№ 48
гр. Пазарджик, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500855 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.
С определение № 2102 постановено на 27.10.2021г. по гр.дело № 3193 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2021г., е прекратено производството по делото в частта, с
която се иска от съда да бъде прието за установено, че извършени след настъпване
последиците на перемпцията по образувано по молба на ответниците (и на наследодателите
на някои от тях ) срещу В. Д. СЛ. и насочено срещу притежавано от него имущество от ДСИ
по изп. д. № 438/2014 г. понастоящем преобразувано като изп. д.№ 385/2021 г. на ЧСИ З.З. с
per. № 875 при КЧСИ и район на действие Окр.съд- Хасково действия или съставени актове
са невалидни; да бъде съдебно установено, че за по- продължителен от предвидения в чл.
433. ал. 1. т. 8 от ГПК срок никой от ответниците, които са страна по образувано по тяхно
искане през 2014 г. срещу ищеца и все още насочено срещу негово имущество
преобразувано изпълнително производство, не е поискал извършване на изпълнителни
действия и такива в законоустановения период от време не са извършвани; да бъде съдебно
установена процесуалната недопустимост на насочване на принуда срещу несъществуващ
като кадастрален номер и липсващ като графично изображение в КК и КР към датата на
постановяване на окончателното съдебно решение обект, по отношение на който
ответниците в настоящето производство са взискатели в неприключилото изпълнително
производство, в което длъжник е ищеца и принудата е насочена срещу притежавано
от него имущество.
Определението се обжалва в частта, с която производството е прекратено по отношение на
претенцията ,с която се иска да бъде съдебно установеао процесуалната недопустимост за
насочване на принуда срещу несъществуващ като кадастрален номер и липсващ като
графично изображение в КК и КР към датата на постановяване на окончателното
съдебно решение обект, по отношение на който, ответниците в настоящето
1
производство са взискатели ,а длъжник е ищеца и принудата е насочена срещу
притежавано от него имущество.
В частната си жалба ищецът в първоинстанционното производство В.С. излага съображения
за неправилност на определението в обжалваната част. Жалбоподателят твърди,че
неправилно първоинстанционният съд е приел ,че длъжникът в изпълнителното
производство може да се брани по реда на чл.435 от ГПК, като по този начин според
жалбоподателя съдът изцяло отрича защитата на длъжника по чл.439 от ГПК,въпреки,че в
конкретният случай всички възражения на ищеца се основават само на факти,настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В частната жалба пространно се излагат теоретични обосновки
относно възможностите на длъжника за защита както в изпълнителното производство,така и
по исков ред, като се прави генерален извод ,че исковата претенция е допустима, и
неправилно производството по отношение на нея е прекратено. Формулирано е искане
определението-в обжалваната част да бъде отменено.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и като такава е процесуално допустима.
Съдът след като съобрази изложеното в жалбата и провери редовността на исковата молба,
прие следното:
Производството по гр.дело № 3193 /2021г. по описа на ПРС е образувано въз основа на
искова молба предявена от жалбоподателя в настоящото производство В.С. против
множество ответници с изложени обстоятелства относими към хипотезата на чл.439 от ГПК.
За относимите към настоящото производство факти и обстоятелства ищецът е посочил
следното: след влизане в сила на съдебното решение през 2012г.,послужило като
изпълнително основание за образуване на изпълнително дело ,и без да са спазени
изискванията на чл.53,ал.3 от ЗКИР са изменени КК и КР през 2015г. като към сградата-
предмет на извършената делба с идентификатор 21052.1014.411.2 е добавена друга сграда,
като двете общо са получили идентификатор 21052.1012.411.9,и по отношение на този
новообразуван имот е насочено изпълнение.
Исковата молба е оставена без движение от съда ,но конкретни указания по отношение на
тази претенция за конкретизирането й не са дадени на ищеца.
Към исковата молба са приложени съдебно решение за делба, скица, писмо от
АГКК,адресирано до ищеца.
С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел
следното: „изложените обстоятелства и твърдения в исковата молба за незаконосъобразно
насочване на изпълнението спрямо описания в молбата недвижим имот, чието
установяване също се иска чрез предявяване на отделен иск, биха имали самостоятелно
правно значение в производство по реда на чл. 435 от ГПК – обжалване действията на ЧСИ.
Искането -по съществото си представлява защита срещу изпълнението и не може да се
претендира в настоящото исково производство под формата на отделен иск. Ищецът е имал
възможност след насочване на принудителното изпълнение по отношение твърдения имот,
2
който според него е извън предмета на делбеното производство, да се защити срещу
действията на съдебния изпълнител, като същият обжалва именно тях“.
Частната жалба е основателна. Определението ,в тази му обжалвана част е неправилно.
Принципно правилни са съжденията и изводите на съда ,че защитата на длъжника срещу
конкретен изпълнителен способ следва да се осъществи по реда на чл.435 от ГПК.
Разпоредбата на чл.110,ал.1 от ЗС предвижда, че недвижими вещи са: земята, растенията,
сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието
на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
Несъмнено ,на следващо място в практиката на съдилищата се възприема,че
обстоятелството: дали имотът е заснет кадастрално или не и дали му е присвоен
идентификатор е без никакво значение за принадлежността на правото на собственост,
съответно за възможността имотът да бъде предмет на принудително изпълнение. Това е
така, тъй като кадастралното заснемане нито създава, нито прекратява вещни права върху
недвижимите имоти. В този смисъл възраженията относно предприемането на действия за
кадастралното планоснемане на имота,по отношение на който се твърди,че СИ е предприел
действия на принудително изпълнение ,не са действия които подлежат на съдебен контрол
по реда на чл.435,ал.2 от ГПК,по арг. На цитираната по-горе разпоредба-чл.110,ал.1 от ЗС.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема,че първоинстанционният съд
преждевременно е прекратил производството, приемайки,че искът е недопустим. И това е
така, тъй като съдът е следвало да укаже на ищеца да изложи конкретни,ясни и точни
обстоятелства относно : предмета на изпълнителното дело-какъв е изпълнителния титул,
какви изпълнителни действия са предприети по делото, какво представлява имота,за който
се твърди,че е заснет,заедно с друг имот и пр. и пр. ,обстоятелства,които да дадат
възможност съдът да квалифицира спорното право ,тъй като негово е процесуалното
задължение да даде правната квалификация на иска, като в този смисъл съдът не е обвързан
от посоченото от ищеца правно основание на претенцията му.
Освен това, когато от данните,посочени в исковата молба може да се направи извод,че
искът е с правно основание чл.439 от ГПК , за установяване на неговата допустимост и при
проявена от съда правна прецизност, съдът би следвало да изиска и се запознае с книжата по
изпълнителното дело, за да може да обоснове решението си в изложения по-горе смисъл. На
този етап от извършената проверка на редовността на исковата молба от
първоинстанционния съд не може да се установи,че съдът е сезиран с иск по чл.439,ал.1 от
ГПК,и евентуално ,че същият е недопустим.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд приема,че определението -в
обжалваната част ,като неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на
първоинстанционният съд ,който следва да съобрази изложените съображения на въззивната
инстанция относно следващите се процесуални действия в образуваното пред него съдебно
производство.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2102 постановено на 27.10.2021г. по гр.дело № 3193 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2021г., с което производство е прекратено в частта, с която се
иска да бъде съдебно установена процесуалната недопустимост за насочване на принуда
срещу несъществуващ като кадастрален номер и липсващ като графично изображение в
КК и КР към датата на постановяване на окончателното съдебно решение обект, по
отношение на който ответниците са взискатели в неприключило изпълнително
производство,а ищеца е длъжник,и принудата е насочена срещу притежавано от
длъжника имущество.
Връща делото на Пазарджишкия районен съд за извършване на следващите се
съдопроизводствени действия ,относими към редовността на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4