№ 1521
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201078 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-0333-000017/21.01.2022 г.
на началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на Ц. Г. Т. с ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а на
основание чл. 185 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.
5, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител в съдебно заседание моли
да се отмени НП с аргументи за наличие на множество процесуални нарушения а
именно, че не се установява в колко часа е установено нарушението и в колко часа е
връчен акта или талона за медицинско изследване, недостатъчност на 120 мин. за
посещаване от на медицинско заведение за даване на кръвна проба, липса на
холограмни стикери, недостатъчно описание на фактите по нарушението.
Въззиваемата страна 03 РУ ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата
с писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за
законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 11.01.2022 г. в ранните часове бил подаден сигнал на тел. 112 в за силен шум
и водач в нетрезво състояние в гр. Кричим. Около 4 ч. ОДЧ изпратили свид. свид. А.
М. У. и С.К., които към 05:00 ч. пристигнали на ул. „Свети Илия“ и установили срещу
№ 1 жалбоподателят Ц. Г. Т., която се била качила в собствения си автомобил Тойота
1
Ярис, с рег. № *** и се опитвала да потегли като въртяла гуми известно време. Колата
била спряла в улицата тупик. Самоличността на същата била установена от свид. У. и
тъй като лъхала на алкохол и фъфлела била поканена от него да бъде тествана с
техническо средство за алкохол - алкотест Дрегер 7510 с фарбичен № ARBA -0078,
който определял количеството алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят не
отказала да се тества изрично, но не изпълнила това което се искало от нея като просто
вземала в уста мундщука на техническото средство и не полагала усилия. Това се
повторило неколкоратно и свид. У. решил да напише АУАН за установеното
нарушение. Тъй като имал право да тества сравнително отскоро, а и нямал стикери, то
свид. У. поискал съдействие от свид. Ю., който бил служител на отдел Пътна Полиция.
Същият се отзовал и пристигнал между 05:00 и 06:00 ч. на мястото на проверката. Там
възприел съставянето на акта, проверил го и снабдил свид. У. със стикери.
Бил съставен талон за медицинско изследване който бил връчен на
жалбоподателя в 06:00 часа и й били дадени 120 минути, за да стигне до УМБАЛ Св.
Георги в гр. Пловдив.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП,
както и глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
А. М. У. - актосъставител, частично от показанията на свид. С. М. К. и свид. И. Д. Ю..,
както и от приложените към административнонаказателната преписка и изискани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване №
091687 от 11.01.2022 г., докладна записка, писмо от отдел „Вътрешна сигурност“ към
ОД на МВР Пловдив оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че следва да подложи на анализ свидетелските показания. На
първо място следва да се посочи, че съдът кредитира изцяло показанията на
актосъставителя, които напълно кореспондират с писмените доказателства по делото, а
именно АУАН, талон за медицинско изследване и докладна записка съставена по
случая и заведена в РУ Стамболийски на 11.01.2022 г., на свид. К.. Показанията са
логични без вътрешни противоречия и съдът ги намира за обективни и подробни,
поради което им дава вяра. От тях и писмените доказателства съдът установява
часовете на повикването от ОДЧ, на съставянето на акта, на присъствието на другите
свидетели и на действията на жалбоподателя. Те кореспондират и с показанията на
свид. К. относно обстоятелствата, за които той има ясен спомен, а именно поведението
на жалбоподателя и причината поради която е изчакан свид. Ю. и неговото фактическо
присъствие. В останалите части съдът не дава вяра на показанията на свидетеля,
доколкото същият заявява, че не си спомня добре поради изминалото време и същите
остават изолирани от останалия доказателствен материал (относно часа на повикването
и улицата на която е било установено нарушението) или съдържат вътрешни
противоречия (в частта относно идването на свид. Ю. съпоставено с времето на
съставяне на АУАН и талон за медицинско изследване). Съдът кредитира показанията
на свид. Ю. в частта на уведомяването му за установеното нарушение, причината за
това защо е посетил мястото, и факта на съставянето на документите, тъй като се
подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на Ю. относно точните часове посочени от него, тъй като съдържат
вътрешни противоречия и такива с писмените и останалите гласни доказателства.
Съдът не ги кредитира и в частта им относно дали е имало стикери на талона и АУАН,
тъй като противоречат на писмените доказателства, а именно установява се холограмен
2
стикер залепен на АУАН разположен напречно до левия ръб на листа.
Не са налице други съществени противоречия между показанията на
свидетелите, тъй като съдът приема, че съставянето на документите е процес и
абсолютно точното определяне до минута на началото и края им не са от такова
процесуално значение, че да окажат влияние върху правото на защита на
жалбоподателя или да влекат отмяна на атакуваното постановление поради
процесуално нарушение.
Съдът дава вяра на събраните писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите се допълват и от кредитираните
гласни доказателствени средства събрани по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Съдът намира че правилно са посочени часовете установяване на нарушението и
връчването на талона, доколкото часът на установяването на нарушението се доказа да
е в интервала от 05:00 до около 5:30 часа на 11.01.2022 г., когато е бил съставен АУАН,
от докладната записка, показанията на свид. У. и свид. Ю.. Процесът на установяване
на отказа е отнел време доколкото водачът не е отказал с думи, а с фактически
действия да бъде тестван и то неколкократно, което е отнело известно време. Според
настоящия състав на съда посочването на часа 05:30 като време на установяване на
нарушението не е процесуално нарушение и по никакъв начин не накърнява правото
на защита на жалбоподателя. На следващо място съдът намира че отразеното в
издадения талон за медицинско изследване час на връчване на талона, а именно 06:00
отговаря напълно на времето необходимо за съставянето на талона, на АУАН и след
това на връчването му, което е действие следващо във времето съставянето на АУАН и
талона за медицинско изследване.
Съдът намира, че липсата на стикер върху представения по делото издаден
талон за медицинско изследване не е съществено процесуално нарушение, доколкото е
видно, че на АУАН има зелепен такъв стикер, а именно 091687.1., находящ се на
десния ръб на листа формат А4, което е индикация, че е спазено задължението по чл. 6,
ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушенията са изчерпателно описани и са посочени обстоятелствата, при които са
извършени те. Актът е съставен от компетентно лице (т.1.3.3 от Заповед 8121з-
1632/02.12.2021 г.) при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от
ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия е дадена правна квалификация на
установените нарушения. Предоставена е възможност на жалбоподателя да направи
възражение в момента на съставянето му, когато е присъствал, и същата не се е
възползвала от това си право.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че
не било описано в какво точно се е състоял отказът, тъй като действията на водача с
които се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да
му бъде извършена такава, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1. Именно заради това,
съдът намира че направеното описание на фактите в АУАН, среща необходимия
минимум от информация, за да може лицето чиято административно-наказателна
отговорност се реализира, да разбере в какво се изразява неправомерното му
поведение.
3
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия (т. 3.9 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г.), в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено
с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последната е имала пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността й – за фактически отказ да бъде тествана за употребата на
наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да
извършат необходимия контрол.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е отказала да бъде проверена за наличие на алкохол в
издишания въздух по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществила всички
съставомерни признаци на нарушението.
Установява се, че Ц. Г. Т. като водач на МПС лек автомобил Тойота Ярис, с рег.
№ ***, на 11.01.2022 г. около 05.30 часа в гр. Кричим на ул. „Свети Илия“, до № 1 е
отказала да бъде изпробвана с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фарбичен
№ ARBA -0078, за употреба на алкохол, като не е извършила необходимите действия
за извършване на пробата, което съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 е отказ. Същата
безспорно се установи, че е имала възможност за 120 минути да се яви в медицинско
заведение и да бъде извършен анализ на кръвна проба, но не се е възползвала от това
си право. Затова й бил издаден талон за медицинско изследване № 091687/11.01.2022 и
стикери с № 091687. от 1 до 8.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласила и
категорично с конклудентни действия е отказала да бъде тествана за наличие на
алкохол в издишания въздух, с което и е нарушила вмененото й задължение.
Съдът обаче не установи да е било извършено другото описано нарушение, а
именно да се затруднява движение на други участници, доколкото се установи, че
жалбоподателя е спряла в улица тупик и не се установи към 05:30 да е имало изобщо
други участници в движението или по някакъв начин да е затруднила живеещите в
крайпътните имоти. Не се доказа и да е нарушила норми и изисквания за опазване на
околната среда, поради което в тази част наказателното постановление следва да се
отмени.
Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че същата не е имала време
да се яви в медицинско заведение, тъй като безспорно се доказа, че талонът за
4
медицинско изследване й е връчен след съставянето на акта, а именно към 6 часа на
11.01.2022 г. и същата не е била възпрепятствана да организира пътуването си за 120
минути до посоченото в талона медицинско заведение.
Жалбоподателят е изпълнила състава на нарушението при отказа да бъде
тестван с техническото средство. Последващото изпълнение на задължението на
органите по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за
издаване на талон за медицинско изследване е свързано единствено с поредната
възможност на лицето да преустанови противоправното си поведение. Правилно е
преценено от административнонаказаващия орган, че отказът на лицето да извърши
химическо изследване на наличието на алкохол в кръвта, чрез взимане на кръвна
проба, не е отделно нарушение.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение, така и
санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си
деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът
и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване.
От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и
наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали
да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този
смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. В конкретния случай напълно ясно е посочено от
фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е
именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо средство за наличие
на алкохол в издишания въздух. Не е посочен като нарушение от фактическа страна
отказ на нарушителя да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба.
Съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така Решение № 85 от
14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в
пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление
под въздействието на алкохол, и е искал настъпването на последиците, а именно да не
бъде тестван.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира,
че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното
наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от
закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Доколкото приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено за нарушения по ЗДвП, с
въведената законодателна промяна, то това обезсмисля обсъждането му.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0333-000017/21.01.2022 г. на
началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, в частта с която на Ц. Г. Т. с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 185 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0333-000017/21.01.2022 г.
на началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, в частта с която на Ц. Г. Т. с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП й е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6