Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 11.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д.
№ 1690/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 1 от Наредба 4/2004 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи вр. чл. 422 ГПК.
Ищецът В.и
к. ЕАД твърди, че по силата на договор, сключен с ответника И.П.Д.АДСИЦ, изпълнявал
точно задълженията си за доставяне, отвеждане и пречистване на вода до обект с
абонатен № 219062. За отчетния период 02.12.2015 г. – 01.02.2017 г. дължимото
възнаграждение възлизало на 69 879 лв. Тъй като дългът не бил погасен,
ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК и била издадена заповед, срещу която
ответникът възразил. С настоящия установителен иск ищецът моли съда да установи
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и да присъди разноски за
заповедното и исковото производство.
Ответникът
И.П.Д.АДСИЦ оспорва количеството доставена вода за процесния период, като
твърди ненадлежното му отчитане. Поддържа също, че не е налице договор за
извършване на услугата за пречистване и отвеждане на вода. Поради изложеното
моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски; прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният
иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимо
възнаграждение по договор за доставяне, отвеждане и пречистване на вода. За
основателността му следва да се установи наличието на валидно сключен договор
между страните, точното изпълнение на ищеца и размерът на дължимото за това
изпълнение възнаграждение.
От представените
писмени доказателства се установява, че между страните е сключен писмен договор
от 28.06.2007 г., наименован договор за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.
Действително, в чл. 2.1 от договора страните са посочили, че задължение на
оператора (ищец) е „да доставя на абоната вода“, „да поддържа в изправност
водопроводните и канализационните отклонения“ и „да пломбира холендерите на
общите водомери“. Същевременно обаче, първото договорно установено право за
абоната (ответник) съгласно чл. 2.2. е „да получава непрекъснато
водоснабдяване, отвеждане и пречистване
на отпадни води“ и то с изрично установени характеристики на отпадните води,
които абонатът може да изпуска в канализационната мрежа (чл. 2.2.7.1.). Поради
изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е
постигнато съглашение за извършване на услугата „ пречистване и отвеждане на
вода“.
.
Доказа се
и точното изпълнение от страна на
ищеца. От заключението на СТЕ се установява, че измервателните уреди в обекта
(водомери) се отчитат електронно чрез електронна система за контрол на
отчитането. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба 4/2004, при отчитане на данните
от водомерите по електронен път не се
изисква удостоверяване на отчетената информация с подпис на потребителя.
Действително в чл. 3.3 от договора страните са уговорили отчитането да се
извършва съвместно от инкасатор на
оператора и представител на абоната. Тази уговорка обаче не сочи на вменено изискване за удостоверяване на отчетените данни с
подпис от потребителя, а само за присъствие при отчитането. Същевременно,
от показанията на свидетеля С., разпитана по делегация, се установява, че тя е
извършвала отчитането на водомерите, като при всяко отчитане е имало осигурен
достъп от лица, охраняващи обекта. Следователно, ответникът не е бил препятстван да присъства при снемане на
показанията по електронен път, т.е. неявяването му при извършване на отчитането
не се дължи на противоправно поведение на ищеца. Ето защо от този факт той не
може да черпи права.
Съобразно
заключението на основната и допълнителната СТЕ съдът приема, че за процесния
период ищецът е доставил, отвел и
пречистил вода съобразно измереното с водомерите количество. Дължимото за
това количество възнаграждение е определено в допълнителното заключение на СТЕ,
неоспорено от страните, а именно – 66 542,42 лв. да доставена и отведена
вода с такса пречистване (от която сума 36 913,01 лв. – възнаграждение за
доставена вода, 6 784,57 лв. – възнаграждение за отведена вода и 22 844,84
лв. – възнаграждение за пречистване). До тази сума следва да бъде уважен искът,
тъй като ищецът не доказа изпълнение в обем, надхвърлящ отчетеното количество и
съответстващ на фактурираната сума от 69 879,92 лв. В процесните фактури е
включена и стойност на лихва за забава,
но такова вземане (за мораторна лихва) не
е предмет нито на заявлението и заповедта за изпълнение, нито на процесния иск
и е процесуално недопустимо установяване съществуването му в настоящото
производство.
По разноските:
В полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на
1473,69 лв., а за исковото производство - в размер на 5149,33 лв. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото производство не е
основателно предвид обема на извършените процесуални действия за доказване на
оспорените от ответника факти, както и с оглед размера на процесното вземане и
минималния размер на възнаграждението, определен по реда на Наредба 1/2004 г.
В полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 28,66 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 ГПК, че И.П.Д.ЕООД, ЕИК ********, дължи
на В.и к. ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 1 от Наредба 4/2004 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи сумата от 66 542,42 лв., представляваща възнаграждение за доставена,
отведена и пречистена вода съгласно договор от 28.06.2007 г. за периода
02.12.2015 г. – 01.02.2017 г. за абонатен № 219062 (обекти във ваканционно
селище – с. Ахелой), ведно със законната
лихва от 10.04.2017 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от 69 879.92 лв.
ОСЪЖДА И.П.Д.ЕООД, ЕИК ********, да заплати
на В.и к. ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на
1473,69 лв. и разноски за исковото производство в размер на 5149,33 лв.
ОСЪЖДА В.и к. ЕАД, ЕИК ********, да заплати
на И.П.Д.ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 28,66 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: