МОТИВИ към Присъда № 28, постановена на 10.02.2020 г.
по НОХД № 4145 по описа за 2019
г. на Районен съд – Варна
Производството по НОХД № 4145
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 2314 по описа за 2018 г. на Първо РУ към ОД на
МВР – гр. Варна срещу обвиняемия К.Г.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на К.Г.Б. за това, че за времето от 16.12. 2018 г. до
20.12.2018 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – входна врата на
къща на адрес гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир“ № 90А, и чрез използване на
техническо средство – ръчна количка, отнел чужди движими вещи, а именно:
хладилник „Беко“, пералня „Зануси“,
готварска печка „Краун“, влагоабсорбатор,
прахосмукачка „Бош“, миксер, сокоизстисквачка, тостер „Елит“, електрическа кана за вода, фритюрник, велоаргометър,
тонколона, камина за дърва „Хелиос 02“, ширм, холна маса, 2 табуретки, поставка за телевизор,
килим, 4 бр. пътеки, перде, комплект – гардероб, нощно шкафче и скрин с
орнаменти на Версаче; комплект – дюшек, 2 бр. завивки
и чаршафи; 2 бр. одеяла, кецове „Келвин клайн“, спортни обувки „Майкъл Корс“,
кецове „Конверс“, 2 чифта кецове „Гес“,
маратонки „Адидас“, пластмасов кош, рутер, ел. калкулатор,
метален термус, дървена дъска за хляб, стъклен оливерник, кафява торба, фланела, 4 бр. къси фланелки, полиетиленов плик за дрехи с цип, къси дънкови
панталони, 2 чифта дънки, чорапогащник,
пола, блуза, жилетка, блуза с дантелен гръб, анцуг и 2 бр. хавлиени
кърпи, всички отнети вещи на обща стойност 1 886,85 лева, от владението на А.М.И.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения в
проведеното на 10.02.2020 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4145 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, представителят на държавното обвинение
предлага на съда да признае за виновен подсъдимия Б. в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Представителят на Варненската районна
прокуратура моли съдът да наложи на подсъдимия минимално по размер наказание, подчертавайки,
че са налице, както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени в процеса по индивидуализация на наложеното
наказание.
В хода на съдебните прения в
проведеното на 10.02.2020 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4145 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, служебният защитник на подс.
Б. – адв. И.Д. *** поставя акцент в своята пледоария
върху наказанието, което следва да бъде наложено на неговия подзащитен.
Според адв. Д. са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които следва да мотивират съда да наложи на подс. Б. минимално по размер наказание „лишаване от
свобода“, което предвид нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде
редуцирано с 1/3.
Подс. К.Г.Б. се присъединява към позицията на своя
защитник, като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
възможност да изрази своята последна дума пред съда, изразява съжаление за
своята постъпка.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
Св. М.И.И.
притежавал собствеността върху недвижим имот – къща с двор, находяща
се в гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир“ № 90А. Св. И. обаче преимуществено
живеел в къща в с. Житница, обл. Варна, като преди
няколко години предоставил владението на имота на своите дъщери пострадалата свидетелка
А.М.И. и сестра й Д. М.И..
Двете сестри обаче заминали преди време да
работят и живеят на територията на Великобритания, като съвсем рядко се
прибирали в къщата, разположена на ул. „Цар Иван Срацимир“ № 90А, която била
наглеждана епизодично само от техния баща.
Тези обстоятелства били добре известни на подс. К.Г.Б., чиято майка живеела в къща, със същия
административен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир“ № 90А. В
действителност двете къщи се водели на идентичен административен адрес, като
имали общ двор. Подс. Б. полагал грижи за майка си,
която била във влошено здравословно състояние и посещавайки я в дома й взел
решение да проникне в дома на пострадалата свидетелка А.М.И. и по неправомерен
начин да придобие владението върху нейни вещи.
В изпълнение на намеренията си, по
неустановено с точност време на 16.12.2018 г., подс. Б.
разбил със сила входната врата на къщата, в която живеела пострадалата
свидетелка И. и влязъл в нея. Самата къща се състояла от две стаи, санитарно
помещение и коридор. Подс. Б. разгледал какви вещи се
намират вътре в къщата, след което излязъл от къщата, за да потърси евентуален
купувач на вещите, които възнамерявал да отнеме, като притворил входната врата
по начин, по който да не се забелязва от случайни минувачи, че в действителност
входната врата е разбита.
Вечерта на следващия ден – 17.12.2018 г. подс. Б. отново отишъл в къщата на пострадалата свидетелка И.,
като започнал да изнася от дома й движими вещи и да ги товари в ръчна количка,
която бил взел със себе си.
Във времевия период от 17.12.2018 г. до
20.12.2018 г. подс. Б. изнесъл от къщата на
пострадалата свидетелка следните движими вещи: хладилник „Беко“,
пералня „Зануси“, готварска печка „Краун“, влагоабсорбатор,
прахосмукачка „Бош“, миксер, сокоизстисквачка, тостер „Елит“, електрическа кана за вода, фритюрник, велоаргометър,
тонколона, камина за дърва „Хелиос 02“, ширм, холна маса, 2 табуретки, поставка за телевизор,
килим, 4 бр. пътеки, перде, комплект – гардероб, нощно шкафче и скрин с
орнаменти на Версаче; комплект – дюшек, 2 бр. завивки
и чаршафи; 2 бр. одеяла, кецове „Келвин клайн“, спортни обувки „Майкъл Корс“,
кецове „Конверс“, 2 чифта кецове „Гес“,
маратонки „Адидас“, пластмасов кош, рутер, ел.
калкулатор, метален термус, дървена дъска за хляб,
стъклен оливерник, кафява торба, фланела, 4 бр. къси
фланелки, полиетиленов плик за дрехи с цип, къси дънкови панталони, 2 чифта дънки,
чорапогащник, пола, блуза, жилетка, блуза с дантелен
гръб, анцуг и 2 бр. хавлиени кърпи.
Всички изброени движими вещи били собственост
на св. А.М.И..
Част от вещите подс.
Б. продал на неустановено в хода на разследването лице, друга част от вещите
занесъл в своята квартира на ул. ‚Иван Рилски“ № 22, а друга част от вещите
оставил на съхранение в дома на св. Д.И.Ж., находящ
се на ул. „Иван Рилски“ № 39.
Сутринта на 20.12.2018 г. св. П.Р.М., която
живеела в съседство с къщата на пострадалата свидетелка И., забелязала
случайно, че входната врата на къщата на пострадалата свидетелка е открехната,
както и, че в санитарното помещение било осветено от изкуствена светлина. Тъй
като св. М. знаела, че пострадалата свидетелка И. и сестра й живеят в чужбина,
същата се усъмнила, че в къщата е било проникнато по неправомерен начин, като
направила снимка на входната врата и чрез социалните мрежи я изпратила на
пострадалата свидетелка И., която помолила св. М. да провери какво липсва от
дома й.
Същевременно св. М. уведомила и св. М.И.И. за извършеното престъпно посегателство в къщата,
разположена на ул. „Цар Иван Срацимир“ № 90А, като последният констатирал, че в
имота е проникнато, след като патрона на входната врата е бил счупен и уведомил
органите на ОД на МВР – гр. Варна за това обстоятелство.
По отношение на доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на
наказателното производство доказателства: показанията на св. А.М.И.,
показанията на св. М.И.И., показанията на св. Д.И.Ж.,
показанията на св.П.Р.М.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.12.2018
г, изготвен от дознател в Първо РУ към ОД на МВР –
гр. Варна; фотоалбум за посетено местопроизшествие в дом на ул. „Цар Иван
Срацимир“ № 90А; Протокол от 21.12.2018 г. за оглед на местопроизшествие,
изготвен от дознател в Първо РУ към ОД на МВР – гр.
Варна; фотоалбум, изготвен на 21.12.2018 г. за оглед и доброволно предаване;
Протокол от 21.12.2018 г. за доброволно предаване; съдебно – оценителна
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство от вещото лице А.М.В.;
актуална справка за съдимост на подс. К.Г.Б..
Според съда не е необходим
някакъв подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, предвид позицията на подс.
Б. в хода на съдебната фаза на наказателното производство, че признава
достоверността на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдът изцяло дава вяра на признанието, което беше направено
по реда на глава 27 от НПК (чл. 371, т. 2 от НПК), доколкото то е подкрепено от
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
както и изготвената съдебно – оценителна експертиза.
Съдът изцяло дава вяра и
кредитира показанията на всички разпитани в хода на разследването свидетели. В
тази връзка показанията на св. М. са съществени, тъй като именно тя сутринта на
20.12.2018 г. е установила, че в къщата на пострадалата свидетелка И. е било
проникнато с взлом. Показанията на св. И. са важни, доколкото те установяват
какъв е вида на отнетите движими вещи – хладилник „Беко“,
пералня „Зануси“, готварска печка „Краун“, влагоабсорбатор,
прахосмукачка „Бош“, миксер, сокоизстисквачка, тостер „Елит“, електрическа кана за вода, фритюрник, велоаргометър,
тонколона, камина за дърва „Хелиос 02“, ширм, холна маса, 2 табуретки, поставка за телевизор,
килим, 4 бр. пътеки, перде, комплект – гардероб, нощно шкафче и скрин с
орнаменти на Версаче; комплект – дюшек, 2 бр. завивки
и чаршафи; 2 бр. одеяла, кецове „Келвин клайн“, спортни обувки „Майкъл Корс“,
кецове „Конверс“, 2 чифта кецове „Гес“,
маратонки „Адидас“, пластмасов кош, рутер, ел.
