№ 3108
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110138918 по описа за 2024 година
Ищецът Р. Т. Р. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит №***,
сключен на 30.10.2020г. със „Сити Кеш“ ООД, в който е предвидено предоставяне на
обезпечение на кредитора, и неустойка, в случай на неизпълнение на задължението. Твърди,
че още при сключване на договора, му е начислена неустойка от 556,87 лева. Предявява иск
за признаване, че договорът за кредит е нищожен, при условията на евентуалност – иск за
признаване на разпоредбите на чл.3,ал.1т.7 ДПК, чл.8 ДПК.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като счита и договора, и
разпоредбите за действителни и е предявил насрещен иск, предявен на две основания, при
условие на евентуалното уважаване на главния иск за признаване на договора за
недействителен, за осъждане на първоначалния ищец да му плати 192 лева- част от
неплатено задължение за главница по ДПК, заедно със законна лихва от предявяването му.
Сочи се, че ответното дружество претендира сумата 192 лева на две основания – договорно
и извъндоговорно, като се твърди, че ищцата е правила посочени в отговора плащания, в
общ размер 1308 лева, към 30.12.2022г. е настъпил крайният падеж на задължението, като се
предявява частичен иск, за сумата 192 лева, част от главницата от 1500лева.
В срока за отговор по насрещния иск, първоначалния ищец сочи, че ако предявеният
от нея иск бъде уважен, то основанието, на което се претедира вземането по насрещния иск
не съществува, поради което и ищецът е следвало да предяви иск на основание –
неоснователно обогатяване. Сочи се, че ищцата е платила цялата главница по кредита, като е
надплатила 28 лева, поради което и насрещният иск е неоснователен.
В уточнителна молба, ищецът по насрещния иск конкретизира същия.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: е установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави,
заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.143,ал.1 и ал.2,т.5 т.12 ЗЗП – главен, за
целия договор, и евентуален – за сочените разпоредби от него
Претендирани от ищеца Сити Кеш ООД – чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД и евентуално съединен
иск с правно основание чл.23 ЗПК, при условие, че съдът приеме, че договорът е
недействителен.
С определението доклад по делото в о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че на 30.10.2020г. между страните е сключен писмен договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който, ответното дружество е предало в заем на ищцата сумата
1500лева главница, при уговорката да я върне на 3 вноски от по 47,50 лева и 23 вноски от
по 92,81 лева, при дата на последно плащане 30.12.2022г., че ищцата е извършила следните
плащания в полза на ответника– на 30.11.2020г.-60 лева на 12.1.2021г.-50 лева, на
28.1.2021г.-20 лева, на 5.3.2021г.-218 лева, на 13.9.2022г.- 300 лева, на 7.10.2022г.-100 лева,
на 21.11.2022г.- 50 лева, на 7.12.2022г.- 50 лева, на 29.1.2023г.- 30 лева, на 7.2.2023г.-30 лева
и на 29.5.2024г.- 300 лева. СРС е намерил, че между страните е безспорно, че в разпоредбата
на чл.3,ал.1,т.7 ДПК е посочено, че ГЛП възлиза на 38 %, че в чл.8 е посочена дължимост на
неустойка 556,87 лева, с разсрочено плащане на вноските; че ако 556,87 лева се прибави към
45,34 % ГПР, то същият надвишава 50 %. Видно от представения писмен договор за
кредит, на ищцата е отпуснат заем от 1500 лева, при ГПР 45,34 %, фиксиран годишен
лихвен процент 38 %, при краен падеж на договора 30.12.2022г., обща сума за връщане
2277,13 лева, и уговорено връщане на заема на 26 погасителни вноски – 3 вноски от по
47,50 лева и 23 вноски от по 92,81 лева,. В договора се съдържа погасителен план, като в
него е посочен размер на погасителна вноска с неустойка, като същата е платима на падежа
на вноските за погасяване на кредита. В разпоредбата на чл.6 от договора е предвидено, че
„заемателят се задължава в срок от три дни от усвояване на заемната сума, да предостави
обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.23от ОУ: поръчител
отговарящ на посочените в ОУ условия или банкова гаранция“ В разпоредбата на чл.8,2 от
договора е предвидено, че за неизпълнение на т.6, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер 556,87 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с
подписването на договора, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване и същата
се заплаща разсрочено съгласно погасителния план, като в разпоредбата на чл.8, ал.1 е
вписана декларация на потребителя, че е запознат и се счита уведомен, че същата ще се
начисли.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са
2
спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички
цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези
задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на
договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на
първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част
за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други
разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на
яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на
интересие им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход
по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените
легални дефиниции на ЗПК.
Неизпълнението на задължението на потребителя да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора по договора за заем
да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Вследствие на неизпълнението на това задължение от страна на потребителя,
кредиторът не получава реален обезпечителен ефект- не получава обезпечение на
задължението си. Следователно, предвиждането, изначално в договора, на задължение за
неустойка за непредоставяне на обезпечение, е инструмент за генериране /пряко и косвено/
на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало
да бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1
3
ЗПКр. Посоченият в договора ГПР от 45,34% не е действителен, тъй като в него не е
отчетена неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си
представлява още едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява
част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което
реалният ГПР по договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля
позволения от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната
стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в
противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В
случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да
бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се
счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това
обстоятелство е достатъчно за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит. Начинът,
по който е установена конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява
механизъм за заобикаляне на нормите за защита на потребителите и допълнително
натоварване на заемателя с допълнителни плащания. Неоснователно е възражението на
ответната страна, че поради сключването на поредица от договори за кредит, то конкретните
разпоредби са уговорени индивидуално. На основание чл.154,ал.1 ГПК, ответната страна,
която се ползва от този факт, следва да го докаже, като по делото не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение.
Ето защо, СРС намира,ч е договорът е недействителен и главния иск следва да се
уважи, а евентуалният – да се остави без разглеждане.
По насрещния иск. Предвид признаването на договора за нищожен, предявеният
насрещен иск, уточнен с молба № 8719/10.1.2025г., който се основава на претенция за реално
изпълнение на договорно основание /чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД/, следва да се отхвърли.
По предявения насрещен евентуален иск. Със същата молба, ответникът кокретизира
претенцията си,при твърдение, че същата е предявена, в случай, че съдът приеме договора за
недействителен, с правно основание чл.23 ЗПК. Цитираната разпоредба предвижда, че
когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят следва да върне на кредитора
чистата стойност на заема, тоест главницата.
По делото е отделено за безспорно, че ищцата е извършила следните плащания в
полза на ответника– на 30.11.2020г.-60 лева на 12.1.2021г.-50 лева, на 28.1.2021г.-20 лева, на
5.3.2021г.-218 лева, на 13.9.2022г.- 300 лева, на 7.10.2022г.-100 лева, на 21.11.2022г.- 50 лева,
на 7.12.2022г.- 50 лева, на 29.1.2023г.- 30 лева, на 7.2.2023г.-30 лева и на 29.5.2024г.- 300
лева.
От представените към отговора на насрещната искова молба, неоспорени от ищеца по
този иск доказателства, се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответното
4
дружество, с посочване на номер на договор 466540: на 30.11.2020г.-60 лева, на 2.2.2021г.- 20
лева, на 23.2.2021г.- сумата 100 лева, на 4.3.2021г.- сумата от 100 лева, на каса, с посочване
на номер на договор ***- сумата 214 лева; с посочване на номер на договор ***, сумата 300
лева на 13.9.2022г.; на 7.10.2022г.- по номер на договор ***, сумата от 100 лева, на
21.11.2022г.- по номер на договор ***, сумата от 50 лева; на 7.12.2022г.- по номер на договор
450617588, сумата от 50,00 лева; на 29.1.2023г.- по номер на договор 450617588, сумата от
30,00 лева; на 7.2.2023г.- по номер на договор 450617588, сумата от 30,00 лева; на
29.5.2024г.- сумата 400лева, без посочване на номер на договор.
От представените от ответното дружество извлечения от системата му за регистрация
на договора, както и за постъпвалите плащания, се установява, че кредитът е регистриран
под номер 489771/30.10.2020г., като на самия договор е вписано, че договорът се сключва
във връзка с искане ***, в извлечение за извършените плащания е посочено, че са
извършвани следните плащания: на 12.1.2021г. е погасено част от задължението с платена
сума 109 лева, на 5.3.2021г. е погасено част от задължението с платена сума от 109 лева, на
5.3.2021г. е извършено още едно погасяване на част от сумата с платена сума 109 лева, като
погасяванията в последствие са отразявани, като кредиторът е погасявал неустойка, лихва и
други задължения.
При представените от страните доказателства, при съобразяване за отделеното от
съда, неоспорено от страните, че ищцата преди предявяване на иска е заплатила общо
сумата 1308 лева в полза на кредитора / в този смисъл е изявлението на ищеца по насрещния
иск в уточнителна молба от 10.1.2025г., на лист 99 от делото/, за задължение по този кредит,
се налага изводът, че именно това е платената в полза на ответника сума. Не могат да се
приеме за погасяващи задълженията по този заем, останалите плащания, представени към
отговора по насрещния иск, тъй като много от плащанията съставляват частично плащане,
различно от уговореното по погасителен план и са недостатъчни да покрият вземането на
кредитора за главница по него. Ето защо, налага се извод, че ответницата по насрещния иск
е доказала плащане в размер 1308 лева, с което на основание чл.23 ЗПК следва да се погаси
главницата, при предадена сума 1500лева главница, останалата непогасена сума възлиза на
192 лева, и предявения насрещен иск, като частичен, е основателен, до пълния му предявен
размер.
По разноските. При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и
двете страни.
Ищцата М.а е освободена от заплащане на държавна такса, ето защо, „Сити кеш“ ООД, на
основание чл.78,ал.6 ГПК следва да бъде осъден да заплати сумата 50 лева държавна такса
по иска, предявен от нея.
Първоначално предявеният иск е уважен, поради което по него, на ищеца следва да се
присъдят разноски. Ищецът Р. претендира заплащането на разноски, от 50 лева платена такса
по иска и претендира адвокатско възнаграждение, което да се определи по реда на чл.38,ал.2
ЗАдв, срещу размера на което в отговора / в насрещния иск/ е направено възражение за
5
прекомерност.
Възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението, е
неоснователно. Съдът е сезиран с установителен иск за признаване нищожността на
разпоредба на договора, който иск е оценяем /чл.69,ал.1,т.4 ГПК/, с цена на иска 1500ва.
Следователно, минималното възнаграждение, определено въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ,
възлиза на сумата от 400 лева, като същото се определя по реда, предвиден в §2А ДР
НМРАВ, без ДДС, тъй като по делото е представено удостоверение за регистрация по ДДС.
Следователно, минималното възнаграждение възлиза на 480 лева, които следва да се
присъдят направо на адвоката, съгласно чл.38,ал.2 ЗАдв.
На ответната страна, чиито насрещен иск е уважен, се следва сумата от 53,90 лева
държавна такса, с такса превод, както и платено адвокатско възнаграждение от 480 лева с
ДДС, което съдът не намира за прекомерно, по същите, горепосочени доводи.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, договор за потребителски кредит № *** към искане №
489771, сключен на 30.10.2020г. между Р. Т. Р. ЕГН ********** с адрес град София,
ж.к.Хиподрума, блок 4, вход Бу етаж 3, ап.13, и „Сити Кеш” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица „Славянска” № 29, етаж 7, е нищожен.
ОСТАВЯ БЕЗРАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р. Т. Р. ЕГН ********** против „Сити
Кеш” ООД ЕИК ********* евентуален иск за признаване, че разпоредбите на чл.3,ал.1,т.7 и
чл.8 от договор за потребителски кредит № *** към искане № 489771, сключен на
30.10.2020г. между Р. Т. Р. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Хиподрума, блок 4,
вход Бу етаж 3, ап.13, и „Сити Кеш” ООД ЕИК *********, са нищожни.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, улица „Славянска” № 29, етаж 7 да заплати, на Р. Т. Р. ЕГН ********** с адрес
***, сторените по делото разноски от 50 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на Р. Т. Р. ЕГН ********** по делото, от 480 лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, улица „Славянска” № 29, етаж 7 да заплати на адвокат адвокат К. И. Б. , РАК,
ЕГН **********, с адрес на кантората град София, улица Гургулят № 31, офис – партер,
сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сити Кеш” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица „Славянска” № 29, етаж 7 против Р. Т. Р. ЕГН ********** с
адрес ***, насрещен иск с правно основание чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата 192 лева/предявен като частичен, за цялата претенция от
6
1500лева/- остатък от главница.
ОСЪЖДА, на основание чл.23 ЗПК, Р. Т. Р. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
„Сити Кеш” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, улица
„Славянска” № 29, етаж 7 сумата 192 лева- остатък от непогасена главница по договор за
потребителски кредит № *** към искане № 489771, сключен на 30.10.2020г./по предявен
частичен иск, част от цялата претенция за главница от 1500лева/, заедно със законната лихва
от предявяването на насрещния иск - 10.9.2024г. до плащането, както и сторените по делото
разноски от 53,90 лева държавна такса, с такса превод, както и платено адвокатско
възнаграждение от 480 лева с ДДС.
На основание чл.127,ал.4 ГПК, „Сити Кеш“ ООД е посочил в насрещната искова
молба начин за доброволно изпълнение, от страна на Р. Т. Р. на вземането : плащане по
банков път, по сметка ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7