РЕШЕНИЕ
№IV-131
21.11.2019 г., гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело №
1011 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Т.Ч., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител Т.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Ч.,
Петкова и Иванова“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Клокотница“ №2А, ет. 8, представлявано от адвокат С. Стефанов Ч. –
с пълномощно по делото от първата инстанция (л. 16), срещу Решение № 960 от
24.04.2019 г. по гр. д. № 7126/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което са отхвърлени изцяло предявените от въззивницата срещу ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, представлявано от С. Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов,
искове за присъждане на сумата от 10 000 лева, частично от дължимите 30 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП от 16.03.2017 г. от
застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите водач, ведно с
компенсаторна лихва в размер на законната такава, считано от 16.03.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното
решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди
се, че изводът на съда за липса на противоправно поведение от страна на водача
не кореспондира на целия събран доказателствен материал по делото. Навеждат се
оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал показанията на водача Куманова,
която е заинтересована от изхода на делото с оглед възможността застрахователят
да предяви регресен иск срещу нея. Излагат се съображения, че съдът не е взел
предвид обстоятелството, че пострадалата се ползва със засилена защита като
малолетен пешеходец. Излагат се доводи, че е било проведено пълно и главно
доказване относно наличието на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че
процесното ПТП е било предотвратимо само ако детето е било водено за ръка от
родителя му. Поддържа се, евентуално, че дори и да се приеме, че въззивницата
има вина за настъпване на процесното ПТП, то това е основание за намаляване на
дължимото обезщетение, но не и за отхвърляне на предявените искове.
Въззивницата моли за отмяна на първоинстанционното
решение и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искове. Претендира за присъждане на разноски в първоинстанционното
и въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна възнаграждение. Няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК, поради
което е процесуално допустима. С Определение № 18664 от 04.10.2018 г. на
основание чл. 82, ал. 2 ГПК ищцата-въззивница е освободена от заплащане на
дължимите в производството такси и разноски, поради което не дължи внасяне на
държавна такса по чл. 18 от ТДТССГПК.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адвокат Мариан Гочев –
с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 46), е представил писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Няма доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Бургас в качеството й на заинтересована страна. В законовия
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпило писмено становище.
В съдебно заседание въззивница не се явява и не се
представлява. С писмено становище процесуалният представител на въззивницата
поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на решението и за присъждане на
разноските, за които представя списък по чл. 80 ГПК, ведно с договор за
безплатна правна помощ и акт за регистрация по ДДС.
В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител.
С Определение № 5199 от 24.06.2019 г. по гр. д. №
7126/2018 г. е уважена молбата на ЗД „Бул Инс“ за допълване на обжалваното решение
в частта за разноските, като ищцата-въззивница А.Т.Ч. е осъдена да заплати на ответника-въззиваем
ЗД „Бул Инс“ сумата от 980, 00 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС и депозит за свидетел.
Срещу Определение № 5199 от 24.06.2019 г. процесуалният
представител на въззивницата е депозирал частна жалба. Твърди, че ответникът не
е представил списък на разноските, поради което няма право да иска изменение на
решението в тази част. Счита, че не са налице доказателства за извършване на
посочените в молбата разходи за адвокатско възнаграждение и за регистрация на
представляващия ответника адвокат по ДДС. Евентуално, намира, че присъденото
адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер поради липсата на фактическа и
правна сложност на делото и поради обстоятелството, че процесуалният
представител на ответника не е взел участие в нито едно от трите открити
съдебни заседания по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение.
Евентуално, моли съда да намали размера на присъденото адвокатско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК,
от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7, поради което е процесуално допустима. С Определение № 18664 от
04.10.2018 г. на основание чл. 82, ал. 2 ГПК ищцата-въззивница е освободена от
заплащане на дължимите в производството такси и разноски, поради което не дължи
внасяне на държавна такса по чл. 19 от ТДТССГПК.
В законовия срок процесуалния представител на
въззиваемото дружество е депозирал писмен отговор, с който оспорва на частната
жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по
искова молба на въззивницата А.Т.Ч., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител Т.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Ч.,
Петкова и Иванова“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Клокотница“ №2А, ет. 8, представлявано от адвокат С. Стефанов Ч.,
против въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, за присъждане на сумата от 10 000
лв., частично от дължимите 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие виновно причиняване на телесни увреждания при
ПТП от 16.03.2017 г. от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на
автомобилистите водач, ведно с компенсаторна лихва в размер на законната
такава, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2017 г. около
15:30 часа в гр. Бургас Цветелина Велинова Куманова управлявала л. а. марка
„Ягуар“, модел „Х Тайп“ с д. к. № А 7352 ММ, за който има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Бул Инс“ АД, полица № BG/02/116002764118, валидна от 26.10.2016 г. до 26.10.2017
г. Навеждат се твърдения, че в района на ул. „Тамара“ № 63 водачът предприел
маневра движение на заден ход в посока ул. „Чаталджа“ без да се убеди, че пътят
зад МПС е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, и по непредпазливост ударил пешеходката А.Т.Ч.. Излагат се доводи,
че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал, 1,
чл. 40, ал. 1 ал. 2 ЗДвП, като е могъл да предотврати произшествието ако не бе
допуснал посочените нарушения. Твърди се, че по случая е образувано д. п. №
864/2017 г. по описа на I РУ ОД
на МВР Бургас и пр. пр. № 2971/2017 г. по описа на Районна прокуратура –
Бургас. Излагат се твърдения, че пострадалата била приета по спешност в
отделението по неврохирургия към МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД със загуба на съзнание, била
с главоболие, световъртеж, гадене и болки в левия крак, след тридневен престой била
освободен с диагноза мозъчно сътресение. Посочва се, че ищцата била
изключително изплашена от случилото се, станала неспокойна и раздразнителна, не
можела да спи добре, сепвала се и в ужас търсела родителите си за успокоение,
оплаквала се от болки и често се хващала за главата, дълго време след инцидента
се бояла да излезе навън, и до днес изпитвала ужас от автомобили, лесно се
разплаквала от страх, че ще й се случи нещо. Поддържа се, че за претърпените
болки и страдания размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 30 000 лева, от които се претендира частично сумата от 10 000 лева. Моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и
чл. 429, ал 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ЗД „Бул Инс“ АД, който оспорва
исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. Оспорва се ПТП да е настъпило по посочения в исковата молба
механизъм. Оспорва се ПТП да се дължи на виновно противоправно поведение на
водача на лекия автомобил. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП и телесните травми на ищцата. Счита, че не е налице деликт, а
евентуално – че е налице случайно деяние съгласно чл. 15 НК. Евентуално,
поддържа, че е налице поне 90 % съпричиняване от страна на пострадалата, която
не е спазила задълженията си по чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП, както и чрез
нейния баща, който не е спазил вменените му с чл. 125, ал. 3 от СК задължения. Намира,
че описаните телесни увреждания представляват лека телесна повреда, поради
което предявената претенция от 10 000 лева, частично дължими от
30 000 лева, се явява прекомерно завишена. Излага доводи, че лихва върху
главницата се дължи не от датата на
увреждането, а от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие или от датата на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, ал.
3 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. Ангажира доказателства.
По делото е представено Удостоверение за раждане (л. 11),
издадено от Община Бургас въз основа на акт за раждане № 0506 от 02.11.2011 г.,
от което е видно, че ищцата А.Т.Ч. е родена на *** г. от майка Ася Михайлова
Хасърджиева и баща Т.Р.Ч..
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
по делото писмени доказателства (справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционния фонд – л. 12), че за лек автомобил с д. к. № А 7352 ММ,
с рама SAJAF52S33YD41238, има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Бул Инс“ АД с полица № BG/02/116002764118, валидна от 26.10.2016 г. до 25.10.2017
г.
По делото е представен Констативен протокол № 2628 от
16.03.2017 г. (л. 8 и л. 71), относно посетено ПТП от младши автоконтрольор
Ивайло Трифонов. В него е посочено, че на 16.03.2017 г, около 15:27 часа, в гр.
Бургас, кв. „Победа“, на ул. „Тамара“ № 63 е настъпило ПТП между ППС с рег. № А
7352 ММ, марка „Ягуар“, модел „Х Тайп“, рама SAJAF52S33YD41238, св.
за рег. № *********, собственост на Марио Димитров Куманов, ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ж. к. „Братя Миладинови“, бл. 7, вх. 1, ет. 2, с водач
Цветелина Велинова Куманова, с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к.
„Братя Миладинови“, бл. 7, вх. 1, ет. 2, със СУМПС № *********, валидно до
25.05.2021 г., без алкохол, със застраховка „ГО“ при ЗД „Бул Инс“ АД, полица №
02116002764118, валидна до 25.10.2017 г., и пешеходец А.Т.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***. Отразено е още, че пострадала А.Т.Ч. е на 6 години, с диагноза
комоцио, без опасност за живота, настанена в МБАЛ „Бургасмед“. Отбелязано е, че
процесното ПТП е настъпило в резултат от неубедена маневра на заден ход от
страна на ППС и внезапно навлизане на детето на платното за движение. Посочено,
е че към водача е взето отношение чрез съставяне на АУАН № 624361 от 16.03.2017
г. по чл. 40, ал. 2 ЗДвП. Към протокола е приложена и схема на ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства (л. 116) чрез
показанията на свидетелката Цветелина Велинова Куманова – водач на процесния
лек автомобил. Тя разказва, че един следобед ден през месец март 2017 г. е
посетила ул. „Байкал“, за да проведе личен разговор с един от живущите там,
пред дома на когото паркирала управлявания от нея автомобил марка „Ягуар“. Свидетелката обяснява, че
слязла от автомобила и провела кратък разговор със съпругата на търсеното от
нея лице в рамките на не повече от 10 мин. През това време тя се намирала
непосредствено пред автомобила, като се била облегнала на шофьорската врата. Наоколо
имало само един човек от ромски произход, за когото тя знаела, че се казва Т..
Той стоял вдясно от автомобила, на около 10 – 15 метра, пушил цигара и
наблюдавал внимателно разговарящите. След приключване на разговора свидетелката
седнала в автомобила, погледнала в страничните огледала и в централното
огледало, запалила двигателя, сложила си колана, включила на задна скорост и
потеглила съвсем плавно и бавно, като продължавала да гледа в страничните
огледала и в централното огледало. Потегляйки назад, свидетелката забелязала,
че мъжът продължава да стои там, да я гледа и да пуши цигара. Изведнъж той
започнал да маха с ръце към нея и да вика. Прозорците били затворени и
свидетелката не разбрала какво иска да й каже той и защо й маха. Спряла
автомобила и останала да седи вътре. Мъжът на име Т. се приближил към нея, като
продължил да маха и да вика, и свидетелката вече чула, че й казва: „Спри! Спри!
Удари детето! Блъсна детето!“. Свидетелката заявява, че не е усетила никакъв
удар. Разказва, че в този момент около автомобила се събрали около 50 – 100
човека от ромски произход, които започнали да крещят. Свидетелката се уплашила
и не слязла от автомобила. В един момент събрала смелост да излезе, като
застанала в лявата част на автомобила. Чула разговор от дясната част на автомобила
– един мъж с мустаци казал на Т.: „Дай да сложим детето тук да седне“, на което
Т. отговорил: „Не, остави го така, първо да дойде полицията“. Свидетелката
отишла към дясната част на автомобила, където видяла как мъжът с мустаците
слага едно дете да седне на един камък. Разказва, че детето било момиченце,
около 5-6 годишно, седяло на камъка и тихо плачело, имало драскотина по едната
ръчичка, а около него имало разпръснати детски книжки. После дошли полицията и линейка. Детето
направило няколко стъпки и го ка чили
в линейката. Свидетелката почакала на място един-два часа, след което един от
полицаите й казал, че детето има охлузване и комоцио, неопасно за живота.
Свидетелката заявява, че и до момента не е убедена, че тя е ударила детето, и
че не е усетила такъв удар при маневрата на заден ход. Не й е ясно в кой момент
се е появило детето, тъй като към момента на потегляне е погледнала в
огледалата за обратно виждане и страничните огледала и там е нямало никого.
Обяснява, че на мястото е нямало пешеходна пътека и че е нямало ограничения,
които да препятстват видимостта й. Показанията на свидетелката Куманова са
ясни, житейски логични и последователни, поради което съдът намира, че следва
да им се довери. Неоснователни са наведените с въззивната жалба оплаквания, че
съдът неправилно е кредитирал показанията на водача Куманова, тъй като същата е
заинтересована от изхода на делото с оглед възможността застрахователят да
предяви регресен иск срещу нея. Предпоставките, при наличието на които застрахователят
може да предяви регресен иск срещу застрахования, са уредени в разпоредбите на
чл. 433 и чл. 500 от КЗ. По делото не се твърди, а и не се установява да е налице
регресно основание, въз основа на което ответното застрахователно дружество да
ангажира регресната отговорност на свидетелката Куманова като водач на лекия
автомобил, поради което не може да се приеме, че същата е заинтересована от изхода
на делото.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, (л.
87), от която се установява, че водачът не е възприел детето, тъй като то се е
намирало в невидимата зона зад автомобила. Опасната зона за спиране на
автомобила при начална скорост 5, 3 км/ч била около 2, 2 м. е се изминавала за
1, 9 сек. Вещото лице в посочило, че произшествието е било предотвратимо: 1)
ако водачът на лекия автомобил е бил убеден в липсата на хора в коридора на
движение на автомобила, като за целта ползва второ помощно лице, или 2) детето
не се е намирало на платното за движение или е било водено за ръка от родителя
му – бащата Т.Ч., който се е намирал в участъка на ПТП и е бил очевидец на
произшествието. При оглед на място вещото лице е установило, че на мястото на
произшествието няма пешеходна пътека и не е продължение на тротоар. Съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено заключението на вещото лице в
частта, в която са дадени отговори на поставените въпроси, за които са
необходими специални знания в областта на техническите науки. Съдът не
възприема заключението на вещото лице относно механизма на деянието в частта,
основаваща се на фактическа обстановка, която се опровергава от събраните по
делото доказателства, а именно, че водачът не е бил убеден, че няма да застраши
намиращи се зад автомобила пешеходци и че не е взел мерки за осигуряване на
безопасно движение на заден ход чрез използване на второ лице.
По делото са представени писмени доказателства (л. 28 –
л. 42), от съвкупната преценка на които се установява, че на 16.03.2017 г., в
17:43 ч. ищцата А.Т.Ч. е постъпила в МБАЛ „Бургасмед“ с диагноза мозъчно
сътресение и контузия на ляв глезен. Видно от представения фиш за спешна
медицинска помощ (л. 40 – гръб), пострадалата е била в съзнание. Извършени са
рентгенографии (л. 36 – гръб) на лява глезенна става, лява колянна става и на
череп, от които не са установени данни за травматични увреждания. Изписана е на
18.03.2017 г., в 17:50 ч. с отзвучаване на болките в глезена и без двигателни
нарушения. В таза насока е и заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска
експертиза (л. 83), което съдът кредитира като обосновано и компетентно
изготвено. Приобщените по делото съдебномедицински експертизи № 484/2017 г. и №
351/2018 г., извършени по ДП № 864/2017 г. по описа на I РУ ОД
на МВР Бургас, не следва да бъдат вземани предвид при установяване на
фактическата обстановка предвид обстоятелството, че не са извършени по
настоящото дело.
По делото са разпитани и свидетелите Тоньо Михайлов
Хасърджиев – вуйчо на ищцата, и С. Стефанов Комитов – приятел на бащата на
ищцата, които дават показания със сходно съдържание. Двамата свидетели
разказват, че след инцидента глезенът на ищцата бил счупен; ищцата била с гипс
около месец и половина; баща й й помагал да се придвижва, храни, облича,
съблича; към днешна дата ищцата още накуцвала; изпитвала страх от коли. След
като прецени внимателно показанията на свидетелите Хасърджиев и Комитов,
поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, и като взе
предвид възможната заинтересованост на свидетеля Хасърджиев, съдът намира, че
не следва да дава вяра на свидетелите, тъй като показанията им не кореспондират
със събраните по делото доказателства. Налице е съществено противоречие между
показанията на двамата свидетели, които заявяват, че след инцидента глезенът на
ищцата е бил счупен, тя била с гипс около месец и половина, като баща й й
помагал да се придвижва, храни, облича и съблича, и приетите по делото писмени
доказателства (л. 28 – л. 42) и заключението на съдебно-медицинската експертиза
(л. 83), от които по категоричен начин се установява, че ищцата не е имала травматични
увреждания и че е изписана с отзвучаване на болките в глезена и без двигателни
нарушения. Показанията на свидетелите не съответстват дори и на наведените с
исковата молба факти и обстоятелства, където липсват каквито и да било
твърдения за счупвания, гипс и невъзможност ищцата да се обслужва сама. Ето
защо съдът прецени, че показанията на свидетелите Тоньо Михайлов Хасърджиев и С.
Стефанов Комитов са недостоверни и не следва да бъдат вземани предвид при
установяване на фактическата обстановка по делото.
По делото са представени писмени доказателства (л. 13),
от които се установява, че ищцата е отправила към ответника писмена
застрахователна претенция с посочване на банковата сметка, по която да се
извършат плащанията. По делото не са представени доказателства, а и не се
навеждат твърдения от страна на ответника-застраховател, че е извършено плащане
по предявената от ищцата претенция.
На съда е служебно известно, че посоченото от ищцата
досъдебно производство № 864/2017 г. на Районна прокуратура – Бургас е
прекратено с постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас от
20.12.2018 г., потвърдено с Определение № 118 от 25. 01. 2019 г. по н. ч. н. д.
№ 298/2019 г. на Районен съд – Бургас, потвърдено с Определение № 87/27.03.2019
г. по в. ч. н. д. № 272/2019 г. на
Окръжен съд – Бургас
На съда е служебно известно, че срещу свидетелката
Куманова е било издадено от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“, наказателно постановление № 17-0769-001443/23.05.2017 г., с което й е
било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП за
това, че на 16.03.2017 г., около 15:27 часа
в гр. Бургас, кв. “Победа“, ул.
“Тамара“ до № 63 е управлявала лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Х Тайп“ с
рег. № А 7352 ММ и поради неубедена маневра на заден ход е допуснала
пътнотранспортно произшествие с намиращото се
до моторното превозно средство
дете А.Т.Ч.. Служебно известно е на съда и обстоятелството, че
наказателно постановление № 17-0769-001443/23.05.2017 г. е отменено с Решение №
1964 от 07.12.2017 г. по н. а. х. д. №
3529/2017 г. на Районен съд – Бургас, влязло в сила от 29.12.2017 г.
За да отхвърли предявените искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ, Районен съд –
Бургас е приел, че настъпването на вредоносния резултат не се дължи на виновно
противоправно поведение от страна на свидетелката Куманова, тъй като същата не
е допуснала нарушение на правилата на ЗДвП, поради което и застрахователят не
следва отговаря за вредите. Съдът е взел предвид, че ищцата се е намирала зад
автомобила и че водачът Куманова обективно не е могла да я възприеме, поради
което и ударът не би могъл да бъде преодолян въпреки незабавното задействане на
спирачната уредба. Посочено е, че Куманова се е движила със съобразена скорост
и при извършване на маневрата движение на заден ход е изпълнила задължението си
да контролира пътното превозно средство и да се съобрази с конкретните условия
на видимост.
При така установената
фактическа обстановка и въз основа на закона съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е правилно по следните съображения.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и
чл. 429, ал 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ са
процесуално допустими – предявени са от името на малолетната ищца чрез законния
й представител и при наличието на абсолютните процесуални предпоставки по чл.
498, ал. 3 КЗ.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда правото на увреденото
лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2. наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател. За уважаването на предявения главен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 е необходимо ищцата-въззивница да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на тези две предпоставки. Вината се
предполага до доказване на противното съгласно оборимата презумпция на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че за лек автомобил с рег. № А
7352 ММ, с рама SAJAF52S33YD41238, има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД с полица № BG/02/116002764118, действаща към процесната дата
16.03.2017 г. Следователно към 16.03.2017 г. е налице застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответника - застраховател.
Спорни по делото са обстоятелствата дали водачът на лек
автомобил марка „Ягуар“, модел „Х Тайп“, с рег. № А 7352 ММ, с виновното си
противоправно поведение е осъществил твърдяното ПТП и дали твърдените от ищцата
здравословни увреждания и неимуществени вреди действително са настъпили в
причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП, както и какъв е справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Противоправността на деянието и вината на водача не се
изключват нито от обстоятелството, че съставеното наказателно постановление
срещу него е било отменено с влязло в сила решение, нито от това, че
образуваното за деянието досъдебно производство е било прекратено с влязло в
сила постановление на прокурора. При липса на влязъл в сила съдебен акт по чл.
300 ГПК гражданският съд е длъжен да разгледа релевантните по делото въпроси
относно противоправността на деянието и вината на водача при извършването му
въз основа на събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия. Констативният протокол за пътнотранспортно произшествие,
изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява
официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, а и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление, но само по
отношение на фактите и обстоятелства, които непосредствено са се осъществили и
са възприети от длъжностното лице - съставител и които попадат в обхвата на удостоверителните
му правомощия, възложени в кръга на службата му. Съгласно Решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК само в хипотезата,
когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на
ПТП и то е отразено в съставения констативен протокол, документът се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, като и в
този случай доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените въз
основа на констатираните факти изводи на длъжностното лице относно наличието
или липсата на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо
момента на настъпване на произшествието рефлектират и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола
за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка
с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства. По изложените съображения съдът намира,
че не е обвързан от посоченото в констативния протокол относно механизма на
твърдяното ПТП, а именно, че настъпило в
резултат на „неубедена маневра на заден ход от страна на ППС и внезапно
навлизане на детето на платното за движение“, доколкото тези обстоятелства не
са били осъществени пред и непосредствено възприети от длъжностното лице –
съставител.
Съдът прецени, че не следва да възприема заключението на
вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза относно механизма на
деянието в частта, основаваща се на фактическа обстановка, която се опровергава
от събраните по делото доказателства, а именно, че водачът не е бил убеден, че
няма да застраши намиращи се зад автомобила пешеходци и че не е взел мерки за
осигуряване на безопасно движение на заден ход чрез използване на второ лице. Посочените
обстоятелства относно механизма на настъпване на твърдяното ПТП се опровергават
от гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на свидетелката
Куманова, която съдът кредитира като незаинтересовано по делото трето лице. Когато
свидетелката Куманова паркирала и слязла от автомобила, за да проведе разговор
със съпругата на търсеното от нея лице, тя останала непосредствено пред
автомобила, облегната на шофьорската врата, а наоколо нямало никого освен
бащата на ищцата, който пушил цигара и наблюдавал внимателно разговарящите.
След приключване на разговора свидетелката седнала в автомобила, погледнала в
страничните огледала и в централното огледало, запалила двигателя, сложила си
колана, включила на задна скорост и потеглила плавно и бавно, като продължавала
да гледа в страничните огледала и в централното огледало. Към момента на
потегляне водачът Куманова е погледнала в огледалата за обратно виждане и
страничните огледала и там е нямало никого, като на мястото е нямало пешеходна
пътека, нито ограничения, които да препятстват видимостта й.
Съдът намира, че водачът Куманова е контролирала
непрекъснато управлявания от нея лек автомобил, поради което не е налице
твърдяното от ищцата виновно нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Преди да се качи в автомобила водачът Куманова е възприела пътната
обстановка, при която наоколо е нямало пешеходци или превозни средства, а преди
да потегли на заден ход е погледнала в огледалото за обратно виждане и
страничните огледала, като и там е нямало никого. По този начин водачът
Куманова се е уверила, че пътят зад автомобила е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, поради което не
е налице твърдяното от ищцата виновно нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно който преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. При движението си на заден
ход водачът Куманова непрекъснато е наблюдавала пътя зад автомобила чрез
огледалата за обратно и странично виждане, като е имала обективна възможност да
стори това, тъй като при коректната пътна обстановка е нямало ограничения,
които да препятстват видимостта й. Тъй като за водача Куманова е било възможно
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, не може да се приеме,
че за нея е възникнало задължение да осигури лице, което да й сигнализира за
опасности. Водачът е длъжен да осигури такова лице само в случаите, при които е
налице конкретно препятствие в пътната обстановка, което ограничава или
изключва видимостта на водача при движение на заден ход, а по делото не се
твърди, а не се доказа да е било налице
такова препятствие. Това се установява, както от показанията на свидетелката
Куманова, така и от приложената към констативния протокол схема, а също и от
констатациите на вещото лице по СТЕ при огледа на мястото на произшествието. Обратното
би означавало, че при всяко движение на заден ход водачът е длъжен да осигурява
лице, което да му сигнализира за опасности, а това не съответства на
законодателната воля, вложена в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. При липсата на
осъществено противоправно поведение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД
се явява оборена, доколкото вината в гражданското право се свежда до
несъответствие между дължимото и фактическото поведение. Наведените от
въззивника доводи, че като малолетен пешеходец ищцата се ползва със засилена
защита не са годни да разколебаят гореизложените изводи на съда, тъй като не се
установява по делото да е налице
нарушение на чл. 116 от ЗДвП – водачът Куманова не е проявила внимание и
непредпазливост към малолетната ищца, тъй като е положила дължимата по закон
грижа, за да установи присъствието на пешеходци при конкретната пътна
обстановка. По изложените съображения съдът намира, че по делото не е доказано,
че водачът на лек автомобил с рег. № А 7352 ММ, марка „Ягуар“, модел „Х Тайп“ е
извършил твърдените от ищцата виновни нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 40, ал.
1 и 2 от ЗДвП. Ето защо не е налице виновно противоправно поведение на водача
на лекия автомобил, застрахован при ответника.
Съдът намира за недоказано и твърдяното в исковата молба
обстоятелството, че при движение на заден ход водачът на лек автомобил с рег. №
А 7352 ММ, марка „Ягуар“, модел „Х Тайп“, е ударил пешеходката А.Т.Ч., с което
й е причинил охлузване на ляв глезен и мозъчно сътресение. При липса на други
надлежни доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на произшествието, не би могло съдът да приеме
за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди и
твърдяното произшествие (в този смисъл е постановено Решение № 98 от 25.06.2012
г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК). Ищцата не е ангажирала
доказателства, с които да докаже по несъмнен начин, че установените по делото
увреждания – мозъчно сътресение и охлузван на ляв глезен, са причинени от
твърдения удар при движение на заден ход от лек автомобил с рег. № А 7352 ММ,
марка „Ягуар“, модел „Х Тайп“, управляван от Цветелина Куманова. Напротив,
изложените в исковата молба твърдения се опровергават от събраните по делото
гласни доказателства, от които се установява, че водачът на лекия автомобил не
е усетил никакъв удар при маневрата на заден ход. Ето защо съдът приема, че
претърпените от ищцата вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с поведението,
осъществено от водача на лекия автомобил, застрахован при ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице
виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, което да се
намира в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищцата неимуществени
вреди, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника-застраховател. Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат
с правните доводи на първоинстанционният съд, обжалваното решение е правилно и
на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр.
чл. 273 ГПК въззиваемият има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски, но доколкото не са представени доказателства за
извършването на такива разноски, не следва и да бъдат присъждани по аргумент от
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС.
По отношение на подадената частна жалба срещу определението,
с което обжалваното решение е допълнено в частта за разноските, като
ищцата-въззивница А.Т.Ч. е осъдена да заплати на ответника-въззиваем ЗД „Бул
Инс“ сумата от 980, 00 лева, представляваща 960 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС и 20 лева депозит за свидетел, съдът намира следното.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адвокат Мариан Гочев, е представил пред
първата инстанция списък на разноските (л. 60) и доказателства за регистрация
по ДДС (л. 61). Видно от приложеното по делото платежно нареждане (л. 80),
ответникът е внесъл към бюджета сумата от 20, 00 лева за призоваване на
свидетел. От представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.
59) е видно, че договореното между страните възнаграждение е в размер на 800
лева без ДДС, дължими авансово и изцяло в брой. Отбелязано е в договора, че е
платена в брой сумата от 800 лева. Следователно по делото са представени
доказателства за сторени разноски пред първата инстанция в размер на 820 лева,
от които 20 лева депозит за свидетел и 800 лева за адвокатско възнаграждение,
размерът на което не надвишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ
минимум. Съобразно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 820 лева съобразно представените по делото доказателства. Ето
защо обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата над 820 лева до пълния претендиран
размер от 980 лева, като бъде потвърдено в останалата част.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 960 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 7126/2018 г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОТМЕНЯ Определение
№ 5199 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 7126/2018 г. в ЧАСТТА, с което е допълнено
Решение № 960 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 7126/2018 г. по описа на Районен
съд – Бургас в частта за разноските, като А.Т.Ч., ЕГН **********, действаща
чрез законния си представител Т.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъдена
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумата над 820 лева до пълния
претендиран размер от 980 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетел, като го ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.