№……
гр.В., 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти
състав, в публично
заседание, проведено на десети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3372 по описа на ВРС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в
условията на обективно кумулативно и активно субективно съединяване искове, както
следва:
- иск с правно основание чл.
109 ЗС, предявен от етажната собственост на жилищна сграда, находяща
се в гр. В., ул. „***“, № *** за осъждане на ответника да прекрати
неоснователните си действия, с които пречи на етажните собственици да
упражняват правото си на собственост върху стая за детски колички и вътрешен
двор, като възстанови съобразно архитектурен проект премахната между гараж № 4
и стая за колички и велосипеди стена и
- искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от В.Н.Х., Р.К.Х., А.Д.Н., И.Я.Н.,
Й.А.Г., К.С.Г., П.И.С., Г.Д.С., М.С.П., Г.Г.Н., Н.И.Н.,
Х.В. П., М.Т.Н., С.Б.Б., М.Б., И.С.И. и Г.И.И., за осъждане на ответника да заплати на ищците
обезщетение за лишаване от ползване на стая за детски колички за периода от
01.03.2014г. до 01.03.2019г., както следва: на В.Н.Х. и Р.К.Х. - сума от 342 лева;
на А.Д.Н. и И.Я.Н. - 234 лева; на Й.А.Г. и К.С.Г. – 378 лева; на П.И.С. и Г.Д.С.
– 342 лева; на М.С.П. – 882 лева; на Г.Г.Н. и Н.И.Н.
– 198 лева; на Х.В.П. – 351 лева; на М.Т.Н. – 351 лева; на С.Б.Б. и М.Б. – 324 лева; на И.С.И. и Г.И.И.
– 198 лева. Претендира се и законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението (съобразно допуснатото в о.с.з. на 10.02.2020г. изменение на
исковете).
В исковата молба се твърди, че
страните са съсобственици в режим на етажна собственост на самостоятелни обекти
и общи части от жилищна сграда, находяща се в гр. В.,
ул. „***“, № ***, като ответникът В.С.П. е собственик на гараж № 4, находящ се на партерния етаж при граници: помещение за
детски колички, ул. „Наум“, калкан към сградата на ул. „Наум“, № 12, проход,
ведно с 1.2799% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
Твърди се, че непосредствена граница на гаража е стая за детски колички и
велосипеди, която представлява обща част по предназначение и през която е
единствения изход към вътрешен двор, който е собственост на всички етажни
собственици. Твърди се, че ответникът е присъединил към гаража стаята за детски
колички, като преградната стена е премахната още след издаване разрешението за
ползване на сградата и по този начин е обособил общо помещение. С тези действия
се твърди Попов да пречи на останалите етажни собственици да упражняват
пълноценно правото си на собственост като ползват процесната
обща стая за колички и велосипеди, както и вътрешния двор. Излагат, че въпреки
нееднократните предупреждения да освободи стаята и да осигури достъп до дворното
място, ответникът не е сторил това, като заявява собствени права върху
помещението. С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на ответника В.П.
да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на етажните собственици
да упражняват правото си на собственост върху стая за детски колички и вътрешен
двор, като възстанови съобразно архитектурен проект премахната стена между
гараж № 4 и стая за колички и велосипеди. Претендира и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.С.П. депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Твърди, че описаното в исковата молба помещение като самостоятелен обект
не съществува, като съобразно издадения нотариален акт за собственост №
39/2018г. като едноличен собственик на същото се легитимира П.. Това сочи, че
се установява и от издадената въз основа на вписан договор за доброволна делба
от 2004г. схема на самостоятелен обект, видно от която притежавания от П.