калкулатор, метален термус, дървена дъска за хляб,
стъклен оливерник, кафява торба, фланела, 4 бр. къси
фланелки, полиетиленов плик за дрехи с цип, къси дънкови панталони, 2 чифта дънки,
чорапогащник, пола, блуза, жилетка, блуза с дантелен
гръб, анцуг и 2 бр. хавлиени кърпи.
Показанията на св. И. също имат важно
значение, тъй като те установяват, че входната врата на къщата е била взломена, за да има възможност автора на престъпното
деяние, насочено срещу собствеността на дъщеря му, да проникне в имота. Поради
тази причина показанията на св. И. са важни за определяне правната квалификация
на деянието, конкретно за квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
Авторството на деянието се
извлича, както от самопризнанието на подс. Б., така и
от показанията на св. Желязков, който потвърждава, че част от инкриминираните
вещи са били донесени в дома му именно от подс. Б., а
и самият подсъдим е върнал във владение на св. И., чрез нейния баща св. И. също
част от инкриминираните вещи (действие, обективирано
в Протокол от 21.12.2018 г. за доброволно предаване – л. 55 от досъдебното
производство и респ. в разписка от 19.04.2019 г. (л. 97 от досъдебното
производство).
Съдът кредитира
заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно – оценителна
експертиза, като обективно и компетентно изготвено, видно от което ценовата
стойност на инкриминираните вещи възлиза на 1886, 85 лева.
Видно от приложената на л.
12 – л. 22 от НОХД № 4145 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна справка за
съдимост на подс. Б., същият е осъждан за извършени
престъпления от общ характер.
Кредитирайки показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, събраните писмени
доказателства и изготвената съдебно – оценителна експертиза, съдът намира за
категорично установено от фактическа страна, че подс.
Б. за времето от 16.12. 2018 г. до 20.12.2018 г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот – входна врата на къща на адрес гр. Варна, ул. „Цар Иван
Срацимир“ № 90А, и чрез използване на техническо средство – ръчна количка, е отнел
чужди движими вещи, а именно: хладилник „Беко“,
пералня „Зануси“, готварска печка „Краун“, влагоабсорбатор,
прахосмукачка „Бош“, миксер, сокоизстисквачка, тостер „Елит“, електрическа кана за вода, фритюрник, велоаргометър,
тонколона, камина за дърва „Хелиос 02“, ширм, холна маса, 2 табуретки, поставка за телевизор,
килим, 4 бр. пътеки, перде, комплект – гардероб, нощно шкафче и скрин с
орнаменти на Версаче; комплект – дюшек, 2 бр. завивки
и чаршафи; 2 бр. одеяла, кецове „Келвин клайн“, спортни обувки „Майкъл Корс“,
кецове „Конверс“, 2 чифта кецове „Гес“,
маратонки „Адидас“, пластмасов кош, рутер, ел.
калкулатор, метален термус, дървена дъска за хляб,
стъклен оливерник, кафява торба, фланела, 4 бр. къси
фланелки, полиетиленов плик за дрехи с цип, къси дънкови панталони, 2 чифта дънки,
чорапогащник, пола, блуза, жилетка, блуза с дантелен
гръб, анцуг и 2 бр. хавлиени кърпи, всички отнети
вещи на обща стойност 1 886,85 лева, от владението на А.М.И., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От правна страна, съдът намира следното:
Обект на престъпното деяние по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК са обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими
вещи, в конкретния случай хладилник „Беко“, пералня „Зануси“, готварска печка „Краун“,
влагоабсорбатор, прахосмукачка „Бош“,
миксер, сокоизстисквачка, тостер „Елит“, електрическа
кана за вода, фритюрник, велоаргометър,
тонколона, камина за дърва „Хелиос 02“, ширм, холна маса, 2 табуретки, поставка за телевизор,
килим, 4 бр. пътеки, перде, комплект – гардероб, нощно шкафче и скрин с
орнаменти на Версаче; комплект – дюшек, 2 бр. завивки
и чаршафи; 2 бр. одеяла, кецове „Келвин клайн“, спортни обувки „Майкъл Корс“,
кецове „Конверс“, 2 чифта кецове „Гес“,
маратонки „Адидас“, пластмасов кош, рутер, ел.
калкулатор, метален термус, дървена дъска за хляб,
стъклен оливерник, кафява торба, фланела, 4 бр. къси
фланелки, полиетиленов плик за дрехи с цип, къси дънкови панталони, 2 чифта дънки,
чорапогащник, пола, блуза, жилетка, блуза с дантелен
гръб, анцуг и 2 бр. хавлиени кърпи.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на
фактическата власт върху вещите, собственост на пострадалия свидетел И. и
установяване на фактическа власт върху тях от страна на подс.
Б..
Субектът на престъплението – К.Г.Б.
е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към времевия
период на извършване на престъплението – 16.12.2018 г. до 20.12.2018 г.
От субективна страна –
престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият Б. отлично
е съзнавал, че отнетите вещи са чужда собственост, бил е наясно с
противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил
действията си към отнемане на вещите. Волята му е била насочена именно към
постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати фактическата власт на
пострадалата свидетелка върху
инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, като подс. Б.
е искал и целял настъпването му.
Квалификацията на деянието по
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК се определя от обстоятелството, че престъплението е
извършено посредством взломяване на входната врата на
къщата, находяща се на ул. „Цар Иван Срацимир“ № 90А,
където са се съхранявали движимите вещи, собственост на пострадалата
свидетелка.
Квалификацията на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК се обуславя от факта, че деянието
е извършено посредством техническо средство – ръчна количка, с която е пренесъл
вещите от мястото им на съхранение до местата, където е започнал да установява
трайна фактическа власт срещу тях.
Квалификацията на
престъплението по чл. 26, ал. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че подс. Б. е извършил няколко отделни деяния през
непродължителен период от време, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, като последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го.
По отношение вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години
за извършителите на този вид престъпни деяния.
В действителност, с оглед процедурата, по
която беше проведено съдебното следствие, а именно съкратено съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, следва да бъде поставен акцент именно върху
процеса по индивидуализация на наказанието, доколкото не се оспорва не само
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
но също така и самата обективна и субективна съставомерност
на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс. Б..
В процеса по индивидуализация на наказанието,
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното
самопризнание от страна на подсъдимия, при това в един ранен стадий на
досъдебното производство, обстоятелството, че е върнал част от инкриминираните
вещи, както и изразеното съжаление за извършеното престъпление.
Същевременно безспорно отегчаващо
отговорността обстоятелство е предходната съдимост на подсъдимия, която
неминуемо повишава обществената опасност на дееца. Следва да се подчертае, че в
случая подсъдимият е извършил продължавано престъпление, което също така
повишава обществената опасност на деянието и следва да се съобрази в процеса на
индивидуализация на наказанието.
На практика и представителят на Варненската
районна прокуратура, и защитникът адв. И.Д. се
солидаризираха около становището, че на подс. Б.
следва да бъде наложено минимално по размер наказание, без обаче да
конкретизират и прецизират позицията си относно точен размер. Съдът обаче не
може да се съгласи, че следва на подсъдимия да бъде наложено наказание в
минималния праг, предвиден в наказателния закон, а именно една година „лишаване
от свобода“. Следва да се подчертае, че подс. Б. вече
е бил осъждан, също така една не малка част от инкриминираното имущество не е
възстановено на пострадалата свидетелка. Разбира се, невъзстановяването на
вредите по принцип не може да се третира като отегчаващо отговорността
обстоятелство, но следва да се съобрази и отчете в процеса на индивидуализация
на самото наказание. Също така в случая подсъдимият е извършил продължавано
престъпление, което също така говори за изключителната му дързост в продължение
на няколко вечери да влиза в дома на пострадалата свидетелка и да изнася вещи
от него.
Тези обстоятелства мотивират съда да приеме,
че не е обществено приемливо и не е обществено оправдано едно подобно
снизхождение към подсъдимия Б., а именно да му бъде наложено наказание в съвсем
минимален размер.
Действително наказанието следва да бъде
ориентирано към долната граница, предвидена в наказателния закон, предвид
наличието на няколко смекчаващи вината обстоятелства, но според съда то не
следва да бъде определяно в съвсем минимален размер.
След внимателен и задълбочен анализ на събраните
доказателства, след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло
препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което да бъде редуцирано
на основание чл. 58а от НК с 1/3, т.е на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.
По отношение на разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. К.Г.Б. да заплати на ОД на МВР – гр. Варна направените
разноски по делото в размер на 210, 68 лева, която сума представлява
обезщетение за сторените от институцията разноски в досъдебната фаза на
наказателното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: