Р Е Ш Е Н И Е № 261737
гр.
Пловдив, 15.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII гр. състав, в публичното заседание на 17.05.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12100 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Г.А.Я., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 988.54 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 122.18 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018 г. до 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.05.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5651/2020 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация, отопление, битова гореща вода, такса дялово разпределение. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7180/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват исковете. Оспорва качеството потребител на ответника. Оспорва между ищеца и ответника да съществува облигационно отношение, предмет на делото. Оспорва да е извършвана услугите, посочени в извлечението по сметка от ищеца, оспорва същото. Оспорва „Нелбо“ ЕАД да има качеството на дялов разпределител. Оспорва на ответника да са доставени твърдените количества ел. енергия. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 5651/2020
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
Видно от заявление – декларация за започване на продажба на топлинна енергия от 20.01.2015 г./л.60/ ответникът Г.Я. е поискал да бъде открита на нейно име партида при ищеца, в качеството му на купувач на топлинна енергия за имот, находящ се в ***. Молбата е уважена, доколкото на същия е заведена партида при ищеца, което установява качеството й на потребител на процесния имота за процесния период на база сключен индивидуален договор.
Качеството потребител на ответника се установява и от приложения по делото нотариален акт за собственост /л.61/ и удостоверение за наследници /л.62/ , съгласно които ответникът се легитимира като съсобственик на процесния имот.
От представената по делото Спогодба, сключена между ищеца и ответника от 20.01.2015 г. /л.63/, последният е заявил и признал, че само той ще ползва услугите на ищеца за процесния имот.
С оглед изложеното съдът приема, че се доказа качеството потребител на ответника, както и че същият е задължен да заплаща изцяло консумираната топлинна енергия, а не съобразно дела си в съсобствеността, доколкото е признал, че е единствен ползвател.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.
От изготвената по делото Съдебно –
техническа експертиза /л.81/ се установява, че имота на ответника се намира в
сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в
процесния период 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. е работила, като е подавала
топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова гореща вода /БГВ/.
Вещото лице установява, че в
жилището на ответника има монтирани 2 бр. отоплителни тела с монтирани на тях
ИРУ и 1 бр. водомерни устройства за ежемесечен визуален отчет на изразходваното
количество ТЕ за БГВ.
От експертизата се установява, че не
е извършван реален отчет в имота на ответника, доколкото не е осигуряван достъп
до ИРУ. В имота на ответника за процесния период 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.
е начислявана ТЕ отдадена от сградната инсталация 1.07499 МWh,
за отопление 3.20173 МWh и 4.90902 МWh за БГВ.
Съгласно чл. 13, т. 3 от Общите условия, във вр. с чл.150, ал.1,т.5 ЗЕ потребителят е длъжен да осигурява на продавача при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дялово разпределение в своя имот.
Видно от Констативни протоколи за периода октомври 2018 г до април 2019 г. /л.77-80/ служител на „Нелбо инженеринг“ ООД в присъствието на д. на Етажната собственост са констатирали, че ответникът не е осигурил достъп до процесния имот за извършване на месечния отчет по средства за измерване.
Видно от Протокол от Общо събрание на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес:***, за *** е избрана фирма „Нелбо Инженеринг“ ООД /л.65 - гръб/, с която е сключен и договор от Етажната собственост за предоставяне на услугата дялово разпределение /л.64/. На събранието е присъствала и наследодателката на ответника Е. Г., от която последният е придобил собственост върху процесния имот.
Ответникът от своя страна не доказа да е осигурил достъп до измервателните устройства за процесния период в процесния имот за извършване на реален отчет, както и да е подал заявление до ищеца, че няма да ползва имота в процесния период.
С оглед изложеното съдът приема за установено по делото, че за процесния период ответникът не е осигурил достъп до имота си за реален отчет.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
По
отношение дължимостта на ел. енергия за отопление, след като в
случая ответникът не е изпълнявал задълженията си да осигури достъп до
измервателните устройства, е приложима разпоредбата на т. 6.7 във вр. т. 6.5.
от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, според която при неосигуряване на достъп за отчет на
уредите на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати, се прилагат разпоредбите
на т. 6.4.4. Потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен
отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в общите
условия на договорите и изискванията на наредбата.
Единственият начин да се установи дали в конкретния обект е ползвана топлинна енергия за определен период е чрез отчитане на показателите на топломерите, монтирани върху отоплителните уреди. Единственото чрез липсата на промени в показанията в тези уреди за определен период от време би могло да се установи и липсата на консумация на топлоенергия в този обект. Това би могло да стане при условие, че абонатът или негов представител е изпълнил посочените по – горе задължения, а именно: да снабди уредите за отопление с уреди за индивидуално отчитане, както и да осигури достъп за периодичното им отчитане съгласно предвидете в Общите условия, срокове.
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация се определя по формулата по т. 6.7 във вр. т. 6.5. от Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, според която при неосигуряване
на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати,
се прилагат разпоредбите на т. 6.4.4. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 123
куб.м.
Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от
Наредбата за топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти при норма на разход на потребление 140 л. на обитател за денонощие
в случаите, в които не е осигурен достъп до измервателните устройства.
Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.
Вещо лице по СТЕ установява, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като начина на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната „Методиката
за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“.
С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия в процесния имот за процесния период за всеки един от компонентите, поради което предявеният иск е доказан по основание.
Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета
Съдебно-счетоводна експертиза /л.87/, която съдът кредитира, при която вещото
лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. от отдадена
от сградната инсталация 1.07499 МWh,
за отопление 3.20173 МWh и 4.90902 МWh за БГВ, е
дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия на ответника за този
период е в общ размер на 988.54 лева. Вещото лице е съобразило действащите към
процесния период Решения на КЕВР, с които е въведена цена на топлинната енергия
и ги е приложило, показало е таблично как е изчислена процесната сума.
Предвид изложено съдът приема, че се доказана в пълен размер претенцията на ищеца и искът следва да бъде уважен.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 27.05.2020 г. до окончателното изплащане, която претенция фигурира в заповедта по чл.410 ГПК и се претендира от ищеца още с исковата молба.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 988.54 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 04.12.2018 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. октомври 2018 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 04.12.2018 г. до 26.05.2020 г. възлиза на сумата от 122.18 лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 300 лева – депозит за особен представител; 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 775 лева - разноски в исковото производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г.С. сумата в размер на 988.54 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 122.18 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018 г. до 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.05.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5651/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Г.А.Я., ЕГН **********, с адрес: ***/18 ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С.,
сумата в размер на 775
лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 5651/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