самостоятелен обект включва и т.нар. и твърдяна от ищеца „стая за детски
колички“. Твърди, че последната и гаражът не са съществували като две отделни
помещения и не са били разделяни със стена като отделни помещения. Не става
ясно и кога ищецът твърди да е премахвана стена, като и такава да е била
налична. В условията на евентуалност твърди да се легитимира като собственик на
това помещение въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност, осъществявайки фактическа власт върху спорния имот от 1998г. и
понастоящем.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съобразно приложимия закон и по
вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 56-89 от
делото заверено копие от договор за групов строеж от 06.12.1994г., че страните
по него са се задължили да изградят жилищна сграда на пет етажа, съгласно
утвърден архитектурен проект и одобрен на 13.09.1994г. от главния архитект на
община В., върху съсобственото им дворно място от 231
кв.м., находящо се в гр. В., ул. „***“, № 14 и 14а,
при уговорено разпределение на жилищата. Според същото В.С.П. ще получи в дял и
ще стане собственик на апартамент № 9 от трети жилищен етаж, ведно 0.1008% идеални
части от общите части на сградата и гараж № 4 от партерен етаж, застроен с площ
от 19.5 кв.м., ведно със склад, застроен на площ от 12.8 кв.м., както й 0.1008%
идеални части от общите части на сградата, при съседи на гаража и склада:
улица, проход, стълбище и двор.
Видно от приложеното на л. 30 от
делото копие на графичната част на архитектурен проект, приземен етаж, че са
предвидени два отделни обекта за гараж № 4 с площ от 14 кв.м. и помещение за
детски колички с площ от 11.70 кв.м., които помещения са разделени чрез
преградна стена помежду си.
С договор за доброволна делба от
25.01.2004г. съсобствениците на изградената в дворното им място жилищна сграда
са ликвидирали съсобствеността върху същата, като всеки един от тях е получил в
собственост следните обекти:
- ищецът М.С.П. – гараж № 1, ведно с
1.4122% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; гараж
№ 3, ведно с 1.5635% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж; апартамент № 8, ведно с 6.8877% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж и апартамент № 10, ведно с 4.8552% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж;
- ответникът В.С.П. – гараж № 4, находящ се на партерния етаж на сградата, със застроена
площ от 16.16 кв.м., при граници: помещение за детски колички, ул. „Наум“,
калкан към сградата на ул. „Наум“, № 12, проход, ведно с 1.2799% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж и апартамент № 9, ведно с 6.6067%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж;
- ищците Й.А.Г. и К.С.Г. – гараж №
2, ведно с 1.4122% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж и апартамент № 5, ведно с 6.9492% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж;
- ищците В.Н.Х. и Р.К.Х. –апартамент
№ 3, ведно с 6.2154% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж;
- ищците А.Д.Н. и И.Я.Н. –апартамент
№ 4, ведно с 4.2477% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж;
- ищците П.И.С. и Г.Д.С. –апартамент №
6, ведно с 6.2969% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж;
- ищците Г.Г.Н.
и Н.И.Н. –апартамент № 12, ведно с 3.4621% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж;
- ищцата М.Т.Н., заедно с Николина
Цветанова И. и Милен Цветанов Найденов – апартамент № 15, ведно с 6.47% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж;
- Велин Михайлов Павлов - апартамент
№ 16, ведно с 5.9224% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, като с договор за покупко-продажба от 01.07.2005г., оформен в
нотариален акт № 117/2005г. (л. 74), същият се е разпоредил с правата си в
полза на ищците С.Б.Б. и М. Бурах;
- апартамент № 13, ведно с 6.3394%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж е поставен в
дял на Боряна Боянова Стоянова, като видно от приложения на л. 73 от делото
нотариален акт № 2/2011г., че като собственик на същия понастоящем се
легитимира ищеца Х.В.П.;
- апартамент № 17, ведно с 4.6100%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж е поставен в
дял на Николай Г.Н., като видно от приложения на л. 75 от делото нотариален акт
№ 140/2006г., че като собственици на същия понастоящем се легитимират ищците Г.И.И. и И.С.И..
От приложеното на л. 13 от делото
разрешение за ползване се установява, че горната сграда е въведена в
експлоатация на 11.12.2006г., като в същото е посочено, че строежът е изпълнен
в съответствие с одобрен на 14.07.1994г. проект и одобрени екзекутиви
от 26.11.1997г., разрешение за строеж № 7/25.01.1995г., издадено от главния
архитект на кметство „Прогрес“, община В., протокол № 22/22.02.1995г.
за определяне на строителна линия и ниво на строежа, констативен акт от
20.12.2005г. с резултатите от извършена проверка на нива: цокъл, корниз и било,
протокол от 16.05.2004г. за определяне на строителни линии и нова за строеж на
техническа инфраструктура.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 39, том І, рег. № 294, дело № 35/2019г. на нотариус Юлияна Коменова-Костадинова, В.С.П. е признат за собственик на
гараж в сграда в гр. В., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор
10135.51.174.1.23 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-40/14.07.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед №
КД-14-03-422/19.04.2010г. на началника на СГКК-В., в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с административен адрес гр. В., ул. „***“, № 14, ет. 1, който
гараж е посочено, че отговаря на гараж № 4 на партерен етаж по предходен
договор за доброволна делба с площ от 16.16 кв.м. и присъединеното към него
помещение, целият обединен в самостоятелен обект със застроена площ по
архитектурно заснемане 29.70 кв.м., при съседи по схема: на същия етаж: няма,
под обекта: няма и над обекта: 10135.51.174.1.27, ведно с 1.2799% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж.
Приети като доказателства по делото са
и материалите по нотариално дело № 35/2019г., по което е съставен горния
нотариален акт. Същото е инициирано по молба на ответника В.П., към която са
приложени коментирания по-горе договор за групов строеж, доброволна делба,
графична част на архитектурен проект, одобрен на 22.06.1995г., декларация от П.,
заснемане на гараж № 4, според което гаражът и помещението за колички са
обединени в едно, каквото е заснемането на същия и в схемата на самостоятелен
обект с идентификатор 10135.51.174.1.23 в КККР (л. 121).
Ищците представят протоколи за
проведени общи събрания, първият от които от 05.07.2007г., в които са
възпроизведени дневният ред, по който са протекли събранията, но не и взетите
по същия решения. Посочено в същите е, че предмет на всяко едно от събранията е
било неправомерното ползване от страна на ответника стаята за детски колички.
Представен е и протокол от 21.09.2018г. на нотариус В. Петров, в който е
удостоверено, че на посочената дата в кантората му не се е явил ответникът за
уреждане на спорните отношение във връзка с процесното
помещение. Посочено е, че за срещата същият е уведомен с телепоща
от 14.09.2018г. Последната е приложена на л. 21 от делото и според текста на
която В.П. е приканен от живущите в сградата на ул. „***“, № **, да се яви при
нотариус В. Петров за уреждане на ползваната от адресата на покана стая за
колички. Телепощатс изх. № 2914.09.2018г. е връчена
лично на адресата – известие за доставка л. 18.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и изходящи от кмета на район „Одесос“, община В., писма
(л. 14-15), по повод депозирани жалби срещу ответника относно едноличното
ползване на процесното помещение, като в писмото от
01.02.2019г. е посочено, че според първоначално одобрените на 14.07.1994г.
архитектурни проекти към Разрешението за строеж, помещението за детски колички
е било предвидено за склад, като гаражът и складът са самостоятелни помещения,
разделени със стени. Към разрешението за строеж № 7/25.01.1995г. е посочено, че
са установени одобрени на 22.06.1995г. архитектурни проекти за „Преработка на
първоначален проект“ по искане на инвеститора. По тези проекти помещението
„склад“ е с променено предназначение, а именно: „помещение за детски колички.
Представено от ищците е и
постановление от 28.11.2018г. на прокурор от ОП-В., с което е потвърдено
постановлението на Районна прокуратура – В. от 25.10.2018г. за отказ да се
образува наказателно производство. Посочено е, че преписката образувана пред
ВРС е по повод жалба на М.П. срещу В.П. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
С изготвения по делото доклад в
съдебно заседание на 21.10.2019г. между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че процесната площ се
ползва от ответника от 2006г.
Ангажирани по делото са и специални
знания на вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 102-103),
в заключението по която експертът сочи, че процесното
помещение е проектирано като самостоятелно и е определено по проект „за детски
колички“, като не са налице данни за промяна на статута му. В архивите на район
Одесос не са намират екзекутивни чертежи, в които да е отразена такава промяна.
Вещото лице сочи, че към момента на огледа процесното
помещение за детски колички е присъединено към гараж № 4, като не е изградена
преградна стена между двете. По отношение достъпа до вътрешен двор, вещото лице
заключава, че по одобрен архитектурен проект такъв е предвиден от помещението,
предвидено за офис. Помещението за детски колички има стена, която граничи с
вътрешния двор, но там не е проектирана врата, а само прозорец. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че през 1994г. е изготвен идеен проект за сградата,
по който помещението е било склад, но по одобрения работен проект от 1995г.,
въз основа на който е издадено разрешението за строеж, помещението е предвидено
за детски колички. В момента на огледа на мястото на предвидения по проект
прозорец в това помещение, е изпълнена двукрилна метална врата, от която се
достъпва до вътрешния двор.
От заключението по
съдебно-оценителната експертиза (л. 145-146) се установява, че средният пазарен
наем за процесното помещение, е в размер на 100 лева
месечно.
Събрани в хода на производството са и
гласни доказателства чрез разпит на водените от ответника свидетели И. Русев
Вълчев и В. Василев С., които в показанията си излагат, че по време на строежа
на сградата, гаражът и процесното помещение са били едно
цяло, като са били монтирани врати от към улицата и към вътрешния двор.
В съдебно заседание на 21.10.2019г.
ищецът М.П. заявява, че вратите са поставени от Транстриумф
– една към входа и една към улицата, като същите са монтирани преди обектът да
е завършен. Когато са съставяни акт образец 15 и 16 вратите са били там. Тази
два акта са подписани от всички собственици.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
формира следните правни изводи:
Негаторният иск има за цел да даде защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, което ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на
вещта или имота според предназначението му. Това въздействие или посегателство
може да се изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска
по чл. 109 ЗС се цели преустановяване на същите, т.е. следва да е налице
неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищците.
Както е прието в решение № 34 от
24.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 5239/2014г., І г.о., за уважаване на негаторния иск следва да е налице смутено право на
собственост, или ограничено вещно право на ищеца, действие на ответника, за
което няма основание и причинна връзка между тях. С цитираните в горния акт на
ВКС – решение № 1019 от 21.01.2010г. по гр.д. № 235/2008г., І г.о. и решение №
243 от 23.10.2012г. по гр.д. № 197/2012г., ІІ г.о., е прието, че ако не е имало
предишно състояние, например защото още от построяването на сградата, тя е била
в същия вид макар и в отклонение от одобрения архитектурен проект, искът по чл. 109 ЗС за възстановяване на предишно
състояние е неоснователен. Това е така, тъй като в този случай липсва
възникнало право на собственост за ищците върху частите,
чието изграждане е предвидено по проекта, но не е реализирано и се иска
изграждането им. С решение № 243 от 23.10.2012г. по гр.д. № 197/2012г., ІІ г.о.
е разяснено, че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване
правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Ако ищецът е дал
съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да
му създава пречки да упражнява своите права, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. В този случай липсва
причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение.
Последното е резултат и от поведение на ищеца.
Не се спори между страните, че ответникът
е собственик на гараж № 4, находящ се на партерния
етаж на сграда с административен адрес: гр. В., ул. „***“, № 14. Установи се от
коментираните по-горе доказателства, че архитектурния проект за жилищната
сграда е предвиждал изграждането на две самостоятелни помещения – гараж № 4 и
стая за детски колички, които обаче не са били изпълнени като такива, а като
едно общо помещение. Последното съдът намира за установено от събраните по
делото гласни доказателства, които се потвърждават и от изявленията на ищеца М.П.,
направени в о.с.з. на 21.10.2019г. При това положение следва да се приеме, че
помещението за детски колички въобще не е възниквало като такова, а още при
строежа на сградата и въвеждането й в експлоатация площта му е била
присъединена към собствения на ответника гараж, респ. не е възникнало право на
собственост на етажните собственици върху неизграденото помещение. При
изграждане на сградата в отклонение с одобрения архитектурен проект етажните
собственици са могли да възразят, че строежът не съответства с разрешението за
строеж. Ако са счели, че допуснатото отклонение ще им пречи, за да упражняват
правото си на собственост е следвало да възразят пред държавната приемателна
комисия при приемане на сградата, което очевидно същите не са сторили. И след
като етажните собственици са се съгласили със създаденото състояние, което
твърдят да им пречи, следва да се приеме, че не е налице причинна връзка между
поведението на ответника и твърдяните негови
неоснователни действия. На следващо място от заключението на вещото лице се
установи, че достъп до вътрешния двор е предвидено от помещението,
предназначено за офис, но не и от това за детски колички, което макар и да
граничи с двора, не е проектирана врата. При това и ако и етажните собственици
да нямат достъп до вътрешния двор на сградата, последното не се дължи на
поведението на ответника. По изложените съображения съдът приема предявеният негаторен иск за неоснователен и като такъв същият следва
да се отхвърли.
Формираният по-горе извод на съда, че
при липса на изграждане на процесната помещение като
самостоятелен обект, липсва и възникнало право за собственост за етажните
собственици, то и предявената претенция за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползването се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените от
последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща
се в гр. В., ул. „***“, № ***, за осъждане на В.С.П., ЕГН **********,***, да
прекрати неоснователните си действия, с които пречи на етажните собственици да
упражняват правото си на собственост върху стая за детски колички и вътрешен
двор, като възстанови съобразно архитектурен проект премахната между гараж № 4
и стая за колички и велосипеди стена,
на основание чл. 109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.Х., ЕГН **********,***, Р.К.Х., ЕГН **********,***, А.Д.Н., ЕГН **********,***,
И.Я.Н., ЕГН **********,***, Й.А.Г., ЕГН **********,***, К.С.Г., ЕГН **********,***,
П.И.С., ЕГН **********,***, Г.Д.С., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***,
Г.Г.Н., ЕГН **********,***, Н.И.Н., ЕГН **********,***,
Х.В. П., ЕГН **********,***, М.Т.Н., ЕГН **********,***, С.Б.Б., ЕГН **********,***, М.Б., ЕГН **********,***, И.С.И.,
ЕГН **********,*** и Г.И.И., ЕГН **********,***, за
осъждане на В.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на ищците обезщетение за
лишаване от ползване стая за детски колички, находяща
се в гр. В., ул. „***“, № ***, партер, за периода от 01.03.2014г. до
01.03.2019г., както следва: на В.Н.Х.,
ЕГН ********** и Р.К.Х., ЕГН **********- сума от 342.00 лева; на А.Д.Н., ЕГН
********** и И.Я.Н., ЕГН ********** – 234.00 лева; на Й.А.Г., ЕГН
********** и К.С.Г., ЕГН ********** – 378.00 лева; на П.И.С., ЕГН
********** и Г.Д.С., ЕГН ********** – 342.00 лева; на М.С.П., ЕГН
********** – 882.00 лева; на Г.Г.Н., ЕГН **********
и Н.И.Н., ЕГН ********** – 198.00
лева; на Х.В. П., ЕГН ********** –
351.00 лева; на М.Т.Н., ЕГН ********** – 351.00 лева;
на С.Б.Б.,
ЕГН ********** и М.Б., ЕГН **********
– 324.00 лева; на И.С.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН ********** – 198.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2019г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. В.,
ул. „***“, № *** и В.Н.Х., ЕГН **********,***, Р.К.Х., ЕГН **********,***, А.Д.Н.,
ЕГН **********,***, И.Я.Н., ЕГН **********,***, Й.А.Г., ЕГН **********,***, К.С.Г.,
ЕГН **********,***, П.И.С., ЕГН **********,***, Г.Д.С., ЕГН **********,***, М.С.П.,
ЕГН **********,***, Г.Г.Н., ЕГН **********,***, Н.И.Н.,
ЕГН **********,***, Х.В. П., ЕГН **********,***, М.Т.Н., ЕГН **********,***, С.Б.Б., ЕГН **********,***, М.Б., ЕГН **********,***, И.С.И.,
ЕГН **********,*** и Г.И.И., ЕГН **********,***, да заплатят на В.С.П., ЕГН **********,***,
сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: