Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Русе, 01.10.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на девети септември две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА административно
дело № 225 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 33а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Делото е
образувано по постъпила жалба от Н.Д.Б., в качеството й на земеделски
производител, чрез пълномощника адв. Я.Т. ***, срещу Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021
г. на Министъра на земеделието и храните гр. София в частта, с която не са били включени в окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. три парцела в землището на с. Пиргово,
стопанисвани и обработвани от жалбоподателката – БЗС
56397-1126-1-4 с площ 0,54
ха; БЗС 56397-1126-2-1 с площ 1,05 ха и БЗС 56397-1196-1-2 с площ 1,97 ха.
В жалбата се
съдържа оплакване за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, като
постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т.
3 от АПК. В депозирано допълнително по делото писмено становище вх. №
2381/09.06.2021 г. са наведени доводи и за несъответствие на заповедта, в
оспорената й част, с материалния закон с твърдение, че фактическите
установявания не съответстват на действителната обстановка. Прави се искане за
отмяна на заповедта в оспорената част. Алтернативно е заявено искане за прогласяване
на нейната относителна недействителност по отношение на жалбоподателката.
Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен с
писменото становище списък.
Ответникът – Министърът на земеделието, храните и
горите чрез процесуален представител ст. юрисконсулт В.И., в представен по
делото писмен отговор (л. 110-116), в съдебно заседание и с писмени бележки,
изразява становище за неоснователност на оспорването. Прави искане жалбата да
бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След анализ на събраните в хода на делото
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Н.Д.Б. е регистрирана като
земеделски стопанин с УРН 396054, като за 2020 г. е кандидатствала по различни
схеми за подпомагане – СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за
преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания), ПНДП
(Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар), Мярка 10
(Агроекология и климат) и Мярка 11 (Биологично земеделие), при което е заявила за
подпомагане общо 7 парцела, находящи се в землището на с Пиргово, община
Иваново, област Русе (л. 26-59 и л. 138-180).
Със заповед № РД 09-1023 от 15.12.2020 г.
министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА,
чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за
администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.), е наредил одобряването на
проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за
кампания 2020 г. (л. 12-13 от преписката). В раздел IV от нея е дал
възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 08.01.2021
г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически
блокове или части от тях в специализирания слой. Жалбоподателката е подала възражение
с рег. № Д-9 от 05.01.2021 г. (л. 87) против одобрения проект на
специализирания слой с описани 3 парцела, за които само е налице изключване от
проекта за одобрените площи (виж таблицата във възражението).
Със заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. (л. 1 от
преписката), на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33а,
ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., министърът на
земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой
"Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г., като част от
Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран
за 2020 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по
самолетно и сателитно заснемане от 2020 г., отразяване на резултатите от
теренни проверки от областните и общински структури на МЗХГ и проверки на място
по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, както и чрез проверка на получени възражения
срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“, одобрен със заповед № РД 09-1023 от 15.12.2020 г. министърът на
земеделието, храните и горите. Тази заповед е обнародвана в ДВ, бр. 20 от 09.03.2021
г.
Жалбоподателката оспорва с жалбата си до настоящия
съд заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, в частта й за трите
описани във възражението парцела, а именно за БЗС 56397-1126-1-4 с площ 0,54 ха; БЗС 56397-1126-2-1 с площ 1,05 ха и БЗС
56397-1196-1-2 с площ 1,97 ха, считайки,
че административният орган неправилно не е включил в обхвата на слой ПДП за 2020
г. тези парцели, въпреки че те се стопанисват и обработват от жалбоподателката
и отговарят на всички изисквания за допустимост по Наредба № 2 от 26.03.2018 г.
за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ (Наредба № 2/2018 г.).
От директора на дирекция " Идентификация на
земеделските парцели" в министерството на земеделието, храните и горите е
предоставено писмо с изх. № 94-6869 от 30.03.2021 г. (л. 84-86), в което се
посочва, че за кампания 2020 г. бенефициентът е заявил за подпомагане 7
парцела, като обект на възражението на кандидата са 3 парцела, които изцяло не
попадат в обхвата на слой ПДП. Спорните площи не попадат в частта ПДП, тъй като
са оценени като неподдържани и следователно негодни за подпомагане по
критериите на Наредба № 2/2018 г. Описано е още, че процесните парцели не са
попаднали под самолетното заснемане, извършено през 2020 г., а са били предмет
на извършени от Областна дирекция „Земеделие“ – Русе теренни проверки на
физическите блокове, в които попадат заявените площи. Била извършена и трета по
ред проверка по казуса/възражението на жалбоподателката и се
потвърждава коректността на извършените теренни проверки и на отразяването на
констатациите от тях в СИЗП за кампания 2020 за въпросните площи.
В преписката се съдържат протоколите от извършените теренни проверки (л.
78-83), включително и разпечатки на отразените в тези протоколи файлове –
снимков материал (л. 75-77). Представени са и доказателства за уведомяване на
жалбоподателката за извършване на теренните проверки чрез публикуване на
графика за провеждането им на страницата на ОД „Земеделие“ – Русе, закачване на
табло в Община Иваново, както и чрез изпращане по електронна поща на посочения
от жалбоподателката при подаване на заявлението за подпомагане имейл адрес.
За изясняването на спора по същество съдът допусна извършването
на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението по нея се установява,
че за определянето на слоя допустими за подпомагане площи за 2020 г. за
заявените парцели са използвани резултатите от извършени от областните и
общински структури на МЗХГ на основание Заповед № РД 09-655/17.08.2020 г. на МЗХГ специализирани теренни проверки на
физически блокове. Сателитно заснемане на процесните площи е извършвано през
2019 г. като за 2020 г. за тези парцели няма извършване проверки на място по
чл. 37 от ЗПЗП.
Вещото лице установява също, че съобразно данните
от протоколите за извършените теренни проверки, основанието (причината) за
недопустимост за подпомагане на спорните площи е разпоредбата на чл. 9, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 2/2018 г., а именно поради това, че във физическия блок няма
над 70% живи (неизсъхнали) растения. Вещото лице посочва в експертизата, че в
приложените към протоколите за извършените теренни проверки снимки се
забелязват еднопосочно окосени междуредия, от двете страни, на които има висока
трева. Видно от снимките има редове на трайни насаждения, но какъв е процента
живи (неизсъхнали) растения е имало към кампания 2020 г. не може да се установи.
На снимките не се вижда създаденото трайно насаждение – лешник. При огледа,
който е направен от вещото лице на 25.08.2021 г. е установено, че по-голямата
част от растенията, към момента на огледа представляват голи пръчки(едно
стъбло), без издънки, без листа, а на някои от тях се забелязват и няколко сухи
листа. На много малко места се забелязват оформени малки лешникови храсти с
височина 80-100 см. В съдебно заседание вещото лице посочва, че няма разлика в
сегашното (през 2021 г.) състояние на насажденията в процесните парцели и това,
което е видно от направените при извършването на теренните проверки снимки. На
място вещото лице е установило много малък процент лешникови храсти. При
наличие на живи растения през 2020 г., към 2021 г. те следва да са тригодишни
насаждения, оформени като храсти.
В подкрепа на твърденията си, че процесните 3
парцела се обработват, жалбоподателят представя с жалбата си сертификат от
Сертифициращ орган – Институт за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС,
издаден на 07.04.2020 г., в който за период 2020 г. е посочено произведено
количество лешници – 750 кг, отразени със статус Биологично период на продукт
(л. 52) Сертификатът е представен с подаденото от жалбоподателката заявление за
подпомагане за кампания 2020 г. В Удостоверение от 01.10.2020 г. (л. 53-54),
издадено от същия сертифициращ орган посоченото произведено количество е
отразено поотделно за всеки парцел, като за процесните парцели се посочва
съответно за БЗС 56397-1126-2-1 с площ 1,05 ха – 7 кг, за БЗС 56397-1196-1-2 с
площ 1,97 ха – 13 кг и за БЗС 56397-1126-1-4 с площ 0,54 ха – 2 кг. В
съставения от сертифициращия орган доклад за контрол на растителното
производство, съставен при извършената инспекция на 14.03.2020 г. (преди
издаване на сертификата) е посочено, че в годината на реколтата – 2020 г.
количеството лешници за сертифициране е 750 кг като очаквания период за
прибиране на реколтата са месеците август и септември.
При така установените факти, съдът стига до
следните правни изводи:
Настоящият състав на Административен съд Русе,
намира жалбата за процесуално допустима.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е от заинтересовано лице,
чието възражение срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими
за подпомагане" за кампания 2020 г. не е уважено.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Според чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на
Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и
контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като
една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30,
ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на
земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на
законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието,
храните и горите е издал и Наредба № 105/2006 г., според § 4 от заключителните
й разпоредби.
СИЗП (Системата за идентифициране на земеделските
парцели) и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4
на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране
(компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на
специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на
резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни
проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите
при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е
редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г.
В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП е разписано правомощието
на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП
специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва
площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите,
определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2 от 26.03.2018 г.
за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за заплащане на площ (Наредба № 2/2018 г.). В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е
посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и
специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват
ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото
карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели
и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел
отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на
специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието,
храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП.
От този преглед на нормативната уредба следва, че
заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите е
издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила.
Оспорващата поддържа възражение
за допуснато нарушение в процедурата по издаване на заповедта, поради нарушения
при извършването на теренни проверки. Съображенията, изложени в жалбата в тази
връзка, не могат да бъдат споделени. Както правилно сочи и ответника в писмения
отговор по жалбата, доводите, изложени от жалбоподателката касаят правилата за
извършване на проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП, каквито проверки в случая не
са провеждани.
Неоснователно
е поддържаното в жалбата възражение, че неуведомяването на земеделския стопанин
за извършената проверка е основание за отмяна на оспорения акт поради
ограничаване на право му на участие. Процесните специализирани теренни проверки
на характеристиките на физическите блокове и допустимите за подпомагане площи,
извършени в рамките на ежегодното обновяване на специализирания слой
"Площи в добро земеделско състояние" на основание чл. 33, ал. 4, т. 2
от ЗПЗП и чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105/2006 г., се различават от
проверките на място като проверка на допустимостта за подпомагане по смисъла на
чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 и сл. от Наредба № 105/2006 г. Съгласно чл. 15, ал. 4
от Наредба № 105/2006 г. специализираните теренни проверки по ал. 2, т. 2
определят чрез използване на устройство за позициониране и измерване, чието
допустимо отклонение на измерване отговаря на указанията на ЕК, необходимостта
от актуализиране, вида и обхвата на промените на характеристиките на референтните
парцели – граници и начин на трайно ползване, както и на допустимите площи в
тях, съгласно наредбата по чл. 40 ЗПЗП. В зависимост от установеното на място
състояние на проверяваните площи и необходимостта от промени се извършват
измервания (линейни или полигонови) за нови граници или съществуващите граници
се потвърждават. Тези проверки не са проверки на място по смисъла на чл. 37
ЗПЗП, не касаят оценка на конкретни заявени за подпомагане площи и за
резултатите от тях не се изпращат контролни листове или доклади на кандидатите
от ДФ "Земеделие" или Министерството на земеделието, храните и
горите. В същата наредба е предвидено (в чл. 15, ал. 5 и 6), че земеделските
стопани, заявили площи за подпомагане в референтни парцели – физически блокове,
определени за теренни проверки по ал. 2, т. 2, се уведомяват чрез: 1.
публикуване на интернет страниците на МЗХГ и на съответната областна дирекция
"Земеделие", както и на информационните табла в областните дирекции
"Земеделие" и общинските служби по земеделие на информация за
стартиране провеждането на специализираните теренни проверки и на списъци с
референтните парцели, определени за проверка, и 2. публикуване на интернет
страницата на съответната областна дирекция "Земеделие", както и на
информационните табла в областните дирекции "Земеделие" и общинските
служби по земеделие на индикативни графици за провеждането на теренните
проверки в областта. Земеделските стопани по ал. 5 могат да бъдат уведомявани
за теренните проверки по ал. 2, т. 2 и по друг подходящ начин, когато
съществува възможност за това. В случая цитираните разпоредби са точно
изпълнени като заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за
организиране извършването на теренни проверки и индикативния график за
провеждането им са обявени както на интернет страниците на МЗХГ и на ОД
„Земеделие“ – Русе, така и на табло в Общинската служба по земеделие в село
Иваново. Освен това за извършването на теренните проверки е уведомена и лично
жалбоподателката чрез изпращане на графика на посочената от нея електронна поща
за контакт.
Съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 105/2006
г. земеделските стопани, заявили площи за подпомагане в референтни парцели –
физически блокове, определени за теренни проверки по ал. 2, т. 2, може да
присъстват по време на нейното провеждане. Специализираните теренни проверки се
извършват и без присъствието на земеделските стопани. С оглед на тази
разпоредба очевидно неучастието на земеделския стопанин при извършването на
теренни проверки не съставлява процесуално нарушение.
Резултатите
от теренните проверки се отразяват в контролни доклади (протоколи) за служебно
ползване, служещи за обновяване на информацията в СИЗП като контролните доклади
се подписват от служителите на МЗХГ, извършили проверката, други служители на
МЗХГ, присъствали на проверката, при наличие на такива, и се утвърждават от
директора на съответната областна дирекция "Земеделие" (чл. 15, ал. 8
от Наредба № 105/2006 г.). И тук е видно, че нормативната уредба относно
провеждането и приключването на теренните проверки не предвижда изискване
документът, отразяващ резултатите от проверките да бъде съобщаван и подписван
от земеделските стопани.
В конкретния случай административната преписка съдържа доказателства, при
анализа на които, съдът намира, че по отношение на парцелите, за които
жалбоподателката е подала жалба до съда, заповедта е съответна и на материалния
закон, и на неговата цел.
За процесните в случая 3 парцела недопустимата за
подпомагане площ е определена след извършване на 02.10.2020 г. теренни
проверки, въз основа на резултатите от които министърът на МЗХГ е одобрил слоя
„Площи, допустими за подпомагане“ за 2020 г. От приложените снимки ясно се
вижда, че определената за недопустима площ съответства на констатациите на административния
орган. Тези констатации се потвърждават и от заключението на вещото лице.
Основанието
за недопустимост на процесните площи (то е еднакво и за трите парцела) е
отразено в протоколите от теренните проверки, където се посочва, че става
въпрос за „пустееща земя – няма земеделска култура“. Тази констатация безспорно
съответства на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2018 г.,
отразена и в самия протокол, според която разпоредба трайните насаждения са
допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията в парцела след
изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи
(неизсъхнали). В случая в изготвения протокол от теренните проверки е отразено,
че във физическия блок няма над 70% живи растения. Според приетата по делото
съдебно-техническа експертиза дори и към настоящия момент състоянието на
процесните парцели е идентично със заснетото при теренните проверки и липсват
признаци за наличието на живи растения, които ако биха били живи към 2020 г.
през 2021 година биха били тригодишни и оформени като храсти лешници.
Непротивопоставима
на изложените изводи е тезата на жалбоподателката, че издаденият от
сертифициращият орган сертификат за биологичен продукт установява, че спорните
парцели се стопанисват и обработват от жалбоподателката и като обработваеми са
допустими за подпомагане. Съвкупният анализ на всички представени документи,
издадени от сертифициращия орган, сочи, че се касае за сертификат, издаден на
07.04.2020 г. след извършена инспекция на 14.03.2020 г., при която се
удостоверява биологичният начин на отглеждане на културата – лешник като се
посочва не вече произведена продукция, а такава, която предстои да бъде
получена през месеците август и септември и да бъде сертифицирана като
биологичен продукт. Този сертификат не удостоверява обработваемостта на площта,
още повече пък към месец октомври 2020 г., когато са извършени теренните
проверки. Издадените документи установяват единствено, че до момента на
издаването им (март 2020 г.) проверяваните растения са отглеждани съобразно
правилата за биологично земеделие, но не установяват състоянието на площите
през цялата 2020 г.
В
тази връзка представените от жалбоподателката документи от Института за контрол
на биологични продукти БИОЕЛЛАС са неотносими към настоящия спор.
Всичко изложено до тук сочи, че в настоящия случай
по отношение на процесните три парцела, правилно административния орган е
приел, че се явяват недопустими за подпомагане и ги е изключил от специализирания
слой „Площи, допустими за подпомагане“. Това налага извод, че Заповед № РД 09-155
от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е
одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2020 г. е законосъобразна, досежно парцели с идентификатори БЗС 56397-1126-1-4, БЗС 56397-1126-2-1 и БЗС 56397-1196-1-2, заявени за подпомагане от жалбоподателката за
кампания 2020 г. Подадената жалба по отношение на тях е неоснователна и
оспорването по нея следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора, както и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, Русенският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.Д.Б., в качеството й на земеделски производител, против Заповед № РД 09-155
от 23.02.2021 г. на Министъра на земеделието и храните гр. София в частта, с която не са били включени
в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2020 г. три парцела в землището
на с. Пиргово, стопанисвани и обработвани от жалбоподателката – БЗС
56397-1126-1-4 с площ 0,54
ха; БЗС 56397-1126-2-1 с площ 1,05 ха и БЗС 56397-1196-1-2 с площ 1,97 ха.
ОСЪЖДА Н.Д.Б. ***, ЕГН **********, да заплати на
Министерството на земеделието, храните и горите гр. София сумата от 100,00 (сто)
лева разноски поделото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: