Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 43/5.3.2020 г.
Гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи касационен състав, в публично заседание на
двадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
2. В. СТОЯНОВА
при
секретаря Стефка Панайотова и с участието на прокурора Живко Илиев, разгледа
докладваното от Съдия Стоянова КАНД № 12 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение
последно от ЗАНН, във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Ямбол
против Решение № 317/19.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 1128 по описа на
Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия
Г, № 0007518, издаден от ОД на МВР – Ямбол, с който на В.С.Ж. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
необосновано, като се излагат подробни съображения, че издаденият електронен
фиш е съобразен с приложимите за него процесуални правила и материалноправни
изисквания. Претендира се съдът да отмени оспореното решение и да потвърди
електронния фиш. Иска се отмяната на атакуваното съдебно решение и в частта за
разноските, като се сочи, че в случая се касае за електронна система за
установяване на нарушения, която се администрира от МВР, а не от ОД на
МВР-Ямбол, която се явява териториална структура на МВР и като такава не би
могла да понесе отговорността за разноски при отмяната на ЕФ и в този смисъл
разноските следва да се възложат на МВР.
В съдебно заседание за касатора
Областна дирекция на МВР-Ямбол, редовно призован, се явява юрисконсулт З. А.,
редовно упълномощена, която поддържа жалбата. Иска отмяната на атакуваното
решение като неправилно и присъждане на разноски за юрисконслутско
възнаграждение в полза на ОД на МВР-Ямбол, като същевременно намира за
неоснователна претенцията на насрещната страна за разноски за неоснователна.
В представено по делото Становище-възражение (л. 8)
ответната страна застъпва становище за законосъобразност на атакувания съдебен
акт, като излага подробни съображения досежно
неоснователността на депозираната касационна жалба и иска съдът да я отхвърли;
прави се искане за присъждане на сторените пред касационната инстанция
разноски. В съдебно заседание за ответника по касация В.С.Ж., редовно
призована, се явява адвокат Г., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и
поддържа изложеното в писменото становище; моли съдът да остави решението на
ЯРС в сила като изцяло законосъобразно и правилно; претендира сторените в
производството разноски съобразно представения списък.
Участващият в процеса прокурор счита, че решението на
РС е законосъобразно и обосновано, като поддържа изцяло изложените доводи, че е
налице съществено процесуално нарушение при издаване на електронния фиш, а именно - не е посочено описание на
извършеното нарушение. В този смисъл намира, че оспореният съдебен акт следва
да остане в сила.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспореното
съдебно решение за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 317/19.12.2019 г., постановено по а.н.д. №
1128 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменен Електронен
фиш (ЕФ) серия Г, № 0007518, издаден от ОД на МВР – Ямбол, с който на В.С.Ж. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ.
За да постанови акта си, първата съдебна инстанция
приема, че електронният фиш подлежи на отмяна
на процесуално основание, защото не е съобразен с императивните
изисквания на процесуалния закон, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като не
е ясен и приложения закон.
Касационната инстанция намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки“, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, като електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното ѝ заплащане.
В настоящия случай издадения електронен фиш не съдържа
изискуемото и задължително описание на нарушението, като в него е записано само
„установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с
автоматизирано техническо средство/система № SD2D0022“, без да е конкретизирано и описано с
индивидуализиращите го белези. В тази връзка и предвид множеството залегнали в
КЗ състави на административни нарушения следва изцяло да се приемат като
основателни съображенията на въззивната инстанция.
Паралелно с това съдът констатира, че не е установено
изпълнение на императивната норма на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която задължава за
всяко използване на мобилно АТСС за контрол да се попълва протокол съгласно
приложението, като протокола се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва
началото и краят на контролирания участък. Въпреки твърдението в касационната
жалба такъв протокол не се съдържа в преписката по издаване на електронния фиш,
нито е представен пред районния съд. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. е доказателството, посредством което се установява
мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените
ограничения, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и поставен
ли е или не знак Е24. Липсата на такъв протокол води до незаконосъобразност и
на последващите действия на контролните органи, като
предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията,
реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата
за движение, което от своя страна също дава основание за отмяна на издадения
електронен фиш.
В съответствие с това Ямболския районен съд правилно е
отменил обжалвания пред него електронен фиш, който е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон.
Предвид посоченото съдът намира, че подадената
касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена, а
решението на въззивния съд, като валидно, допустимо и
правилно, следва да бъде оставено в сила.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по чл. 63, ал. 1 от с.з. страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. От своя страна разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК повелява, че при
отмяна на акта, (какъвто е и настоящият случай), държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт - в
случая електронния фиш, видно от който същият е издаден от ОД на МВР-Ямбол. При
тази законова регламентация наведените в касационната жалба доводи, че ОД на
МВР-Ямбол не следва да понесе отговорността за разноски като отделно юридическо
лице, каквото несъмнено е по смисъла на закона, а такива следва да се възложат
на МВР като същински издател на електронния фиш поради обстоятелството, че
именно той администрира електронната система за установяване на нарушенията,
съдът преценя като неоснователни, поради което намира, че ЯРС правилно е
осъдило териториалната дирекция да заплати на жалбоподателя сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното до тук и с оглед изхода на делото
основателно се явява и направеното от ответника по касация искане и на същия
следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 317/19.12.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 1128/2019 г. по описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на В.С.Ж., ЕГН **********,
представлявана от адвокат Ж.Г. ***, кантора № 509 направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/не се чете
2.
/п/не се чете