психическо разстройство и се наложило да взема хапчета
за сън. Твърди, че справедливо за понесените неимуществени вреди от незаконното
обвинение и забраната за напускане на страната се явява обезщетение от 150 000 лв.
В
срока по чл.131 ГПК, е депозиран отговор от П.на Република България, в който предявените
исковете са оспорени по основание и размер. Ответникът заявява, че не са
представени доказателства за това кога е влязла в сила оправдателната присъда.
Сочи, че не са представени никакви доказателства за твърдените вреди и за
съществуваща пряка причинна връзка между тях и действията на П.на РБ. Оспорва
твърденията на ищеца за продължителността на увреждането, като сочи, че същия е
бил привлечен към наказателна отговорност на 21.03.2008 год. — която дата е
началният момент на увреждането, а не на 19.06.2006 год., както и че
оправдателната присъда, ако е потвърдена от ВКС, тя е влязла в сила на
неустановена дата от 2015 год. до 2016 год. В този смисъл ответникът поддържа, че периода
на увреждането е много по-кратък от заявения в исковата молба. Заявява също, че не били ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че забраната да напуска
пределите на страната не е отменена и каква е причината за това, както и да е
претърпял реални вреди във връзка е тази забрана. Сочи, че ищецът сам признава
факта, че когато му се е наложило да пътува през 2008г. той е получил
разрешение за това. Оспорва иска за обезщетение по размер като завишен с оглед
принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, икономическия стандарт в страната.
Сочи се в отговора, че ищецът не е представил доказателства, от които да се
установяват изложените от него фактически твърдения в исковата молба за размера
и вида на претърпените вреди. Ответникът моли в случай на уважаване на иска и
определяне размер на обезщетението, съдът да съобрази, че продължителността на
наказателното производство е разумна с оглед фактическта и правна сложност на
делото, броят на обвиняемите и повдигнатите обвинения. Поддържа още, че спрямо
ищеца мярката за неотклонение е била „парична гаранция”, която го е увредила в
ниска степен и не е променила начина му на живот.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.Л.Й. поддържа предявените искове. Представя писмена защита.
В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор – Антон Стефанов от СГП
поддържа възраженията наведени в
отговора.
По делото като контролираща
страна е осигурено участие СГП.
Софийски градски съд, ГО, І –
състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приетото постановление за привличане
на обвиняем от 21.03.2008г. на дознател при ГД „ППООРТ“ по дознание №ЗМ 83/2006г. по описа на ГД „ППООРТ“, И.Г.Й. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.219,
ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1 НК, за това, че на 15.04.2005 г. на заседание на съвета
на директорите на „Топлофикация-София“ АД като длъжностно лице - член на света
на директорите на „Топлофикация-София“ АД в съучастие с други длъжностни лица –
П.Б.В., Г. Д. П.и Г. С.Р., като извършител умишлено не положил достатъчно грижи
в ръководенето и управлението на повереното му имущество на дружеството, като
одобрил и възложил на Изпълнителния директор на „Топлофикация - София“ АД,
съобразно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1, т.3 от Устава на „Топлофикация - София“ АД и чл.6, т.1 и
т.4 от договора за възлагане на управление на „Топлофикация - София“ АД, да
сключи договор със „С.М.“ ЕООД и „Финанс
инженеринг“ АД за събиране на просрочени
неплатени задължения без наличие на стопанска необходимост и обоснованост за
сключване на такъв договор, при липса на обосновани критерии за оценка и
заплащане на извършената работа от изпълнителя по договора и допуснал
изпълнението по този договор, от което е
последвало разпиляване на имущество -пари на „Топлофикация- София“ АД, в
особено големи размери.
/л.80- л.84 от делото/ На същата дата - 21.03.2008г. при привличането
му като обвиняем, по отношение на И.Й. била взета - мярка за неотклонение „парична гаранция” от
3 000 лв., която е отразена в Постановлението за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение.
С Обвинителен акт по дознание ЗМ № 83 /2006г. по описа на ГД „ППООРТ“ ,
пр.пр.№5312 /05г. по описа на СГП, на 12.06.2008г. срещу ищеца И.Г.Й. е
повдигнато обвинение от Софийска градска прокуратура за престъпление по чл.219,
ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.
ал.1 НК чл.
26, ал. 1 НК, за това, че на 15.04.2005 на заседание на съвета на директорите
на „Топлофикация-София“ АД като длъжностно лице - член на Съвета на директорите
на „Топлофикация-София“ АД в съучастие с други длъжностни лица – П.Б.В., Г. Д. П.и
Г. С.Р., като извършител умишлено не положил достатъчно грижи в ръководенето и
управлението на повереното му имущество на дружеството, като одобрил и възложил
на Изпълнителния директор на „Топлофикация - София“ АД, съобразно чл.23, ал.2 и
чл.26, ал.1, т.3 от Устава на
„Топлофикация - София“ АД и чл.6, т.1 и т.4 от договора за възлагане на
управление на „Топлофикация - София“ АД,
да сключи договор със „С.М.“ ЕООД и
„Финанс инженеринг“ АД за събиране на
просрочени неплатени задължения без наличие на стопанска необходимост и
обоснованост за сключване на такъв договор, при липса на обосновани критерии за
оценка и заплащане на извършената работа от изпълнителя по договора и допуснал
изпълнението по този договор, от което е
последвало разпиляване на имущество - пари на „Топлофикация- София“ АД, заедно
с другите обвиняеми – В.Д.Д., П.Б.В., Г. Д. П.и Г. С.Р., И.Г.Д.и същите са
предадени на съд. /от
лист 7 до л.79 от делото/
Видно от приложеното НОХД № 1876/2008г.
на СГС, по този обвинителен акт от
12.06.2006г. срещу ищеца И.Г.Й.
и останалите обвиняеми лица било образувано НОХД № 1876/2008г. по описа н на
СГС, НО, 2-ри състав.
С Присъда № 402/14.12.2010
г. постановена по НОХД № 1876/2008 г. на
СГС, НК, 2-ри състав И.Г.Й. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че в гр.София на 15.04.2005 г. на заседание на съвета на
директорите на „Топлофикация-София“ АД като длъжностно лице - член на Съвета на
директорите на „Топлофикация-София“ АД в съучастие с други длъжностни лица – П.Б.В.,
Г. Д. П.и Г. С.Р./членове на СД на „Топлофикация- София“ АД/, като извършител умишлено не положил достатъчно
грижи в ръководенето и управлението на повереното му имущество на дружеството,
като одобрил и възложил на Изпълнителния директор на „Топлофикация - София“ АД
да сключи договор с „Финанс инженеринг“ АД за събиране на просрочени неплатени
задължения без наличие на стопанска необходимост и обоснованост за сключване на
такъв договор, при липса на обосновани критерии за оценка и заплащане на
извършената работа от изпълнителя по договора и допуснал изпълнението на този
договор, от което е последвало разпиляване на имущество - пари на
„Топлофикация- София“ АД в размер на 80 289 лева, платени на „Финанс
инженеринг“ АД до 18.10.2006г. и на „С.М.“ ЕООД до 18.10.2006г. в размер на 283 155.69 лв. в изпълнение на договора и разпилянато
имущество – пари е в особено големи размери, представляващо особен случай. /препис на
л.82 - л.102 от делото/
След въззивен протест на СГП и въззивна жалба на подсъдимия В.Д. срещу Присъда
№ 402/14.12.2010 г. постановена по НОХД № 1876/2008 г. на СГС, НК, 2-ри състав
е образувано възззивно наказателно производство - ВНОХД №1294 /2012г. по описа
на САС.
С Решение №47/16.02.2015г. постановено по ВНОХД
№1294 /2012г. по описа на САС, НО, 8 състав,
въззивният съд е потвърдил Присъда № 402/14.12.2010 г. в оправдателната
и част /вкл. и спрямо И.Г.Й./, като е изменил присъдата в гражданската и част
относно гражданския иск срещу В.Д.Д., за
сумата от 422 406, 36лв. на 325 693, 95лв., като извършените от подсъдимия В.Д.
две престъпления по чл.219, ал.3 НК са преквалифицирани в едно продължавано престъпление по по
чл.219, ал.3 НК вр. с чл.26, ал.1 от НК, като същият е оправдан за разликата в
предмета на пресстъплението от 422 406, 36лв. на 325 693, 95лв./препис от
Решение
№47/16.02.2015г. на САС на л.109 до л.196 от делото/
С окончателно решение
№374 от 19.11.2015г. постановено по Н.Д. №1107 /2015г. на ВКС, Наказателна
колегия, III
н.о., е оставено в сила Решение №47/16.02.2015г. постановено по ВНОХД №1294
/2012г. по описа на САС, НО, 8 състав.
Наказателното производство срещу ищеца И.Г.Й.
по повдигнатите на 26.03.2008г. обвинения за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е приключило с Решение №374 от 19.11.2015г.
постановено по Н.Д. №1107 / 2015г. на ВКС, Наказателна колегия, III н.о., като
е продължило приблизително осем години.
По делото е приета Запавед от 25.03.2008г.
на директора на СД „Полиция“ издадена на основание чл.68 НПК във вр.
постановление СГП по дознание ЗМ № -83/2006г., с която не се разрешава напускане на страната на И.Г.Й. със срок от 25.03.2008г. до отпадане на
основанието./л.107 от делото/
За установяване на неимуществените вреди в
релевантния период, по делото са допуснати двама свидетели, от които е
ангажиран един свидетел на ищеца.
В показанията си дадени в о.с.з. свидетелят
З.Д.Д., /53 г., без родство/, сочи, че познава ищеца от 2005 г., т.к. е бил личен негов треньор по голф. Сочи, че заедно с ищеца създали
представителство на световната федерация за голф треньорите. Свид.Д.сочи, че И.Й. е президент на федерацията по голф и
президент на федерацията по плажен волейбол. Й. бил още заместник-министър на енергетиката, като
един от водещите експерти по много проекти, вкл. проекта „Набуко“, но след повдигнатите
обвинения и повече от осем години дела той останал без работа и нямаше възможност
да си намери работа по специалността. Сочи, че ищецът имал забрана да пътува
извън страната и бил в изключителен стрес.
Свид.Д.сочи още, че ищецът търсел работа и в България имал предложения,
но поради това, че бил в процедура по съдебно преследване никъде не можал да си
намери работа по специалността и бил принуден да започне частен бизнес, за да
изхранва семейството. Сочи още, че ищеца
е почетен доктор на БАН.
От заключението
на приетата съдебно – медицинската експертиза с в.л. д-р М.М., се установява, че в
периода 25.10.2010г. до 25.09.2020г. по
данни на получената справка от НЗОК за извършени прегледи, ищецът И.Г.Й. е имал неврологично заболяване – увреда
на периферни нерви и увреда на лицев нерв, което е лекувал от 25.10.2010г. до
30.10.2010г. Вещото лице д-р М. сочи, че
според предоставената му документация „артериална хипертония“ е спомената като
диагноза в амбулаторен лист от 25.09.2020г. Сочи се в СМЕ, че липсват данни за
медикаментозното лечение на арт. Хипертония. (няма регистрирани консултации с
кардиолог и офталмолог)
На въпроса от кога е получил високи стойности на кръвната захар И.Г.Й.,
вещото лице сочи, че не е получило данни за изследвана кръвна захар и/или
гликиран хемоглобин, като няма данни за консултация с ендокринолог и назначено
лечение и диета. Обосновано е, че описаната неврологична диагноза (Парализа на
Bell) се среща по- често при диабетици.
Прието неоспорено заключение на съдебно
– медицинската експертиза с в.л. д-р М.М.,
съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
Други релевнтни към предмета на спора доказателства не са ангажирани.
Тези фактически констатации, мотивират
следните правни изводи:
Отговорността
на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди,
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. В конкретния
случай, се претендира отговорност за
вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по НК по см.
на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по което ищецът е бил оправдан.
І. По допустимостта на исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Република България. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
5/2013 г., ОСГК, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от
18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият,
пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П.на Р България. С оглед
наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна
легитимация предявените осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
предл. І от ЗОДОВ, се явяват допустими.
ІІ. По
основателността на претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 3, предл.
І от ЗОДОВ държавата отговаря за
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и
се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е
обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени
виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност
се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то
отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния
случай - П.на РБ.
Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в
тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по
реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 26.03.2008г., като производството срещу него
продължило до 19.11.2015г.
/решение №374 от 19.11.2015г. постановено
по Н.Д. №1107 /2015г. на ВКС./
Поради
това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3,
предл.1 от ЗОДОВ.
Незаконността на
обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по повдигнатото обвинение чл.219, ал.4,
вр. ал.3 от НК, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от
държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства
обосновава несъмнен извод, че ищецът Добрев е претърпял неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат
на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид възрастта на
ищеца – 39 г. /към момента на привличането му/, тежестта на повдигнатото
обвинение – за тежко умишлено престъпление, продължителността на наказателното
преследване – 8 /осем/ години, вида на наложената мярка за неотклонение –
„парична гаранция”, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно
на психиката му, на контактите и социалния му живот, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски показания на свид.Д.се
установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения, неудобства
и трудности в намиране на работа, вкл. и на предожени позиции в чужбина, поради
наказателното роизводство и забраната да напуска страна. Преценявайки тези
обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и установените от
свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото
наказателно производство, както и
негативното отражение върху здравословното състояние на ищеца, появилото неврологично заболяване през 2010г. - увреда на периферни нерви настоящият състав
намира, че следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева. При определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съд приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение/ така Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4754/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 242 от 13.11.2012
г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
Като цяло в процесния случай са
претърпени обичайни неимуществени вреди, понасяни от лице, което е обект на
незаконно наказателно преследване. Не се установява твърдяната загуба на сън,
високо кръвно налягане, нито психическо разстройство. Данни, че ищецът е имал
затруднения в намиране на работа се съдържат само в показанията на свид.Д.,
като същите са изолирани и не се подкрепят от другите доказателства събрани по
делото, които сочат, че ищецът е лице с висока професионална квалификация,
която му осигурява съответна заетост.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че адекватен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 8
000 лв., който отговаря в най-пълна степен на
критерия за справедливост, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 150 000 лв. искът
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 19.11.2015г.,
от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и
прието в т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС. В случая обаче, законна лихва се предентира от 13.06.2017г. , поради което с оглед
диспозитивно начало именно от тази дата следва да се присъди законна лихва обезщетението за неимуществени вреди.
По разноските: С оглед изхода
на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на
ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на 393, 06 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, като общо сторените от ищцовата страна
разноски възлизат на –7370.00лв., от които 10 лв. държавна такса, и 7360 лв.
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 20.10.2015г.
Водим от горно, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
П.на Р.Б.да заплати на И.Г.Й. ЕГН **********, с адрес ***, следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 8 000 /осем хиляди/
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение в престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и наложена мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на страната“, по което обвинение е бил
оправдан с Присъда № 402/ 14.12.2010г., постановена по НОХД № 1876 /2008 г. по
описа на СГС на СГС, НО , 2 състав, влязла в сила на 19.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13 юни 2017 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 150 000 лв., КАТО неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на И.Г.Й. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата на 393, 06 лв. – разноски пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: